№ 8082
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110171973 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „П. К.“ ООД срещу „П. Г.“
ЕООД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на изпълнител, и ответното
дружество, в качеството му на възложител, е възникнало облигационно
правоотношение по силата на договор за изработка от 01.06.2021 г., въз основа на
който ищецът е следвало срещу възнаграждение да положи хоризонтална пътна
маркировка на обект „Реконструкция на ул. С. К.“ в гр. Т.. Твърди, че е изпълнил
надлежно задълженията си по договора, след което издал фактура за съответното
възнаграждение, която била получена от ответника на 15.06.2021 г., но не била
заплатена и до настоящия момент. Уговореният срок за изпълнение на задължението
на ответника бил 3 дни, считано от получаване на фактурата, поради което ответникът
бил изпаднал в забава в погасяване на задължението си. Въз основа на горното иска от
съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
6470,40 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по договор от 01.06.2021
г. за изработка – полагане на хоризонтална пътна маркировка на обект „Реконструкция
на ул. С. К.“ в гр. Т., която сума е отразена във фактура № 3719/10.06.2021 г., ведно със
законната лихва от 14.12.2021 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното
плащане, и сумата от 319,93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
21.06.2021 г. до 15.12.2021 г.
Ответникът не оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца
по процесния договор, но оспорва възложената работа да е била изпълнена и приета
съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Оспорва иска и по размер.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
1
Като неоспорено от ответника и ненуждаещо се от доказване на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 и чл. 153 в доклада по делото е отделено обстоятелството, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за
изработка от 01.06.2021 г., въз основа на който в тежест на ищец е възникнало
задължението да положи хоризонтална пътна маркировка на обект „Реконструкция на
ул. С. К.“ в гр. Т., а тежест на ответника – да заплати възнаграждение. Същото се
установява и от приложения по делото Договор от 01.06.2021 г. Видно от
съдържанието на същия и по-конкретно чл. 3 от него, страните не са уговорили
фиксирана цена, а цена на единица мярка без ДДС за съответния вид работа.
Уговорено е, че на заплащане подлежат реално изпълнените строително-монтажни
работи, като количеството извършена работа ще се установява чрез измерване и
съставяне на подробни протоколи, подписани от представителите на страните.
Страните са се споразумели възложителят да изплати дължимото възнаграждение в
срок до 3 календарни дни след двустранно подписване на протокол за установяване на
извършването и подлежащите на заплащане СМР за приемане на изпълнената работа
без забележки и издаване от страна на изпълнителя на фактура.
В чл. 10 от договора е предвидено изпълненият обем СМР да се установи с
протокол за установяване завършването и подлежащите за заплащане СМР.
По делото е приложена фактура № ********** от 10.06.2021 г., издадена от „П.
К.“ ООД и получател „П. Г.“ ЕООД за сумата от 5392 лв. без ДДС или 6470,40 лв. с
ДДС за полагане на хоризонтална пътна маркировка на обект „реконструкция на ул.
„С. К.“ в гр. Т. съгласно договор от 01.06.2021 г. и протокол от 10.06.2021 г. Видно от
приложена по делото товарителница и информация за пратка от куриера (л. 13 и 14 по
делото), фактурата е изпратена от издателя на получателя на 14.06.2021 г., както и че
същата е получена на 15.06.2021 г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
фактура № 3719/10.06.2021 г. с издател „П. К.“ ООД не е осчетоводена, както и че няма
открита партида с този доставчик. В счетоводството на ответното дружество не е
отразена процесната фактура и не е ползван данъчен кредит. Вещото лице е изчислило
размера на законната лихва върху сумата от 6470,40 лв. за периода от 30.06.2021 г. до
15.12.2021 г. на сумата от 319,92 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. Димитър
Цветанов Х., служител на ищцовото дружество на длъжност „техник транспортно
строителство“. От показанията на същия се установява, че през 2021 г. ищцовото
дружество е изпълнявало пътна маркировка в Община Т., включително на надлъжна и
напречна маркировка на ул. „С. К.“. В деня, в който маркировката била изпълнена,
ищецът съставил протокол. Направени били неколкократни опити за връзка с
ответника чрез позвъняване по телефона, но не се свързали с никого, след което
изпратили имейл. Протоколът е останал неподписан от двете страни поради това, че
представители на изпълнителя не са могли да се свържат с представители на
възложителя. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са
логични и последователни и се отличават с достоверност.
Представените по делото разпечатки от джипиес тракери на автомобили са
неотносими към предмета на делото, доколкото същите не установяват изпълнение на
работата съобразно договореното и приемането й от възложителя, поради което не
могат да служат за изграждане на фактическите изводи на съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е бил в облигационно отношение с ответника по
2
силата на сключен с него договор за изработка с твърдяното съдържание, по който
ищецът е изпълнил съобразно уговореното и работата е била приета без възражения,
както и че в тежест на възложителя е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията.
Страните не спорят относно наличието на облигационни правоотношения
между тях, възникнали по силата на договор за изработка от 01.06.2021 г., въз основа
на който в тежест на ищец е възникнало задължението да положи хоризонтална пътна
маркировка на обект „Реконструкция на ул. С. К.“ в гр. Т.. Спорният въпрос по делото
касае приемане на изработената работа.
Договора за изработка се регулира от правилата по чл. 258 и сл. ЗЗД. Съгласно
разпоредбите на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да
приеме извършената съгласно договора работа и трябва да заплати възнаграждение за
приетата работа. Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е
налице, както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита
изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с
конклудентни действия. Приемане с конклудентни действия е налице например с
подписването на издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването й,
включването й в дневника за покупко - продажбите по ДДС и ползването на данъчен
кредит.
От заключението по изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че в счетоводството на ответното дружество не е осчетоводена процесната
фактура. Фактът на отразяване на фактурата, съдържаща индивидуализиращите
облигационното правоотношение елементи в счетоводството на длъжника,
включването й в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея,
представляват недвусмислено признание на задължението на купувача и доказват
неговото съществуване. Установяването им по делото недвусмислено сочи наличието
на приемане на работата и обоснована задължението за плащане на цената. Това обаче
не е единственият начин за доказване на правнорелевантния факт на приемането на
работата съобразно договореното, предвиден в нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, от
наличието на който се обуславя пораждане на задължението на поръчващия за
плащане. Неосчетоводяването на фактурата нито изключва наличието на договор, нито
реалното извършване на работата съобразно договореното и надлежното й приемане.
Нещо повече, то може да се дължи единствено на неизправно поведение на кредитора,
като евентуално нередовно водене на счетоводство или неизпълнение на задължение за
счетоводно отразяване на фактурите не може да рефлектира в тежест на изправната
страна по договора. Приемането на изпълнена съобразно договореното работа може да
бъде установено посредством предвидените в ГПК и допустими доказателствени
средства.
Такива в случая се явяват показанията на разпитания по делото свидетел Х.. От
същите се установява също, че протокол за приемане на работата не е подписан между
двете дружества, поради това, че изпълнителят не е могъл да осъществи контакт с
възложителя.
Показанията на св. Х. в насока липса на съдействие за приемане на работата
посредством договорения начин чрез подписване на двустранен протокол, както и за
липса на възражения по приемане на работата се подкрепят и от представените към
исковата молба писмени доказателства, от които се установява, че фактурата за
претендираното в настоящото производство възнаграждение е получена от
представител на ответното дружество на 15.06.2021 г. След получаване на фактурата,
не са направени възражения от възложителя по приемане на работата, нито дори е
3
потърсил контакт с изпълнителя за приключване на отношенията им съобразно
договореното.
Съдът намира, че поведението на ответното дружество намира своето правно
изражение в института на забава на кредитора по смисъла на чл. 95 и сл. ЗЗД, тъй като
същият неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение и не дава
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението
си – в случая работата да бъде приета посредством уговорения в договора начин – с
подписване на двустранен протокол. Изводът за неоснователност на възражението на
ответното дружество, че работата не е приета съобразно договорения между страните
формален начин, следва не само пряко от разпоредбата на чл. 95 ЗЗД, но и от общия
принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение. Ето защо съдът намира, че с получаване на фактурата за извършената
работа, при което ответникът не е направил възражения в срока по чл. 264, ал. 2 ЗЗД,
то на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата се счита приета като извършена съобразно
уговореното.
Предвид изложеното, съдът намира, че въпреки липсата на осчетоводяване на
фактурата при ответника, за което впрочем страните не спорят, то сумата по същата е
дължима предвид извода за приемане на работата. Доколкото не доказва плащане на
претендираното вземане, то главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6470,40 лв. с ДДС се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и забава в погасяването му.
Предвид основателността на главния иск, то установена по делото е първата
предпоставка – наличието на главно парично задължение. Доколкото задължението за
плащане на възнаграждение е установено като срочно, доколкото в чл. 3 от Договора е
предвидено същото да се изплати в срок от 3 календарни дни от двустранно
подписване на подписване на протокол за установяване на извършеното и издаване на
фактура от изпълнителя, то на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в
забава с изтичане на срока. Началната дата на релевирания период на забава следва
изпадането в забава. Съгласно заключението на вещото лице размерът на начислената
върху главницата от 6470,40 лв. лихва за периода от 21.06.2021 г. до 15.12.2021 г.
възлиза на сумата от 319,92 лв. До този размер искът се явява основателен и следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 319,93 лв. да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, като в представен списък по чл. 80 ГПК
същите са 600 лв. за адвокатско възнаграждение в производството по обезпечение на
бъдещ иск, 40 лв. държавна такса в това производство, 174 лв. разноски в
изпълнителното производство по обезпечение на иска, 800 лв. за адвокатско
възнаграджение в исковото производство и 283,82 лв. държавна такса в настоящото
производство. Същите са доказани по делото, както и заплащане на сумата от 300 лв.
по съдебно-счетоводна експертиза, която също следва да се включи при изчисляване
на присъдените разноски. Релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е
неоснователно с оглед материалния интерес по делото, броя на проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия. Ето защо предвид изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
сумата от 2197,81 лв.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П. Г.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „П. К.“ ООД, ЕИК
********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от
6470,40 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по договор от 01.06.2021
г. за изработка – полагане на хоризонтална пътна маркировка на обект „Реконструкция
на ул. С. К.“ в гр. Т., която сума е отразена във фактура № 3719/10.06.2021 г., ведно със
законната лихва от 14.12.2021 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното
плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 319,92 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.06.2021 г. до 15.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 319,92 лв. до пълния предявен размер от 319,93 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „П. Г.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „П. К.“ ООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2197,82 лв., представляваща
разноски по производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5