№ 1598
гр. Русе, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520100831 по описа за 2023 година
М.Р. – представител на „Ню проджектс консулт“ ЕООД заявява, че дружеството
доставило на Детска градина „Синчец“ плодове, както следва:
през м.ноември 2018г.
- 27.600 кг грозде – на 07.11.2018г.;
- 27.600 кг грозде – на 09.11.2018г.;
- 27.600 кг грозде – на 14.11.2018г.;
- 30.360 кг ябълки – на 16.11.2018г.;
- 27.600 кг грозде – на 21.11.2018г.;
- 30.360 кг круши – на 23.11.2018г.;
- 27.600 кг грозде – на 28.11.2018г.;
- 30.360 кг банани – на 30.11.2018г.
За доставените продукти страните по делото съставили приемо-предавателен
протокол №1, въз основа който ищецът издал фактура №**********/01.12.2018г. на обща
стойност 836.28 лева с ДДС.
през м.декември 2018г.
- 30.360 кг ябълки – на 05.12.2018г.;
- 30.360 кг круши – на 07.12.2018г.;
- 28.980 кг мандарини – на 12.12.2018г.;
- 30.360 кг банани – на 14.12.2018г.;
- 30.360 кг ябълки – на 19.12.2018г.;
- 30.360 кг круши – на 21.12.2018г.
За доставените продукти страните по делото съставили приемо-предавателен
1
протокол №2, въз основа който ищецът издал фактура №**********/21.12.2018г. на обща
стойност 494.71 лева с ДДС.
Твърди, че между дружеството и детската градина няма договор за доставка на
плодове, както и договор за търговска продажба, поради което счита, че ответникът се е
обогатил неоснователно с получените стоки за сметка на „Ню проджектс консулт“ ЕООД и
дължи да върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването – плодовете по вид,
количество и качество или тяхната равностойност по данните в издадените фактури.
Пояснява, че Детска градина „Синчец“ е заявила участие за три учебни години
(2018/2019г.; 2019/2020г. и 2020/2021г.) по схема „Училищен плод“ с подаване декларация в
ДФ „Земеделие“. ДФ „Земеделие“ одобрил „Ню проджектс консулт“ ЕООД за доставка на
плодове в детската градина по схема „Училищен плод“ за посочените учебни години.
Приемо-предавателните протоколи за извършените доставки и издадените фактури били
представени в ДФ „Земеделие“, но не били одобрени за плащане, респективно разходите за
доставка не били възстановени.
Ищецът поддържа, че е предоставил собствената си стока на ответника на
извъндоговорно основание. Прави извод, че последният се е обогатил спестявайки разходи,
които са били необходими за сметка на дружеството.
За събиране на вземането „Ню проджектс консулт“ ЕООД входирало заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед №2956/30.11.2022г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД №6149/2022г. срещу Детска градина „Синчец“ за сумите: 1330.99 лева –
главница за доставени плодове в периода м.ноември – м.декември 2018г., съгласно фактури
№**********/01.12.2018г. и №**********/21.12.2018г., ведно със законната лихва, считано
от 29.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението; 412.61 лева – законна лихва за
времето от 22.10.2019г. – 28.11.2022г.; 34.87 лева – разноски.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражението, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения, М.Р. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Детска градина „Синчец“, БУЛСТАТ ********* дължи на „Ню
проджектс консулт“ ЕООД, ЕИК ********* сумите: 1330.99 лева – главница
представляваща равностойността на доставени плодове в периода м.ноември – м.декември
2018г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2022г. до окончателно изплащане на
задължението; 412.61 лева – законна лихва за времето от 22.10.2019г. – 28.11.2022г.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.М. Д. – процесуален представител на ответника Детска
градина „Синчец“ е депозирала отговор на исковата молба, в който излагат доводи, досежно
недопустимостта и неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че съгласно Акт за одобрение с изх.№01-2600-5426/16.10.2018г. на ДФЗ и
приложения към него списък, детската градина е одобрена и включена в списъка на детски
заведения, които получават плодове и зеленчуци по схема „Училищен плод“, а ищцовото
дружество е доставчик по същата схема. Наредба за условията и реда за прилагане на схеми
2
за предоставяне на плодове и зеленчуци и мляко и млечни продукти в учебните заведения
регламентирала отношенията между ДФЗ – Разплащателна агенция, доставчиците и
учебните заведения. Прилагането на схемата се финансирало от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието и от държавния бюджет под формата на национална помощ.
Националната помощ се предоставяла от одобрените разходи за национално съфинансиране
по сметката за европейски средства на ДФЗ. Единствено и само Фондът можел да
удостовери изпълнението на задълженията на всяка от страните по схемата, тъй като той
съхранявал документацията по кандидатстване, одобрение и разплащане. ДФЗ заплащал
всички доставки, въз основа одобрени заявки, в срок до 3 месеца от постъпване на заявката
за плащане. Въз основа извършени проверки ДФЗ – РА одобрявал или отхвърлял, изцяло
или отчасти, заявката за плащане. Отказът за плащане подлежал на обжалване по реда на
АПК, съгласно чл.19, ал.2 от Наредбата. С оглед изложеното, ответникът счита, че е налице
друг правен ред, по който ищецът би могъл да търси претендираните суми.
Процесуалният представител на ответника счита, че в случая е налице договор в
полза на трето лице – бенефициер – ДГ „Синчец“. Като бенефициер за детското заведение
възниквали единствено и само права, но не и задължения.
Поддържа, че доставените плодове и зеленчуци не са получени без правно основание.
В тази връзка сочи, че е налице нормативна уредба за статута на детското заведение, начина
по който следва то да получи доставените плодове и доставчика им. Заплащането се
извършвало от ДФЗ – РА.
Развива правни съображения, относно състава на чл.59 ЗЗД и приложение на нормата
в конкретния случай. Прави извод, че не са налице предпоставките на сочената разпоредба.
Релевира възражение за погасяване вземането по давност, приемайки, че се касае за
многократни, периодични доставки на продукти, респективно за периодични плащания,
които се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която по първата фактура е изтекла на
01.12.2021г., а по втората – на 21.12.2021г.
Оспорва претенциите и по размер.
По изложените съображения моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Въз основа на заявление, депозирано от „Ню проджектс консулт“ ЕООД, в РРС е
образувано ЧГД №6149/2022г. и на 30.11.2022г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №2986 по реда на чл.410 ГПК срещу Детска градина „Синчец“ за
сумите: 1330.99 лева – главница за доставени плодове в периода, съгласно фактура
№**********/01.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2022г. до
окончателно изплащане на задължението; 412.61 лева – законна лихва за времето от
22.10.2019г. – 28.11.2022г.; 34.87 лева – разноски.
В законоустановения срок длъжникът оспорил задължението по реда на чл.414 ГПК,
с оглед което заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
3
Ответникът представя становище №9105-400/14.11.2019г. по описа на МОН, в което е
разяснено, че платежните документи, издадени от ищцовото дружество са част от
документацията по Схема „Училищен плод“ и плащанията по тях се извършват само от ДФ
„Земеделие“ със средства от европейската схема по приложимите за нея правила и
процедури и Акт за одобрение с изх.№01-2600-5426/16.10.2018г. на ДФЗ, ведно със списък
на одобрените учебни заведения за заявител „Ню проджектс консулт“ ЕООД.
Към исковата молба са приложени приемо-предавателни протоколи, фактура
№**********/01.12.2018г. на стойност 436.33 лева с ДДС и фактура
№**********/21.12.2018г. на стойност 280.19 лева, с получател ДГ „Приказен свят“, които
са неотносими към спора, тъй като касаят облигационни правоотношения на ищцовото
дружество с трето лице.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 ГПК – установителен иск, в производството
по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1330.99 лева – главница за
доставени плодове в периода м.ноември – м.декември 2018г., съгласно фактури
№**********/01.12.2018г. и №**********/21.12.2018г., ведно със законната лихва, считано
от 29.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението; 412.61 лева – законна лихва за
времето от 22.10.2019г. – 28.11.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №2956/30.11.2022г., издадена по ЧГД №6149/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №6149/2022г. по
описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед
което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от „Ню проджектс
консулт“ ЕООД в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване
действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Както в заповедното, така и в настоящото производство, ищецът основава
претенцията на института на неоснователно обогатяване, като изрично сочи, че между
страните не са налице договорни отношения. Поддържа, че ответникът се е обогатил без
основание със стойността на доставените през м.ноември и м.декември 2018г. плодове.
Изложените от ответника обстоятелства не са подкрепени с писмени доказателства.
Въпреки дадените, с определение №3899/01.10.2023г., указания да представи относимите
към спора счетоводни документи, дружеството не е предоставило фактурите и приемо –
предавателните протоколи, касаещи доставките на плодове през м.ноември и м.декември
2018г.
Дори да се приеме, че плодовете, визирани в цитираните от ищеца фактури са
4
доставени на ДГ „Синчец“ (ответникът не оспорва този факт), то тези доставки (както се
твърди в исковата молба и в отговора на ответника), са извършени на основание Наредба за
условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко
и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно
мляко“, приета с ПМС №251/27.09.2016г. Наредбата урежда условията и редът за прилагане
на схемите и определя правата и задълженията на участниците. Тези схеми се прилагат за
постигане определени цели, разписани в чл.1, ал.2 от Наредбата – подобряване
хранителните навици на децата в дългосрочен план; повишаване информираността на
децата, на техните родители и учители относно принципите на здравословно хранене,
подпомагане реализацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в ЕС.
Доставките на плодове и зеленчуци и мляко и млечни продукти в учебните заведения, по
Наредбата, се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от
държавния бюджет (чл.2, ал.1 от Наредбата).
Продуктите по схемите се предоставят на деца, отговарящи на изискванията на
Наредбата (чл.8, ал.1).
Задълженията на директорите на учебните заведения, участващи в схемите са
подробно описани в чл.4, ал.5 от Наредбата. От посочената правна регламентация следва, че
учебните заведения имат единствено организационни и съпътстващи задължения по
приемането, проверката и отчитането на доставените плодове и зеленчуци, както и
задължения по разяснителни и съпътстващи дейности, но не и задължение за плащане.
Бенефициер по тези схеми са децата, които получават продуктите (арг.чл.8 и чл.12, ал.1 от
Наредбата).
Ищецът поддържа, че ответникът се е обогатил без основание с получените плодове,
доколкото ДФ „Земеделие“ отказал да удовлетвори заявеното от дружеството плащане на
доставките в ДГ „Синчец“, а между ищеца и ответника липсва договор. Тези твърдения
обуславят извод, че претенцията се основава на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД, доколкото
не могат да се подведат под някой от съставите на чл.55, ал.1 ЗЗД.
Последователно, както в доктрината, така и в практиката на ВКС се приема, че
основателността на иска предполага установеност на следните обстоятелства: увеличаване
имуществото на едно лице за сметка имуществото на друго лице; липса на правно
основание за обогатяването и липса на друга възможност за защита на обеднелият. Формите,
чрез които се реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на
имуществото на едно лице чрез придобиване реални имуществени ползи за сметка на друго
лице, или обогатяване чрез намаляване пасива или спестяване имуществени разходи, които е
следвало да бъдат направени, но са направени от друго лице. До неоснователно обогатяване
може да се достигне в резултат на действия на обеднилото се лице, на действия на
обогатилото се лице, на действия на трето лице или на юридически събития. Обедняването
може да има различни форми на проявление, като ефективно намаляване имуществото на
ищеца или пропускане сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова
имуществена облага, която е реализирана от друго лице. Между посочените елементи от
фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването е необходимо да
5
съществува връзка, но тя не е причинна, т. е. обогатяването не е следствие на обедняването
и обратно, а те са последица на друг общ факт или факти, поради което е необходимо да се
прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ
факт или от група общи факти. Единствено обогатяването без основание и то за чужда
сметка е релевантно към фактическия състав на чл.59 ЗЗД.
В конкретния случай, съдът счита, че не са налице всички елементи от състава на
правната норма, по следните съображения:
Не може да се приеме, че с извършените от ищеца доставки, ответникът се е
обогатил, доколкото доставените плодове не са преминали в неговия патримониум и не са
станали част от имуществото му. Получените плодове не са придобити от юридическото
лице (чл.29, ал.1 от Закона за предучилищното и училищно образование), а от
посещаващите детското заведение деца, за които са предназначени и които са
бенефициерите по тези доставки, съгласно чл.1, чл.8 и чл.12 от Наредбата. Не е налице и
спестяване разходи на детската градина, тъй като извън нормативно регламентираната схема
„Училищен плод“ тя няма задължение да осигурява на учениците плодове, още по-малко със
свои средства (според чл.9, ал.8 от Наредбата, плодовете по Схема „Училищен плод“ се
предоставят в деня на доставката отделно от основните хранения).
Налице е и правно основание за извършените доставки. Както ищецът, така и
ответникът са заявители по чл.13, ал.1 от Наредбата, т.е. страни в правоотношение,
регламентирано като Схема „Училищен плод“. Всяка от страните е изпълнила вменените й
задължения – ищецът е доставил плодове, а ответникът е организирал приемането,
проверката и отчитането им. Финансирането по посочената схема е осигурено от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет и липсва каквото
и да е задължение от страна на ответника за плащане по направените доставки.
По изложените съображения, съдът счита, че претенцията като неоснователна следва
да бъде отхвърлена изцяло.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, в тежест на ищеца са направените от ответника разноски в
размер на 850 лева – възнаграждение за процесуално представителство по ГД №831/2023г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Ню проджектс консулт“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Изгрев“,
ул.“Самоков“№28, „З“, ет.1, представлявано от М.Д.Р. срещу Детска градина „Синчец“,
6
БУЛСТАТ ********* с адрес: гр.Русе, кв.“Средна кула“, представлявана от директора
Д.Б.Й. иск с правно основание чл.422 ГПК, за признаване установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите: 1330.99 лева – главница представляваща равностойността на доставени
плодове в периода м.ноември – м.декември 2018г., ведно със законната лихва, считано от
28.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението; 412.61 лева – законна лихва за
времето от 22.10.2019г. – 28.11.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №2956/30.11.2022г., издадена по ЧГД №6149/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Ню проджектс консулт“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Детска
градина „Синчец“, БУЛСТАТ ********* сумата 850 лева – разноски по ГД №831/2023г. по
описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7