Определение по дело №1407/2018 на Районен съд - Разград

                             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                             № 475, 11.01.2019г., гр.Разград 

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                        състав

На четиринадесети декември                                   две хиляди и осемнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

 

Секретар Даринка Димитрова

  като разгледа докладваното от председателя

  гр.дело № 1407 по описа за 2018г.

 

            Искът е с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 ал.1 ГПК.

           Депозирана е искова молба от Х. А. Я., с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 691.64лв-имуществени вреди и сумата 12000лв. неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 27.12.2005г. до окончателното изплащане на главницата. За тези суми ответникът е бил осъден по гр.д.№6/2007г. на РРС и е издаден изп.лист от 05.02.2010г., въз основа на който е образувано изп.д. №20107610400419 по описа на ЧСИ Г.С.. Твърди, че от последното изпълнително действие до настоящия момент е изминал период по-дълъг от две години, през който ответникът в качеството си на взискател е бездействал и не е искал действия, с които да поддържа висящността на процеса. Позовава се на ТР№2/2013г т.12 на ОСГТК на ВКС относно това, кои действия прекъсват давността. Счита, че изп.производство е прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК независимо дали ЧСИ ще постанови  постановление за прекратяване, тъй като същото има единствено декларативно действие. В с.з. конкретизира претенцията си, а именно че ответникът не дължи на ищеца по това изпълнително дело присъдените суми, тъй като същото е перемирано. Същият не твърди, че е налице изтекла погаситена давност по отношение на вземането.

                 Ответникът Ш.А.Я. счита иска за недопустим, а по същество и неоснователен. Твърди, че ищецът няма иск от воденето на настоящия процес. Настъпилата перемция не може да обоснове интерес от воденето на настоящия отрицателен установителен иск.Производството следва да се развие пред ЧСИ, а не пред съда. Двугодишното бездействие води до прекратяване на изпълнителното производство, което няма отношение с погасителната давност на вземането.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Въз основа на влязло в сила съдебно решение ищецът се е снабдил с изпълнителен лист от 05.02.2010г. спрямо ответника. На 20.09.2010г./съгласно печатите на ЧСИ/ ответникът е депозирал молба за образуване на изп.производство спрямо ищеца, като е посочил изпълнителен способ-налагане на запор върху трудово възнаграждение. ЧСИ е направил множество справки, както и неуспешни опити да връчи на длъжника ПДИ. Длъжникът бил в чужбина.На 21.08.2012г. ЧСИ е направил опит да извърши опис на движимо имущество. Изпълнителното действие опис на движимо имущество не се е състоял, тъй като липсва връчване на длъжника. След това ЧСИ отново не е извършвал никакви изпълнителни действия, а само действия по събирането на справки. Първото изпълнително действие по изп.дело №20107610400419 е издаването на постановление за налагане на възбрана от 26.01.16г.

             Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Така предявеният иск, с петитум: да се приеме за установено по отношение на ищеца, че ответникът не дължи на ищеца по това изпълнително дело присъдените суми, тъй като същото е перемирано се явява процесуално недопустим, поради липсата на интерес.

             По същество ищецът не твърди, че е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземането, а предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение. С този иск следователно се цели да се установи, че е погасена възможността за принудителото изпълнение на вземането, поради изтекла погасителна давност. Ищецът изобщо не твърди такива факти, а се позовава единствено на настъпилата по силата на закона перемпция, поради която не дължи изпълнение по изп.д.№ 20107610400419.   

            Следва да се отбележи основателността на доводите на ищеца за прекратяване ex lege на изп.производство, поради бездействието на взискателя повече от две години /чл.433 ал.1 т.8 ГПК/, както ирелевантността на факта за наличието или липсата на постановление на ЧСИ за прекратяване. Основателно е и твърдението на ищеца, че следващото извършено от взискателя същинско изпълнително действие е налагането на възбрана на 26.01.2016г. Това действие обаче е предприето след като изпълнителното производство вече е било прекратено в хипотезата на чл. 433 ал.1 т.8 ГПК по право, което е станало на 20.09.2012г. Защитата на ищеца като длъжник срещу действията на ЧСИ следва да е по реда на чл.435 ГПК, а не по реда на чл.439 ГПК.             

           Мотивиран от горното, съдът 

 

                                                    ОПРЕДЕЛИ:

 

             ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Х. М. Я. против Ш.А. Я отрицателен установителен иск по чл.439 във вр.  с чл.124 ал.1 ГПК като недопустим.

           Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните през ОС-Разград.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: