Р Е
Ш Е Н И Е № 421
гр. П., 22.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-П., десети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията Златарева гр. дело № 6085 по описа за 2018 год. на Районен съд-П. и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – П.” АД гр. П. е подало заявление, по което срещу
ответника М.В.Т. е издадена заповед за изпълнение на парично за следните суми: 1124,87
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., на адрес кв. ***, както и за сумата
от 150,52 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 08.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането и разноските за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Срещу заповедта за изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило
възражение от длъжника срещу вземанията за главница и обезщетение за забава в
плащанията.
След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
С исковата
си молба ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.П. на
адрес кв. „***, за която ответникът не му заплатил дължимите се от него цена и
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение от закона със съдържанието по
приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането
така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва предявения иск като недопустим и като неоснователен с
конкретни съображения, че не е собственик или ползвател на имота, а от там и
потребител на топлинна енергия за битови нужди за същия. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В съдебно
заседание ответникът чрез пълномощника му адв.Б. В. признава, че
процесният имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъдинена към топлопреносната мрежа;
коректността на начина
на извършване на дялово разпределение и на дела
за процесния недвижим имот за сградна инсталация, отопление и битово горещо водоснабдяване; потребената за процесния имот
топлоенергия в посоченото от ищеца количество и стойност за исковия период, които обстоятелства са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящето, ч.гр.дело №4539/2018 г. по описа на РС-П. е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
вземания за цената на доставена топлинна енергия и обезщетение за забава в
плащанията, ведно със законната лихва и разноските.
С възражение, подадено в законовия двуседмичен срок
по чл.414, ал.1 ГПК, ответникът е оспорил
вземането, сочейки, че не дължи сумите предмет на издадена заповед за
изпълнение, поради погасяването на част от тях по давност и поради
начисляването на другата част на лице без качеството потребител на топлинна енергия. Във
възражението си ответникът М.В.Т. е посочила като свой личен адрес - гр.П., кв.”***.
/л.10 от приложеното ч.гр.дело №4962/2018/
2016 г.на ПРС/. Така посоченият адрес съвпада с регистирания
постоянен и настоящ адрес на лицето, видно от справката в НБДН, изготвена
служебно по заповедното производство.
От приетите
като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на
такава. По делото е приета
публикация на общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от
2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. /л.5 и 6 от делото/
По делото е приета като доказателство неоспорена по реда на чл.193 ГПК молба за откриване на партида за битови нужди от М.В.Т. ***, заведена в „Топлофикация-П.“ ЕАД на 07.12.2009г. / на л. 24 от делото/
Видно от съпроводиелно писмо с изх. №19/МСИ-75-1 на Община П. /на л. 43 от делото/ за топлоснабдения имот в дирекция „Местни приходи и такси“ е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от М.В.Т..
В същата декларация под страх от наказателна отговоност ответницата е декларирала под страх от наказателна отговорност пред приходната администрация, че притежава правото на собственост върху топлоснабденото жилище в кв. „***“ на основание договор с Община П. от 12.04.1988г.
По делото
е прието като доказателство извлечение от персоналната партида на ответницата
от Служба по вписванията при Районен съд –П., в което за периода от
01.01.1992г. до 15.01.2019г. няма направени вписвания, отбелязвания и
заличавания, касаещи жилището, за което са начислени процесните вземания.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата, че процесният имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на ЕС, присъдинена към топлопреносната мрежа; коректността на начина на извършване на дялово разпределение и на дела за процесния недвижим имот за сградна инсталация, отопление и БГВ; потребената за процесния имот топлоенергия в посоченото от ищеца количество и стойност за исковия период.
Ето защо съдът приема за установени от представената от ищцовото дружество справка размерът на дъжимите се суми за доставена топлинна енергия за процесния имот и за обезщетение за забава в плащанията.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По допустимостта на исковете
Предявените
искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в
издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От
данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесните вземания и
искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Съдът приема, че по делото от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ, депозирана пред Община П. се
установява, че М.В.Т. има качеството на клиент на топлинна енергия за битови
нужди за имота с адрес гр. П. на адрес кв. “***” ***. Данъчната декларация се
отнася за процесния имот и същата е подписана ответницата, доколкото същата не
оспорва, че положеният на всяка страница в нея подпис не е поставен от нея. Със
същата ответницата е декларирала, че процесният имот е нейна изключителна
собственост, т. е. налице е изявление,
изхождащо от страната, с
което се признава правото на собственост върху имота. Действително, данъчната
декларация не е документ, който доказва собствеността на имота, но представлява
изявление, направено пред административен орган, с което деклараторът е
удостоверил факт, който в това производство е неблагоприятен за него, а именно
– притежаването на правото на собственост върху процесния имот. Декларацията
по чл. 14 ЗМДТ представлява частен
свидетелстващ документ, който в случая
удостоверява неизгодни за издателя факти, поради което този документ се
позлва с материална доказателствена сила за удостоверените с нея обстоятелства.
Съдът цени декларацията в съвкупност с
останалите събрани доказателства по делото /искане за поткриване на партида на
името на ответника/ и съобразявайки разпоредбите на чл. 3 и чл. 161 ГПК намира,
че за целите на настоящето производство се установява, че ответникът има
качеството на клиент на топлинна енергия. След като даден имот е присъединен
към топлопреносната мрежа, то всеки собственик е потребител на постъпилата
топлинна енергия и това обстоятелство, а не правото на собственост върху
конкретен имот, подлежи на доказване с всички доказателствени средства /
Определение №220 от 01.03.2017г. по гр.д. № 4084/2016г. на ВКС, IV г.о./. Наведените от процесуалния
представител на ответника възражения за доказателствената стойност на
декларацията по чл. 14 ЗМДТ са релевантни в хипотезата на предявени искове за
собственост и съдебна делба, при които се твърди и следва да се докаже по
безспорен начин, че страната е собственик, което обстоятелство се установява
със сила на пресъдено нещо с постановените по тези искове съдебни решения.
Решението по специалния установителен иск по чл. 415 ГПК се ползва с обвързваща
сила само относно съществуването на вземането, но не и относно собствеността
върху имота, за който същото е начислено.
По делото ответникът твърди, че не е собственик, а ищецът доказва, че
извън процеса с изходящ от него частен свидетелстващ документ същият е
декларирал под страх от наказателна отговорност, че има качеството на такъв.
Ако ответникът се е разпоредил впоследствие с правото си на собственост, в
негова тежест е било да установи това обстоятелство, каквито твърдения и
доказателства по делото не са ангажирани.
Безпорно е делото, че ищецът е доставял
топлоенергия до жилището с посочения в исковата молба адрес през исковия
период.
В този смисъл по отношение на ответника е налице
пасивна материална легитимация по иска, доколкото в чл.153 от Закона за
енергетиката е предвидено, че всички собственици или титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия .
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия. Съдът намира за неоснователни възраженията на пълномощника на ответника за липсата на такова правоотношение.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БГВ .
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен
установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните
задължения на ответника. Безспорно е между страните и от представените по
делото писмени доказателства за задълженията на абоната– извлечение от сметка,
се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са
в размера на предявените искове.
С предявения иск ищецът твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по основание.
Както бе посочено по-горе, задължението за плащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
По отношение на претендирните вземания ответната страна с отговора на исковата молба е направила възражение за погасяването им по давност, което съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предявяването на иска спира течението на давността. В случая на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 29.06.2018г., поради което всички вземания са извън погасителната давност тъй като изискуемост съгласно чл. 34 от Общите условия е настъпила след 29.06.2015г.
При горните съображения съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства. В представения списък по чл.
80 ГПК ищецът претендира присъждането на сумите от 75,51 лв. за разноски в
заповедното производство (25,51 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение) и 189,49 лв. за исковото производство (74,49 лв.
за държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 15 лв. за съдебни
удостоверения, които му се следват от ответника).
С оглед на изхода
на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение М.В.Т. с ЕГН ********** съществуването на вземанията към "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” за сумата от 1124,87 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., на адрес кв. ***, както и за сумата от 150,52 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 08.06.2018 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3347/02.07.2018г. по ч.гр.д. №4539/2018г. на РС-П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.В.Т. с ЕГН ********** да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 75,51 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 189,49 лева за разноските в настоящото производство.
След
влизане на решението в сила, 00гр.д №4539/2018г. по описа на РС-П. да се върне
на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен
акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: