М О Т И В И
от 08.05.2018 г. към
Присъда № 116 от 02.05.2018 г.,
постановена
по НОХД № 2270/2018 г. ПРС, ІII н.с.
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала
обвинение спрямо подсъдимия В.Т.С., ЕГН: ЕГН: ********** за това, че: в периода от месец януари 2017 г. до месец
февруари 2018 г., включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение
№ 4657/20.12.2011г., постановено по гражданско дело № 15062/2011 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, III брачен състав, влязло в законна сила на 16.02.2012
г. да издържа свои низходящи - непълнолетните си деца Т.В.С., с ЕГН **********
и Л.В.С., с ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно – общо 14 /четиринадесет/
месечни вноски от по 100 /сто/ лeвa за детето Т.В.С. и 14 /четиринадесет/
месечни вноски от по 80 /осемдесет/ лева за детето Л.В.С., всичко в общ размер
на 2520 /две хиляди петстотин и двадесет/ лева неплатена издръжка за двете
деца, като деянието е извършено при условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление – с Присъда № 300/30.09.2014 г. по НОХД №
4070/2014 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязла в сила от 16.10.2014 г. – престъпление
по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
По делото като частни обвинители са конституирани
пострадалите – непълнолетният Т.В.С., действащ със съгласието на своята майка –
свид. М.С.С. и малолетната Л.В.С. – действаща чрез своята майка и законен
представител – свид. М.С.С., представлявани в производството чрез адв. А.И..
В съдебно заседание
прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като излага
съображения, че същото е доказано както
от обективна, така и от субективна страна и предлага на същия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в максималния предвиден в закона срок от две
години, чието изтърпяване да бъде ефективно, както и кумулативно предвиденото
наказание „обществено порицание“.
Представляващият
частните обвинители - адв. И., поддържа обвинението, наред с прокурора и също
настоява за максимално наказание.
От своя страна подсъдимият
С., се явява в съдебно
заседание, доведен принудително от органите на ОД „Охрана“, предвид неявяване в
предходно с.з. без уважителни причини. Същият не оспорва обвинението, признава
вината си и обяснява неплащането на издръжката с липсата на средства за това.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Подсъдимият В.Т.С. е роден на *** ***,
..., български гражданин, полувисше образование, разведен, безработен, осъждан,
с ЕГН: **********.
Подсъдимият В.С.
и свид. М.С. сключили граждански брак на 24.08.2002 г. в гр. Пловдив. През време на
брака на подс. С. и свид. С. им се родили 2 деца, а именно: Т.В.С., с ЕГН **********
и Л.В.С., с ЕГН ********** ***.
С течение на времето
взаимоотношенията между съпрузите се влошили и това довело до прекратяване на брака
им с Решение №4657/20.12.2011г. по гр. дело №15062/ 2011г. по описа на РС-
Пловдив. С цитираното
съдебно решение били постигнато споразумение между подс. В.С. и свид. М.С.,
което било утвърдено от РС- Пловдив и съгласно него подс. С. бил осъден да
изплаща издръжка на низходящите си в следния размер: 100 /сто/ лeвa месечно за
детето Т.В.С. и 80 /осемдесет/ лева месечно за детето Л.В.С., до
настъпване на законните причини за изменение илипрекратяване на издръжката. Решение № 4657/20.12.2011г. по гр. дело № 15062/ 2011г. по описа на РС-
Пловдив влязло в сила на 16.02.2012 г. Тъй като от влизане в сила на съдебното решение, подсъдимият не заплащал никакви суми, а свид.
М.С. се нуждаела
от пари за издръжка
на децата, тя подала молба до прокуратурата за образуване на наказателно
производство.
С
Присъда № 300/30.09.2014 г., постановена
по НОХД № 4070/2014 г. по описа
на Районен съд-Пловдив, влязла в сила от 16.10.2014 г., подс. С. бил осъден съответно за престъпление по
чл.183 ал. 1 НК за неплащане на издръжките за децата си Т.В.С. и Л.В.С..
Впоследствие, с Присъда № 107
/05.04.2017 г., постановена по НОХД № 717/2017 г. по описа на Районен съд-Пловдив,
влязла в сила от 21.04.2017 г., подс. С. бил осъден съответно за престъпление по
чл.183 ал. 4, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК за
неплащане на издръжките за децата си Т.В.С. и Л.В.С. за периода от м. ноември 2014г. до м. декември 2016 г.
Заявявайки, че не разполага със средства за това, подс. С. продължавал да не
изпълнява задължението си за издръжка към децата си Т.В.С. и Л.В.С., като за периода от м. януари 2017 г. до м. февруари 2018 г. не
изплащал никакви суми в
тяхна полза на
майка им - свид. С.,
която се грижела за тях, въпреки задължението за плащане от негова страна.
При така очертаната фактическа
обстановка и на основание жалба до РП - Пловдив от свид. С., е образувано и проведено досъдебно производство, по което подсъдимият С. е бил привлечен като обвиняем. В хода на проведеното
досъдебно производство, а и в съдебното такова, подсъдимият се е признал за
виновен, посочвайки като причина за неплащане на дължимата от него издръжка
финансовите затруднения, които изпитва във връзка с това, че издържа настоящето
си семейство.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни - обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелката С., които съдът кредитира изцяло, доколкото същите се явяват
съответни както на обясненията на подсъдимия С., така и на наличните по делото
писмени доказателства - препис от Решение № 4657/20.12.2011г.
по гр. дело № 15062/
2011г. по описа на РС- Пловдив влязло в сила на 16.02.2012 г., Присъда № 300/30.09.2014 г., постановена по НОХД № 4070/2014 г.
по описа на Районен съд-Пловдив,
влязла в сила от 16.10.2014 г., Присъда № 107 /05.04.2017 г., постановена
по НОХД № 717/2017 г. по описа на Районен съд-Пловдив,
влязла в сила от 21.04.2017 г., Характеристична справка,
Справка за съдимост и други справки, които съдът кредитира като еднопосочни, логични,
последователни и неопровергани.
По същество подсъдимият С.
не оспорва събраните по делото доказателства, установените въз основа на тях факти
и обстоятелства, както и повдигнатото му обвинение въз основа на тях. Същият
признава факта, че в процесния период не е плащал дължимата издръжка за своите
деца, изтъквайки финансови съображения за това, които обаче се явяват
ирелевантни за съставомерността на процесното деяние. Предвид това и доколкото
събраните по делото доказателствени средства са еднопосочни, по-нататъшното им
анализиране им се явява безпредметно, доколкото по делото липсва спор както по
фактите, така и по правото.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Събраният
по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се
приеме, че подсъдимият В.Т.С. е извършил както от обективна, така и от субективна страна престъплението
по чл. 183, ал. 4,
вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, а именно: в периода от месец януари
2017 г. до месец февруари 2018 г., включително, в гр. Пловдив, след като е бил
осъден с Решение № 4657/20.12.2011г., постановено по гражданско дело №
15062/2011 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, III брачен състав, влязло в
законна сила на 16.02.2012 г. да издържа свои низходящи - непълнолетните си
деца Т.В.С., с ЕГН ********** и Л.В.С., с ЕГН ********** ***, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно –
общо 14 /четиринадесет/ месечни вноски от по 100 /сто/ лeвa за детето Т.В.С. и
14 /четиринадесет/ месечни вноски от по 80 /осемдесет/ лева за детето Л.В.С.,
всичко в общ размер на 2520 /две хиляди петстотин и двадесет/ лева неплатена
издръжка за двете деца, като деянието е извършено при условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление – с Присъда № 300/30.09.2014 г. по НОХД №
4070/2014 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязла в сила от 16.10.2014 г.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението.
За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да
не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице.
В конкретния случай по делото се установи от свидетелските показания на
свид. С., че за инкриминирания период, подсъдимият С. не е изпълнявал постановеното от съда решение, по силата на
което е осъден да заплаща на децата си месечна издръжка, както следва: 14 месечни вноски от по 100 лeвa - за детето Т.В.С. и 14 месечни
вноски от по 80 лева - за детето Л.В.С.,
всичко в общ размер на 2520 лева неплатена издръжка за двете деца. Както бе посочено
по-горе, това обстоятелство не се оспорва от подсъдимия С., който изцяло признава
обвинението, обяснявайки причината за неплащането на издръжката с липсата на
средства за това. Последното обстоятелство, обаче, намери опровержение в
показанията на свид. С., които съдът кредитира изцяло по изложените по-горе
съображения, според която подсъдимият полага труд и получава доходи, които не
регистрира, за да не може инициираното от нейна страна принудително изпълнение,
да бъде насочено срещу тях.
Деянието е
извършено в условията на повторност, тъй като подсъдимият го е извършил, след като е бил осъден за същото деяние с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с Присъда № 300/30.09.2014
г. по НОХД № 4070/2014 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязла в сила от
16.10.2014 г., което обосновава и квалифицирането му като такова по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.
28, ал. 1 НК.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото
подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Същият
е бил наясно, че неизпълнявайки своите задължения по изплащане на издръжката,
нарушава постановеното от Районен съд-Пловдив решение, но въпреки това
съзнателно се е отклонил от това си задължение.
По изложените съображения съдът призна подс. В.Т.С. за виновен в това да е осъществил състава на
престъплението по чл.
183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4 НК, в случаи на повторност, какъвто
е настоящият, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация,
както и обществено порицание. С оглед на посочената и приета по-горе правна
квалификация за извършеното от подсъдимия С. престъпление по чл. чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, съдът,
след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата
по чл. 54 НК, намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и кумулативно предвиденото наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“.
Съдът предпочете
по-тежката от предвидените в закона алтернативи, като отчете обстоятелството, че това е трето по ред осъждане за такова деяние, като
по предходните две на подсъдимия е налагано наказание “пробация”, с което очевидно поправителния и превъзпитателния ефект на наказанието не
е бил постигнат. Отделно от това като отегчаващо се отчете и наличието на
отделно осъждане за престъпление, различно от настоящето. От друга страна, обаче,
съдът отчете и наличието на смекчаващи вината обстоятелства и това са
признанието на вината и съдействието за разкриване на обективната истина. Ето защо съдът определи и наложи на подсъдимия наказание, ориентирано
към законоустановения среден размер, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и кумулативно
предвиденото наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което съдът постанови да се изпълни чрез обявяване на присъдата в администрацията
по местоживеене на подсъдимия като прецени.
Съдът прецени, че така
определените наказания са съответни на обществената опасност на деянието и
дееца, като същите биха оказали своето предупредително и превъзпитаващо
въздействие спрямо С. и обществото.
По въпроса за приложението на чл. 66 НК:
Съдът прие, че в
конкретния случай спрямо подсъдимия С. не са налице предпоставките на чл. 66,
ал. 1 НК, тъй като същият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер към момента на извършване на деянието, което препятства
приложението на института на условното осъждане.
На основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС съдът определи наложеното на подсъдимия С.,
наказание от
една година лишаване
от свобода да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, като счете, че същият
не е личност с висока степен на обществена опасност.
По въпроса за разноските:
По делото не са направени разноски, които да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия.
По изложените съображения,
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК