Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 21.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 15742 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД,
предявен от И.П.С., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. И. И. против З. „Б.И.“
АД, *** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие от телесни увреждания, получени в резултат на ПТП на 23.10.2018 г. в
размер на сумата от 50 000 лв., както и за имуществени вреди в размер на сумата
от 306 лева – представляващи направени разходи за лечение по повод на
уврежданията, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 11.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Твърди,че на
23.10.2018 г. е пострадала при ПТП
настъпило по вина на водача на лек автомобил „Волво"
с per. № ******А.Ц.П..,а също,че за горния автомобил
е имало валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
Твърди,че в
следствие на катастрофата е получила отоци и охлузвания по главата и тялото, счупване
на костите на скулите и горната челюст,от които увреждания е търпяла и търпи
все още болки, страдания и неудобства.
Ищцата
поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
Ответникът З. „Б.И.“ АД, *** оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП като твърди, че
събитието е случайно по см. на чл. 15 НК за водача на МПС.
Алтернативно твърди, че процесното ПТП е реализирано изцяло
по вина на пострадалата, която с действията си е допринесла в голяма степен за
настъпване на вредоносния резултат - не е предприела никакви мерки за
себеопазване, както и по спазване на законоустановените правила, а именно е
налице нарушение на чл. 113 и чл. 32, ал. 2 от ЗДвП. В тази връзка се подържа,
че пешеходецът се е намирал на самото пътно платно и/или е пресичал пътното
платно на необозначено за това място, без да се увери в собствената си
безопасност и преди да навлезе на пътното платно, като не е съобразил
разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение.
Излага се, че нарушавайки посочените разпоредби, пострадалото лице само се е
поставило в опасност, като поведението му е в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП.
Поради изложеното прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в значителна степен.
Оспорва и твърденията, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е претърпяла цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и
степен, както и че същите са в резултат на реализираното МПС. Оспорва и
предявения иск по размер като прекомерно завишен.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение за л.а. „Волво Ц60“, рег. № ******, по силата на
застрахователна полица, сключена със З. „Б.И.“ АД към датата на ПТП.
В съдебно заседание не оспорва претенцията на ищцата за
имуществени вреди от 306 лв.
моли
съда да отхвърли иска и претендира разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения Констативен протокол № К- 682 от 23.10.2018
г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция",скица към него и декларация ,както и
Наказателно постановление № 18-4332-022951/23.11.2018 год. на СДВР-ПП,влязло в
сила на 15.01.2019 год. се установява, че на 23.10.2018 г. около 8.30 ч. в гр.
София,на пешеходна пътека на булевард
„П.Ю. Т."*** и ул. „Нишава" в района на бл.№ 3 е настъпило ПТП,при което
пострадалата И.П.С. е блъсната от лек автомобил марка „Тойота Приус"с per. № ******, който
отскача и я удря, след като в спряло състояние самият той е ударен от движещия
се зад нея по булевард „П.Ю. Т."*** към ул. „Нишава" с несъобразена
скорост лек автомобил „Волво" с per. № ******, управляван от А.Ц.П.. Пострадалата е
транспортирана в болница с работна диагноза мозъчно сътресение, охлузване на колената.
Прието е за
безспорно, че за лекия автомобил „Волво" с per. № ******е имало застрахователна
полица № BG/02/11**********, сключена със З. „Б.И.“ АД, със срок на
действие от 10.12.2017 г. до 09.12.2018 г., по
застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото е
представена претенция вх. № ОК-484488/08.08.2019 год.
от И.П.С. до З. „Б.И.“ АД,с което
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в следствие на
горното ПТП в размер на 60 000 лв. и имуществени от 306 лв.
От заключението
на вещото лице по възложената автотехническа експертиза, което съдът приема
като обективно и професионално, се установява,че произшествието е настъпило в
светлата част на денонощието при добра видимост, на пешеходна пътека тип
„зебра” при пресичане пътното платно от И.П.С. в посока от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на автомобила. Лек автомобил марка „Тойота Приус"с per. № ****** е
спрял в най-лявата лента и е дал предимство на пешеходката и в този момент е
бил ударен отзад от движещия се със скорост от около 40 км.ч. лек автомобил „Волво Ц60“, рег. № ******. След
настъпилия удар от автомобила Волво, Тойота-та е
придобила кинетична енергия, която е увеличила скоростта до около 20 км/ч. С
тази скорост Тойота-та се е придвижила напред и е навлязла в зоната на
пешеходната пътека, където е настъпил удара с пострадалата пешеходка.
Според
експерта водачът на автомобила Волво е имал
възможност да наблюдава движещия се пред него автомобил Тойота и неговото
спиране пред пешеходната пътека от достатъчно разстояние, в което да намали
скоростта си и да спре.
От заключението
на вещото лице по възложената съдебно-медицинска експертиза, което съдът приема
като обективно и професионално, се установява, че в следствие удара ищцата е
получила увреждания по главата-счупване на дъгата на лявата ябълчена кост и
охлузвания по крайниците.
Постъпила по
спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ без спомен за случилото се със сътресение на
мозъка. На 29.10.2018 г. е оперирана с обща анестезия и е извършена елевация на дъгата на лявата ябълчена кост,с цел
възстановяване симетрията на лицето.Изписана е на 01.11.2018 год. с
подобрение.Според вещото лице пострадалата се е възстановила напълно за около
3-4 месеца,като е изпитвала болки и неудобства около месец и половина след
операцията. Самата оперативна интервенция не може да има отношение към
изтръпване на горните зъби или нарушение
на зрението.Малкия белег изчезва напълно до година.
Св. С.-Б.установява,че няколко часа след
катастрофата е видяла пострадалата,която била в болница с множество охлузвания,постоянно
гадене,като не можела да движи устата,зъбите си.Имала замъглено виждане с
едното око. След като се прибрала вкъщи продължила да изпитва болки в
скулата,челюстта,случвало се да й изтръпва лицето,като това продължило около 2
седмици.За по-дълго време страдала от главоболие и малък белег,който обаче все
пак е видим.Имала и психически проблеми като страх да излиза навън и страх за
детето й,което я накарало да ме всече транспорт до и от училището.
От показанията
на св. А.М./водач на Тойота-та/ се установява,че преди удара е била спряла на
пешеходната пътека ,за да премине пострадалата.Тогава била ударена отзад от лек
автомобил Волво и от удара нейния автомобил се
преместил 2-3 метра напред и ударил ищцата.Била спряла в дясната пътна лента.
Св.Ц.П./делинквент/ установява,че не успял да спре навреме,тъй като
кихал,загубил за миг контрол върху автомобила и се ударил с спрелия на
пешеходната пътека автомобил Тойота,който пък ударил пострадалата.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е
във връзка с чл. 45 от ЗЗД,според която, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
С
оглед на валидното застрахователно правоотношение , по което спор няма,
отговорността на ответното дружество е установена.
В настоящия
случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона предпоставки:
противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
От доказателствата по делото се установява, че
произшествието е настъпило по вина на А.Ц.П. при управление на лек автомобил „Волво"
с per. № ******не е спрял своевременно,блъснал е
спрелия пред него лек автомобил„Тойота Приус"с per. № ******, който в следствие на придадената му
кинетична енергия се придвижил напред и блъснал ищцата, докато тя пресичала булевард
„П.Ю. Т." на пешеходна пътека тип - зебра и с това й причинил телесни
увреждания.
Водачът на лек автомобил „Волво"
е нарушил чл.20,ал.1 и 2 ЗДвП,тъй като е бил длъжен да контролира МПС-то през
цялото време и при създалата се ситуация
да намали и да спре на достатъчно разстояние от спрелия пред него друг лек
автомобил.
Установено е
от приложената медицинска документация и заключението на експертизата,че
причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние.
Съдът
намира,че направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата е неоснователно,
доколкото не се събраха доказателства последната да е извършила някое от
нарушенията при пресичане на пътя на пешеходна пътека визирани в чл. 113, ал.
1, т. 1 и 2 ЗДвП.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и степента на увреждането,
претърпените интензивни болки и страдания в началния период след злополуката.
Пострадалата е
приета за лечение в болница, извършена е операция под пълна анестезия,от която
се е възстановявала повече от месец. Възстановяването е пълно и е продължило
около 3-4 месеца,през което време пострадалата е изпитвала спорадични болки и
главоболие. следва да се отчете факта,че
ищцата е претърпяла и мозъчно сътресение,а също и това,че е преживяла
психически стрес от катастрофата.
На основание
изложеното, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен в
размер на 30 000 лв. , която сума ответникът следва да заплати на ищцата. Съдът
намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищцата болки , страдания и неудобства от телесните
увреждания ,които се установиха по делото и отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
Върху горната сума следва да се начислят и
лихви по правилото на чл.497,ал.1,т.2 КЗ считано от 09.11.2019 год. до
окончателното й изплащане,тъй като от представената на л.84 молба до
застрахователя е видно,че датата на подаването й е 08.08.2019
год.Други доказателства да по-ранна дата на подаване на искане до
застрахователя няма по делото.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 50 000 лв. искът за неимуществените вреди
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Изцяло следва
да се уважи претенцията на имуществените вреди,тъй като е признат като размер
от ответника.
Съобразно
този изход на делото ищцата следва да
заплати на ответника разноски по делото от 244 лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 1440 лв. с ДДС съобразно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК,като съдът
не уважава възражението за прекомерност с оглед цената на иска и сложността на
делото размера на хонорара не е прекомерен.
Ответникът
следва да заплати на ищцата разноски за държавна такса,експертизи и свидетел в
общ размер на 582 лв. , на адв. И.И. съобразно уважената част от иска адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1440 лв.,а по сметка на СГС
държавна такса в размер на 565 лв.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.И." АД, гр. София ЕИК ******да заплати на И.П.С., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. И. И., със
съдебен адрес:*** /надпартерен/, ап. 11 на основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 30
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило
при пътнотранспортно произшествие на 23.10.2018 год. в гр.София
и имуществени такива от 306 лв. ведно със законната лихва върху тези суми от 09.11.2019 год.
до окончателното им изплащане и разноски от 582 лв. като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди над уважения размер до
предявения такъв от 50 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.И." АД, гр. София ЕИК ******да заплати на адв. И.И. съобразно уважената част от иска адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1440 лв.,а по сметка на СГС
държавна такса в размер на 565 лв.
ОСЪЖДА И.П.С.,
ЕГН ********** ***
ЕИК ******разноски по делото от 244 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
1440 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: