Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

288/3.6.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на първи юни 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3164/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за установяване съществуването на вземане, с правно основание чл. 422 от ГПК.

 

Искова молба от “***” ООД, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, срещу „***“ ООД, ЕИК : ***, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 2191,40 лева.

 

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 2191,40 лева, представляваща главница – незаплатени суми по издадени фактури за извършени стругарски услуги и покупко-продажба на отпадъци от черни метали. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената по ЧГД № 2462/2019г., по описа на ШРС, заповед, ответникът възразил бланкетно. Поради изложеното ищецът, претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

 

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Признава иска, за сумата от 407,55 лева, по фактура № 12429/11.04.2016г. и за сумата от 178,65 лева по фактура № 12430/11.04.2016г., като твърди, че е заплатил сумите в хода на производството, в едно със законната лихва върху тях. Твърди че няма непогасени задължения по фактура № 12428/11.04.2016г..

 

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, поддържа заявеното в исковата молба, а ответникът не изпраща такъв.

 

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

 

Не се спори, от страните, а и се установява от съвкупността писмени доказателства и гласни доказателствени средства, че се намирали в търговски отношения, като ищецът доставил на ответника свои стоки и му извършил услуги. Основното им съдържание е обективирано в приложените по делото договори за покупко-продажба на метални отпадъци и фактури, неоспорени в настоящото производство, сочещи страните, предмета, цената и начина на плащането – всички съществени елементи на търговска продажба.

Съгласно разпоредбата на чл. 327 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите даващи му право да я получи. Не се изисква комулативна даденост на предпоставките, а както е в настоящият случай купувачът ответник е следвало да заплати цената по сделката, при получаване на документите – данъчни фактури, за което получаване са налице данни – конкретна дата, посочена в тях/11.04.2016г./.

Заявлението по чл. 410 ГПК, по което е образувано ЧГД № 2462/2019г., по описа на ШРС, е подадено на 21.08.2019г..

Последното плащане от ответника, по процесните фактури, според показанията на свидетеля, постъпило през месец декември 2017г. и съобразно правилата за прихващане на изпълнението, сумата от 1000 лева, била отчетена като погасяване задължението по фактура № 12428/11.04.2016г..    

Така установената фактическа обстановка сочи наличието на всички предпоставки за основателност на предявените искове, а именно – наличие на валидна търговска сделка, създаваща облигационна връзка между страните, по силата на която ответника е следвало да заплати на ищеца – продавач търсената сума, представляваща продажна цена, задължение което не е изпълнено; наличие на определен ден, за изпълнение на задължението,  по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, обосноваваща изпадането в забава на ответника, както по отношение на главното задължение – за цената, така и основаваща задължението му по чл. 294, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ответните възражения за погасяване вземанията с плащане, заявени с отговора на исковата молба, са неоснователни. Въпреки указанията за доказателствената тежест в производството, не са посочени и представени доказателства в тази насока.  Ответникът, не е представил документи, ако са издавани, при плащане каквото твърди, които би следвало да се намират у него /чл. 109 ЗЗД/. Не е поискано и събиране на гласни доказателствени средства, възможни, при размера на спорните вземания.

Изложеното налага уважаване на предявените искове.

 

На основание чл. 78, ал. 1, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски на настоящата инстанция, по разглежданото, и по ЧГД № 2462/2019г., по описа на ШРС, в размер на 429,66 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение. 

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “***” ООД, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, съществува вземане, срещу „***“ ООД, ЕИК : ***, с адрес – ***, за сумата от 2191,40 лева, представляващо дължима сума, по два договора за покупко-продажба на метални отпадъци, за които са издадени фактури с № 12429/11.04.2016г., за 407,55 лева и 12430/11.04.2016г., за 178,65 лева, както и по договор за стругарски услуги, за който е издадена фактура № 12428/11.04.2016г., за 2605,20 лева, в едно със законната лихва върху главницата от 2191,40 лева, считано от 21.08.2019г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК : ***, с адрес – ***, да заплати на “***” ООД, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 429,66 лева, представляващи направените, по настоящото и по ЧГД № 2462/2019г., по описа на ШРС, разноски.

 

Решението подлежи на  обжалване, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: