№ 15
гр. Плевен , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо С. Томов
Секретар:РУМЯНА И. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо С. Томов Гражданско дело №
20204430104035 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от А.С.П. *** против А. В. П. от ***. В
молбата се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответницата за сумата от 360 лв.
главница, сумата от 35, 30 лв. лихва за забава за периода от 01. 12. 2018 год.
до *** год. и сумата от 1, 60 лв. лихва за забава за периода от 19. 11. 2019 год.
до 04. 12. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, както и
сумата от 25 лв. деловодни разноски. Твърди се, че по ч. гр. дело № ***/ 2020
год. по описа на Плевенския районен съд е била издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за горните суми и е било образувано изп.
дело № *** по описа на СИС при Плевенския районен съд. Твърди се, че
издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на ищеца да предяви настоящия
иск за вземането си. Твърди се, че ответницата е подала заявление-
декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до
1
завършване на средно образование, но не повече от 20- годишна възраст, по
чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца, по което е отпусната със заповед
№ *** от *** год. помощ за едно дете в размер на 40 лв. месечно. Твърди се,
че впоследствие е била получена информация, че детето се отглежда от
бабата и дядото по бащина линия поради заминаване на майката в чужбина.
Твърди се, че ответницата не е уведомила *** гр. П. за промяната в
обстоятелствата, при които е отпусната месечната помощ за детето, въпреки
че е била информирана за това в т. 15 от заявлението- декларация. Твърди се,
че изплащането на помощта е било прекратено със заповед № *** от *** год.,
считано от 01. 09. 2019 год. Твърди се, че ответницата не е отговаряла на една
от основните материалноправни предпоставки за отпускане на помощ по чл. 7
ал. 1 от ЗСПД, а именно, че тези помощи се предоставят на семейства, които
живеят постоянно в страната. Твърди се, че ответницата е получила без да
има право на това месечна помощ за дете за периода от 01. 12. 2018 год. до
31. 08. 2019 год. в размер общо на 360 лв. Твърди се, че на основание чл. 14
ал. 1 от ЗСПД във връзка със заповед № *** от *** год. за извършване на
проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи и
констативен протокол от 30. 09. 2019 год. е била издадена заповед № *** от
*** год. на директора на *** гр. П. за възстановяване на недобросъвестно
получените от ответницата месечни помощи за дете. Твърди се, че тази
заповед е била връчена на ответницата по реда на чл. 18а ал. 10 от АПК.
Твърди се, че и към настоящия момент получената недобросъвестно от
ответницата сума не е възстановена. В заключение ищецът моли съда да
признае за установено по отношение на ответницата вземането за сумата от
396, 90 лв., от които 360 лв. представляващи главница и 36, 90 лв.
представляващи лихви за забава, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
2
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2020 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна. По делото е
безспорно, че въз основа на подадено заявление- декларация № *** от ***
год. на ответницата е била отпусната месечна помощ в размер на 40 лв. за
отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-
годишна възраст, по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца, за което е
издадена заповед № *** от *** год. Установено е впоследствие на основата на
подадено заявление от ***, че детето *** се отглежда от своите баба и дядо
по бащина линия, а майката се намира в чужбина. Горните обстоятелства не
са декларирани от ответницата пред *** гр. П., а същите имат правно
значение при преценката за условията за отпускането на месечни помощи за
дете. Безспорно е също така, че с влязла в сила заповед № *** от *** год. на
директора на *** гр. П. е било разпоредено възстановяване на
недобросъвестно получените от ответницата месечни помощи за дете.
С оглед на гореизложеното се налага изводът, че положителният
установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен в размер на претендираната сума от
общо 396, 90 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в хода
на заповедното производство деловодни разноски в размер на 25, 00 лв.,
както и направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 225,
00 лв.
3
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата А. В.
П. от ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца А.С.П. ***, БУЛСТАТ
***, с адрес на управление: ***, ***, представлявана от *** ***, сумата от
396, 90 лв., от които 360 лв. представляващи главница, 35, 30 лв.
представляващи лихва за забава за периода от 01. 12. 2018 год. до *** год. и
1, 60 лв. представляващи лихва за забава за периода от 19. 11. 2019 год. до 04.
12. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16. 01.
2020 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. В. П. от ***, ЕГН **********, да заплати на А.С.П. ***,
БУЛСТАТ ***, с адрес на управление: ***, ***, представлявана от *** ***,
сумата от 25, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство, и сумата от 225, 00 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4