Р Е Ш Е Н И Е
№ 5/ 04.01.2019 година, град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на двадесет и осми
ноември година 2018
в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ
: А.Братанова
М.Недева
при секретаря Е.Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 586 по описа на Варненския апелативен съд за 2018г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от
„Полимери Инвест” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Девня, Индустриална зона, представлявано от „Партнър Комерс” ЕООД, ЕИК
*********, Лице, представляващо юридическото лице – представител Н. Й. Б. –
Изпълнителен директор против решение № 512/29.06.2018г. на Варненския окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1229/17г., в частта, с която е прието за установено по иска на „Полимери“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, при задължително участие на
синдика на «Полимери Инвест» АД – Д.И.Г.,
че «Полимери» АД / в н./ има вземане от «Полимери Инвест» АД /в н./ в размер на 88 750.90 лева, въз основа на заплатена от
ищеца ел.енергия на НЕК ЕАД, доставена и потребена от ответника на площадката
на «Полимери» АД, Девня за обектите, предмет на апорт в капитала на «Полимери
инвест» АД /в н./, за периода на действие на апорта от 01.01.2013г. до
30.04.2013г., обективирано във фактура №1/08.02.2016г., издадена от «Полимери»
АД, на основание чл.694 ТЗ вр.чл.61, ал.2 ЗЗД и ответникът е осъден да заплати
по сметка на ВОС дължимата за производството държавна такса, в размер на 887.50
лева, изчислени върху една четвърт от уважения интерес, на осн.чл.78 ГПК
вр.чл.694, ал.7 ТЗ, както и да заплати на «Полимери» АД разноски в размер на 4
421 лева, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съображенията на въззивника, бланкетно изложени в жалбата, се свеждат до
твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, както и
до неговата порочност и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените
правила. Мотивите, на които почива обжалваното решение, не кореспондират с
действителната фактическа и правна обстановка, както и с действителните
отношения между страните.
Въззиваемата страна счита жалбата
за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението
в обжалваната му част.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно
основание чл.694 ТЗ вр.чл.61 ал.2 ЗЗД.
Ищецът «Полимери» АД /в н./
претендира за установяване, че ответникът «Полимери Инвест» АД /в н./ му дължи сумата
от 102 057.47 лева, представляваща стойността на предоставена му от ищеца и потребена, но
незаплатена ел.енергия за периода от 12.12.2012
г. до 30.04.2013 г. на площадката на „Полимери” АД /в н./, за която е издадена фактура
№1/08.02.2016г. Сумата се претендира на
две различни правни основания, предявени в условията на евентуалност, а именно
: 1. поради постигнато неформално съглашение между страните по спора – чл.694 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД, а в условията на евентуалност – въз основа на неоснователно обогатяване на
ответника – чл. 694 ТЗ вр.чл.59 ЗЗД.
От
събраните по делото доказателства се установява, че преди откриване на
производството по несъстоятелност на „Полимери” АД дружеството е направило непарична
вноска в капитала на „Полимери Инвест” АД, изразяваща се в апортирането на
технически съоръжения и недвижими имоти, уточнени с молба вх. № 9399/27.03.2018 г. – л.116. Апортът е
вписан в ТР на 12.08.2011г. с вписване № 20110812105536. Впоследствие
с решение по т.д. № 2268/2013г. на ВОС, апортът бил признат за недействителен
по отношение кредиторите на „Полимери“ АД /в н./, поради което и синдикът на ищцовото
дружество предприел действия по встъпване във владение на съоръженията и имотите, удостоверено с Констативен протокол на
Община Девня от 16.09.2014 г.
Техническата експертиза по делото установява, че
съоръженията и недвижимите имоти, предмет на апорта са част от бившия комбинат
„Полимери”. Захранването с ел.енергия на всички тях се осъществява от единна
локална енергийна система.
От главната подстанция ЕКРУ 110 кВ чрез четири
понижаващи трафомашини високото напрежение се трансформира в средно напрежение
10.5 кВ и 6.3 кВ, което постъпва в комплектни разпределителни уредби /КРУ/ в четири станции. От тези разпределителни
уредби се захранват всички технически съоръжения и недвижими имоти със СрН и
НН. Няма спор и по това, че за процесния период ответникът не е открил
самостоятелна партида за апортираните имоти. Количеството ел.енергия доставено от НЕК ЕАД
до главна подстанция на Полимери АД за периода 01.12.12г. до 30.04.13г. общо за
върхова, дневна и нощна активна енергия е 1 258 444 кВ на обща
стойност 150 119,81лв. За периода до 12.12.12г. са приспаднати 50 000
кВ, а за месец март и април няма доставена и потребена ел.енергия.
С решение по т.д. № 615/2016г. на ВОС е открито производство по
несъстоятелност на ответното дружество «Полимери Инвест» АД. В срока по чл.685 ТЗ вземането на ищеца е предявено в размер на 102 057,47лв. Синдикът е
включил това вземане в списъка на неприетите вземания. С определение от
30.08.2017 г. по т.д. 615/2016 г. съдът отхвърлил подаденото в срок възражение,
предвид на което предпоставките за предявяване на установителния иск са налице.
Защитното възражение на ответника,
че не е влизал във владение на апортираните съоръжения и недвижими имоти, респ.
не е ползвал за тях ел.енергия, остава недоказано по делото.
Ползването на имотите, предмет на
апорта, от страна на ответника се установява с представения по делото Договор
за охрана на същите от 19.03.2014г. между него и „Делта Гард“ ООД, както и със събраните по
делото свидетелски показания.
На
19.03.14г. е сключен договора за охрана с “Делта Гард” ООД. От страна на
„Полимери Инвест” АД същият е подписан от представляващия дружеството Н. Б. и
от синдика Х. Х.. Предметът на договора включва задължението на охранителното
дружество за срок от една година да извършва охрана на активите на възложителя,
находящи се в гр.Варна, Промишлена зона, бивш завод Полимери, АД. В приложения
към договора План за охрана като обект на охраняване са посочени всички
съоръжения и недвижими имоти, предмет на апорта. От уведомлението за разваляне
на договора, отправено от Н. Б. до охранителната фирма се установява, че
договорът е и реално изпълняван, тъй като основанието за развалянето му е
недопускането на служител на „Полимери Инвест” АД до охраняваните обекти за
извършването на инвентаризация в тях. Няма как дружеството да извършва
инвентаризация на сгради и съоръжения, върху които не упражнява фактическа
власт.
Показанията на разпитаните по делото
свидетели потвърждават установените по делото факти : че главната понизителна станция е
останала извън апорта на «Полимери» АД и че чрез нея са захранвани останалите
разпределителни подстанции от територията на дружеството; че част от плащанията към
енергоразпределителното дружество е извършвано на НЕК, а част на ЕСО; че
разхода на ел.енергия на всеки цех се подавали в технологичния отдел на
дружеството; че всички отделни съоръжения
били снабдени с електромери; че за периода 2012 – 2013г. съоръженията на
площадката, предмет на апорта работили, а след 30.04.2013г. ел.захранването за
тези обекти било изключено. Дейността на двете дружества била обособена, като
след влизане на синдика на «Полимери» АД производствена дейност на практика
нямало. В главната подстанция на ЕСО към процесния период електромерите били
двойнотарифни – дневна и нощна тарифа за отчитане, а в самите подстанции –
еднотарифни, тъй като се използвали като контролни.
Според
свидетелката З. И., която в различни периоди е била упълномощавана за извършването
на правни и фактически действия от страна на «Полимери инвест» АД, апортираното
имущество се ползвало в периода изцяло и само от «Полимери инвест» АД, което
извършвало в периода 2012-2013г. производствена и търговска дейност. За това
производство било необходимо захранване на съоръженията с ел.енергия и цената
на тази енергия била основно перо в себестойността на произвежданата химическа
продукция. По силата на неформално споразумение между двете дружества ползваната
от «Полимери инвест» АД ел.енергия следвало да бъде отчитана помесечно и
заплащана на «Полимери» АД, което от своя страна се разплащало с НЕК.
От заключението на допълнителната
СТЕ се установява, че фактурираното количество на «Полимери инвест» АД за процесния
период 12.12.12 – 30.04.13г. е 543 148 КВ, а заплатеното количество от «Полимери» АД на НЕК за периода м.12.12г. до 30.04.13г. е 1 258
444 КВ. Доставеното за нуждите на «Полимери инвест» АД количество ел.енергия за същия период е 853 530 кВ, отчетено по контролните
елекромери. Стойността на доставеното количество ел.енергия, изчислена по
приложимата към момента на използването й единична цена от 0,18186 лв / с ДДС/ е 98 776,90лв.
при еднотарифното отчитане. От тази сума
следва да бъде приспадната сумата от 10 025,94лв – стойността по първата
фактура за м.12.12г., тъй като не са представени доказателства същата да е
заплатена от «Полимера» АД на НЕК, АД. С оглед на това искът се
явява основателен за сумата от 88 750.90 лева, като за разликата до претендираните 102 057.47
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Горната фактическа установеност налага
следните правни изводи:
Сключването на неформално съглашение
между страните по спора за ползването и заплащането на ел.енергия от
съоръженията и недвижимите имоти, предмет на апорта, не се доказа. Установи се
обаче от фактическа страна, че за процесния период ответникът е владял
обектите, предмет на апорта, като не е заплатил ползваната от него ел.енергия.
Същият не е имал открита партида при електроразпределителното дружество. Ищецът
е заплащал потребената ел.енергия и от двете дружества както в собствен
интерес, така и в интерес на ответника. Предвид на това електрозахранването на
имотите не е било прекъснато и „Полимери Инвест” АД е можело да продължи
производствената си дейност.
Така установените по делото факти
първоинстанционният съд е субсумирал под нормата на чл.61 ал.2 от ЗЗД, като
осъществяващи фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие и в
собствен интерес, в който случай заинтересуваният отговора до размера на
обогатяването си.
Този правен извод следва да бъде
споделен, доколкото от доказателствата по делото се установи, че ищецът след апортиране
на процесните съоръжения и недвижими имоти в капитала на ответното дружество и
при отсъствието на изрична договорка е
заплатил ползваната от ответника ел.енергия. Чуждата работа е била предприета
уместно и е водена добре. Тъй като обаче останалата част от имота е ползвана от
ответника, извършеното плащане е в интерес и на самия ищец. Ето защо ответникът
следва да заплати на ищеца необходимите и полезни разноски, но до размера на собственото му
обогатяване, които и въззивният състав изчисли в размер на присъдените от
първоинстанционния съд 88 750.90 лева.
Поради
изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете
инстанции, разгледали спора по същество, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат
направените от нея разноски в размер на 4 284лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 512/29.06.2018г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 1229/17г. в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „Полимери Инвест” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Девня, Индустриална зона,
представлявано от „Партнър Комерс” ЕООД, ЕИК *********, Лице, представляващо
юридическото лице – представител Н. Й. Б. – Изпълнителен директор да
заплати по сметката на Варненския
апелативен съд държавна такса в размер на 443,75лв,
изчислени върху една четвърт от уважения интерес, на осн.чл.78 ГПК вр.чл.694,
ал.7 ТЗ.
ОСЪЖДА „Полимери Инвест” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Девня, Индустриална зона,
представлявано от „Партнър Комерс” ЕООД, ЕИК *********, Лице, представляващо
юридическото лице – представител Н. Й. Б. – Изпълнителен директор да заплати на
„Полимери” АД /в н./, ЕИК ********* сумата от 4 284лв – разноски за водене на делото в
настоящата инстанция.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: