Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
13.11.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На първи октомври 2019
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 3346 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД София твърди в исковата си молба, че
със Заповед за изпълнение на парично задължение №1177 от 14.10.2016г. и Изпълнителен
лист от 14.10.2016г., издадени по ч.гр.дело №2035/2016г. по описа на Районен
съд Казанлък, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на
„Банка ДСК" ЕАД, кредитополучателят П.Д.М. е осъден да заплати на „Банка
ДСК" ЕАД следните суми произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит за
текущо потребление от 27.02.2013г.:
7 382,30 евро - главница по Договор за кредит за текущо потребление от
27.02.201Зг., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13Д0.2016г. до окончателното изплащане на вземането;
1 355,72 евро - договорна лихва за периода от 28.04.2015г. до 12.10.2016г.;
237,43 евро - наказателна лихва за периода от 28.05.2015 г. до 12.10.2016п;
60,00 евро - дължими такси и разноски (заемни такси);
353,44 лева - държавна такса;
771,80 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Заявява, че на 13.03.2017г. (т.е. след снабдяване с цитираните Заповед за
изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист), заявителят по ч.гр.д. №
2035/2016г. по описа на Районен съд Казанлък „Банка ДСК" ЕАД, по силата на
Договор за покупко-продажба на вземания (,Договор за цесия"), прехвърля на
„ОТП Факторинг България" ЕАД пакет от вземания, включително и вземането й
към П.Д.М., ЕГН **********, произтичащо от сключен с банката Договор за кредит
за текущо потребление от 27.02.2013г., ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви. Заявява, че по силата на Договора
за цесия и във вр. с чл.429 ГПК, цесионерът "ОТП Факторинг България"
ЕАД е частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК" ЕАД и като такъв се
ползва от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист. Сочи, че
качеството му на кредитор (като цесионер и частен правоприемник на заявителя
„Банка ДСК" ЕАД) обуславя правния му интерес, в законоустановения
едномесечен срок и на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземането по Договор за кредит за текущо
потребление от 27.02.2013г. срещу длъжника П.Д.М., ЕГН **********. Счита, че
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск са налице и предвид разрешението, дадено в т. 10б от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Относно основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславят
съществуването на вземането на "ОТП Факторинг България" ЕАД заявява,
че на 27.02.2013г. между "Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и Петьр Д.М.
като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление от
27.02.2013г., съгласно който "Банка ДСК" ЕАД е отпуснала на П.Д.М.,
потребителски кредит в размер на 8 700 евро за текущо потребление със срок за
издължаване па кредита от 120 месеца, считано от датата на усвояването, като
кредита се усвоява еднократно чрез разплащателна сметка №BG02STSA93000019893493
и погасява чрез същата с месечни вноски, дължими на всяко 28-мо число от
месеца, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора за
кредит „Приложение № 1" към Договора. Предоставеният кредит се олихвява с
преференциален променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
Договора за кредит е в размер на 8,45% годишно или 0,02 % на ден, при
изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж Плюс („Условията"), подробно
описани в „Приложение № 2" към Договора. При нарушаване на Условията
кредитополучателят губи преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличава съгласно Условията. Максималният размер, който може да
достигне лихвеният процент при нарушение на Условията, е променливият лихвен
процент, приложим при стандартни потребителски кредити, който към датата на
сключване на Договора е 14,95% годишно или 0,04% на ден. Неразделна част от
Договора са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
на физически лица, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на
Договора.
Твърди също, че поради преустановяване на погасяването на задължението по
Договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2013г. и неплащане на вноски
по погасителен план с падежни дати 28.05.2015г. , 28.06.2015 г., 28.07.2015 г.,
28.08.2015 г., 28.09.2015 г., 28.10.2015 г., 28.11.2015 г., 28.12.2015 г.,
28.01.2016 г., 28.02.2016 г., 28.03.2016 г., 28.04.2016 г., 28.05.2016 г.,
28.06.2016г. кредиторът „Банка ДСК" ЕАД е приложил санкциите, предвидени в
т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции" от Общите условия към
Договора за кредит, а именно: „при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и
се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта'' и с Нотариална Покана - уведомление
с изходящ на БДСК №12-20-00591/22.04.2016 г. с peг. №717, том 1, акт 41 от
25.04.2016 г. на Нотариус Иван Генов, с peг.№440 НК и с район на действие
Районен съд Казанлък - връчена на 05.07.2016г. с Протокол на Нотариус Иван
Генов, е обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на
вземането. На 13.10.2016г. вследствие
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по Договора и
настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на
кредитополучателя с цитираната по-горе покана, кредиторът „Банка ДСК" ЕАД
е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК
срещу кредитополучателя. Образувано е ч.гр.д. №2035/2016г. по описа на Районен
съд Казанлък, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Банка
ДСК" ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани
по-горе.
На 13.03.2017г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
(„Договор за цесия"), „Банка ДСК" ЕАД, прехвърля на ищеца пакет от
вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало от
сключения между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор и П.Д.М., като
кредитополучател Договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2013г. Налице
е писмено потвърждение от цедента Банка ДСК" ЕАД до „ОТП Факторинг
България" ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от
13.03.2017г. и същият е влязъл в сила и произвел своето действие.
На базата на изрично пълномощно, предоставено от "Банка ДСК" ЕАД,
ищецът е изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на
вземането до кредитополучателя П.Д.М.. Като доказателство, че уведомлението е
достигнало до ответника-кредитополучател ищеца прилага копие от Уведомително
писмо с баркод *PSFABG0093NLH*, ведно с Известие за доставяне с баркод
*PSFABG0093NLH*. В този смисъл, длъжникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето
на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това
цесионера. Ищецът счита, че няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
уведоми длъжника за цесията и се позовава на
Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III
гр.о. При евентуалност, моли съда да приеме, че ответника е уведомен за
прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с
приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за
цесия, писмо - уведомление по чл. 99. ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за
уведомяване на длъжниците за извършената цесия, като се позовава на Решение №
123 от 24,06.2009г. по т.д. № 12/2008г. на ВКС, ТК, 2 отделение.
Ищецът заявява, че на основание издадените Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1177 от 14.10.2016г. и Изпълнителен лист от 14.10.2016г., издадени
по ч.гр.д. № 2035/2016г. по описа на Районен съд Казанлък, по молба на
"Банка ДСК" ЕАД срещу ответника-кредитополучател П.Д.М. е образувано
изпълнително дело № 27/2017г. по описа на ЧСИ Димитър Д.,*** действие Окръжен
съд Стара Загора. На основание чл.47, ал.5 от ГПК Покана за доброволно
изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение са връчени на
ответника-кредитополучател чрез залепване на уведомление.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено
нещо по отношение на ответника П.Д.М., ЕГН **********,*** съществуването на
вземания на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София 1000, район Оборище, бул. Княз Александър
Дондуков №19, етаж 2 (като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК"
ЕАД - цедент), за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 1177 от 14.10.2016г. и Изпълнителен лист от 14.10.2016г., издадени по ч.гр.д.
№2035/2016г. по описа на Районен съд Казанлък, произтичащи от Договор за кредит
за текущо потребление от 27.02.2013г., включващи: 7 382,30 евро - главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.10.2016г. до окончателното изплащане на
вземането; 1 355,72 евро - договорна лихва за периода от 28.04.2015г. до
12.10.2016г.; 237,43 евро - наказателна лихва за периода от 28.05.2015 г. до
12.10.2016г.; 60,00 евро - заемни такси.
Предвид разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, моли да му бъдат присъдени
разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 2035/2016г. по
описа на Районен съд Казанлък в общ размер от 1 125,24 лева за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност предявява следния осъдителен иск: В случай,
че съда прекрати производството по установителния иск по чл.422 от ГПК като
недопустимо или отхвърлите установителния иск по чл.422 от ГПК като
неоснователен, то моли въз основа на изложените факти и обстоятелства, да съда
да осъди ответника П.Д.М., ЕГН ********** да заплати на ищеца следните суми:
899,03 евро - падежиралата към датата на подаване на настоящата искова
молба част от главницата по Договора за кредит за текущо потребление от
27.02.2013г., включена в анюитетните вноски, дължими от 28.02.2013г. до
28.06.2018г. съгласно погасителен план, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
800,97 евро - предсрочно изискуемата част от главницата по Договора за
кредит за текущо потребление от 27.02.201 Зг., включена в анюитетните вноски,
дължими от 28.07.2018г. до 28.12.2022г. съгласно погасителен план, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
1 534,43 евро - непогасената по давност част от възнаградителна лихва по
падежиралата към датата на подаване на настоящата искова молба част от
главницата в размер на, включена в анюитетните вноски, дължими от 28.07.2015г.
до 28.06.2018г.
Сочи, че основанието на иска е следното: По чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с
твърдяното неизпълнение по Договор за кредит за текущо потребление от
27.02.2013г. и настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане.
В случай, че съдът приеме, че кредитополучателят не е надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост на вземането с цитираната по-горе нотариална покана от
цедента „Банка ДСК" ЕАД, то моли да приеме, че на ответника П.Д.М. е
обявено настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по Договора за
кредит за текущо потребление от 27.02.2013г. с връчване на препис от настоящата
искова молба. Заявява, че цесионерът „ОТП Факторинг България" ЕАД се
ползва от правото си да обяви предсрочната изискуемост на вземането поради
настъпилите обективни предпоставки за това съгласно т.19.2 на Глава VII
„Отговорности и санкции" от Общите условия към Договора за кредит.
Преобразуващото право за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането е
прехвърлено изрично по силата на чл. 5.2.а. от Договора за цесия от 13.03.2017г.
Позовава се на практика на ВКС, съгласно която, дори при липса на изрично
делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на
длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия върху цедента
преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем (вж. Решение №
204/25.01.2018 г. по т.д. № 2230/2016 г. по описа на ВКС, 1 т.о.).
Моли въз основа на изложените факти и обстоятелства съдът да приеме, че
„ОТП Факторинг България" ЕАД като кредитор по процесното вземане обявява
на П.Д.М., ЕГН ********** с настоящата искова молба, че задължението му,
произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2013г. е
предсрочно изискуемо.
Моли ответникът П.Д.М. да бъде осъден
да заплати на „ОТП Факторинг България" ЕАД (като частен
правоприемник на „Банка ДСК" ЕАД) следните дължими и изискуеми суми по
Договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2013г., а именно: Падежиралата
към датата на подаване на настоящата искова молба част от главницата по
Договора за кредит за текущо потребление от 27.02.2013г., която част от
главницата е в размер общо на 3 899.03 евро, включена в анюитетните вноски,
дължими от 28.02.2013г. до 28.06.2018г. съгласно погасителен план, който е
неразделна част от Договор за кредит за текущо потребление от 27.02.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата
молба до пълното й изплащане.
- Предсрочно изискуемата част от главницата по Договора за кредит за текущо
потребление от 27.02.2013г., която предсрочно изискуема част от главницата е в
размер общо на 4 800.97 евро и е включена в анюитетните вноски, дължими от
28.07.2018г. до 28.12.2022г. съгласно погасителен план, който е неразделна част
от Договор за кредит от 27.02.2013 г. Основава иска си на чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Предсрочната изискуемост на посочената част от
главницата обявява на ответника в съответствие с чл. 19.2 от Общи условия към
Договора с предявяването на настоящата искова молба и връчването на препис от
нея ведно с приложенията на ответника. Моли ответника да бъде осъден да заплати
и законната лихва върху предсрочно изискуемата част от главница - от датата на
подаването на настоящата искова молба до пълното й изплащане.
- Непогасена по давност част от възнаградителна лихва по падежиралата към
датата на подаване на настоящата искова молба част от главницата в размер на 1
534,43 евро, включена в анюитетните вноски, дължими от 28.07.2015г. до
28.06.2018г.
Претендира направените по настоящото дело разноски в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът П. Димов М. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез
назначения особен представител, в който заема становище, че оспорва изцяло така
предявените искове. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и да
осъди ищецът да заплати разноските по делото.
Сочи, че се претендират вземания въз основа на договор за кредит за текущо
потребление от 27.02.2013г., сключен с „Банка ДСК" ЕАД. Оспорва
твърдението, че П.Д.М. е страна по наведеното с исковата молба правоотношение,
произтичащо от договора за текущо потребление. Счита, че П.Д.М. не е подписал
договорът за кредит, поради което няма качеството длъжник спрямо ищеца. Оспорва
истинността и съдържанието на договор за кредит за текущо потребление от
27.02.2013г. Заявява, че договорът за кредит за текущо потребление не носи
подпис на кредитополучателя-ответник. На стр. 2 от договора, на
„КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ" бил поставен параф (инициал) и не били изписани собственоръчно
имената на кредитополучателя. Положеният параф видимо приличал на подписа на
мениджъра на финансовия център Валентина Владимирова Кучкова и представлявал
негов по-съкратен вариант. Празните полета в съдържанието на договора били
попълнени саморъчно с различни почерци. Всичко това поставяло под съмнение
фактът на подписването на договора от ответника с отразеното в него съдържание.
Счита, че М. не е надлежна страна по спора, а спрямо него исковете се явяват
неоснователни.
Оспорва твърдението, че кредитът е обявен надлежно за предсрочно изискуем,
като заявява, че Нотариалната покана не е надлежно връчена на ответника по
делото. Кредиторът не е положил усилия за откриване на длъжника, съобразени с
принципите на дължимата грижа и добросъвестността (Решение № 40/17.06.2015г. по
т.д. № 601/2014г. на ВКС на РБ, I т.о.; т. 18 от TP № 4/18.06.2014г. по т.д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС и др.). При връчване на нотариалната покана не е
спазена процедурата на чл. 592 от ГПК. Вследствие на това, предизвестие
(уведомление, писмо, покана и др.) с изрично волеизявление за предсрочна
изискуемост (едностранно изменение на договора - т. 18 от TP № 4/2014г. по т.д.
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), отправено преди датата на подаване на заявлението
по чл. 414 от ГПК в съда, до ответника - няма, а поради това и рискът е
преминал върху кредитора (чл. 96 от ЗЗД). В тази връзка оспорва по размер
претенцията за заплащане на главница, образувана от неплатени вноски за
посочения в исковата молба период и предсрочно изискуема главница. Оспорва по
размер и претенциите за заплащане на договорна и наказателна лихва.
Оспорва твърдението, че ответникът е надлежно уведомен за цесията, като
заявява, че нито цедентът, нито цесионерът са уведомили надлежно ответника за
извършената цесия (чл. 99, ал. 3 от ЗЗД). Приложеното известие за доставяне не
съдържало информация за това пратка (писмо) с какви документи е придружавало.
Поради това счита за абсолютно недоказано твърдението, че ответникът е бил
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземане.
Ответникът прави възражение и за изтекла погасителна давност, като заявява,
че ЗЗД е установил различна погасителна давност - обща и специална. Сочи, че
специален 3-годишен е давностният срок за периодични плащания (чл. 111, б.
"в" от ЗЗД). Позовава се на TP № 3/18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС и заявява, че счита, че претендираните с исковата молба вземания,
които се отнасят за плащания по вноски за погасяване на кредит и за лихви,
произлизащи от един и същ правопораждащ факт (договор за кредит) с периодично настъпващи
падежи на всяка вноска и лихва, предварително определени и известни на
страните, представляват „периодични плащания" по смисъла на чл. 111,6.
„в" от ЗЗД и TP № 3/18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС и се
погасяват с изтичането на кратката 3-годишна давност, след като длъжникът
упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск, което
прави с настоящия отговор на исковата молба (чл. 131, във вр. с чл. 133 от ГПК).
Заявява, че съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (ал.1). Но ако е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало (ал. 2) - Решение № 224/11.07.2011г. по гр.д. №
371/2010г. на ВКС на РБ, IV г.о.; Решение № 389/21.04.2009г. по гр.д. №
102/2008г. на ВКС на РБ, 1 г.о.; Решение № 1103/12.12.2008г. по гр.д. №
4850/2008г. на ВКС на РБ, II г.о.; Определение № 985/24.07.201Зг. по гр.д. №
1438/2012г. на ВКС на РБ, IVг.о. и др.
Завява, че според доктрината и съдебната практика, едно задължение възниква
вследствие на настъпили обостоятелства, отделни юридически факти или съвкупност
от юридически факти от обективната действителност, при наличието на които
възникват, изменят се или се прекратяват предвидените в диспозицията на дадена
правна норма или норма по сделка субективни права и задължения, които отразяват
гражданското правоотношение (акад. Чудомир Големинов „Гражданскоправни
източници на задължения" Тилия, 1999, София, стр. 18-20). В исковата молба
ищецът твърди, че плащанията на ответника били спрени на 28.05.2015г. и повече
от 90 дни не било извършено плащане - тоест, бил настъпил случай на
неизпълнение (т. 19.2 от общите условия). В диспозицията на нормата на т. 19.2.
от общите условия е предвидено, че при допусната забава в плащанията, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуеми и се отнася в просрочие. Изводът,
който се налага е, че са настъпили обстоятелства и юридически факти от обективната
действителност (неплащане в продължение на повече от 90 дни, считано от
28.05.2015г.), които са предвидени в диспозицията на нормата на т. 19.2. от
общите условия и вземането е възникнало на 28.05.2015г. Съгласно TP № 4/2014г.
по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС вземането за всички усвоени и непогасени
суми става предсрочно изискуемо след изпращане на покана - писмено предизвестие
от банката до кредитополучателя. Следователно - след като вземането става
изискуемо след покана, по аргумент от чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, 3-годишната
давност започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, а именно -
28.05.2015г. Следователно - към 28.05.2018г. е изтекла предвидената в закона
тригодишна давност (т. 18 от TP № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/201 Зг. на ОСГТК
на ВКС и др.).
Ответникът възразява също, че клаузите за договорна и наказателна лихва в
договора са нищожни, като неравноправни, по смисъла на чл. 143 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП), тъй като това са уговорки във вреда на
ответника, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката-търговец и
потребителя (кредитополучател). Съображенията му за това са, че при събиране на
сумите по погасителния план към договора за кредит и общите условия към него е
видно, че срещу предоставения от банката кредит, в размер на 8 700 евро,
ответникът дължи връщане на сума, която е приблизително двойно по-голяма от
размера на отпуснатия кредит (12 779.17 евро). Сборът на вноските по главницата
е почти равен на сбора от вноските по лихвата. Тоест, двойно по-големият размер
на сумата, която следва да бъде върната, е формиран именно от начислените
редовни възнаградителни (договорни) лихви. Тоест, възнаграждението на банката
за предоставения кредит е в размер на още един такъв кредит. В този смисъл е
налице значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и
ответника, тъй като уговорките за лихви са във вреда на кредитополучателя,
които уговорки не отговарят на изискването за добросъвестност по чл. 143 от ЗЗП
и чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Освен това счита, клаузите за лихвите за нищожни като неравноправни и
поради обстоятелството, че не са съставени разбираемо, по ясен и недвусмислен
начин относно това как точно са определени и начислени възнаградителната
(договорната) и наказателна лихва (чл. 143, т. 9 и 18, чл. 145, ал. 2, чл. 146,
ал. 2 и чл. 147 от ЗЗП). Макар размерът на възнаградителната лихва да е
посочен, не е ясна методиката и математическият алгоритъм (формулата) за начина
й на формиране и формирането на нейните компоненти (чл. 145, ал. 2 и чл. 147 от
ЗЗП). По този начин не се позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора (чл. 143, т. 18 от ЗЗП). Липсва и
възможност в договора за реципрочно намаляване на лихвата. Предоставена е
неограничена субективна власт на банката едностранно да определя и променя
лихвата. Очевидно е и че тези клаузи са били изготвени предварително от банката
и са зависели единствено от нейната воля, поради което потребителят не е имал
никаква възможност да влияе върху съдържанието им (нарушение на чл. 143, т. 9 и
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП). В този смисъл се позовава на формираната задължителна
практика на ВКС на РБ - Решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на
ВКС на РБ, IV гр.о., Решение № 77/22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на ВКС на
РБ, III гр.о. и др. Сочи, че посочените текстове не попадат в обхвата на
изключенията, предвидени в чл.144 от ЗЗП, тъй като формирането и изменението на
лихвите не се дължи на външни причини, нито са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от държавен регулатор, а зависят от волята на банката.
Клаузите не са формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл. 147, ал. 1 от ЗПП)
и потребителят предварително не получава достатъчно конкретна информация как
банката формира и може едностранно да промени лихвата, за да може на свой ред
да реагира по най-уместния начин (решение на СЕС от 21.03.2013г. по дело
С-92/11). Твърди, че при констатирана нищожност на клаузите съдът не следва да
допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока (решение на СЕС от
14.06.2012г. по дело С-618/10), а има право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин (чл. 147, ал. 2 от ЗПП). В този смисъл се
позовава на Решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на ВКС на РБ. А
дотолкова, доколкото цедентьт е финансова-банкова институция, предлагаща
финансови услуги по смисъла на § 13, т. 12 от ЗЗП, същият е бил обвързан от
посочените правни норми отнасящи се до неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Моли съда да разгледа възражението за нищожност на клаузите за лихви по
договора за кредит като неравноправни и прогласи нищожността на клаузите за
договорна (възнаградителна) и наказателна лихва, като неравноправни по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП и Директива 93/1З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.Заявява също, че не е ясно и
как точно е формирана сумата от 60 евро, представляваща заемни такси.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №2035/2016г.
по описа на РС Казанлък, за процесните вземания ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и по образуваното ч.гр.дело
съдът е издал заповед за изпълнение №1177/14.10.2016г., с която е разпоредил
длъжникът П. Димов М. да заплати на кредитора „Банка
ДСК" ЕАД София следните суми:
7 382,30 евро - главница по Договор за кредит за текущо потребление от
27.02.201Зг., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането;
1 355,72 евро - договорна лихва за периода от 28.04.2015г. до 12.10.2016г.;
237,43 евро - наказателна лихва за периода от 28.05.2015 г. до 12.10.2016п;
60,00 евро - дължими такси и разноски (заемни такси), както и 1125,24лв.
разноски по делото, от които 353,44 лева държавна такса и 771,80 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок е предявен иск относно вземането си.
От представения по делото договор за кредит за текущо потребление от
27.02.2013г. се установява, че на 27.02.2013. между „Банка ДСК" ЕАД София
/заемодател/ и ответника П. Димов М. /заемополучател/ е сключен договор, по
силата на който заемодателят е предоставил на ответника в заем сума в размер на 8700 евро, която сума
ответникът се задължил да върне на 120 месечни погасителни вноски от по 107,64
евро, с първа погасителна вноска 28.02.2013г. и последна погасителна вноска 27.02.2023г.
В чл.8 страните договорили, че кредита се олихвява с преференциален променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит е в размер
на 8,45% годишно или 0,02 % на ден, при изпълнение на Условията по програма ДСК
Престиж Плюс („Условията"), подробно описани в „Приложение №2" към
Договора. При нарушаване на Условията кредитополучателят губи преференциите
изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава съгласно
Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент при
нарушение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим при стандартни
потребителски кредити, който към датата на сключване на Договора е 14,95%
годишно или 0,04% на ден.
За изясняване на обстоятелствата по
делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От заключението
на вещото лице, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно и което
не е оспорено от страните както и от представеното по делото извлечение от
разплащателна сметка с титуляр П.Д.М. се установява, че предоставения на
ответника кредит за текущо потребление в размер на 8700 евро е усвоен от
последния на 28.02.2013г.; заемът е бил погасяван до 27-ма погасителна вноска
вкл.; плащането на суми по кредита е преустановено от 28.05.2015г. Вещото лице
дава заключение и за размера на дължимите суми по договора.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в
тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви
в сроковете уговорени в договора. От събраните доказателства се установи, че
ответникът не е изпълнил това си задължение и от 28.05.2015г. е спрял
плащанията по договора.
С Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК
№12-20-00591/22.04.2016г. с peг. №717, том 1, акт 41 от 25.04.2016г. на
Нотариус Иван Генов, - връчена на П.Д.М. при условията на чл.47 ал.5 ГПК на
05.07.2016г. с Протокол на Нотариус Иван Генов, „Банка ДСК“ ЕАД е обявила кредита
за предсрочно изискуем.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на договор за покупко-продажба
на вземания от 13.03.2017г. От същия е видно че „БАНКА ДСК“ ЕАД е прехвърлила
възмездно на цесионера "ОТП Факторинг България" ЕАД свои ликвидни и
изискуеми вземания, подробно индивидуализирани в Приемо-предавателен протокол
от 28.03.2017г., между които и процесното вземане. Цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. Ищецът
твърди, че е изпратил на ответника Уведомително писмо /непредставено по делото/,
но видно от представеното във връзка с това известие за доставяне, същото не е достигнало
до адресата. Към исковата също не е представено Уведомително писмо за
извършената цесия, което да бъде връчено на ответника, ведно с книжата по
делото. С оглед на това съдът намира, че ищецът не доказа, че ответникът е
уведомен за прехвърляне на вземанията.
Действително в практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.
№1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д.
№2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99
ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г.
на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г.о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по
т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче дори уведомлението за цесията да беше приложено към исковата
молба, същото щеше да е връчено не на ответника-кредитополучател или на негов
упълномощен представител, а на назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК
особен представител. Т.е. до фактическо връчване на книжата, сред които и
уведомленията за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл.99
ал.4 ЗЗД, не се е стигнало. Връчването на особения представител не може да се
приравни с връчването на длъжника, тъй като представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща
получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от
особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител не е страната
по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова
страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект. Поради изложеното съдът намира, че длъжникът не е бил
валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор,
съответно ищецът не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже
възраженията си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът
твърди в заявлението и исковата си молба, че правопораждащият процесните
вземания факт е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника договор за кредит за
текущо потребление от 27.03.2013г. и договор за покупко-продажба на
вземания от 13.03.2017г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и "ОТП Факторинг България" ЕАД, по силата на който
вземането на „Банка ДСК“ ЕАД, произтичащо от договор за кредит за текущо
потребление е прехвърлено в собственост на "ОТП Факторинг България"
ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Ищецът обаче не доказа, че ответникът е уведомен за прехвърляне
на вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения
от ищец иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ОТП Факторинг България“ ЕАД София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район Оборище, бул.Княз
Александър Дондуков №19, етаж 2, представлявано от Илка Г. Димова-Мазгалева и
Емил Д. Кръстев против П.Д.М., ЕГН **********,***, представлявана на основание
чл.47 ал.6 ГПК от адв.М.Х., АК Ст.Загора:
иск да се признае за установено по отношение на П.Д.М. съществуването на вземането на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД София за следните суми: 7 382,30 евро - главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 27.02.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането; 1
355,72 евро - договорна лихва за периода от 28.04.2015г. до 12.10.2016г.;
237,43 евро - наказателна лихва за периода от 28.05.2015 г. до 12.10.2016г.;
60,00 евро - заемни такси, за изпълнението на което парично задължение са
издадени в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, с п.а. против П.Д.М., с п.а. Заповед за
изпълнение на парично задължение №1177 от 14.10.2016г. и Изпълнителен лист от
14.10.2016г., издадени по ч.гр.д. №2035/2016г. по описа на Районен съд Казанлък;
евентуални искове да се осъди П.Д.М. да заплати на "ОТП Факторинг
България" ЕАД София следните суми: 3899,03 евро - падежирала към датата на
подаване на исковата молба част от главницата по Договора за кредит за текущо
потребление от 27.02.2013г., включена в анюитетните вноски, дължими от 28.02.2013г.
до 28.06.2018г. съгласно погасителен план, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; 4800,97 евро -
предсрочно изискуемата част от главницата по Договора за кредит за текущо
потребление от 27.02.2013г., включена в анюитетните вноски, дължими от
28.07.2018г. до 28.12.2022г. съгласно погасителен план, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; 1
534,43 евро - непогасената по давност част от възнаградителна лихва по
падежирала към датата на подаване на исковата молба част от главницата,
включена в анюитетните вноски, дължими от 28.07.2015г. до 28.06.2018г.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: