Определение по дело №39050/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4456
Дата: 11 септември 2021 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20211110139050
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4456
гр. София , 11.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110139050 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л.. АТ. Ф. срещу ***, която отговаря на
изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 25.10.2021г. от 10,30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК от Л.. АТ.
Ф. срещу *** за недължимост на сумата от 200 лева, представляваща глоба, наложена с
наказателно постановление № 309995, влязло в сила на 10.10.2017г., въз основа на което е
образувано изпълнително дело № **** на ЧСИ ***.
Ищецът Л.. АТ. Ф. твърди, че на 17.04.2017г. му бил съставен акт за
административно нарушение № *********/17.04.2017г. от ***- контрольор в „Център за
градска мобилност“ ЕАД, сл. № 243, след констатация, че е пътувал в гр. София А-111 без
редовен превозен документ, с което са нарушени разпоредбите на чл. 18, т. 1 и чл. 35, ал.
1вр. чл. 34, ал. 3 НРУПОГТТСО. Поддържа, че на 11.05.2017г. било съставено Наказателно
1
постановление № 309995/2017г., с което му било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 НРУПОГТТСО. Твърди, че същото
влязло в сила на 10.10.2017г. Сочи, че на 11.12.2020г. ответникът е образувал изпълнително
дело № **** при ЧСИ ***, рег. № 849, с район на действие СГС. Поддържа, че подал молба
до съдебния изпълнител да прекрати делото, доколкото счита, че сумите са погасени по
давност, но бил постановен изричен отказ за прекратяване, доколкото съдебният изпълнител
бил счел, че не може да обследва факта на погасителната давност. Счита, че към датата на
образуване на изпълнителното дело сумата не е била дължима и била погасена по давност.
Поддържа, че по въпроса коя била приложимата нормативна уредба към давностния срок, с
който се погасява правото на принудително изпълнение на административното наказание
„глоба“ била налице задължителна съдебна практика, а именно - Тълкувателно решение № 2
от 04.12.2017г. по т. дело № 3/2016г., постановено от ВАС. Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Сочи, че неоснователно било твърдението, че била изтекла
абсолютната погасителна давност, тъй като били предприети действия по образуване на
изпълнително производство и принудително събиране на наложената глоба. Изложени са
съображения, че изпълнителната давност по смисъла на чл. 82, ал. 1 ЗАНН и погасителната
давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД са различни институти, уреждащи различни по своя
характер правоотношения. Също така посочва, че дори при изтичане на погасителната
давност, след което вземането не може да се защитава по съдебен ред, вземането
продължава да съществува, аргументирайки се с чл.118 ЗЗД. Твърди, че е налице
несъответствие между петитум и обстоятелствена част на исковата молба, което
представлява нарушение на разпоредбите на чл.127, ал.1 ГПК. Твърди че същото прави
невъзможно да се разбере дали ищецът претендира, че наложеното административно
наказание „глоба“ не следва да бъде изпълнено поради изтекла изпълнителна давност или
иска да бъде признато за установено, със силата на пресъдено нещо, че за процесните суми е
изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД. Поради това, моли исковата молба
да бъде оставена без движение до отстраняването на посочените противоречия. При
неотстраняването им, моли делото да бъде прекратено. Твърди, че неоспорването на
наказателно постановление № 309995/2017г., въз основа на което е образувано
изпълнително дело №**** е поради факта, че е извършил посоченото в наказателното
постановление административно нарушение, което се подкрепяло и от факта, че ищецът не
бил заплатил минималната санкция в тридневен срок от датата на съставянето на акта, а е
разчитал, че няма да бъдат предприети никакви действия по осъществяването на
административната санкция. Твърди, че след влизане в сила на наказателното постановление
възможността за атакуването му пред съдебен орган била преклудирана поради
бездействието на настоящия ищец да подаде жалба пред компетентен орган в
законоустановения за това срок. Поддържа, че след този момент, наказателното
постановление може да бъде отменено само по реда на гл. VIII ЗАНН и то при спазване на
нормата на чл.72 ЗАНН, т.е. при наличие на изрично посочена активна процесуална
легитимация, както и че делото следвало да се разгледа от съответния административен съд.
Поддържа, че следвало да се приеме, че задължението на ищеца ще продължи да съществува
при евентуалното установяване на факта, че правото на съдебна защита е погасено по
давност, което предполагало отхвърлянето на предявения иск за недължимост на процесните
суми. В допълнение сочи, че целта на института на погасителната давност не е да освободи
нередовния длъжник от изпълнението на определеното му наказание, като по този начин
поощри противоправното му поведение. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
2
предявяването на иска, а именно че е налице висящо и непрекратено изпълнително дело,
образувано въз основа на процесното Наказателно постановление № 309995/2017, издадено
на 11.05.2017г.
По предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства,
водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на издаденото
наказателно постановление, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните
обстоятелството, че на 11.05.2017г. е издадено Наказателно постановление № 309995/2017г.
от ***, с което на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
лева за пътуване без редовен превозен документ, както и че въз основа на наказателното
постановление е образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ ***.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3