Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 16.11.2015 г.
СГС, II – Г въззивен с-в, в открито заседание на девети октомври
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА НЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
МИРОСЛАВА ИЛЕВА
При участието на секретар А.Т., като
разгледа гр.дело N 5912/15 г., докладвано от съдия Чомпалов, установи
следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.Й.Д. срещу решение от 09.03.2015 г. на СРС,
78 с-в, по гр.дело N 24832/13 г., с което са
отхвърлени предявените срещу И. за Б.Е. –БАН искове с правно основание чл.224 КТ и чл.49 ЗЗД. Според въззивницата обжалваното решение е нищожно, защото
първоинстанционният съд се е произнесъл по трудов спор, а делото е с
политически характер и следва да бъде разгледано по ЗОДОВ. Излагат се
съображения, че въззивницата е била обект на политическо преследване поради
произхода си. Иска се обжалваното решение да бъде обявено за нищожно и делото
да бъде трансформирано в политическо.
Въззиваемата страна И.ЗА Б.Е. –БАН е представил
отговор, с който оспорва исковете.
СРС е сезиран с искова молба от Л.Й.Д., с
която са предявени срещу И.ЗА Б.Е. –БАН искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.224 КТ. С молба от
21.11.2012 г. ищцата е изложила съображения, че е работела при ответника по
трудово правоотношение, което незаконно е прекратено със заповед N 341/09.11.2000 г., защото причина за издаване на тази
заповед от работодателя са политически съображения. В резултат на незаконното
уволнение ищцата е била злепоставена като учен. Освен това не е било изплатено
обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск. Иска се от
ищцата да й бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконното
уволнение в размер на 15 000 лв., както и обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в
размер на 700 лв.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който е оспорил исковете. Прави възражение за погасителна давност.
С обжалваното решение исковете са
отхвърлени.
Представена е трудовата книжка на ищцата,
в която е вписано, че е работела по трудово правоотношение при ответника.
Представена е заповед N 341/09.11.2000 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Представено е решение от 02.08.2002 г. на
СРС, 69 с-в, по гр.дело N 11716/2000 г.,
с което е отхвърлен искът по чл.344 ал.1, т.1 КТ за отмяна на заповед N 341/09.11.2000 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че
на ищцата е изплатено дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред въззивния съд са
искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.224 ал.1 КТ.
Според въззивния съд обжалваното решение е
валидно, а не нищожно, както се поддържа от въззивницата. Решението на
първоинстанционния съд е постановено от надлежен съдебен орган, действащ в
законен състав, в рамките на праворздавателната власт, предоставена на
съдилищата, от лице, за което служебно е известно на въззивния съд, че
притежава качеството на съдия в СРС. Спазена е необходимата писмена форма.
Доводът на въззивницата, че е налице
произнасяне по трудов спор, а не по повдигнатото от нея дело с „политически
характер“, е несъстоятелен. По реда на ГПК е допустимо да се разглеждат само
дела за защита на лични и имуществени права – чл.2 ГПК, а с оглед нормата на
чл.14 ал.1 ГПК съдът разполага с правораздавателна власт само по граждански
дела.
След извършена служебно проверка
въззивният съд констатира, че с решение
на ВКС № 428 от 13.05.2010 г. по гр.д. № 1207/2009 г., Г. К., ІV
Г. О. на ВКС е оставено в сила решение № 147 от 10.06.09 г. по в. гр. дело № 1096/07 г.
на СГС, с което е оставено в сила първоинстанционното
решение от 27.02.07 г. по гр. дело №
14288/06 г. на СРС,29 с-в, за отхвърляне на предявения от въззивницата ищца срещу въззиваемия ответник иск за обезщетение на неимуществени вреди, имащ за фактическо
основание твърдения, че
кариерата й като научен работник при ответника е възпрепятствана от ръководните и академични
органи на И.а за периода 1993 г.-2006 г., защото е била поставена в по-неблагоприятно
положение спрямо другите научни работници в И. по б. е. при БАН и системно
тормозена поради политическите си убеждения и произход.
С оглед на постановеното между страните
влязло в сила решение въззивният съд намира, че предмет на иска по чл.49 ЗЗД по
настоящето дело са само неимуществените вреди от уволнението на ищцата със
заповед N 341/09.11.2000 г., заявени по размер с уточнителната молба от 21.11.2012
г.
Изложените в уточнителната молба
фактически обстоятелства, че по политически съображения работодателят е създал
пречки на ищцата за защита на дисертационен труд, не могат да бъдат разгледани
по настоящето дело като основание на иска, защото тези обстоятелства са били
фактическо основание на иска, по който е постановено влязло в сила решение от 27.02.07 г. по гр. дело № 14288/06 г. на СРС,29 с-в.
Проявата на дискриминация е деликтно поведение и доколкото към момента на процесното уволнение
ЗЗДискр. не е бил приет, приложение следва да намерят общите разпоредби на
чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД. В този смисъл са дадените разяснения
в т.1 Постановление № 4/30.10.1975 г.
на Пленума на ВС, т. 1, в което е прието, че когато ръководителят на
организацията или учреждението, в които е издадена заповедта, недобросъвестно е
използувал служебното си положение, за да постигне лични или други не служебни
цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника
или служителя и въпреки това е издал заповед,
отговорността е за непозволено увреждане.
В случая искът по чл.344 ал.1, т.1 КТ за отмяна на
уволнението, извършено със заповед N 341/09.11.2000 г., е отхвърлен с влязло в сила решение 02.08.2002 г. на СРС, 69 с-в,
по гр.дело N 11716/2000 г. Ето защо
въззивният съд намира, че уволнението на ищцата е законно, поради което поведението
на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение е правомерно. Твърдените факти, че ищцата е злепоставена
като учен в резултат на незаконно уволнение, извършено поради политически
убеждения, са недоказани.
Тъй като уволнението на ищцата не е
незаконно, фактическият състав на чл.49 ЗЗД не е осъществен, от което следва,
че искът е неоснователен / решението № 73 от 12.06.2013 г.
по гр.д. № 311/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
От заключението на ССЕ се установи, че на
ищцата е изплатено обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, поради което и този иск е
неоснователен.
Обжалваното решение, с което е прието, че
исковете са неоснователни, е правилно.
С оглед на изложеното въззивният съд намира,
че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
09.03.2015 г. на СРС, 78 с-в, по гр.дело N 24832/13 г.
ОСЪЖДА Л.Й.Д.
ЕГН **********,***, да заплати на И. за Б.Е. –БАН, гр.С., бул.“***********, съд.разноски в размер на 300 лв. – пред въззивния
съд.
Решението в частта, с която е потвърдено решението на
първоинстанционния съд по иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от
15 000 лв., може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването,
а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.