Р Е Ш
Е Н И Е
№
262369 18.10.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4043 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********
против В.В.Р., с ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с
правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и
чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните възникнали
облигационни правоотношения по договор за
предоставяне на услуги, а именно:
- Договор за мобилни услуги № *** от 25.10.2015г.,
съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер *** с
уговорена стандартна абонаментна такса в размер на 39.99 лева с ДДС. Към
договора било сключено допълнително споразумение № *** от 23.03.2016г.,
съгласно което месечната абонаментна такса се променя на 30.99 лева с ДДС.
- Договор за мобилни услуги № *** от 08.01.2017г., с
който е предоставен на ответника мобилен телефон с номер *** ,с абонаментна
такса в размер на 24.99 лева с ДДС. Към него е подписано допълнително
споразумение № *** от 17.05.2017г. и Договор за лизинг от 17.05.2017г., с който
е предоставен мобилен телефонен апарат Samsung
Galaxy J3 2016 Gold на стойност 229.77 лева с ДДС. За
ползването на мобилния апарат следвало да заплати двадесет и три месечни
лизингови вноски всяка в размер на 9.99 лева с ДДС.
- Допълнително споразумение № *** от 02.08.2017г. за
мобилен номер *** и Договор за лизинг от 02.08.2017г. Съгласно споразумението
за съответния мобилен номер (***) влиза в сила абонаментен план, с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 44.99 лева с ДДС. Предоставен
е мобилен апарат Apple iPhone 7 128GB Product Red с цена в размер на 1370.57 лева с ДДС, платима на двадесет и три месечни
лизингови вноски всяка в размер на 59.59 лева с ДДС.
- Договор за допълнителен лизинг №*** от 06.09.2017г., с
който е предоставено мобилно устройство Аccessories
Apple AirRods на стойност 333.27 с ДДС. Ответникът се задължил да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 14.49 лева с ДДС.
- Договор за мобилни услуги № *** от 01.11.2017г. и
Договор за лизинг от 01.11.2017г. Съгласно договора за мобилни услуги на
ответника е предоставен мобилен номер *** с уговорена стандартна месечна
абонаментна такса в размер на 44,99 лева с ДДС, както и мобилно устройство Apple
iPhone 7 32 GB Jet Black, чиято цена е в размер на 1149.77лева,
платима на двадесет и три месечни лизингови вноски всяка в размер на 49.99 лева
с ДДС.
За задълженията на ответника били издадени 9 броя фактури
за периода от м.май 2018г. до м.октомври 2018г, а именно: №
**********/25.05.2018г., № **********/25.06.2018г., № **********/01.07.2018г.,
№ **********/25.07.2018г., № **********/01.08.2018г., №
**********/25.08.2018г., № **********/01.09.2018г., №
**********/25.09.2018г. и № **********/01.10.2018г.
По-конкретно, фактура №
**********/25.05.2018г., е издадена за отчетния период 25.04.2018 г. –
24.05.2018 г. и включва задължения за мобилен номер *** и *** – за месечни
абонаментни такси, ползвани мобилни услуги и лизингови вноски, в общ размер на
91.37 лева;
фактура №
**********/25.06.2018г., е издадена за отчетния период 25.05.2018 г. –
24.05.2018 г. и включва задължения за мобилен номер *** и *** – за месечни
абонаментни такси, ползвани мобилни услуги и лизингови вноски, в общ размер на
139.31 лева;
фактура №
**********/01.07.2018г., е издадена за отчетния период 01.06.2018 г. – 30.06.2018
г. и включва задължения за мобилен номер *** - за месечна абонаментна такса,
ползвани мобилни услуги и лизингова вноска, в общ размер на 120.52 лева;
фактура №
**********/25.07.2018г., е издадена за отчетния период 25.06.2018 г. –
24.07.2018 г. и включва задължения за мобилен номер *** и *** – за месечни
абонаментни такси, ползвани мобилни услуги и лизингови вноски, в общ размер на
129.95 лева;
фактура №
**********/01.08.2018г., е издадена за отчетния период 01.07.2018 г. –
31.07.2018 г. и включва задължения за мобилен номер *** - за месечна
абонаментна такса, ползвани мобилни услуги и лизингова вноска, в общ размер на
119.07 лева;
фактура №
**********/25.08.2018г., е издадена за отчетния период 25.07.2018 г. –
24.08.2018 г. и включва задължения за мобилен номер *** и *** – за месечни
абонаментни такси, ползвани мобилни услуги и лизингови вноски, в общ размер на
35.15 лева;
фактура №
**********/01.09.2018г., е издадена за отчетния период 01.08.2018 г. –
31.08.2018 г. и включва задължения за мобилен номер *** - за месечна
абонаментна такса, ползвани мобилни услуги и лизингова вноска, в общ размер на
47.96 лева;
фактура №
**********/25.09.2018г. е за задължения за неустойки за предсрочно прекратяване
на договори за мобилни услуги чрез мобилен номер *** и ***, в общ размер на
392.58 лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни
устройства в общ размер на 779.78 лева;
фактура №
**********/01.10.2018г. е за задължения за неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги чрез мобилен номер ***, в общ размер на 221.20
лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни
устройства в общ размер на 829.37 лева.
Общата стойност на
издадените фактури е в размер на 2906.27 лева, като във всяка от фактурите са
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори
сключени между страните.
Поради неизпълнението, ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното заповедно производство по
ч.гр.д. № 15056/2019г. по описа на ПРС,
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №*** от
27.09.2019 г. за посочените вземания: 2906.27 лева - главница, ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението в съда до погасяването й, ведно с
разноски. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца
се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл.
415 ГПК. Моли се за уважаване на исковете, като иска да се постанови съдебно
решение, с което да се признае за установено, че „Теленор България” ЕАД има
вземания срещу ответника. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от особения
представител на ответника, с който оспорва предявените искове, счита същите за
неоснователни. Прави възражение за погасяване по давност на всички задължения
преди месец октомври 2016г. Оспорва авторството на подписа на ответника. Счита неустойките за предсрочно
прекратяване, дължима макар и само в
размер на три абонаментни вноски по стандартния план, за нищожни поради накърняване на добрите нрави. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Относно допустимостта на
исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
кредитора „Теленор България“ ЕАД срещу В.В.Р., по което е образувано ч.гр.д. № 15056/2019
г. на ПРС, ІІІ бр.с. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № ***/27.09.2019 г. по чл. 410 ГПК, за процесните суми,
както и за разноските.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете
са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
В издадената заповед за изпълнение търсените суми са посочени като общо
вземане за главница, но са описани всички договори между страните, като
обстоятелства, от които произтичат вземанията са подробно изложени в самото
заявление. На същите обстоятелства се позовава ищецът и в исковата молба,
поради което е налице пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело.
Относно основателността на исковете:
За основателност на претенциите, ищецът следва
да установи пълно и главно следните правопораждащи факти, а именно основанието,
от които произтичат претенциите му – наличието на валидни правоотношения с
ответника по договори за мобилни услуги, договори за
лизинг и сключените към тях споразумения, със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне
на твърдените мобилни услуги и устройства за посочените тел. номера именно за
исковите периоди, които са потребени, но не са платени; постигнати уговорки по договорите за плащане на – конкретни цени за
предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техния
размер за съответните периоди; настъпване на падежа за плащане на сумите; както и изправността си по договорите, т.е. да докаже по основание и
размер дължимостта на търсените суми. По отношение на претендираната неустойка
– уговорката за дължимост на неустойка в конкретен размер при неизпълнение на
поети от ответника задължения.
Ответникът следва да проведе
насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или
погасяват претендираните вземания, както и твърденията и възраженията в
отговора, вкл. за изтекла погасителна давност, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът приема исковете за частично основателни, поради
следното:
Видно от приетите като писмени
доказателства по делото – договори, а
именно:
Договор за мобилни
услуги № *** от 25.10.2015 г., с предпочетен номер +***;
Допълнително
споразумение № *** от 23.03.2016 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, с
предпочетен номер +***
Договор за мобилни
услуги № *** от 08.01.2017 г., с предпочетен номер +***;
Допълнително
споразумение № *** от 17.05.2017 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, с
предпочетен номер +*** и
Договор за лизинг от 17.05.2017 г., по повод договор с предпочетен
номер +***, с който
лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy
J3 2016 Gold;
Допълнително споразумение № *** от 02.08.2017
г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, с предпочетен номер +***;
Договор за лизинг от 02.08.2017 г., по повод
договор с предпочетен номер +***, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка Apple iPhone 7 128 GB Product red;
Договор за лизинг № *** от 06.09.2017 г., по повод
договор с предпочетен номер +***, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка Apple AirPods;
Договор за мобилни услуги № *** от 01.11.2017
г., с предпочетен номер +*** и
Договор за лизинг
от 01.11.2017 г., по повод договор с предпочетен номер+***, с който лизингодателят
предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка Apple iPhone
7 32 GB Jet Black,
се установява, че между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонни номера и апарати, при съответни месечни такси
и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във всеки един от
договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са
посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани
с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях.
Във връзка с извършено оспорване на истинността на
горепосочените процесни Договори, е открито производство по оспорване
истинността им по реда на чл. 193 ГПК, относно съдържащите се в тях подписи на
лицето В.В.Р..
От приетото по делото заключение
съдебно – почеркова експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че ръкописните текстове и подписите
от името на В.Р., положени за „потребител/абонат“, във всички гореописани,
процесни Договори, са изпълнени от В.В.Р..
Ето защо, съдът приема, че доколкото същите са
подписани от ответника, последният е удостоверил, че ги приема и се задължава
да спазва.
Предвид изложеното, съдът намира, че между страните
са възникнали валидни облигационни отношения по гореописаните договори.
Срещу предоставените услуги, чрез обществена
далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща възнаграждение.
Съгласно чл. 23 от Общите условия на дружеството - ищец, представляващи
неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати на ищеца,
страните са договорили, че дружеството - оператор има право да получава
абонамент, който се заплаща от потребителя всеки месец, както и цена за
ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл.
26 от Общите условия за ползваните услуги операторът издава на името на
потребителя ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на
фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно
определения в срок.
Следователно абонаментните такси се дължат по силата на
сключените договори, независимо дали от клиента са ползвани електронни
съобщителни услуги или някакви други услуги.
В конкретния
случай, ищецът претендира сумата в общ
размер 221.17 лева-главница, представляваща стойността на неплатени месечни
абонаментни такси и потребени услуги, формирана, както следва: сумата от 65.30 лева – главница за месечни
абонаментни такси и потребени услуги, за отчетен период от 01.06.2018 г. –
31.08.2018 г., по Договор за мобилни услуги № *** от 25.10.2015 г., изм. с
Допълнително споразумение № *** към Договор за мобилни/фиксирани услуги от
02.08.2017 г.; сумата от 57.14 лева
- главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги, за отчетен период
от 25.04.2018 г. – 24.08.2018 г., по Договор за мобилни услуги № *** от
08.01.2017 г., изм. с Допълнително споразумение № *** към Договор за
мобилни/фиксирани услуги от 17.05.2017 г. и сумата от 98.73 лева - главница за месечни абонаментни такси и потребени
услуги, за отчетен период от 25.04.2018 г. – 24.08.2018 г., по Договор за
мобилни услуги № *** от 01.11.2017 г.
По отношение на размера
на дължимите суми, е прието по делото заключение съдебно – счетоводната
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено
от страните. Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, установява, че
размерът на неизплатените задължения на ответника към ищеца по процесните
фактури, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2019 г.,
е 2906.27 лева.
По – конкретно, вещото лице
установява, че за периода от 25.04.2018 г. – 31.08.2018 г., общата стойност на месечни абонаментни такси
и потребени услуги, съгласно условията на Договор за мобилни услуги № ***/01.11.2017
г. и Допълнително споразумение № ***/17.05.2017 г. към Договор за мобилни
услуги № ***/08.01.2017 г., възлизат в общ размер на 198.21 лева. Вещото лице установява още, че за периода от 01.07.2018 г. – 31.08.2018 г., общата
стойност на месечни абонаментни такси и потребени услуги, съгласно Допълнително
споразумение № ***/02.08.2017 г. към Договор за мобилни услуги № ***/25.10.2015
г., възлизат на 23.06 лева, или общо
възлизат на сумата в размер на 221.27
лева с ДДС.
Следователно,
претендираната в настоящото производство сума за неплатени абонаментни такси и
ползвани мобилни услуги за процесните периоди по процесните Договори за мобилни
услуги и Допълнителни споразумения към тях, доколкото е в размер на 221.17 лева, съдът намира, че е изцяло основателна.
В тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил
задълженията си по договорите да заплаща месечните такси и вноски. Като не е
представил писмени доказателства за погасяването на сумите, следва да се
приеме, че същите са дължими.
Действително задълженията като конкретни суми са
посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не
фактурите, а ползваните услуги. След като ответникът има сключени договори, по
които получава изпълнение, следва да дължи и насрещно такова.
По отношение на лизинговите вноски,
както следва:
899.82 лева – дължими
лизингови вноски, от които 199.96 лева (четири дължими и
незаплатени лизингови вноски, всяка в размер на 49.99 лева) за периода от
25.04.2018 г. – 24.08.2018 г. и 699.86 лева – четиринадесет предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода от 25.08.2018 г. – 01.10.2019 г., по Договор за
лизинг от 01.11.2017 г., с който е предоставено мобилно устройство Apple
iPhone 7 32 GB Jet Black, чиято цена е в размер на 1149.77лева,
платима на двадесет и три месечни лизингови вноски всяка в размер на 49.99 лева
с ДДС;
119.88 лева – дължими
лизингови вноски, от които 39.96 лева (четири дължими и
незаплатени лизингови вноски, всяка в размер на 9.99 лева) за периода от
25.04.2018 г. – 24.08.2018 г. и 79.92 лева – четиринадесет предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода от 25.08.2018 г. – 17.04.2019 г., по Договор за
лизинг от 17.05.2017 г., с който е предоставено мобилно устройство Samsung
Galaxy J3 2016 Gold, чията цена е в размер на 229.77 лева
с ДДС, платима на двадесет и три месечни лизингови вноски всяка в размер на
9.99 лева с ДДС;
834.26 лева – дължими
лизингови вноски, от които 178.77 лева (три дължими и
незаплатени лизингови вноски, всяка в размер на 59.59 лева) за периода от
01.06.2018 г. – 31.08.2018 г. и 655.49 лева – единадесет предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода от 01.09.2018 г. – 02.07.2019 г., по Договор за
лизинг от 02.08.2017 г., с който е предоставено мобилно устройство Apple
iPhone 7 128GB Product Red, чиято цена е в
размер на 1370.57лева, платима на двадесет и три месечни лизингови вноски всяка
в размер на 59.59 лева с ДДС;
217.35 лева – дължими
лизингови вноски, от които 43.47 лева (три дължими и
незаплатени лизингови вноски, всяка в размер на 14.49 лева) за периода от
01.06.2018 г. – 31.08.2018 г. и 173.88 лева – дванадесет предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода от 01.09.2018 г. – 06.08.2019 г., по Договор за
лизинг от 06.09.2017 г., с който е предоставено мобилно устройство Аccessories
Apple AirRods, чиято цена е в размер на 333.27лева, платима на двадесет
и три месечни лизингови вноски всяка в размер на 14.49 лева с ДДС,
съдът намира следното:
Видно от сключените между страните Договори за лизинг се установява, че ответникът
В.В.Р., в качеството му на лизингополучател и „Теленор България“ ЕАД, като
лизингодател, са предоставени на лизинг мобилни устройства, срещу посочена във
всеки от договорите лизингова цена, платима на 23 равни месечни вноски.
Както се посочи и по-горе, от приетото по
делото заключение съдебно – почеркова експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че ръкописните текстове и
подписите от името на В.Р., положени за „потребител/абонат“, във всички
гореописани, процесни Договори за лизинг, са изпълнени от В.В.Р..
Ето защо, съдът приема, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения по договорите за лизинг. С подписването им лизингополучателят е
декларирал, че са му предоставени лизинговите устройства – чл. 4 от договора.
Съгласно чл. 342, ал. 1 ТЗ, с договора за лизинг лизингодателят се
задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
Конкретните условия, права и задължения
на страните, срокове и начин на плащане са уредени в Договорите за лизинг и Общите
условия към тях, представляващи неразделна част от тези договори, с които
лизингополучателят е запознат изцяло и ги е приел безусловно, задължавайки се
да спазва Общите условия на договора, още с подписването им.
Основание за начисляване на сумите
за предсрочно изискуемите лизингови вноски, е разпоредбата на чл.12, ал.1 от
Общите условия на договорите за лизинг на оператора, предвиждащ, че в случай на
неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължение по договор,
лизингодателят има право да обяви оставащите месечните вноски за предсрочно
изискуеми, дължими и платими, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба,
месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, както и в
случай на забава в плащането на дължими съгласно тези договори плащания.
Вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза, установява, че размерът на дължимите и незаплатени
лизингови вноски за мобилно устройство Apple iPhone 7
32 GB Jet Black, е 899.82 лева, а размерът на незаплатените лизингови
вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Gold е 119.88 лева.
Относно останалите две устройства -
Apple
iPhone 7 128GB Product Red и Аccessories
Apple AirRods, предвид всички събрани по делото доказателства –
договори и ССЕ, съдът намира, че сумите, съответно от 834.26 лева по Договор за лизинг от 02.08.2017 г. и сумата от 217.35 лева по Договор за лизинг от
06.09.2017 г., се установяват в претендираните от ищеца, размери.
Ето защо, в конкретният случай,
съдът приема за установени предпоставките за настъпване на предсрочната
изискуемост на остатъка от лизинговите вноски. Предвид упражненото от страна на лизингодателя
право да обяви предсрочна изискуемост и с оглед факта, че няма представени
доказателства по делото мобилните устройства да са върнати на оператора, съдът
приема, че ответникът дължи заплащане на претендираните суми, чиято изискуемост
настъпва след издаването на съответната месечна фактура за отчетните периоди по
договора за мобилни услуги и на падежа, указан във фактурата.
В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираните суми по договорите за лизинг.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника.
Предвид липсата на
доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираните суми, съдът
намира, че тези искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде признато за
установено и дължимостта на законната лихва върху посочените по-горе главници
от датата на подаване на заявлението в съда – 24.09.2019 г. до окончателното
плащане на вземането.
От ищеца се претендира неустойка в общ размер на 613.79 лева, от която: 221.20 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 25.10.2015 г., изм. с
Допълнително споразумение № *** към Договор за мобилни услуги от 02.08.2017 г.,
за периода 14.08.2018 г. – 02.08.2019; 138.12
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***
от 08.01.2017г., изм. с Допълнително споразумение № *** към Договор за мобилни
услуги от 17.05.2017 г., за периода 14.08.2018 г. – 17.05.2019 и 254.47 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 01.11.2017 г., за периода от
14.08.2018 г. – 01.11.2019 г.
В конкретния случай, видно от представените
договори, в т. 11 от договорите, е посочено, че в случай на предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя поради неизпълнение на
задълженията му, последният дължи неустойка в размер на стандартните за
абонаментния план месечни такси от датата на прекратяването на договора до края
на първоначално предвидения му срок.
Съобразно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които
изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната й функция, която се
извлича от възможността неустойката да бъде единствено намалена.
В договорите страните са уговорили неустойката по правоотношенията в размер
на оставащите до края на срока на договора месечни абонаменти. Неустойката всъщност е равна на цената на самата
услуга за оставащият период от договора, като по този начин позволява на
доставчика да получи цената, независимо от това, че след прекратяването не
предоставя услугата.
Нищожността на клаузата за неустойка се преценява към момента на
сключването на договора и постигнатото споразумение с Комисия за защита на потребителите
не влияе на преценката. Без значение е и обстоятелството, че ищецът претендира
неустойката в трикратен размер на абонамента. Клаузата за неустойка е част от
договора, а по действителността на договора и неговите клаузи, съдът е длъжен
дори да се произнася служебно и без направено насрещно възражение.
Така твърдяна от ищеца и формулирана клауза за дължимостта й, изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката, като не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението и причините за прекратяването - Решение № 74 от
21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК; ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при уговарянето, следва
изводът, че не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част правоотношението изобщо не
е породило правно действие.
Ето защо, търсените суми за неустойки в общ размер на 613.79 лева, ще се отхвърлят изцяло, поради противоречието
на клаузите от процесните договори на добрите нрави и като неравноправни.
Относно възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението на потребителите е такова за периодични плащания по смисъла на
чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв
размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната. Давностния срок е
започнал да тече от момента на изискуемостта на задълженията, защото до
неговото настъпване кредиторът не би могъл да иска изпълнение. Предвид месечния
характер на плащанията, най-ранните вземания са станали изискуеми към момента
на издаване на първата фактура - 25.05.2018 г. Давностният срок е бил прекъснат
от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 24.09.2019г. съгласно фикция
на чл. 422, ал. 1 ГПК. До прекъсването, тригодишната погасителна давност не е
изтекъл по отношение на никое от процесните вземания.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни, на основание чл.
78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане,
представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива от 441.87
лева – платена ДТ, 520.13 лева – адв. възнаграждение, 300 лева – особен
представител и 120 лева - ССЕ. По съразмерност се дължат общо 1090.12 лева, които ще се присъдят в
тежест на ответника.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които по съразмерност възлизат на общо 359.83 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да плати разноски за съдебно – почеркова експертиза от 157.76 лева в полза на съда, по
съразмерност.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да плати разноски за съдебно - почеркова експертиза от 42.23 лева в полза на съда, по
съразмерност.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.В.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: 65.30
лева– главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги, за отчетен
период от 01.06.2018 г. – 31.08.2018 г., по Договор за мобилни услуги № *** от
25.10.2015 г., изм. с Допълнително споразумение № *** към Договор за мобилни
услуги от 02.08.2017 г.; 57.14 лева
- главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги, за отчетен период
от 25.04.2018 г. – 24.08.2018 г., по Договор за мобилни услуги № *** от
08.01.2017 г., изм. с Допълнително споразумение № *** към Договор за мобилни услуги
от 17.05.2017 г.; 98.73 лева -
главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги, за отчетен период от
25.04.2018 г. – 24.08.2018 г., по Договор за мобилни услуги № *** от 01.11.2017
г.; 899.82 лева – главница,
представляваща сбора от сумата от 199.96 лева - дължими лизингови вноски, за периода от 25.04.2018 г. – 24.08.2018 г. и сумата от 699.86 лева – предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода от 25.08.2018 г. – 01.10.2019 г., по Договор за
лизинг от 01.11.2017 г. за мобилно устройство Apple iPhone 7
32 GB Jet Black; 119.88 лева – главница,
представляваща сбора от сумата от 39.96 лева – дължими лизингови вноски, за периода от 25.04.2018 г. – 24.08.2018 г. и сумата от 79.92 лева – предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода от 25.08.2018 г. – 17.04.2019 г., по Договор за
лизинг от 17.05.2017 г., за мобилно устройство Samsung Galaxy
J3 2016 Gold; 834.26 лева – главница,
представляваща сбора от сумата 178.77 лева - дължими лизингови вноски, за периода от 01.06.2018 г. – 31.08.2018 г. и сумата от 655.49 лева – предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода от 01.09.2018 г. – 02.07.2019 г., по Договор за
лизинг от 02.08.2017 г., за мобилно устройство Apple iPhone
7 128GB Product Red; 217.35 лева – главница, представляваща сбора от сумата от
43.47 лева - дължими лизингови вноски, за периода от
01.06.2018 г. – 31.08.2018 г. и сумата от 173.88 лева –предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода от 01.09.2018 г. – 06.08.2019 г., по Договор за
лизинг от 06.09.2017 г., за мобилно устройство Аccessories
Apple AirRods, ведно със законната лихва върху главниците, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 24.09.2019
г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за установяване дължимост на следните суми: 221.20 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 25.10.2015 г., изм. с
Допълнително споразумение № *** към Договор за мобилни услуги от 02.08.2017 г.,
за периода 14.08.2018 г. – 02.08.2019 г.; 138.12
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***
от 08.01.2017г., изм. с Допълнително споразумение № *** към Договор за мобилни
услуги от 17.05.2017 г., за периода 14.08.2018 г. – 17.05.2019 г. и 254.47 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 01.11.2017 г., за периода от
14.08.2018 г. – 01.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/27.09.2019 г. по ч.гр.д. № 15056/2019
г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с..
ОСЪЖДА В.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми:
1090.12 лева (хиляда и деветдесет лева
и дванадесет стотинки) – разноски по съразмерност за настоящото производство и
сумата от 359.83 лева (триста
петдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) - разноски по съразмерност за
заповедното производство по ч. гр. д. № 15056/2019 г. по описа на ПРС, ІІІ
бр.с..
ОСЪЖДА Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6, да заплати в полза на Държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 42.23 лева /четиридесет и два лева и
двадесет и три стотинки/ - платени от бюджета разноски за приетата съдебно –
почеркова експертиза, по съразмерност.
ОСЪЖДА В.В.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив,
сумата от 157.76 лева /сто петдесет
и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ - платени от бюджета разноски за
приетата съдебно – почеркова експертиза, по съразмерност.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ