Решение по дело №1035/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 274
Дата: 28 юли 2022 г.
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20223630201035
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Шумен, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630201035 по описа за 2022 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 27-2200066/11.05.2022г. на ИД Директор
на Дирекция “ИТ” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414,
ал.3 от КТ на „МБН 2021“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район Аспарухов, ул. Балатон № 4, ет.3, ап.4, представлявано от С. П. А., с ЕГН
********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1
800 /хиляда и осемстотин/ лева. В жалбата си до съда жалбоподателя моли съда да отмени
наказателното постановление, тъй като го счита за необосновано, незаконосъобразно и
несъответстващо на целите на закона, а наложената санкция е несправедлива.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не се явява представляващ и
не изпраща упълномощен представител.
Въззиваемата страна редовно призована изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата. Представя подробни писмени бележки и моли за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни
съображения:
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
22.03.2021г. към 10,00 часа, свидетелите ПЛ. В. С. и В. В. Р. – инспектори в Дирекция „ИТ“
1
гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строеж –
пристройка и надстройка на еднофамилна жилищна сграда на ул. Поп Андрей № 1а в гр.
Шумен. Строително монтажните работи на обекта се изпълнявали от „МБН 2021“ ЕООД гр.
Варна. При проверката на обекта, свидетелите констатирали трима работника, които били
вписани в списъка на работещите по време на същата. От предоставените сканирани
документи, изпратени на електронния адрес на ИА „ГИТ“ на 30.03.2022г., свидетелите С. и
Р. констатирали, че един от работниците – Г. В. Г. е допуснат на работа на 22.03.2022г. в
10,00 часа без да е получил справката за завереното уведомление за регистрация на трудовия
му договор. В хода на проверката на строежа, били снети сведения от работещите в обекта.
В писмената си декларация, лицето Г. В. Г. вписал, че работи от два дни на обекта с работно
време от 08,00 до 17,00 часа. От представения трудов договор № 9/22.03.2022г. свидетелите
констатирали, че работника Г. В. Г. е постъпил на работа на 22.03.2022г. На същия ден –
22.03.2022г. му е бил извършен начален инструктаж, а от Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ констатирали, че трудовия договор е регистриран в 15,47
часа на 22.03.2022г., т. е. след извършената проверка. Резултатите от извършената проверка
били обективирани в Протокол № ПР2209256 за извършена проверка, съставен на
11.04.2022г. и връчен на същата дата на упълномощено лице – А. П. А.. При проверката
свидетелите С. и Р. констатирали, че при осъществяване на неговата дейност на строежа
„Пристройка и надстройка на едноетажна еднофамилна масивна жилищна сграда – кв.434а
гр. Шумен“, „МБН 2021“ ЕООД в качеството му на работодател е допуснал общия работник
строителство на сгради Г. В. Г., с ЕГН ********** на 22.03.2022г. в 10.00ч. до извършване
на СМР на строежа, без да е получил екземпляр от завереното удостоверение от ТД на НАП
за сключения с него трудов договор № 9/22.03.2022г. Представена била справка от ТД на
НАП с изх. № 03388223031346/ 22.03.2022г. 15,47 часа.
Предвид така констатираните обстоятелства на 11.04.2022г., свид. П.С. съставил на
„МБН 2021“ ЕООД, акт за установяване на административно нарушение № 27-2200066, като
вписал, че с горното деяние е нарушен чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил връчен на
упълномощеното лице А. П. А.. В законоустановения срок възражения не са представени.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-
наказателната преписка ИД Директор на Дирекция “ИТ” гр. Шумен е издал НП № 27-
2200066/11.05.2022г., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ
на „МБН 2021“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
район Аспарухов, ул. Балатон № 4, ет.33, ап.4, представлявано от С. П. А., с ЕГН
********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1
800 /хиляда и осемстотин/ лева, за това, че работодателя при осъществяване на дейността си
е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с това, че е допуснал „общия
работник строителство сгради“ Г. В. Г., с ЕГН ********** на 22.03.2022г. в 10,00 часа до
извършване на строително монтажни работи в гр. Шумен на строежа „Пристройка и
надстройка на едноетажна еднофамилна масивна жилищна сграда – кв.434а гр. Шумен“ без
да е получил екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП за сключения с него,
трудов договор № 9/22.03.2022г., с което е нарушил чл.63, ал.2 от КТ.
2
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните
в съдебно заседание свидетели - свид. ПЛ. В. С. - участник в проверката и актосъставител и
свид. В. В. Р. - участник в проверката и свидетел при съставяне на акта, както и от всички
останали събрани по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателя в
лицето на “МБН 2021” ЕООД действително е извършил визираното в обстоятелствената
част на акта и в НП, нарушение на трудовото законодателство, посредством
непредставянето на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП.
Контролните функции по спазването на трудовото законодателство са възложени на
Дирекция „ИТ“. Инспекцията е контролния орган който следи по спазването на трудовото
законодателство. В изпълнение на тези си контролни функции, инспектори от Д „ИТ“ гр.
Шумен са посетили обекта и са констатирали извършеното нарушение. Извършили са
проверка в системата на НОИ за регистриран трудов договор и след проверка на
представените им документи са констатирали, че има извършено нарушение на трудовото
законодателство за което е съставен АУАН и е издадено НП. Проверката е извършена към
10.00 часа на 22.03.2022г., а уведомлението в НАП е постъпило видно от представената
справка на 22.03.2022г. в 15,47,07 часа т.е. след извършване на проверката. От снетите по
време на проверката декларации на осн. чл.402, ал.1, т.3 от КТ също така е видно, че Г. В. Г.
е изпълнявал трудови функции от 08,00 часа на 22.03.2022г. Видно от приложеното заверено
копие от Трудов договор № 9 от 22.03.2022г., работникът Г. В. Г. е постъпил на работа на
22.03.2022г., като на същия ден 22.03.2022г. му е извършен и начален инструктаж.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, в
качеството му на работодател като е допуснал на работа лицето Георги Георгиев, без да му е
предоставил екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП, действително е
осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.63, ал.2 от КТ
нарушение. Административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда
административно наказание "имуществена санкция" в размер от 1 500 до 15 000 лева за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. В
тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно "МБН 2021" ЕООД притежава
качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, тъй като именно то е лицето,
което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. Ето защо,
изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на
извършеното от жалбоподателя нарушение. Административно-наказващият орган правилно
е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414,
ал.3 от КТ
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП., които да опорочат самото НП и да повлекат
неговата отмяна.
В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума,
3
предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока.
Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви
относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали
органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно
такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при
преценка на същата съобрази обстоятелството, че описаното в наказателното постановление
деяние се явява инцидентна проява в поведението на дружеството. По делото липсват данни
за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира,
че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена
като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че положения от
работника труд му е бил заплащан редовно. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е
законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена
санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно
"имуществена санкция" в размер на 1 500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Съдът намира, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във
вр. чл. 11 от ЗАНН/, а процесното нарушение не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. За формирането на извода за маловажност на случая е
необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването
на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от
типичната, като в настоящия случай няма данни за наличие на подобни обстоятелства.
В разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят е предвидил, че не могат да
бъдат квалифицирани като "маловажни" нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63,
ал.1 и 2 от КТ. В настоящия случай жалбоподателя е санкциониран, именно за нарушение по
чл.63, ал.2 от КТ, което по силата на закона е изключено от кръга на "маловажните
нарушения", поради което настоящият състав намира, че разпоредбата на чл. 415в от КТ не
може да бъде приложена, независимо от факта, че нарушението е било отстранено и
независимо дали са настъпили или не неблагоприятни последици за лицето.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата
на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в
процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза
на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от
4
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата
на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия
орган по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 27-2200066/11.05.2022г. на Директор на
Дирекция “ИТ” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3
от КТ на „МБН 2021“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район Аспарухов, ул. Балатон № 4, ет.3, ап.4, представлявано от С. П. А., с ЕГН
********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като намалява размера
от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „МБН 2021“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, да заплати по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.



Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 27-2200066/11.05.2022г. на ИД Директор
на Дирекция “ИТ” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414,
ал.3 от КТ на „МБН 2021“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район Аспарухов, ул. *** № 4, ет.3, ап.4, представлявано от С. П. А., с ЕГН
********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1
800 /хиляда и осемстотин/ лева. В жалбата си до съда жалбоподателя моли съда да отмени
наказателното постановление, тъй като го счита за необосновано, незаконосъобразно и
несъответстващо на целите на закона, а наложената санкция е несправедлива.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не се явява представляващ и
не изпраща упълномощен представител.
Въззиваемата страна редовно призована изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата. Представя подробни писмени бележки и моли за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни
съображения:
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
22.03.2021г. към 10,00 часа, свидетелите П. В. С. и В. В. Р. – инспектори в Дирекция „ИТ“
гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строеж –
пристройка и надстройка на еднофамилна жилищна сграда на ул. Поп Андрей № 1а в гр.
Шумен. Строително монтажните работи на обекта се изпълнявали от „МБН 2021“ ЕООД гр.
Варна. При проверката на обекта, свидетелите констатирали трима работника, които били
вписани в списъка на работещите по време на същата. От предоставените сканирани
документи, изпратени на електронния адрес на ИА „ГИТ“ на 30.03.2022г., свидетелите С. и
Р. констатирали, че един от работниците – Г. В. Г. е допуснат на работа на 22.03.2022г. в
10,00 часа без да е получил справката за завереното уведомление за регистрация на трудовия
му договор. В хода на проверката на строежа, били снети сведения от работещите в обекта.
В писмената си декларация, лицето Г. В. Г. вписал, че работи от два дни на обекта с работно
време от 08,00 до 17,00 часа. От представения трудов договор № 9/22.03.2022г. свидетелите
констатирали, че работника Г. В. Г. е постъпил на работа на 22.03.2022г. На същия ден –
22.03.2022г. му е бил извършен начален инструктаж, а от Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ констатирали, че трудовия договор е регистриран в 15,47
часа на 22.03.2022г., т. е. след извършената проверка. Резултатите от извършената проверка
били обективирани в Протокол № ПР2209256 за извършена проверка, съставен на
11.04.2022г. и връчен на същата дата на упълномощено лице – А. П. А.. При проверката
свидетелите С. и Р. констатирали, че при осъществяване на неговата дейност на строежа
„Пристройка и надстройка на едноетажна еднофамилна масивна жилищна сграда – кв.434а
гр. Шумен“, „МБН 2021“ ЕООД в качеството му на работодател е допуснал общия работник
строителство на сгради Г. В. Г., с ЕГН ********** на 22.03.2022г. в 10.00ч. до извършване
на СМР на строежа, без да е получил екземпляр от завереното удостоверение от ТД на НАП
за сключения с него трудов договор № 9/22.03.2022г. Представена била справка от ТД на
НАП с изх. № 03388223031346/ 22.03.2022г. 15,47 часа.
Предвид така констатираните обстоятелства на 11.04.2022г., свид. П. С. съставил на
„МБН 2021“ ЕООД, акт за установяване на административно нарушение № 27-2200066, като
вписал, че с горното деяние е нарушен чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил връчен на
1
упълномощеното лице А. П. А.. В законоустановения срок възражения не са представени.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-
наказателната преписка ИД Директор на Дирекция “ИТ” гр. Шумен е издал НП № 27-
2200066/11.05.2022г., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ
на „МБН 2021“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
район Аспарухов, ул. *** № 4, ет.33, ап.4, представлявано от С. П. А., с ЕГН ********** е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лева, за това, че работодателя при осъществяване на дейността си е нарушил
разпоредбите на трудовото законодателство с това, че е допуснал „общия работник
строителство сгради“ Г. В. Г., с ЕГН ********** на 22.03.2022г. в 10,00 часа до извършване
на строително монтажни работи в гр. Шумен на строежа „Пристройка и надстройка на
едноетажна еднофамилна масивна жилищна сграда – кв.434а гр. Шумен“ без да е получил
екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП за сключения с него, трудов договор №
9/22.03.2022г., с което е нарушил чл.63, ал.2 от КТ.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните
в съдебно заседание свидетели - свид. П. В. С. - участник в проверката и актосъставител и
свид. В. В. Р. - участник в проверката и свидетел при съставяне на акта, както и от всички
останали събрани по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателя в
лицето на “МБН 2021” ЕООД действително е извършил визираното в обстоятелствената
част на акта и в НП, нарушение на трудовото законодателство, посредством
непредставянето на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП.
Контролните функции по спазването на трудовото законодателство са възложени на
Дирекция „ИТ“. Инспекцията е контролния орган който следи по спазването на трудовото
законодателство. В изпълнение на тези си контролни функции, инспектори от Д „ИТ“ гр.
Шумен са посетили обекта и са констатирали извършеното нарушение. Извършили са
проверка в системата на НОИ за регистриран трудов договор и след проверка на
представените им документи са констатирали, че има извършено нарушение на трудовото
законодателство за което е съставен АУАН и е издадено НП. Проверката е извършена към
10.00 часа на 22.03.2022г., а уведомлението в НАП е постъпило видно от представената
справка на 22.03.2022г. в 15,47,07 часа т.е. след извършване на проверката. От снетите по
време на проверката декларации на осн. чл.402, ал.1, т.3 от КТ също така е видно, че Г. В. Г.
е изпълнявал трудови функции от 08,00 часа на 22.03.2022г. Видно от приложеното заверено
копие от Трудов договор № 9 от 22.03.2022г., работникът Г. В. Г. е постъпил на работа на
22.03.2022г., като на същия ден 22.03.2022г. му е извършен и начален инструктаж.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, в
качеството му на работодател като е допуснал на работа лицето Г. Г., без да му е
предоставил екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП, действително е
осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.63, ал.2 от КТ
нарушение. Административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда
административно наказание "имуществена санкция" в размер от 1 500 до 15 000 лева за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. В
тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно "МБН 2021" ЕООД притежава
качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, тъй като именно то е лицето,
което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. Ето защо,
изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на
извършеното от жалбоподателя нарушение. Административно-наказващият орган правилно
е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414,
ал.3 от КТ
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
2
процедурата по издаването на АУАН и НП., които да опорочат самото НП и да повлекат
неговата отмяна.
В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума,
предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока.
Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви
относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали
органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно
такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при
преценка на същата съобрази обстоятелството, че описаното в наказателното постановление
деяние се явява инцидентна проява в поведението на дружеството. По делото липсват данни
за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира,
че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена
като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че положения от
работника труд му е бил заплащан редовно. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е
законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена
санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно
"имуществена санкция" в размер на 1 500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Съдът намира, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във
вр. чл. 11 от ЗАНН/, а процесното нарушение не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. За формирането на извода за маловажност на случая е
необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването
на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от
типичната, като в настоящия случай няма данни за наличие на подобни обстоятелства.
В разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят е предвидил, че не могат да
бъдат квалифицирани като "маловажни" нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63,
ал.1 и 2 от КТ. В настоящия случай жалбоподателя е санкциониран, именно за нарушение по
чл.63, ал.2 от КТ, което по силата на закона е изключено от кръга на "маловажните
нарушения", поради което настоящият състав намира, че разпоредбата на чл. 415в от КТ не
може да бъде приложена, независимо от факта, че нарушението е било отстранено и
независимо дали са настъпили или не неблагоприятни последици за лицето.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата
на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в
процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза
на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата
на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия
орган по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на
3
жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
4