№ 11
гр. Ямбол, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20242300100206 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба с посочено правно
основание чл.62, ал.1 от СК, на Д. Ч., роден на ********** г. в гр.*, *, с адрес в Р.България,
село *, Община „*, Област *, подадена чрез пълномощника адвокат С. И. Р. – АК Сливен
против И. Я. И. с ЕГН **********, Б. Д. Ч. с ЕГН ********** и Х. Д. Ч. с ЕГН **********,
двете представлявани от майка си и техен законен представител И. Я. И. с ЕГН **********,
всички с адрес село *, Община *, Област *, ул. ***, с която ищеца оспорва бащинството си
по отношение на малолетните деца Б. Д. Ч. с ЕГН ********** и Х. Д. Ч. с ЕГН **********.
В исковата молба ищеца сочи следните обстоятелства, на които основава
претенцията си: той и първата ответница сключили граждански брак на 16.04.2019 г., като
към момента е образувано гр.дело №205/2024 г. по описа на РС-Елхово за прекратяването на
този брак. В актовете за раждане на децата Б. Д. Ч., родена на *** г. и Х. Д. Ч., родена на ***
г. като баща е посочен ищеца Д. Ч., поради наличния граждански брак между него и майката
на децата - И. Я. И.. Същевременно ищеца сочи, че с майката са във фактическа раздяла от
2019 г. и няма как децата да са заченати от него, т.к. още след сключването на гражданския
брак ищеца е подал заявление за издаване на виза за България, но е получил отказ. При
изложените факти, ищеца претендира постановяване на решение, с което бъде прието за
установено, че не е биологичен баща на малолетните деца Б. Д. Ч. с ЕГН ********** и Х. Д.
Ч. с ЕГН **********.
В депозирания, в срока по чл. 131 ГПК, писмен отговор на исковата молба
ответниците са заявили становище за допустимост и основателност на предявения иск и са
направили признание на всички фактически обстоятелства, изложени в исковата молба. В
отговора ответницата И. Я. И. е заявила, че биологичен баща на двете деца е И. И. И., с
когото от повече от три години живеела на семейни начала. Заявила е още, че с Д. Ч. не се е
виждала повече от 4 години. Иска се предявените искове да бъдат уважени изцяло, като
съдът признае за установено, че ищеца не е биологичен баща на двете малолетни ответници.
В о.с.з. ищеца, редовно и своевременно призован, не се явява, но чрез процесуалния
си представител – адвокат поддържа иска, така както е предявен.
В о.с.з. ответницата И. И. се явява лично и като майка и законен представител на
двете малолетни ответници Б. и Х., като поддържа заявеното в писмения отговор становище
за основателност на предявения иск. Признава изцяло предявения иск, като потвърждава, че
децата Б. и Х. не са деца на Д., а са деца на И. И., с когото живее от 2020 г. и досега.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът Д. Ч. и ответницата И. И. сключили граждански брак 16.04.2019 г. Бракът
им е прекратен с влязло в законна сила на 12.09.2024 г. Решение №102/26.08.2024 г.,
постановено по гр.д.№205/2024 г. по описа на ЕРС.
По делото няма спор, а това се установява и от събраните доказателства, че още след
сключване на гражданския брак през 2019 г. съпрузите Д. Ч. и И. И. се разделили
окончателно, тъй като ищеца подал заявление за издаване на виза за България, но получил
отказ. Предвид на това не е посещавал България, нито се интересувал какво става с
ответницата, а и тя не се интересувала от него. Няма спор и досежно факта, че след като се
разделила с ищеца в началото на 2020 г., И. И. заживяла на съпружески начала с лице на име
И. И. И. с когото живеела от повече от три години и именно той е биологичен баща на двете
деца. Страните не спорят и че от фактическата им раздялата през 2019 г. изцяло са се
дезинтересирали един от друг и до момента не са осъществявали никакви контакти помежду
си, в т.ч. и физически такива.
По делото се събраха и гласни доказателства.
В показанията си свид. И. И. заявява, че живее на семейни начала с И. Я. И. от
м.март 2020 г. и досега живеят заедно. Сочи, че децата Б. и Х. са негови деца от съвместното
му съжителство с И.. Д. Ч. не е идвал през това време в България. Откакто са заедно с И. не
са се разделяли, тя не е ходила при друг мъж, гледали си децата заедно, живеели заедно в с.*,
в къщата на майка му. Нямали сключен граждански брак. Детето Б. е родено на *** г., а
детето Х. е родено на *** г., като ги кръстил и двете на Господ. Заявява, че децата имали
прилика с него.
В показанията си свид. К. М. заявява, че познава И., Б. и Х., т.к. е жена на брата на
И. И.. Сочи, че децата Б. и Х. са деца на И. от И.. И. и И. живеели вече четири години
заедно, при майката на И. в с.*. През това време, откакто живеят заедно, не са се разделяли
и И. не е ходила при други мъже. Свидетелства, че също живее в с.*, на 5 мин. от къщата на
И. и И. и знае кой е Д. Ч., но не го познава лично, т.к. той не е идвал в селото.
От представеното по делото Удостоверение за раждане от ** г., се установява, че Б.
Д. Ч. е родена на *** г. в гр.* от майка И. Я. И. и баща Д. Ч.. От представеното по делото
Удостоверение за раждане от * г., се установява, че Х. Д. Ч. е родена на *** г. в гр.* от майка
И. Я. И. и баща Д. Ч..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съобразно обстоятелствата, наведени в исковата молба и поддържаният петитум, в
производството е предявен иск с правно основание чл.62, ал.1 от СК. Съгласно сочената
правна норма съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то
не е могло да бъде заченато от него. Искът може да бъде предявен до изтичането на една
година от узнаване на раждането.
Предявените в производството искове се преценят от съда за допустими. Страните
по делото не спорят и съдът приема за установено, че още след сключване на гражданския
им брак през 2019 г. съпрузите Д. Ч. и И. И. се разделили окончателно, тъй като ищеца,
който е гражданин на Албания, подал заявление за издаване на виза за България, но получил
отказ. Предвид на това не е посещавал България, нито се интересувал какво става с
ответницата, а и тя не се интересувала от него. Тези правно релевантни факти не са спорни
между страните, а и се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства, поради
което следва да се приеме, че исковата молба е депозирана в съда в рамките на предвидения
в по чл.62, ал.1, изр.2 от СК срок за това.
При преценка по същество съдът намери иска за основателен.
Съображенията са следните: От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че през периода на зачеване на децата Б. и Х. съпрузите са били
вече фактически разделени. Същите от 2019 г. окончателно е разделили, като престанали да
поддържат помежду си контакти в т.ч. и интимни, а с влязло в законна сила на 12.09.2024 г.
съдебно решение е прекратен и гражданския им брак. Установи се, че майката на децата,
след като се разделила със съпруга си, през м.март 2020 г. установила интимна връзка с друг
мъж – И. И. И., с когото заживяла съвместно и до сега живеят заедно и полагат грижи за
2
малолетните деца Б. и Х.. Установено е също така, че И. И. И. не оспорва факта, че именно
той е биологичен баща на малолетните деца Б. и Х..
От друга страна пък ищецът Д. Ч. е записан като баща на малолетните деца Б. и Х. с
оглед установената в чл.61, ал.1 СК, т.нар. "презумпция за бащинство", според която
съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди
изтичането на триста дни от неговото прекратяване. След като малолетните деца Б. и Х. са
родени преди прекратяването на брака, то за техен баща по силата на закона се смята
ищецът.
Предвид събраните и неоспорени писмени и гласни доказателства, съдът счита, че в
настоящия случай е оборена презумпцията на чл.61, ал.1 от СК. От реално съществуващата,
установена и доказана съвкупност от обстоятелства следва да се изключи възможността през
периода на зачеване на всяко от децата, между майката И. И. и бившия й съпруг Д. Ч. да е
осъществен физически контакт, в резултат на който тя да е забременяла.
Поради изложените съображения ЯОС счете, че предявените искове с правно
основание чл.62, ал.1 от СК са основателни, доказани и следва да се уважат, като се приеме
за установено, че ищецът не е биологичен баща на детето Б. Д. Ч., родена на *** г. в гр.* и
на детето Х. Д. Ч., родена на *** г. в гр.*.
След влизане на решението в сила препис от същото следва да се изпрати на
Община гр.Стара Загора и на Община гр.Сливен за отразяване на промените в актовете за
раждане на децата.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.62, ал.1 от СК, по отношение на
И. Я. И. с ЕГН **********, с адрес село *, Община *, Област *, ул. *** и малолетното дете
Б. Д. Ч. с ЕГН **********, че Д. Ч., роден на ********** г. в гр.*, * не е биологичен баща
на малолетното дете Б. Д. Ч., родена на *** г. в гр.* от майка И. Я. И. с ЕГН **********.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.62, ал.1 от СК, по отношение на
И. Я. И. с ЕГН **********, с адрес село *, Община *, Област *, ул. *** и малолетното дете
Х. Д. Ч. с ЕГН **********, че Д. Ч., роден на ********** г. в гр.*, * не е биологичен баща
на малолетното дете Х. Д. Ч., родена на *** г. в гр.* от майка И. Я. И. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила, препис от решението да се изпрати на Община гр.Стара Загора
и на Община-гр.Сливен, за отбелязване на промените в актовете за раждане на децата Б. и
Х..
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3