РЕШЕНИЕ
№ 2794
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря Н. М. Г.
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20221110202480 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. ЯНЧ. Г. чрез процесуалния му
представител срещу наказателно постановление № 21-4332-
026717/22.12.2021г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 лв. и лишаване от
правото да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, на
основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното
наказателно постановление на 25.03.2021г., в 13,06 часа, жалбоподателят,
управлявайки товарен автомобил „А.“, с ДК № ХХХХХХХ, собственост на
„Р.“ и с ползвател фирма „З. А.“ ЕООД, в гр.С, по бул.”П. Я.”, с посока на
движение от бул.“Др.Ц.“ към бул.“Ч.“, до № ХХХ, при ограничение за
скоростта от 50 км/ч за населено място се движил със скорост 105 км/ч.
Скоростта била фиксирана с техническо средство система за видеоконтрол
TFR1-M № 653, записваща и заснемаща дата, скорост, час и регистрационен
номер на автомобила.
1
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди
за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон
при издаването му – АУАН бил издаден в нарушение на чл.34, ал.1, чл.42, т.4
и т.5, съотв. чл.57, ал.1, т.6 и т.7 ЗАНН – липса на пълно и точно описание на
нарушението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателно постановление № 21-4332-026717/22.12.2021г. на Началник група
към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно и
незаконосъобразно. Представя писмено становище, с което поддържа жалбата
на посочените в нея основания.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище.
Въззиваемият СДВР не се явява в съдебно заседание. Депозира
писмено становище по делото, с което оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Претендира да му бъдат заплатени направените по делото
разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема за установено:
Видно от придружително писмо на СДВР, наказателно
постановление № 21-4332-026717/22.12.2021г. е връчено на 07.02.2022г.
Жалбата е постъпила в канцеларията на СДВР на 09.02.2022г. - в законния
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 25.03.2021г., в 13,06 часа, ИВ. ЯНЧ. Г. управлявал товарен
автомобил „А.“, с ДК № ХХХХХ, собственост на „Р.“ и с ползвател фирма „З.
А.“ ЕООД, в гр.С., по бул.”П. Я.”, с посока на движение от бул.“Др.Ц.“ към
бул.“Ч. в.“, като до № 28 се движил със скорост от 105 км/ч при ограничение
за скоростта от 50 км/ч за населено място. Скоростта на движение била
установена с автоматизирано техническо средство система за видеоконтрол
TFR1-M № 653, записваща и заснемаща дата, скорост, час и регистрационен
номер на автомобила. Въз основа на снимков материал - клип № 21519
свидетелят ИВ. П. Б. съставил акт за установяване на административно
нарушение № АА 665741/08.10.2021г., като подвел констатираното
нарушение като такова по чл.21, ал.1 вр. чл.165, ал.2, т.6 ЗДвП. Нарушителят
не възразил при връчването на акта. Не депозирал писмено възражение в
срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на акта за установяване на
2
административно нарушение било издадено наказателно постановление №
21-4332-026717/22.12.2021г. от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за
нарушението на чл.21, ал.1 ЗДвП на водача на автомобила била наложена
глоба в размер на 700 лв. и лишаване от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка е приета за установена въз основа на
писмените доказателства по делото-заповед за компетентност на наказващия
орган, декларация по чл.188 ЗДвП, веществени доказателство – снимков
материал на нарушението, Протокол № 9-38-20 за проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г., изм. ДВ, бр.
6/16.01.2018г., в сила от 23.05.2015г. /Наредбата/, ежедневна форма за отчет и
гласни доказателства – показанията на актосъставителя.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 8121з-515/14.05.2018г. и
8121к-13318/23.10.2019г., издадени от Министъра на МВР/, акт за
установяване на административно нарушение № АА 665741/08.10.2021г. и
наказателно постановление № 21-4332-026717/22.12.2021г. са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица.
АУАН съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по
чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя.
По отношение на възражението за извършено нарушение на чл.34, ал.1
ЗАНН съдът намира:
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
административно-наказателното производство не се образува, а образуваното
се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс,
3
Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни
книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата
със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу
пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) №
596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно
пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за
отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и
директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L
173/1 от 12 юни 2014 г.) , Закона за дейността на колективните инвестиционни
схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част
втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за
застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за
регистър БУЛСТАТ - две години. Първата хипотеза касае нарушителя,
извършил административно нарушение, а втората ограничава срока на
издирването му до една година, респективно две години, след изтичането на
който се преклудира възможността да бъде съставен АУАН, с който да бъде
поставено началото на административно-наказателното производство.
Моментът на откриване на нарушителя е фактически въпрос, който подлежи
на изследване във всеки конкретен случай и по отношение на конкретното
лице, чиято административна отговорност се ангажира. Тримесечният срок
започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал
кой е нарушителят / Решение № 1232 от 25.02.2022 г. на АдмС - София по
адм. д. № 11561/2021 г. ІX касационен състав/. В случая процесният
автомобил е ползван от лице, което не е представител на юридическото лице-
собственик на автомобила. За първи път на 23.08.2021г., с предоставената
информация с декларацията по чл.188 ЗДвП, са събрани данни, че ИВ. ЯНЧ.
Г. е управлявал автомобила на датата на нарушението. Тримесечният срок за
съставяне на АУАН е започнал да тече от 23.08.2021г. Следователно
административно-наказателното производство е започнало в тримесечния
срок от откриване на нарушителя и преди изтичане на едногодишния срок.
Наказателно постановление № 21-4332-026717/22.12.2021г. е издадено
в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Посочени са мястото и
времето на нарушението, същото е описано по идентичен начин в двата акта,
посочени са съставомерните признаци на нарушението, подведено е под
правната норма на материалния закон, цифровата квалификация е съответна
4
на текстовото описание.
От снимковия материал и декларацията по чл.188 ЗДвП е видно, че е
заснето МПС, управлявано от жалбоподателя ИВ. ЯНЧ. Г..
Спазени са изискванията за използването на система за видеоконтрол
TFR1-M № 653, същата е преминала и периодична проверка, видно от
представения по делото протокол. Контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява с АТСС,
одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало първоначална и
последваща проверка от Българския институт по метрология, видно от
Протокол № 9-38-20 за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-
M и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
издадено въз основа на чл.32, ал.1 от Закона за измерванията
Съставен е и протокол по чл.10 от Наредбата, в който конкретно е
посочено мястото за контрол, посоката на движение на товарния автомобил,
ограничението на скоростта в пътния участък /50 км/ч/. Същият отговаря на
изискванията, предвидени в чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба, издадена на
основание чл.28 от Закона за измерванията.
Съдът приема, че представените от административнонаказващия орган
доказателства притежават доказателствена сила за посочените в тях
правнозначими факти, поради което съдът кредитира същите изцяло.
Съгласно чл.188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС
Страните не спорят по отношение на мястото на деянието – в рамките
на територията на гр.София, при ограничение на скоростта на движение на
МПС от 50 км/ч.
Съдът приема, че представените от административнонаказващия орган
доказателства доказват по несъмнен начин извършване на административното
нарушение, посочено в обжалваното наказателно постановление № 21-4332-
026717/22.12.2021г.
Административнонаказващият орган е ангажирал законосъобразно
отговорността на нарушителя като в съответствие със санкционната
разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложил наказанието „глоба” в размер -
5
фиксирания от законодателя, в случая - от 700 лв.
Предвид горните мотиви и с оглед разпределението на
доказателствената тежест, както и безпротиворечивото установяване на
деянието, дееца /в съответствие с чл.188, ал.1 вр. чл.189, ал.5 ЗДвП/, и
неговата вина, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление – правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна
на въззиваемата страна, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за
правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в
размер на 100 лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-026717
/22.12.2021г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, с което на ИВ. ЯНЧ. Г. от гр.С............, за нарушение на чл.21, ал.1
ЗДвП е наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6
ЗДвП.
ОСЪЖДА ИВ. ЯНЧ. Г. от г.......... да заплати на СДВР разноски по
делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6