ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
гр. Разлог, 09.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в закрито заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Гражданско дело №
20211240100699 по описа за 2021 г.
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от М.Г.К., ЕГН*, с
адрес: г.С., ж.„К.с.“, б.№191, в.Б, а.84 и от Н.Г.К., ЕГН*, с адрес: с.Б, у.„Б.Л.“№8, о.А., о.В.,
чрез адв. Д.И. от САК, против К.К.К., ЕГН*, Д.Н.К., ЕГН*, К.Н.К., ЕГН*, всички с адрес:
г.Б., у.„5.о.“№7.
Предявени са искове с правно основание чл.30 от ЗН.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците представят писмен отговор. С
него на първо място правят възражение възражение за погасяване на претенцията по
давност, като твърдят, че са изминали повече от 5 години от откриване на наследството. С
оглед горното моли съдът производството по делото да бъде прекратено. Алтернативно
поддържа становище за неоснователност на иска по чл.30 от ЗН.
В изпълнение на задълженията си по чл.140 от ГПК, във вр. с чл.130 от ГПК, съдът след
като извърши проверка на редовността на предявената искова молба във връзка с
възражението направено в тази насока, констатира, че така предявеният конститутивен иск е
недопустим, като производството по делото следва да бъде прекратено предвид следните
съображения:
Предявеният иск по чл.30 от ЗН, съдът счита за недопустим по следните съображения:
От представеното по делото писмено доказателство – удостоверение за н-ци изх. №94-20-
4332 от 29.09.2020 г., издадено от О.Б. е видно, че общият наследодател на страните Д.Н.К. е
починал на 22.12.2011 г. Същият заедно със съпругата си М.Т.К. на 11.05.1999 г. даряват
сина си Н.Д.К. (починал на 01.11.2012 г.) недвижимите имоти, предмет на настоящата
искова претенция.
На основание чл.110 от ЗЗД с изтичане на 5-годишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Ищците са внуци на общия
наследодател Д.Н.К. е починал на 22.12.2011 г. и деца на сина му Г.Д.К., починал на
31.07.2004 г., поради което по силата на чл.28 от ЗН, са н-ци със запазена част ако
действително направените дарения са накърнили тяхната запазена част от наследството. В
тези случаи, законът предоставя възможността наследникът с право на запазена част по реда
на чл.30 от ЗН, да поиска намаляване на безвъзмездните сделки, до размер, необходим за
допълване на неговата запазена част, но този иск се погасява с общата петгодишна давност
по смисъла на чл.110 от ЗЗД. По отношение на даренията, правото да се иска намалението
им възниква от откриване на наследството. Елемент на договора за дарение е приемането на
подареното от страна на надарения. От момента на приемане на дарението надареният вече
упражнява правата си по договора. От друга страна, накърнението на запазената част от
1
наследството се определя от момента на откриване на наследството. Поради това - от този
момент - откриване на наследството започва да тече петгодишния давностен срок. В
конкретния случай, наследството е открито през 2011 г., поради което съдът приема, че
искът по чл.30 от ЗН, е погасен по давност с изтичане на петгодишния срок по чл.110 от
ЗЗД, тоест още през 2016 г., а искът се предявява едва през 2021 г.
Безспорно е обстоятелството, че дарението е извършено с нотариален акт (Нотариален
акт №129, том I, рег. №1375, дело №148/1999 г. по опис ана нотариус К.М. с рег. №061 в
регистъра на НК и район на действие – Рг.РС), нотариалните книги са публични и законът
не свързва началния момент на започване на 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД, с
момента на узнаване за сделката, а с датата, на която е открито наследството (ППВС
№*/1973 г., т.3, б."г"). В този смисъл съдът намира, че не е относим към спора моментът на
узнаването от страна на ищците за извършеното дарение. От представеното удостоверение
за н-ци на Д.Н.К. се установява, че той е починал на 22.12.2011 г. и по силата на
разпоредбата на чл.1 от ЗН, от тази дата е открито и неговото наследство. Доколкото няма
данни по делото да е прекъсвана давността преди постъпване на исковата молба в съда на
22.04.2021 г. следва да се приеме, че с изтичането на петгодишен срок от смъртта на Д.Н.К.,
т.е. към 22.12.2016 г. се е погасило правото на иск за възстановяване на запазена част на н-
ците с право на запазена част по отношение на наследството на Д.Н.К..
С оглед гореизложеното съдът намира направеното възражение за недопустимост на иска
по чл.30 ЗН за основателно, поради което производството по гр. дело №699/2021 г. по описа
на Рг.РС, следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане предявения иск и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело
№699 по описа за 2021 г. на Рг.РС, поради недопустимост на иска, с правно основание чл.30
от ЗН, предявен от М.Г.К., ЕГН*, с адрес: г.С., ж.„К.с.“, б.№191, в.Б, а.84 и от Н.Г.К., ЕГН*,
с адрес: с.Б., у.„Б.Л.“№8, о.А., о.В., чрез адв. Д.И. от САК, против К.К.К., ЕГН*, Д.Н.К.,
ЕГН*, К.Н.К., ЕГН*, всички с адрес: г.Б., у.„5.о.“№7.
Определението подлежи на обжалване в с частна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.ОС, в
едноседмичен срок, считано от датата на връчването му.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
2