РЕШЕНИЕ
№442 гр. Стара Загора, 29 .10. 2013 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
откритото заседание на трети октомври през две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН
ПЕТРУНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря И.А., с участието на прокурора Петко
Георгиев като
разгледа докладваното от съдията Дарина Драгнева, касационно административно
наказателно дело №486 по
описа за 2013 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за
административните нарушения
и наказания (ЗАНН), образувано по касационна жалба от „ГЕРИС” ООД гр. Казанлък
против Решение №341/04.07.2013г. постановено по а.н.д.№632 по описа за 2013г.
на РС Казанлък. С решението е изменено наказателно постановление №24-2403572/12.04.2013г.
на Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора като размера на
наложената имуществена санкция е намален от 2000лв. на 1500лв. Наказателното
постановление е издадено за това, че на 07.03.2013г. в 10.00ч. и към момента на
проверката – 11.03ч.,е допуснал до работа Цветана Иванова Стойнова като
продавач –консултант в книжарница, стопанисвана от касатора, без преди това да й предостави
копие от уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ, което е подадено на същата дата в
ТД на НАП с посочен входящ номер. Наложена е имуществена санкция в размер на
2 000лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.
За да
измени наказателното постановление РС Казанлък е приел, че нарушението е
установено от доказателствата по делото, но при определяне размера на
имуществена санкция не е взета предвид тежестта на нарушението. Деянието не
уврежда съществено реда на държавно управление, защото трудов договор е бил
сключен след проверката и като цяло
госпожа Стойнова е замествала неформално друго лице. Няма доказателства за
допуснати други нарушения на кодекса на труда.
С
касационната жалба се твърди, че решението противоречи на мотивите за
маловажност на случая и от съда се иска да отмени решението на РС Казанлък и
вместо това да постанови решение, с което да отмени и наказателното
постановление.
Ответника
по касация Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора не се представлява. В
писмено становище искат от съда да бъде оставено в сила решението на РС
Казанлък.
Представителя
на ОП Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага на съда да постанови решение, с което да потвърди решението на РС
Казанлък.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на решение №341/04.07.2013г., постановено по а.н.д.№632
по описа за 2013г. на РС Казанлък,
намира за установено следното:
Решението
е допустимо и валидно, но постановено при неправилно приложение на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН връзка с чл. 414 ал.3 от КТ, поради което следва да бъде отменено
на основание чл. 347 ал.1 т.1 от НПК, след което да се отмени и наказателното
постановление.
В
отговор на касационните оплаквания следва да се каже, че няма основание за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Института на освобождаване от отговорност по
разпореждане на чл. 415в от КТ е изключен за нарушенията на чл. 63 ал.2 от
същия кодекс по силата на правилото, че специалната норма дерогира общата.
Разпоредбата на чл.415в от КТ предвижда привилегирован състав на нарушения на
трудовото законодателство, под който деянията по чл. 414 ал.3 от КТ не могат да
бъдат подведени. Поради това законосъобразно въззивния съд е намалил размера на
санкцията в рамките на законово определения минимум, но въпреки това решението
му е незаконосъобразно като постановено в противоречие с императивните
разпоредби на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Касационния
контрол за материална законосъобразност на решението се състои в проверка на
извода на съда за законосъобразност или незаконосъобразност на наказателното
постановление, съответно за изменението му, и приложимия материален закон. Следователно
наличието на касационно основание по чл. 347 ал.1 т.1 от НПК се преценява въз
основа на събраните по делото доказателства за извършено нарушение и за спазване
разпоредбите на ЗАНН и на специалните закони при издаване на наказателното
постановление. Касатора има неоправдано
правно очакване, че евентуалното несъответствие между мотивите на решението и
приложимия материален закон може да
обуслови отмяна на наказателното постановление, но такова правило няма.
Напротив, каквито и да са мотивите на съда, ако крайния му извод по съществото
на спора, който се свежда до законосъобразността на акта за налагане на
наказание или санкция, съответства на материалния закон, то решението е
законосъобразно. С други думи и касационната инстанция проверява
законосъобразността на постановлението като съпоставя изводите на въззивния съд
по този въпрос с установените по делото
факти. Тези факти може да не са коментирани в съдебното решение или съдът да не
е спазил правилата за преценка на
доказателствата, на житейската и формалната логика, на тежестта на доказване и
всички други правила, по които се формира вътрешното му убеждение, но е правно релевантно какво е
разпоредил съда и съответства ли то на материалния закон, който урежда
последиците от установените по делото факти. В настоящия случай към
установените по делото факти въззивния съд не правилно е приложил разпоредбите
на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН и на чл. 414 ал.3 от КТ при изменение на наложената
имуществена санкция. Фактическото обвинение е несъответно на състава на
деянието по чл.414 ал.3 във връзка с чл.63 ал.2 от КТ, което винаги е основание
за отмяна на наказателното постановление. Административно наказващия орган обвинява
работодателя, че на 07.03.2013г. в 10.00ч. и в 11.00ч. допуска до работа
Цветана Иванова Стойнова, което води до неяснота на фактическото обвинение.
Допускането до работа на лицето на посочената дата може да бъде извършено само
в един единствен момент и той следва да бъде конкретизиран от наказващия орган
на основание чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, която разпоредба изисква посочване на
времето на извършване на нарушението. Така формулирано обвинението е за две
съставомерни действия – допускане до работа в 10.00ч. и в 11.00ч., което е
обективно невъзможно и противоречи на състава на чл. 414 ал.3 от КТ. Забраната
по чл.63 ал.2 от КТ се нарушава само веднъж, а именно към началния момент на
изпълнение на трудовия договор. Изпълнението на трудовото правоотношение започва
след сключване на договора и законодателя е поставил условие към работодателя
преди да се пристъпи към фактическото престиране на работна сила. Изисква се
предоставяне на подписан екземпляр от трудовия договор и копие на подадено до
ТД на НАП уведомление за неговото сключване. Ако тези действия не бъдат
извършени от работодателя преди да началото на изпълнение на договора, възниква
основание за санкция по чл. 414 ал.3 във връзка с чл.63 ал.2 от КТ.
Като
не е приложил императивните разпоредби на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН към
установените по делото факти, РС Казанлък е постановил незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено, а въпроса за законосъобразността на
наказателното постановление да бъде разрешен по същество като същото бъде
отменено. Съдът следи служебно за спазването на материалния закон / в това
число и за спазване на процесуалните правила по издаване на наказателното
постановление, не и на процесуалните правила, установени в НПК/, и е длъжен да
отмени решението и на непосочено от страните основание.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №341/04.07.2013г., постановено
по а.н.д.№632 по описа за 2013г. на РС Казанлък
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
24-2403572/12.04.2013г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда” град
Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.