№ 33
гр. С., 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело №
20215400500393 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 283 от 09.08.2021г., постановено по гр.дело №
20205440100993/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.,
първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани
предявените от Л.В. К., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С., кв.”В.”,
ул.”М.” № 6 срещу „ДСВ – Чилов“ Е*, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „Александър Стамболийски“ № 11, представлявано
от В.С.Ч., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 5 550 лв., представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода април – октомври 2020 г. и с правно
основание чл. 215, ал. 2 от КТ за сумата от 324 евро, представляваща
обезщетение за 6 командировки от България до Гърция и обратно в периода
април – октомври 2020 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба - 03.11.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението.
Със същото решение Районен съд – гр. С. е осъдил „ДСВ – Чилов“ Е*,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Александър
Стамболийски“ № 11, представлявано от В.С.Ч. на основание чл. 224, ал.1 КТ
да заплати на Л.В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. община С.,
кв. В., ул. „М.“ № 6 сумата от 272,70лв., представляваща обезщетение за
1
неизползван 6 работни дни платен годишен отпуск за 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03.11.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, като е
отхвърлил като неоснователен и недоказан иска в частта му за разликата над
уважения размер от 272,70 лв. до пълния предявен размер от 500 лв. и за
разликата над признатите 6 дни до претендираните 10 дни неползван платен
годишен отпуск.
Недоволен от така постановения първоинстанционен съдебен акт е
останал Л.В. К., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. С., кв.”В.”, ул.”М.”
№ 6, който чрез своя процесуален представител – адв. Д.К. от ВАК, със
служебен адрес за призоваване: гр. С., ул.”Акад.Н.О.” № 2, вх. Б, ет. 1, офис 2
е депозирал в Окръжен съд – гр. С. въззивна жалба с вх. № 5615/ 28.09.2021г.
С въззивната жалба се атакува постановеното първоинстанционно
съдебно решение в частта му, в която са отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявените от Л.В. К. срещу „ДСВ-Чилов” Е*, ЕИК: *********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от
КТ за заплащане на сумата от 5 550 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода м.април – октомври 2020г. и с правно основание
чл. 215, ал. 2 от КТ за сумата от 324 евро, представляваща обезщетение за 6
/шест/ командировки от България до Гърция и обратно в периода м. април –
октомври 2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба – 03.11.2020г. до окончатеното
заплащане на задължението. Навеждат се доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, нарушение на
материалния закон и наличие на допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно Районен съд – гр.
С. не е допуснал до разпит двама свидетели, посочени от въззивника, при
режим на довеждане, които да установят факти и обстоятелства по отношение
на твърдяно наличие на „кражба на подпис“. Излага се, че като не е уважил
това доказателствено искане на жалбоподателя, първоинстанционният съд е
нарушил правото му на защита. Въззивникът твърди, че е полагал труд през
процесния период, но ответното дружество не му е заплатило полагащото му
се трудово възнаграждение, както и обезщетение за командировки. Прави
оплакване, че своевременно е оспорил представените по делото писмени
доказателства, от които вещите лица, изготвили СЕЕ и ССЕ по отношение на
плащанията, като заявил, че по отношение на тези платежни документи е
налице „кражба на подпис“.
С оглед на гореизложеното моли настоящия съдебен състав да отмени
Решение № 283 от 09.08.2021г., постановено по гр.дело №
20205440100993/2020г. по описа на Районен съд – гр. С. в частта, в която са
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Л.В. К. срещу
„ДСВ-Чилов” Е*, ЕИК: *********, обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 5 550 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м.април –
октомври 2020г. и с правно основание чл. 215, ал. 2 от КТ за сумата от 324
евро, представляваща обезщетение за 6 /шест/ командировки от България до
2
Гърция и обратно в периода м. април – октомври 2020г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба –
03.11.2020г. до окончатеното заплащане на задължението като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло
исковата претенция. Претендира се присъждане на сторените в настоящото
производство съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от насрещната страна „ДСВ – Чилов” Е*, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Ал. Стамболийски” №11,
депозиран чрез процесуалния представител – адв. Ц.К..
С отговора на въззивната жалба се изразява становище за нейната
неоснователност. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност
на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че по делото нищо от
наведените в исковата молба твърдения не било установено, нито е било
доказано както по основание, така и по размер. Въззиваемото дружество
излага, заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза е правилно и обосновано и правило е кредитирано от страна на
първостепенния съд. Излага, че според заключението на вещото лице, общо
дължимата сума за трудови възнаграждения и командировки за периода от
03.02.2020г. до м. октомври 2020г. е 8 406, 18лв. За периода на действие на
трудовия договор на Л.В. К., въззиваемото дружество „ДСВ – Чилов” Е* е
извършил плащания в брой и преводи по банковата му сметка в общ размер
10 833.66 лева, от които 7 745.67 лева с основание - заплати и командировки и
банкови преводи и 3 087.99 лева, съгласно ведомостите за заплати и платежни
документи. Твърди се, че от депозираното заключение на вещото лице по
назначената съдебно – почеркова експертиза безспорно се установява, че
подписите срещу името ,Л.В. К.“ върху ведомостите за заплати за месеците
февруари, март, април, май и юни 2020г. на „ДСВ - Чилов“ Е* гр. С., както и
за ,получил сумата “ върху разходните касови ордери /РКО/, издадени от
„ДСВ - Чилов“ Е* гр. С. на следните дати - 31.03.2020г., 30.04.2020г.,
31.05.2020г., 30.06.2020г., 27.07.2020г., 07.08.2020г. и 28.08.2020г., са
положени от въззивника Л.В. К.. Излага се, че в последното съдебно
заседание пред Районен съд – гр. С., жалбоподателят К. е признал, че именно
той е подписал лично оспорените от него документи. Твърди се, че
неоснователно е възражението във въззивната жалба, че първостепенният съд
незаконосъобразно не е допуснал до разпит поисканите от ищеца /въззивник в
настоящото производство/ двама свидетели, доколкото същото не отговаря на
истината – първоинстанционният съд ги е допуснал до разпит, но същият не е
осъществен поради процесуално бездействие на самия ищец. С отговора на
въззивната жалба се обосновава наличие на настъпила процесуална преклузия
по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК досежно обстоятелството, че твърдяната от
въззивника „кражба на подпис“ няма характера на нововъзникнал или
новоузнат факт, доколкото подобно доказателствено искане е направено още
в производството пред Районен съд – гр. С.. Позовава се и на разпоредбата на
чл. 165, ал. 1 ГПК, като твърди, че със свидетелски показания не може да се
установи получаването на трудово възнаграждение при наличие на ведомости
3
за заплати, които са налични, същите не загубени или унищожени.
Въззиваемото дружество моли настоящия съдебен състав да остави без
уважение въззивната жалба и да потвърди Решение № 283 от 09.08.2021г.,
постановено по гр.дело № 20205440100993/2020г. по описа на Районен съд –
гр. С. като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
сторените в настоящото производство разноски съобразно списък по чл. 80
ГПК.
В съдебно заседание пред въззивния съд, страните, редовно призовани,
не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Окръжен съд – гр. С., като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира,
че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и е допустимо – съдът се е
произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно
изведен въз основа на въведените от ищцата твърдения и заявения петитум.
Правилно е дадена материалноправната квалификация на иска. Налице са
всички положителни процесуални предпоставки и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Не се спори по делото, че между „ДСВ - Чилов“ Е*, представлявано от
В.С.Ч., като работодател, и Л.В. К. с ЕГН:********** като служител, е
сключен Трудов договор № 25/03.02.2020г., по силата на който, считано от
04.02.2020г. жалбоподателят е назначен на длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ във въззиваемото дружество с
изпитателен срок от 6 месеца, на пълно работно време от 8 часа или 40 часа
седмично, при трудово възнаграждение в размер на 610 лв., платимо на
последно число на месеца, за който се отнася и 20 работни дни платен
годишен отпуск. Между страните е договорен е 30 – дневен срок за
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
С допълнително споразумение № 21/01.04.2020 г. и видно от
представеното копие от трудовата книжка на жалбоподателя, считано от
01.04.2020г. трудовото му възнаграждение било увеличено на 1 000 лв. и е
фиксирана крайната дата на изпитателния срок – 04.08.2020г. В Трудов
договор № 25/03.02.2020г. не е посочено изрично как следва да се изплаща
трудовото възнаграждение – по банков път или по ведомост на ръка, или по
друг начин. Със заповеди №12/03.04.2020 г.; 34/14.04.2020 г.; 43/27.04.2020
г.; 50/03.05.2020 г.; 61/11.05.2020 г. жалбоподателят е бил командирован по
маршрута България – Гърция – България, съответно за периодите 03.04.2020 –
4
13.04.2020 г.; 14.04.2020 – 23.04.2020 г.; 27.04.2020 – 06.05.2020 г.; 03.05.2020
– 22.05.2020 г.; 11.05.2020 – 20.05.2020 г. с дневни пари 54 евро на ден, като
изрично е посочено, че разходите в лева и валута са за сметка на дружеството
и че в 7- дни след завръщането командированият следва да представи отчет за
командировката.
Във ведомостите за заплати за м. февруари, март, април, май, юни
2020г. жалбоподателят се е подписал срещу сумите за получаване от 449,68
лева; 473,35 лв.; 775,98 лв.; 705,74 лв.; 683,24 лв. Във ведомостите за заплати
за месеците юли, август и септември 2020 г. срещу сумите за получаване от
531,08 лв.; 775,98 лв.; 737,18 лв. липсват подписи на жалбоподателя.
С разходни касови ордери от дати 31.03.2020 г.; 30.04.2020 г.;
31.05.2020 г.; 30.06.2020 г.; 27.07.2020 г.; 07.08.2020 г. и 28.08.2020 г. на и
въззивника са заплатени срещу подписи сумите от 844,92 лв.; 844,92 лв.;
844,92 лв. и 211,23 лева за командировки за месеците април – юни вкл. и 950
лв. и 950 лв. за заплата и командировки за месеците юли и август и 700 лв., за
които не е посочено основанието за плащане. Видно от извлечението от
банковата сметка на ищеца в „ЦКБ“ АД, същият е получил преводи от
ответника на 06.03.2020 г.; 16.03.2020 г.; 21.04.2020 г.; 20.05.2020 г.;
04.06.2020 г., съответно в размер на 449,68 лв.; 500 лв.; 500 лв.; 500 лв.; 450
лв.
В първоинстанционното производство съдът е назначил съдебно –
икономическа експертиза, като според депозираното от вещото лице
заключение, начислените от въззиваемото дружество брутни трудови
възнаграждение на жалбоподателя за периода 03.02.2020 – 21.10.2020 г. са в
общ размер 6 562,99 лв., от които удръжки в размер на 1 430,76 лв. и нетно
възнаграждение 5 132,23 лв.. Според издадените заповеди за командировка,
дължимите командировъчни на жалбоподателя Л.К. възлизат на 1 674 евро
или 3 273,95 лева за общо 31 дни. Така общо дължимата сума за трудови
възнаграждения и командировки за периода 03.02.2020 – октомври 2020г.
възлиза на 8 406,18 лв.. Общо извършените плащания от въззиваемия ДСВ -
Чилов“ Е* на жалбоподателя са в размер на 10 833,66 лв., от които 7 745,67
лв. платени с разходни касови ордери заплати и командировки и чрез банкови
преводи и 3 087,99лв., платени по ведомости за заплати. Настоящият съдебен
състав кредитира депозираното заключение на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено, а същото е и неоспорено от страните.
По делото е назначена и съдебно – графическа експертиза като от
заключението на вещото лице се установява, че подписите срещу името „Л.В.
К.“, положени във ведомостите за заплати за месеците февруари – юни 2020 г.
вкл., както и за „получил сумата“ върху разходните касови ордери, издадени
на 31.03.2020 г.; 30.04.2020 г.; 31.05.2020 г.; 30.06.2020 г.; 27.07.2020 г.;
07.08.2020 г. и 28.08.2020 г., са положени от жалбоподателя Л.К.. В съдебно
заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е допълнило, че от
проведеното техническо изследване на документите не са установени никакви
признаци на подправка, манипулация, пренасяне, кражба на подписите на
жалбоподателя, които са оригинални. На това заключение на вещото лице
въззивният съд също дава вяра, доколкото не е оспорено от страните и
5
кореспондира със събраните по делото доказателства.
В съдебно заседание, проведено на 27.07.2021г. /протокол на л. 266 от
първоинстанционното производство/ въззивникът Л.К. изрично е заявил пред
първостепенния съд, че е подписвал представените по делото разходни касови
ордери и ведомостите за заплати, които са били обект на изследване на
назначената по делото съдебно – графическа експертиза.
При така установената фактическа обстановка, Районен съд – гр. С. е
формирал законосъобразни и правилни юридически изводи. Безспорно
установено по делото е възникването на валидно трудово правоотношение
между „ДСВ - Чилов“ Е*, представлявано от В.С.Ч., като работодател, и Л.В.
К. като служител. От приетите по делото доказателства –ведомости за
работни заплати, разходни касови ордери и банково извлечение, както и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно – икономическа
експертиза по категоричен и несъмнен начин се установява, че дължимото
нетно трудово възнаграждение за процесния период е платено изцяло на
жалбоподателя, като на същия са заплатени и командировъчните. Общо
заплатените на въззивника К. трудови възнаграждения и командировъчни по
ведомости, разходни касови ордери и с банкови преводи възлизат на 10 833,66
лв., а общо дължимите му възнаграждения и командировъчни, приравнени в
лева, възлизат на 8 406,18лв. По този начин работодателят е заплатил 2427,48
лева в повече от дължимите възнаграждения и командировъчни, като за
надплатените пари жалбоподателят не е направил отчет, в случай, че са
похарчени за плащане на такси или за зареждане на гориво, нито ги е върнал
на работодателя.
В тази насока, неоснователно се явява възражението, изложено във
въззивната жалба, че като не е допуснал до разпит двама свидетели, поискани
от жалбоподателя, които да установят наличието на т.нар. „кражба на
подпис“, първоинстанционният съд е нарушил правото на защита на
жалбоподателя. Такова доказателствено искане се прави и пред настоящия
съдебен, като с Определение № 450/03.11.2021г. по доклада на делото, същото
е оставено без уважение, доколкото в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд /протокол на л. 266 от първоинстанционното
производство/ въззивникът Л.К. изрично е признал факта на полагането на
подпис в представените по делото разходни касови ордери и ведомостите за
заплати, които са били обект на изследване на назначената по делото съдебно
– графическа експертиза.
По отношение на иска с правно основание чл. 224 ал.1 КТ за заплащане
на обезщетение за неизползван 10 работни дни платен годишен отпуск за
2020г. в размер на 500 лв., предявен частично, първоинстанционният съд е
достигнал до правилен извод, че жалбоподателят е работил по трудовото
правоотношение с ответното дружество общо 9 месеца и 20 дни. Безспорно
установено по делото е, че през месец юни 2020г. същият е ползвал 10 дни
платен годишен отпуск, който му е бил разрешен и съответно заплатен от
страна на „ДСВ - Чилов“ Е*. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 4 КТ
размерът на основния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 20
работни дни. Правилото на чл. 155, ал. 2 КТ установява, че при постъпване на
6
работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си
годишен отпуск, когато придобие най-малко 4 месеца трудов стаж. Следва да
бъде изрично отбелязано, че законодателят не е поставил като изискване
трудовият стаж да е придобит при същия работодател, а общо. В случая
жалбоподателят е придобил повече от 4 месеца трудов стаж, поради което и
същият има право на 20 дни платен годишен отпуск за една пълна отработена
календарна година, колкото е договорен и в трудовия договор. В настоящия
случая въззивникът е ползвал само 10 дни платен отпуск.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. Пропорционално на трудовия стаж
в ответното дружество, полагаемият се на жалбоподателя отпуск е в размер
на 16 дни, от които 10 дни същият е ползвал през месец юни 2020г.
Следователно правилно първостепенният съд е достигнал до извода, че
дължимото обезщетение за неизползваните 6 дни платен годишен отпуск от
срана на жалбоподателя Л.К., определено по реда на чл. 177 КТ във вр. чл. 18,
ал. 1 и 2 и чл. 19 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата възлиза на 272,70 лв., до който размер искът е основателен и следва
да бъде уважен, като следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 500 лв. и за останалите 4 дни.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат в полза на въззиваемото
дружество – „ДСВ – Чилов“ Е* , които следва да бъдат присъдени в размер на
500 /петстотин/ лева, съобразно депозирания от процесуалния представител –
адв. Ц.К. списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 283 от 09.08.2021г., постановено по
гр.дело № 20205440100993/2020г. по описа на Районен съд – гр. Смолян в
частта му, с която първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен
и недоказан предявения от Л.В. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр.С., кв.”В.”, ул. ”М.” № 6 срещу „ДСВ – Чилов“ Е*, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Александър Стамболийски“ №
11, представлявано от В.С.Ч., осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2
КТ за заплащане на сумата от 5 550 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода април – октомври 2020г., както и в частта, с
която първоинстанционинят съд е осъдил на основание чл. 224, ал.1 КТ „ДСВ
– Чилов“ Е*, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Александър Стамболийски“ № 11, представлявано от В.С.Ч. на
7
основание чл. 224, ал.1 КТ да заплати на Л.В. К., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. С. община С., кв. В., ул. „М.“ № 6 сумата от 272,70лв.,
представляваща обезщетение за неизползван 6 работни дни платен годишен
отпуск за 2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 03.11.2020 г. до окончателното
заплащане на задължението, като е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявения иск в частта му за разликата над уважения размер от 272,70 лв. до
пълния предявен размер от 500 лв. и за разликата над признатите 6 дни до
претендираните 10 дни неползван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Л.В. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С., кв.”В.”,
ул. ”М.” № 6 да заплати на „ДСВ – Чилов“ Е*, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Александър Стамболийски“ № 11,
представлявано от В.С.Ч. сумата от 500лв., представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8