ПРОТОКОЛ
№ 109
гр. Бургас, 15.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Анг. Синков
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Любомир Г. Петров.
Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600043 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим Г. В. Д., се явява лично и с упълномощения
защитник адв. Ж. Н. от АК-Б.
Не се явяват частните обвинители Н. И. Щ., Е. И. А., З. И. Щ. и И. Щ.
И.. За всички се явява упълномощеният повереник адв. П. Н. от АК-Б.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява Апелативният прокурор
Любомир Петров.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото. Моите доверители знаят за делото,
но не пожелаха да се явяват.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като съобрази
обстоятелството, че неявяването на частните обвинители не е пречка за
1
разглеждане на делото, а същите са надлежно представлявани от
упълномощен повереник-адвокат, намира, че няма пречки за разглеждане на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик ДОКЛАДВА делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Н.: Няма да соча доказателства.
АДВ. Н.: Няма да соча доказателства.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна.
На първо място следва да се отбележи, че по делото няма никакъв спор
по отношение на фактическата обстановка и доказаност на обвинението
2
срещу Д. и аз ги поддържам изцяло, както са изложени в присъдата и мотивите
към нея.
Бургаски окръжен съд е приложил института на съкратено съдебно
следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят от всички
събрани по делото доказателства, включително и заключенията на
експертизите.
За мен безспорно подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, като не е съобразил скоростта си на движение с обстоятелството, че
управлява товарен автомобил при ограничена видимост, в тъмната част на
денонощието и разстояние на осветеност на къси светлини. Той е управлявал с
90 км/ч, с опасна зона за спиране 133 м, като осветеността и на двата му фара
при тези условия е била 50 и съответно 75 метра. Според експертите, при
съобразена скорост не повече от 49 км/ч, ПТП не би настъпило.
Не считам, че е основателно искането в жалбата да се приложи чл. 343а
НК. Да, действително подсъдимият е позвънил на тел. 112 около десет минути
след произшествието, а преди него е позвънил и свидетелят А.. Предвид
съдебната практика, това обективно и реално не е помогнало и не би могло да
помогне на пострадалата – тя е била вече починала, т.к. според
съдебномедицинската експертиза, нараняванията, които е получила при ПТП,
са били несъвместими с живота, а и никой от свидетелите не сочи, че след
ПТП тя е била контактна с признаци на живот. Същевременно, това
обстоятелство - обаждането на тел. 112 от подсъдимия, правилно е прието от
окръжен съд като смекчаващо вината обстоятелство.
По делото има спор и относно размера и на двете наказания – лишаване
от свобода и лишаване от право да управлява МПС, като се иска тяхното
намаляване, намаляване на изпитателния срок и прилагане на чл. 55 НК.
Считам, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на
наказанието лишаване от свобода на Д., като е съобразил баланса на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, определил е размер около
средния, а именно от 4 години лишаване от свобода. Съобразно чл. 58а, ал. 1
НК правилно го е редуцирал с една трета до 2 години и 8 месеца лишаване от
свобода.
Мисля, че правилно е определен и размерът на наказанието лишаване
3
от право да се управлява МПС от 4 години, като естествено, че размерът на
това наказание не може да бъде под размера на наказанието лишаване от
свобода.
Считам, че правилно е приложена и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК,
макар, че за това не се спори. В тази връзка, правилно е определен и размерът
на изпитателния срок.
Дали да се намали размерът на двете наказания? Действително, най-
същественото от смекчаващите вината обстоятелства е поведението на водача
на каруцата – в тъмната част на денонощието и е управлявал без никакви
светлоотразители и светлини, т.е. има силно изразен елемент на
съпричиняване. Следва да се отчете положително и напредналата възраст на
подсъдимия, семеен, трудово ангажиран, изразява съжаление за извършеното.
Признанието не може да се ползва като смекчаващо вината обстоятелство, т.к.
то е използвано при прилагането на чл. 58а НК и повторно не може да се
преценя в полза на подсъдимия.
От друга страна, не може да не се отчете, че тези престъпления са със
сравнително висока степен на обществена опасност. Зачестиха и възмущават
обществото, особено когато се е стигнало до причиняване на смърт, като
несъмнено е важна и генералната превенция – наказанията за тези
престъпления. В случая имаме пострадало и друго лице.
Не може да не се отчетат осъжданията на Д. отново за две
престъпления по транспорта, макар и не тежки и наказанията му като водач на
МПС – 5 наказателни постановления и 9 фиша.
Въпреки, че има баланс и дори да се приеме ред по ред смекчаващите
вината обстоятелства, не считам, че те са изключителни и многобройни, така
че и най-лекото предвидено от закона наказание да е несъразмерно тежко, да
се приложи чл. 55 НК.
Не може да не се отчете, че причиненият резултат е много тежък.
Мотивиран от гореизложеното, моля да потвърдите обжалваната
присъда.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, ще си позволя само да разширя
разсъжденията относно обстоятелствата, които следва да се ценят при
4
индивидуализация на наказанието.
От гледна точка на частното обвинение следва да се има предвид, че
става въпрос за изпълнение на работа от подсъдимия, която е правно
регламентирана и, която е изключително строго регламентирана, позволяваща
да се изпълнява с установени правни норми, които създават реда, по който
следва да се изпълнява същата, така че движението да е безопасно. Тази
длъжност той я изпълнява по професия, професионално. Управлява, в случая
тежка композиция – превозно средство, което е със значително надвишаващи
габарити и обем от другите. Всички останали са застрашени от движението на
такова превозно средство.
В случая, това превозно средство е управлявано в тъмната част на
денонощието, със скорост почти надвишаваща съобразената скорост - 90 км/ч.
Няма да повтарям фактическите доводи на прокуратурата, но не са
налице основания за ревизия на присъдата в частта относно приложението на
чл. 54 НК, респективно чл. 55 НК. Не са налице изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства – напротив. Не са налице и основания за
преквалификация на стореното по благоприятната правна норма, която
предвижда НК, тъй като, дефакто помощта нито е била първа, нито е била
навременна, нито е могла да окаже въздействие върху запазване на живота и
здравето на пострадалите.
В тази насока ще Ви помоля за Вашия съдебен акт.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, в края на въззивното дело, в
процедура по съкратено съдебно следствие с признаване на фактите, за Вас
остава да определите само и единствено размера на наказанието и неговото
изтърпяване.
Мисля, че представителят и на държавното и на частното обвинение
коректно изложиха фактологията. Разбира се, с някои от правните изводи ние
не сме съгласни.
Определянето на наказанията вероятно е най-сложната част от Вашата
работа. Съобразявайки смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, Вие
следва да ги отнесете към подсъдимия, в случая Г. Д..
Обществената опасност на деянието е висока дотолкова, доколкото е
5
постигнат един тежък, възможно най-тежкият вредоносен резултат, който НК
санкционира, но към така наречения термин „обществена опасност на
деянието“ съм длъжен да обърна вниманието Ви върху следните
обстоятелства:
Трайната практика на съдилищата, включително и на Вашия съд,
предполага да посоча, че винаги при определяне и индивидуализация на
наказанието се отчитат видът и броят на правните норми сочещи нарушения
по специалния ЗДвП и други подзаконови нормативни актове, с чийто правни
норми се запълва бланкетното съдържание на чл. 343 НК.
Длъжен съм да посоча, че в конкретния казус, единственото посочено и
доказано нарушение от страна на подзащитния ми, е всеобхватната и обща
норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, досежно съобразената скорост. Това обстоятелство
ми дава основание, поне на мен, да твърдя, и моля да приемете, че наистина е
така, че поведението на Д. с нищо не е по - укоримо от минимално
изискуемото укоримо поведение по ЗДвП и по НК. Той не е направил с нищо
повече от това, което законът изисква. Превишение като някаква възходяща
градация на неправомерно, незаконно поведение, ние в конкретиката нямаме.
Не се установиха и не се доказаха в хода на наказателното
производство факти, които да квалифицират извършеното от Д. като с нещо
по-тежко, от минимално изискуемото за тази квалификация.
Длъжен съм да обърна внимание и на обстоятелството, че измежду
предвидените в НК форми на вината, които безспорно са елемент от
обществената опасност както на деянието, така и на дееца, тук сме изправени
пред несъзнателна непредпазливост. Не твърдя, че това е смекчаващо
отговорността обстоятелство, но отново се връщам на тезата ми, че измежду
всички възможни укорими форми на вината, това е най-малко укоримата
форма, което отново моля да намери отражение в определяне на наказанието,
което Вие ще санкционирате така или иначе.
В комплекса на преценка на индивидуализиране на наказанието и
обществената опасност на деяние и деец, е необходимо да се установи
механизма на ПТП и евентуално наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат. Още в момента на огледа - първоначалното посещение на мястото на
ПТП от органите на ДП, последващите събиране на доказателства и
проверката им чрез разпити, авто-технически, медицински експертизи, е
6
видимо и наистина се набива на очи неправомерното поведение от страна на
водача на каруцата, не знам И. ли е бил или пострадалата Д. И.. Обръщам
внимание, че в тъмната част на денонощието е категорично неправомерно
поведение това, което пострадалите са направили - да се движат по оживен
път от републиканската пътна мрежа без никакви светлини, които да
подскажат на останалите участници в движението, че тези хора са там. Не са
спазили елементарни изисквания за безопасност относно светлоотразителни
жилетки, светлоотразителни знаци поставени симетрично в двата края, които
да очертават параметрите на превозното средство-каруца. В тъмната част на
денонощието, лице, управляващо животински впряг е длъжно да има активни
светлини, т.е. само светлоотразителите не са достатъчни, за да кажем, че
поведението на пострадалите е било съобразено със закона. Нормата на чл. 71,
ал. 1 ЗДвП е категорична – изисква се активна светлина в двете посоки,
видима – и отпред и отзад. Нищо от това не е спазено, което ме мотивира да
пледирам пред Вас да обърнете особено внимание на механизма на
настъпване на ПТП и доказаното много голямо по обем съпричиняване.
Обществената опасност на дееца твърдя, че е ниска, въпреки твърдения
в мотивите и сегашната пледоария на прокуратурата и на частното обвинение,
за баланс между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Защо ми е спокойно да твърдя, че подзащитният ми е човек с
изключително ниска степен на обществена опасност? Вярно, осъден е на глоба
за това, че е използвал табела на друго МПС. Да, от няколко години това е
криминализирано поведение. До преди няколко години беше и все още
съставлява състав на административно нарушение по ЗДвП. Една такава
постъпка, пък и ако щете престъпление, не може да охарактеризира
подсъдимия Д. като човек с висока степен на обществена опасност. Да, има
нарушения описани в справката му като водач на МПС, които окръжният съд
чинно и старателно е посочил и изброил. За старите, за които има така
наречената реабилитация, не коментирам. Говоря само за последните няколко.
Измежду посочените в справката и коректно отразени от съда в
мотивите прави впечатление, че от посочените шест нарушения, три са за
това, че не носи свидетелство за правоуправление. Безспорно е бил
правоспособен водач. Ако паметта не ме лъже, санкцията там е или 10 или 20
лева глоба по фиш и за това, че веднъж се е движил с невключени къси
7
светлини, очевидно при дневни условия. Формално да, подобно поведение е
нарушение на ЗДвП, но едно такова поведение в никакъв случай няма
касателство с безопасността на движение. Не мисля, че забравени документи
и забравяне да се включат фарове, ни дава основание да твърдим, че този
човек е с някаква завишена опасност като водач на превозно средство. Веднъж
наистина е установено, че се е движил с превишена скорост за последните 5
години. Тук е редно и може би е коректно да обърна внимание върху факта, че
пред Вас е водач на тежкотоварен камион с десетилетие трудов стаж, човек,
на който животът му, вероятно в по-голямата част от денонощието, е в
кабината, в движение, управлявайки тези тежкотоварни автомобили. Срещу 8-
10-12 часовия трудов ден, през последните години всеки ден, едно нарушение
за превишена скорост, ми дава основание да твърдя и моля да приемете, че
този човек категорично не представлява висока степен на опасност като водач
на МПС. Моля да приемете, че е такъв с ниска степен на опасност.
Относно останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, моля да
съобразите следното: Наистина, самопризнанието е законово залегнало като
отчетено с приложението на чл. 58а НК, но обърнете внимание и забележете
процесуалното поведение на самопризнанията му, които са градирани още от
момента на ПТП - разпити като свидетел в хода на ДП, разпити като
обвиняем. Във всеки един момент от тази поредица негови процесуални
изявления, Г. Д. разказва чистосърдечно и честно всичко, което се е случило,
без да спестява нищо, без оглед на това, дали някъде напред във времето той
ще търси и ще има някакви позитиви от това си поведение. Поведението му
във всеки един момент е било насочено към разкриване на обективната
истина и нищо повече. Всяко едно от събраните впоследствие доказателства
на практика потвърждават неговите думи в цялост и напълно. Ето защо си
мисля, че макар и самопризнанията да са отчетени вече със специалната
форма на процеса, то процесуалното поведение и поведението насочено към
разкриване на обективната истина, си е един солиден според мен факт, сочещ
на ниска степен на обществена опасност на дееца.
Съдът е отчел съжалението и разкаянието, трудово ангажиран човек,
във възраст, в която вероятно има внуци, предстоящо пенсиониране. Всички
тези обстоятелства ме карат да мисля, че е човек с изключително ниска степен
на обществена опасност и твърдя, че макар и съдът да ги е посочил като
8
смекчаващи вината обстоятелства, той не е дал необходимата оценка с оглед
постигане на целите на генералната и специална превенция. Своевременно, в
рамките на законовото си задължение дори, Г. Д. се е обадил на тел. 112,
очевидно не е бил първият, който е звънял. Има множество съдебни актове на
ВКС. Според решенията на ВКС, които нямат характера на задължителна
практика, се приема, че адекватна помощ е обаждането на тел. 112, още
повече, когато става въпрос за тежки увреждания и липса на специални знания
от страна на лицето, което звъни на тел. 112 за оказване на друга адекватна
помощ.
Скоростта, която е посочена и в мотивите и днес в пледоарията на
обвинението, по мое мнение не би следвало да се отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелство дотолкова, доколкото тя е елемент от състава за
деянието, за което на него му е наложено наказание.
В заключение, по мое мнение сме изправени пред изключителни и
многобройни смекчаващи обстоятелства, които и количествено и качествено
според мен, значително превъзхождат и са много на брой като значимост, пред
евентуално наличните отегчаващи обстоятелства, каквото е само и
единствено осъждането на тази глоба от 600 лева. Нямам избор отново да не
се върна върху молбата ми, няма как да не бъде количествена преценката за
обема на съпричиняване.
В целия комплекс от причинно-следствени факти и зависимости,
съпричиняването е като причина за настъпване на ПТП, в не по-малка степен
значимо, от движението му със скорост, която не му позволява да спре в
рамките на осветения участък от пътя.
Ако пострадалият И. или пострадалата се движиха с друго МПС, а не с
каруца и беше настъпило това ПТП, сега тук до него щеше да се намира
водачът на това друго превозно средство, което се движи без светлини. Ако се
движеха с мотор, с триколка, с тракторче някакво, водачът на другото
превозно средство, стига да беше МПС, щеше да бъде тук, защото това са
доказателствата по делото. Честно казано, санкцията за кончината на тази
женичка, щеше да е разделена между двама виновни водачи.
Моля да постановите съдебен акт, с който наистина реално да
съобразите обема на съпричиняването. Ако прецените, че обемът на това
съпричиняване е дотолкова голям, че да приложите чл. 55 НК – благодаря, да.
9
Ако не, моля да намалите размера на наказанието до минималния размер на
действащия тогава НК – чл. 2, ал. 2 НК ни задължава за това, и съответно да
го редуцирате с намаляването по чл. 58а НК.
Моля да наложите и наказание лишаване от права в рамките на размера
на наложеното наказание.
Един такъв мотив имам към съда, за да направя това искане, който на е
юридически, а житейски. Г. е на ** години, предстои му пенсиониране, което
очевидно той няма да може да реализира, но ще му даде възможност след
изтърпяване на наказанието да си изработи годините, за да се пенсионира.
Казвам го това в контекста на баланса между специална и генерална
превенции. Специалната превенция винаги има и следва да има предимство.
Моля за решение в този смисъл.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия-жалбоподател да
упражни правото си на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Това, което съм казал е -
карах в тъмната част на денонощието, аз не виждам километража, но беше на
90 км, камиона беше на автопилот, отсечката е права. Мина една кола, след
нея идва друга. При разминаването, преди да дойде втората кола видях
каруцата.
Първият ми инстинкт беше да свия наляво и да избегна каруцата. Свих
леко наляво и веднага се върнах, защото катастрофата щеше да е много по-
голяма. Оказа се микробус със 6-7 човека. Спрях, даже и спирачка не можах да
ударя, толкова близо видях каруцата. Върнах се до тях, видях че жената седи
свита, върнах се пак до камиона, взех телефона и се обадих на тел. 112, но
първо слязох да видя какво е положението.
Съжалявам за постъпката.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на
подсъдимия да упражни правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля за намаляване на
наказанието. Стажът ми не стига, оттук нататък на ** години няма да се
10
пенсионирам.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът, след проведено тайно съвещание, счете делото за изяснено и
обяви на страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения
от закона срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено
на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11