Решение по дело №55/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 70
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Георги Методиев Павлов
Дело: 20203200900055
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

 

№ 70

 

 

гр. Добрич, 13.07.2020 г.

 

 

 

В      И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

 

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в заседание при закрити врата на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа т. д. № 55 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 630 ТЗ.

Търговско дело № 55/2020 г. е образувано по молба вх. рег. № 2550/14.05.2020 г., на „ДИВА ЛЕС“ ЕООД гр. Ловеч, с искане за откриване на производството по несъстоятелност на „АГРО 21“ ЕООД гр. Добрич.

В обстоятелствата част на молбата са инвокирани доводи за неплатежоспособността на търговеца с оглед невъзможността му да изпълни изискуеми парични задължения, породени от или отнасящи се до търговски сделки, както и изискуеми публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност.  

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на страната и доказателствата по делото, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

От доказателствата по делото се установява, че между страните по делото са възникнали облигационни отношения по договор за търговска продажба по см. на чл. 318 ТЗ, по силата който „ДИВА ЛЕС“ ЕООД гр. Ловеч като продавач се е задължил да прехвърли на „АГРО 21“ ЕООД гр. Добрич като купувач собствеността на стоки срещу цена, която купувачът се задължил да му заплати.

Сделката е документирана с първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗСч – 3 бр. фактури – № 300111/30.04.2018 г. за 606.740 т. слънчоглед – реколта 2017 г. на обща стойност 330 673.30 лв., от която сума неизплатена   3 988.91 лв., № 300190/14.03.2019 г. за 10.550 т. слънчоглед – реколта на обща стойност 6 171.75 лв. и  № 300212/31.07.2019  г. за  1 755.000  т. царевица  на обща стойност 407 706.21 лв.

Гореизброените фактури притежават всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСч: наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; наименование, адрес и номер на идентификация по чл. 84 ДОПК на издателя и получателя; предмет и стойностно изражение на стопанската операция; име и фамилия на съставителя. Данъчните фактури документират наличието на търговска сделка между страните, обективираща основните елементи на търговската продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ. Така съставените стопански операции отразяват възникване на вземане на продавача  към купувача за цената на продадените стоки, респ. възникване на задължение на купувача към продавача за плащане на цената на съответните стоки.

Ищецът, в качеството си на продавач, видно от писмените доказателства по делото е изпълнил своите задължения по чл. 187 ЗЗД, като е предал стоката и е прехвърлил собствеността й на купувача.

Ответникът като купувач съобразно изискванията на чл. 324 ТЗ във вр. с чл. 194 ЗЗД е приел вещта, прегледал я е в течение на времето, обикновено необходимо за това в подобни случаи, като не е констатирал забелязани недостатъци, като по този начин е одобрил вещта с оглед разпоредбата на чл. 324, изр. 2 ТЗ във вр. с чл. 194, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 327 ТЗ  купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

По делото не се установи изпълнение на задължението на купувача за плащане на цената съобразно чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ, поради което същият дължи реално изпълнение на основното си задължение за плащането на цената на продадените стоки в размер на сумата от 407 706.21 лв. 

Купувачът като неизправна страна дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД  в общ размер на сумата от  33 825.80 лв.

Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установило, че в периода 15.05.2020 г. – 29.05.2020 г. третото лице „АГРО 20“ ЕООД е частично е погасило задълженията на длъжника в общ размер на 220 000.00 лв.

Към датата на изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза – 16.06.2020 г., размерът на задълженията на купувача към продавача  възлиза на сумата то 197 866.87 лв.

Видно от доказателствата по делото, към 21.05.2020 г., публичноправните задължения на длъжника възлизат на сумата от 18 122.43 лв., като срещу него е образувано изпълнително дело № *********/2019 г. по описа на публичния изпълнител.

Вещото лице е установило, че най-старото непогасено публичноправно задължение  е със срок на плащане 01.04.2019 г. – корпоративен данък по ЗКПО в размер на сумата от 1 653.82 лв.

 

В разглеждания случай се установи, че „АГРО 21“ ЕООД гр. Добрич е неизправна страна по търговски сделки.  Констатира се наличието на изискуеми задължения на търговеца към държавата и общините, свързани с търговската му дейност в размер, посочен от съдебно-счетоводната експертиза.

Съдебно-счетоводната експертиза е установила нулеви  стойности на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидности за проверявания период. Коефициентът на финансова автономност на търговеца  е нулева  величина.

Коефициентите за обща ( съотношение на краткотрайните активи към краткосрочните задължения ) и бърза ликвидност ( съотношение на краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и паричните средства към краткосрочните задължения ) са обективен и сигурен критерий за икономическото състояние на длъжника. Когато те са под 0.5, състоянието на неплатежоспособност е факт. Методиката за изчисляване на коефициентите за ликвидност е била регламентирана в отменения Национален счетоводен стандарт 13 „Отчитане при несъстоятелност и ликвидация”, поради което не може да се използва при установяване състоянието на неплатежоспособност на търговеца.

Един от най – популярните модели в световната практика е за анализ на вероятността от корпоративни фалити е т. н. „Z – резултат на Алтман” създаден през 1968 г. от Едуард Алтман – професор по финанси от New York University, Stern School of Business. Моделът е базиран на статистическия анализ ( мултивариантен дискриминантен анализ ), който се свежда до единичен коефициент ( Z – резултат ), изчислен на база претеглените стойности на 5 коефициента за финансов анализ. Моделът първоначално е разработен за публични производствени компании с активи над 1 млн. американски долари, като по – късно е доразвит за анализ на непублични дружества, непроизводствени компании и компании от възникващи пазари.

Меродавен за финансовият анализ на длъжника е коефициентът за непублични производствени компании, изчисляван по следната формула: Z = 0.717 Х1 + 0.847Х2 + 3.107Х3 + 0.420Х4 + 0.998Х5, където Х1 = ( текущи активи – текущи пасиви )/общо активи; Х2 = неразпределена печалба/общо активи; Х3 = печалба преди лихви и данъци за периода/общо активи; Х4 = собствен капитал/общо пасиви; Х5 = приходи от продажби/общо активи.

Получените резултати се групират в следните три зони: Z >2.90 = „спокойна зона”;  1.23 < Z < 2.90 = „сива зона”; Z < 1.23 = „стрес зона”.

Друг модел и индикатор за несъстоятелност е т.н. „модел на Бийвър”, създаден през 1966 г. от Уилям Бийвър – професор по счетоводство в Станфордския университет. Моделът на Бийвър се базира на съотношението между оперативния паричен поток и общия размер на дълга.  Коефициентът на Бийвър следва да бъде 1, за да се квалифицира състоянието на търговското предприятие като стабилно.

Вещото лице е установило следните стойности на коефициента на Алтман са в диапазон 2.63 – 3.21.

В процесния казус финансовите индикатори „Алтман” сочат на състояние на неплатежоспособност на длъжника. 

Налице е трайна невъзможност за плащане на паричните задължения, произтичащи от търговски сделки или имащи публичноправен характер.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: 

Предпоставките за откриване производството по несъстоятелност се обособяват в следните две групи: материалноправни и процесуалноправни.

Материалноправните предпоставки са: 1. търговско качество на длъжника и 2. неплатежоспособност или свръхзадълженост ( при капиталовите търговски дружества ).

Процесуалната ( формална ) предпоставка е обявителното съдебно решение.

За да се открие производството по несъстоятелност, Съдът следва да констатира наличието на двете материални предпоставки на чл. 607а, ал. 2  ТЗ – длъжник, който има качеството „търговец” и неплатежоспособност.

По делото  е безспорно качеството “търговец” на длъжника с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Обща предпоставка за откриване производството по несъстоятелност, съгласно нормата на чл. 607а ТЗ е неплатежоспособността.

Понятието за неплатежоспособност е дефинирано от законодателя като невъзможност да се изпълни изискуемо вземане – съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, длъжникът е неплатежоспособен, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или последиците й от прекратяването й, или  публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.      

Задължението на длъжника трябва да е действително, изискуемо, ликвидно, парично, с точно определен произход – то трябва да произтича от търговска сделка ( търговска е сделката, сключена от търговеца в това му качество при или по повод извършване на занятието му, а също и изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, независимо от качеството на страните – чл. 286, ал. 2 ТЗ ) или да има публичноправен произход  - публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност – чл. 162 ДОПК.

Неплатежоспособността е фактическо състояние на обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения.

Неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на факти, която се извършва от Съда.

Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако преди подаване на  молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е заявил  за обявяване в търговския регистър  годишните си финансови отчети за последните три години – чл. 608, ал. 2 ТЗ.

Общият режим на Търговския закон презюмира неплатежоспособността при спиране на плащанията – чл. 608, ал. 3 ТЗ.

Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти  вземания на определени кредитори – чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ.

Спирането на плащанията създава оборима презумпция  за неплатежоспособността.

Терминът „спиране на плащанията” не е определен легално.

В литературата се приема, че спирането на плащанията е трайно, продължително състояние, при което длъжникът е изпаднал в обективна невъзможност да изплаща задълженията си към кредиторите.

В процесния казус се установи по несъмнен и безспорен начин, че търговецът не е в състояние да изпълни действителни, изискуеми, ликвидни, произтичащи от търговски сделки задължения, както и изискуеми публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност.  

Безспорен факт по делото е спирането на плащанията от страна на търговеца.

По делото е установено по несъмнен и безспорен начин  състоянието на неплатежоспособност на търговеца.

В настоящия случай се установи наличието на материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговеца - търговско качество на длъжника и неплатежоспособност на длъжника.

Съобразно доказателствата по делото, Съдът приема, че началната дата на неплатежоспособността е 01.04.2019 г.

С оглед изложените съображения, подадената от кредитора молба за откриване производство по несъстоятелност по отношение на длъжника следва да се уважи, като се постанови решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                                          Р   Е   Ш   И  :

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на ”АГРО 21“ ЕООД   гр. Добрич, ЖК „***“ 3, бл. 28, вх. б, ет. 3, ап. 7, ЕИК ***.

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА  на ”АГРО 21“ ЕООД   гр. Добрич, ЖК „***“ 3, бл. 28, вх. б, ет. 3, ап. 7, ЕИК ***: 01.04.2019 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на ”АГРО 21“ ЕООД   гр. Добрич, ЖК „***“ 3, бл. 28, вх. б, ет. 3, ап. 7, ЕИК ***.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху движимите вещи и недвижими имоти на ”АГРО 21“ ЕООД   гр. Добрич, ЖК „***“ 3, бл. 28, вх. б, ет. 3, ап. 7, ЕИК ***

НАЗНАЧАВА за     временен синдик    ***ЕГН **********  със съд. адрес ***.   

ОПРЕДЕЛЯ дата на встъпване на временния синдик в длъжност 16.07.2020 г.

ОПРЕДЕЛЯ месечно възнаграждение на синдика в размер на 800.00  лв.

ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събрание на кредиторите  на 06.08.2020 г. от 10.00 ч. в Зала № 6 на Съдебна палата в гр. Добрич, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ: изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; избор на постоянен синдик и предложение до съда за назначаването му; избор на комитет на кредиторите.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВПИСВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВПИСВАНЕТО МУ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.  

 

                                                        СЪДИЯ: