РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. гр. Хасково, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Калина Ст. Христова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20235640102222 по описа за 2023 година
Предявен е от Д. М. К. с ЕГН:********** от гр.*************, със
съдебен адрес гр.*************, адв.Г.П., против „Аника-75“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
ул.“П.Р.Славейков“ №25, представляван от управителя Анна Михайлова
Михайлова, със съдебен адрес гр.*******************, адв.В.Ч., иск с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда КТ/.
Ищецът твърди, че работил в ответното дружество по силата на трудов
договор №143/31.08.2021г. По свои лични съображения ищецът пожелал да
бъде прекратено трудовото правоотношение с ответника, за което депозирал
заявление вх.рег.№53/02.08.2023г. В същото изразил воля отношенията с
работодателя да бъдат прекратени по взаимно съгласие на основание чл.325
ал.1 т.1 от КТ или при неспазване на дължимо предизвестие от страна на
служителя при условията на чл.326 ал.1 от КТ, считано от 16.08.2023г. По
така депозираното заявление ответникът не изразил становище, както
изисквала нормата на чл.325 ал.1 т.1 от КТ. Според посочения законов текст,
работодателят бил длъжен да вземе отношение по заявлението и да уведоми
другата страна в 7-дневен срок от получаването. Ако това не било сторено се
считало, че предложението е прието. Видно от заповед №146/18.08.2023г.
работодателят започнал процедура за търсене на дисциплинарна отговорност
от ищеца за неявяване на работа, като посочил, че цитираната заповед намира
своето правно основание в чл.193 от КТ.
Тъй като не получил отговор на своето заявление за прекратяване на
трудовите правоотношения и не му била върната трудовата книжка, ищецът
1
се обърнал към дирекция „Инспекция на труда“-Хасково за съдействие,
подавайки жалба №23098310/21.08.2023г.
На 31.08.2023г. на ищеца била връчена заповед №186/29.08.2023г., с
която на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, която била предхождана от заповед
№185/28.08.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, което било най-тежкото
по смисъла на КТ, било посочено, че причините за нейното издаване било
допуснато нарушение от страна на служителя на трудовата дисциплина по
чл.187 т.1 от КТ – не се явил на работа на 17.08.2023г. Освободен бил от
длъжността „диспечер“, но тъй като не разполагал с трудовия договор не
ставало ясно дали това била длъжността, за която бил сключен договора му.
Ищецът депозирал жалба вх.рег.№23102127/01.09.2023г. до директора на
дирекция „Инспекция по труда“-Хасково в отговор на която инспекцията
извършила проверка и казала, че следва спора да се разреши от съда.
Процесната заповед била незаконосъобразна, като при издаването й били
допуснати съществени процесуални нарушения, даващи основание за нейната
отмяна без спора да се разглежда по същество.
На първо място, работодателят бил длъжен да изрази становище по
депозираната молба от служителя за прекратяване на трудовите
правоотношение на едно от основанията, посочени в заявлението от
02.08.2023г. Тъй като нямало данни това да било сторено, то се налагал
извода, че заявлението било прието и правоотношенията следвало да се
считат прекратени по взаимно съгласие.
На следващо място, не бил спазен стриктно реда на чл.193 от КТ,
задължаващ работодателя да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и да оцени посочените
доказателства. Макар и да била посочена нормата на чл.193 от КТ в
процесната заповед, този ред не бил спазен, а посочването било формално.
Заповедта не била мотивирана, което представлявало нарушение на чл.195 от
КТ.
В случай, че спора бъде разгледан по същество, следвало да се има
предвид, че в КТ липсва правна норма, даваща основание за налагането на
най-тежкото предвидено наказание „уволнение“ за отсъствие от работа само
за един ден. Цитираната в заповедта за налагане на наказанието норма на
чл.190 ал.1 т.2 от КТ изисквала неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни. От самата заповед било видно, че ищецът не се
явил на работа на 17.08.2023г., т.е. само един ден.
Предвид гореизложените съображения се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна и като такава следвало да бъде отменена с произтичащите
от това последици. Ищецът счита още, че така наложеното наказание е
несъразмерно тежко спрямо допуснатото нарушение, ако се установи, че е
допуснато такова. Заповедта била плод на субективното отношение и
настроение на работодателя и не почивала на обективни дадености.
Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да се признае
извършеното със заповед №186/29.08.2023г. на управителя на „Аника-75“
2
ЕООД, гр.Хасково, уволнение за незаконно; да се отменят заповед
№186/29.08.2023г. и заповед №185/29.08.2023г., с които е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ като незаконосъобразни. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в предвидения от
закона срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че ищецът не е подавал заявление за прекратяване на
трудовия договор, заведено с №53/02.08.2023г. Това заявление не било
получавано в дружеството и нямало предпоставка управителят на последното
да вземе становище по него. Чл.325 ал.1 т.1 от КТ регламентирал, че при
невземане на становище от другата страна в 7-дневен срок се считало, че
предложението не е прието, т.е. дори и хипотетично да се приеме, че е
заявено желание за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, то
това не било прието и не било налице основание за неявяване на работа от
ищеца на 17.08.2023г. и следващите дни.
В исковата молба не се сочели доводи и твърдения, че след 17.08.2023г.
ищецът се е явил на работа, т.е. неоснователно било твърдението, че не бил на
работа само един ден – 17.08.2023г. Също така било видно от представените
към исковата молба доказателства, че ищецът получил заповед
№146/18.08.2023г., но не било ангажирано становище или твърдение по нея
да е възразил, че е отсъствал само един ден. Използваният израз в заповедта
бил „обяснения за неявяването си на работа от 17.08.2023г.“. Не следвало от
недобросъвестното поведение ищецът да черпи права.
Неоснователни били твърденията за налични пороци в процедурата и по
прилагане на материалното право при налагане на дисциплинарното
наказание и прекратяване на трудовото правоотношение.
Според ответника, следва да се отхвърли исковата претенция като
недопустима, недоказана и неоснователна. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на трудов договор от 31.08.2021г. ищецът е назначен на
длъжност „диспечер“ в ответното дружество на основание чл.70, ал.1 от КТ,
като е уговорен срок от 60 дни за предизвестие при прекратяване на договора.
На 02.08.2023г. ищецът подава заявление до управителя на ответното
дружество, с което моли да се прекрати трудовото му правоотношение,
считано от 16.08.2023г. на едно от двете посочени основания : по чл.325, ал.1,
т.1 от КТ по взаимно съгласие или по чл.326, ал.1, т.1 от КТ при неспазено
предизвестие. С така подаденото заявление ищецът е помолил да бъде
уведомен писмено за извършеното от работодателя. С докладни от
18.08.2023г. и от 21.08.2023г. С.Д.Ф. /диспечер-управител офис/ уведомява
управителя на ответното дружество, че ищецът не се е явил на работа на
17.08.2023г., като твърди, че не е уведомена за причина за отсъствието му от
работа, няма представени болнични листи и молби за отпуск, телефона му е
изключен и опитите й да се свърже с него са неуспешни. Със заповед
3
№146/18.08.2023г. на основание чл.193, ал.1 от КТ, във връзка с докладна на
С.Ф., работодателят нарежда на ищеца да се яви на 22.08.2023г. в 10ч. в
посочения офис, за да представи писмени обяснения за неявяването си на
работа от 17.08.2023г. Тази заповед заедно с уведомително писмо, с което се
изискват сведения от ищеца дали се ползва от закрила по чл.333 от КТ, са
изпратени по куриер до последния и са връчени на 19.08.2023г. Със заповед
№185/28.08.2023г. на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“ на основание чл.188, т.3, вр.190, ал.1, т.2, вр.чл.187, т.1 от КТ и
при спазени изисквания на чл.189, чл.193, ал.1 и 3 и чл.194 от КТ. Със
заповед №186/29.08.2023г. е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца, считано от 29.08.2023г., на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.190, ал.1,
т.2 от КТ при условията на чл.193, ал.1 от КТ. Като причини за прекратяване
на трудовото правоотношение в заповедта е посочено с докладна от С.Д.Ф. за
това, че ищецът не се е явил на работа от 17.08.2023г., няма представени
болнични листи, молба за платен или неплатен отпуск. И двете заповеди са
връчени на ищеца срещу подпис на 31.08.2023г.
На 21.08.2023г. ищецът депозира жалба до директора на дирекция
„Инспекция по труда“, гр.Хасково, в която твърди, че на 02.08.2023г. подал
до работодателя заявление за освобождаване от работа, като изрично посочил,
че желае да бъде освободен от работа, считано от 16.08.2023г., а освен това
уведомил управителката и устно, че прекратява трудовите си
взаимоотношения и няма да се върне на работа. В жалбата си сочи, че до
21.08.2023г. все още не е получил трудовата си книжка и документи,
удостоверяващи освобождаването му, което възпрепятствало назначаването
му на работа при друг работодател.
На 01.09.2023г. ищецът депозира втора жалба в дирекция „Инспекция
по труда“, гр.Хасково, в която отново описва обстоятелствата, изложени и в
предходната си жалба и заявява, че на 31.08.2023г. получил заповед за
дисциплинарно уволнение от 29.08.2023г. за неявяване на работа на
17.08.2023г., считайки, че не могат да го уволнят дисциплинарно за отсъствие
от работа след като в молбата му за прекратяване на трудовоправните
отношения била вписана дата 16.08.2023г. В жалбата си твърди също така, че
от заповедта ставало ясно, че трябва да плати две брутни заплати, поради
дисциплинарното уволнение. При положение, че бъде освободен по чл.326,
ал.1 от КТ, както заявил в молбата, дължал обезщетение от две брутни
заплати, а при постъпването му на работа първото му възнаграждение било
удържано като депозит, от което следвало, че дължи една брутна заплата като
обезщетение за неспазено предизвестие.
В отговор на подадените жалби директора на дирекция „Инспекция по
труда“, гр.Хасково, с писмо от 29.09.2023г. информира ищеца, че е
образувано административно производство и е извършена проверка на
ответното дружество. В писмото подробно са описани установените факти и
обстоятелства при извършената проверка и е изразено становище, че ищецът
следва да отнесе въпросите си до съответния районен съд в рамките на трудов
спор. С това писмо ищецът е информиран, че контролните органи на ИА
„ГИТ“ извършват своите проверки по спазване на трудовото законодателство
4
въз основа на представени от работодателя документи, като контролните
органи не разполагат с правна възможност да изследват истинността на
предоставените им при проверката документи, нито да се произнасят по
достоверността и произхода на същите.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи досежно основателността на предявените искове:
С обжалваните в настоящото производство заповеди, издадени
съответно на 28.08.2023г. и на 29.08.2023г., на ищеца е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение
между страните на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във връзка с чл.190, ал.1,
т.2, от КТ при условията на чл.193, ал.1 от КТ, считано от датата на издаване
на втората заповед – 29.08.2023г. Видно от самите заповеди, в същите е
отбелязано, че са връчени на 31.08.2023г. на ищеца срещу подпис. Като
причини за прекратяване на трудовия договор на ищеца и налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и в двете заповеди е посочено, че не
се е явил на работа от 17.08.2023г., няма представени болнични листи, молба
за платен или неплатен отпуск. В производството по оспорване законността
на уволнението изцяло в тежест на работодателя е да установи наличието на
посоченото в уволнителната заповед основание за налагане на дисциплинарно
наказание и законосъобразното упражняване на потестативното си право
едностранно да прекрати трудовия договор, чрез налагане на най - тежкото
дисциплинарно наказание "уволнение".
Съдът следи за спазване на императивните изисквания на закона във
връзка с мотивирането на заповедта и сроковете за налагане на наказанието, а
в останалата част контролира законосъобразността на наложеното наказание
по доводите на страните. Нормите за мотивираността на заповедта по чл.195,
ал.1 от КТ и спазване на сроковете за налагане на наказанията по чл.194 от КТ
са императивни и съдът следи за прилагането им служебно. Съгласно чл.195
от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Мотивите на заповедта са
необходими, тъй като очертават предмета на проверката по
законосъобразността й и позволяват да се проверят сроковете за налагане на
наказанието по чл.194 от КТ, а именно не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и до една година от извършването му. В
настоящия случай съдът счита, че са спазени както предвидените срокове за
налагане на дисциплинарно наказание, тъй като заповедта е издадена на
28.08.2023г. за извършено нарушение през същия месец, а именно неявяване
на работа от 17.08.2023г. Настоящият съдебен състав счита, че работодателят
е спазил и законовото изискване, разписано в чл.193 от КТ, като е изпратил до
ищеца издадена заповед, с която определя дата и час за явяването му в
конкретно посочен офис на дружеството, за да представи писмени обяснения
за неявяването си на работа от 17.08.2023г. Не съществува спор между
страните, а това се установява и от приложената разписка, че заповедта за
изискване на обяснения по чл.193 от КТ е връчена на ищеца на 19.08.2023г.
чрез куриер. Няма данни по делото ищецът да се е явил в определения офис
5
на дружеството на посочените дата и час, нито по друг начин да е депозирал
пред работодателя писмени обяснения. Същевременно на 21.08.2023г. ищецът
депозира жалба до инспекцията по труда с оплакване, че още от 02.08.2023г.
подал до работодателя заявление за освобождаването му от работа, но до
момента не е получил нито трудовата си книжка, нито документи,
удостоверяващи прекратяване на трудовото правоотношение. По делото е
представено и заявлението на ищеца до ответното дружество от 02.08.2023г.,
с което е поискал прекратяване на правоотношението между тях на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие или на основание чл.326, ал.1, т.1
от КТ при неспазено предизвестие. Съгласно изричната разпоредба на чл.325,
ал.1, т.1 от КТ, страната, към която е отправено предложението, е длъжна да
вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от
получаването. Законодателят е предвидил, че ако това не бъде сторено, се
смята, че предложението не е прието. Несъмнено в случая няма изрично
волеизявление на работодателя, че приема предложението за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца в предвидения 7-дневен срок, поради
което следва да се счита, че не е прието. Изрично в отговора на исковата
молба ответникът заявява, че подобно предложение с изходящ номер от
02.08.2023г. не е подавано от ищеца. Дори да се приеме, че действително
ищецът не е подавал подобно предложение за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие, то несъмнено това негово волеизявление е
достигнало до работодателя чрез инспекцията по труда. Не се спори между
страните, а това се установява и от писмените доказателства по делото, че на
21.08.2023г. е подадена първата жалба от ищеца до инспекцията по труда,
където е описано подаденото заявление, поради което следва извода, че мака
и със закъснение работодателят е бил запознат с искането на ищеца за
прекратяване на трудовото му правоотношение по чл.325, ал.1 т.1 от КТ.
Безспорно е в случая,че това предложение не е прието от работодателя,
поради което следва да се разгледа алтернативното основание, на което
ищецът е поискал прекратяване на договора – чл.326, ал.1 от КТ, като
изрично е посочил, че прави това при неспазване на предизвестието.
Разпоредбата на чл. 326 КТ установява основната уредба на
едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работника
или служителя. По своята правна същност предизвестието на работника или
служителя за прекратяване на трудовото правоотношение, отправено до
работодателя, е негово материално, субективно, преобразуващо трудово
право. Субект на това право е работникът или служителят, който не е длъжен
да мотивира волеизявлението си, достатъчно е само изразената от него воля
да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на трудовото
правоотношение. Предизвестието трябва да е писмено като форма за
действителност и да включва определен срок, след изтичането на който
трудовия договор се прекратява. Отправеното предизвестие определя със
сигурност края на съществуването на трудовото правоотношение с изтичане
срока на същото. В случая страните със сключения между тях трудов договор
са уговорили 60-дневен срок на предизвестието.
Трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно и по
6
инициатива на работодателя. Една от тези хипотези е налице когато се налага
наказанието „дисциплинарно уволнение“. Дисциплинарното уволнение е
едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото
правоотношение. Неговият санкционен характер се проявява преди всичко в
едностранно, независимо от волята на работника и служителя
преустановяване на трудовоправната му връзка с работодателя, като
последица от най-тежкото виновно неизпълнение на трудовите задължения.
Напълно възможна е конкуренция на две насрещни, едностранни
волеизявления насочени към прекратяване на трудовия договор, когато
работникът или служителят пръв е отправил предизвестие за прекратяване на
трудовия договор по чл.326, ал.1 от КТ и през време на срока на
предизвестието му е връчена заповед за дисциплинарно уволнение от
работодателя. Това е така, защото до изтичане срока на предизвестието
страните имат всички права и задължения по трудовото правоотношение,
включително и правото на работодателя да санкционира работника или
служителя с най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение.
В конкретния случай е налице именно такава конкуренция, доколкото
ищецът твърди, че още на 02.08.2023г. писмено и устно е уведомил
работодателя, че желае прекратяване на трудовото правоотношение, а от своя
страна последният е предприел действия по налагане на дисциплинарно
наказание с издаването на заповед по чл.193 от КТ на 18.08.2023г.,
приключило с прекратяване на трудовия договор на ищеца на 29.08.2023г.
Доколкото всеки работник или служител има право да оспорва законността на
уволнението си, тъй като работодателят може да упражни своето право за
прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение в
нарушение на закона: нарушаване на установена в закона забрана за
уволнение, нарушаване на процедури, нарушаване на правилата за
предварителна закрила при уволнение, както и уволнение без наличие на
правно основание. Правната защита срещу такова уволнение се изразява в
съвкупността от средства, предоставени на работника или служителя, за да се
защити като предизвика признаване на уволнението за незаконно, отмяната
му, възстановяването му на работа и обезщетение за причинените му вреди.
Ето защо, предвид предоставената възможност на работника за правна защита
от незаконно уволнение и подадената искова молба, по която е образувано
настоящото производство, следва задължението на работодателя да докаже
наличието на основание за налагане на най-тежкото наказание
„дисциплинарно уволнение“. Както беше посочено по-горе дисциплинарното
уволнение се налага с мотивирана заповед, в която следва да се посочат
нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. По категоричен начин от атакуваните в
настоящото производство заповеди за налагане на дисциплинарно наказание
и прекратяване на трудовия договор на ищеца се установява, че са посочени
нарушителят – Д. М. К., извършеното нарушение – неявяване на работа и
липса на представени болнични листи, молба за платен или неплатен отпуск,
наказанието – дисциплинарно уволнение и законния текст – чл.188, т.3, вр.
чл.190, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1 от КТ, при спазени изисквания на чл.189,
7
чл.193, ал.1 и 3 и чл.194 от КТ. В заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание липсва посочване кога е извършено нарушението на трудовата
дисциплина. Посочена е само една дата 17.08.2023г., като ищецът е възприел
наложеното му наказание за неявяване на работа само на тази дата, докато
работодателят твърди, че е имал предвид от тази дата и всички следващи дни.
При налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и последиците, които
влече същото след себе си, несъмнено работодателят трябва изрично, точно и
ясно да определи периода на нарушението, което се твърди, че е извършил
работника. Мотивите на заповедта следва да са ясни и съвсем конкретни, а не
да оставят работника в неведение за какво точно нарушение е санкциониран.
Неясната и неточна формулировка на уволнителната заповед безспорно сочи
на извод за извършено незаконно уволнение. Още повече, че в настоящия
случай е налице и отправено предизвестие от ищеца до ответното дружество,
с което на предходна дата е поискал да се прекрати правоотношението между
тях. Непосочването на конкретни дати, на които ищецът не се е явил на
работа поставя същият в невъзможност да се защити, респ. да ангажира
доказателства поради какви причини не се е явявал на работното си място, в
случай че това неявяване се установи. По делото липсват писмени или гласни
доказателства, от които може да се правят изводи дали се е явил или не се е
явил на работа ищецът след 17.08.2023г. Още повече, че още на следващия
ден 18.08.2023г. е изпратена докладна записка до управителя на дружеството
за неявяването му на работа на конкретната дата и съответно на 18.08.2023г. е
издадена заповедта, с която са му изискани обяснения за това негово
провинение. При тези данни поделото следва извода, че дисциплинарното
производство е започнало срещу ищеца още на следващия ден 18.08.2023г. и
съответно наложеното ме наказание „дисциплинарно уволнение“ касае само и
единствено неявяването на работа на 17.08.2023г., независимо от неясната
формулировка в оспорените заповеди.
Поради гореизложените съображения следва да бъдат отменени
атакуваните в настоящото производство заповеди за налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните.
С оглед изхода на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 800лв.
за адвокатско възнаграждение и по сметка на РС-Хасково държавна такса в
размер на 50лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със заповеди №186/29.08.2023г.
и №185/28.08.2023г. на управителя на „Аника-75“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“П.Р.Славейков“ №25,
прекратяване на трудовото правоотношение на Д. М. К. с ЕГН:********** от
гр.*************, от длъжността „*************”, на основание чл.330, ал.2,
8
т.6 от КТ, чрез налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, като
ОТМЕНЯ заповед №185/28.08.2023г., с която е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, и заповед №186/29.08.2023г., с която е прекратено
трудовото правоотношение, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА „Аника-75“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул.“П.Р.Славейков“ №25, представляван от
управителя Анна Михайлова Михайлова, да заплати на Д. М. К. с
ЕГН:********** от гр.*************, направените по делото разноски в
размер на 800лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС-Хасково
държавна такса в размер на 50лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от датата на обявяването – 13.02.2024г.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
9