Р Е Ш Е Н И Е
№ 625
гр. Пловдив, 13.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 7875 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 475303-F490958 от
06.11.2019г. на М.М.С. - на длъжност ** на ТД
на НАП Пловдив, с което на основание чл.53, ал.2, във връзка с чл.27 /чл.83/
и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „ЕЛВЕ–ТРАНС–
10” ООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.“Никола Вапцаров“ № 49, ет.5, ап.14, представлявано от Л.С.Т., ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер на 800 /осемстотина/ лева за нарушение
на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4
от ЗДДС.
В жалбата се прави искане за
отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и неправилно. Излагат се доводи
по същество на искането. С жалбата се прави и алтернативно искане за намаляване
на размера на наказанието до нейния законодателен минимум. С писмено становище
от процесуален представител на дружеството – жалбоподател преди даване ход на
делото са представени в допълнение писмени доказателства и аргументи в подкрепа
на искането за отмяна на издаденото НП.
Жалбоподателят редовно призован в съдебно
заседание се представлява от адв.А.Ц. който поддържа жалбата, излага основания
по същество на искането за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив
редовно уведомена, в съдебно заседание при разглеждане на делото по същество не
изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Атакуваното НП е издадено въз основа на
съставен на 06.06.2019г. от свидетел Т.И.Т. акт за установяване на
административно нарушение серия АN № F490958 против дружеството жалбоподател, за това че в хода на извършване на проверка за установяване
на наличие на основания за дерегистрация по ЗДДС, във връзка с подадено
Заявление за дерегистрация по ЗДДС с вх.№ 303921901372346/29.05.2019г.
документирана с протокол по чл.50 от ДОПК с № **********/31.05.2019г. се
установи, че „ЕЛВЕ-ТРАНС-10“ ООД,с ЕИК *********, като данъчно задължено лице
по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. „За регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин“ на МФ е допуснало нарушение на същата, като
не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП
фискално устройство за регистриране на извършваните продажби преди датата на
получаване на плащане в брой. Съгласно чл.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ
(1) (Изм.- ДВ,бр.49 от 2010г., в сила от 29.06.2010г., доп.-ДВ, бр.40 от
2013г., в сила от 30.04.2013г.) Лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.
Съгласно съставения АУАН, от
представените от лицето документи, справки и писмени обяснения е видно, че
дружеството е извършило продажба на товарен автомобил, която е документирана с
фактура № 131/11.10.2018г. на стойност 416,67 лева и начислено ДДС в размер на
83,33 лева или общо сума за плащане в размер на 500 лева. За извършената
продажба е подписан и договор на дата 11.10.2018г. който е нотариално заверен
при нотариус К.К. на същата дата. Видно от издадената фактура и подписаният и
нотариално заверен договор дружеството „ЕЛВЕ-ТРАНС10“ ООД с ЕИК ********* е
получило сумата от 500 лева в брой, при което не е издало фискален касов бон
или друг документ отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, тъй като липсва ФУ. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС / Изм.-ДВ, бр.23 от
2013г., в сила от 08.03.2013г./ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка
от фискално устройство, а получателят я съхранява до напускането на обекта,
независимо дали е поискан друг данъчен документ. Касовата бележка е документ,
регистриращ платената от клиента сума за доставка на стока и/или услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, с ваучер, с
банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства, съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС. Съгласно изискванията на чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ за всяка извършена продажба от лицата по
чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.
Съгласно акта, от извършената справка в информационната система на НАП е
видно, че „ЕЛВЕ-ТРАНС-10“ ООД с ЕИК
********* няма регистрирано в НАП към момента на плащането в брой
/11.10.2018г./. Нарушението е извършено
на 11.10.2018г. Нарушението е констатирано на 31.05.2019г. в ТД на НАП Пловдив,
гр.Пловдив , ул.Скопие 106, при преглед на документите в хода на извършване на
проверка за установяване на наличието на основания за дерегистрация по ЗДДС,
документирана с протоколи по чл.50 от ДОПК с № **********/31.05.2019г. с което
е нарушил разпоредбите на чл.7, ал.1 от Наредба Н -18/13.12.2006г. на МФ.
Актът е съставен в присъствието на
упълномощено от дружеството лице, което след запознаване със съдържанието му го
е подписал. Актът е подписан и от другите посочени в него лица. На датата на
съставяне на акта е връчен препис от него на упълномощеното от дружеството
лице, надлежно удостоверено с разписка за това, явяваща се неразделна част от
акта. В законоустановения срок пред ТД на НАП Пловдив е внесено писмо –
възражение от страна на дружеството по отношение на АУАН и установеното като
нарушение, посочва се че дружеството от 2009 година не осъществява дейност и се
прави искане за обективност при произнасяне от АНО.
На основание констатациите в акта е
издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с АУАН начин е дадено описание
на нарушението, както и нарушената правна норма. С издаденото НП е ангажирана
административната отговорност на дружеството като за нарушение на разпоредбата
на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 800 /осемстотин/ лева. Издаденото НП
е било връчено на дружеството на 27.11.2019г. В срок пред РС Пловдив е
обжалвано издаденото НП.
Разпитан
като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Т.И.Т. потвърди авторството
на съставения АУАН, както и че е установил нарушение при извършена проверка,
във връзка подадено заявление за прекратяване регистрация по ЗДДС на фирмата.
Свидетелят посочи че в хода на проверката са били представени документи,
поискани от проверяващите и въз основа на които са установени нарушенията а
именно – че дружеството няма въведен и съответно регистриран в експлоатация
касов апарат, както и че няма издадени документи от фискалното устройство за
извършени плащания в брой, поради което и е съставен АУАН. Свидетелят посочи,
че актът е съставен в присъствието на представител на фирмата, както и че при
съставянето на акта като свидетел присъствал колега на актосъставителят, които
работят в един и същи офис /стая/.
Поради не наличие на основания за критика,
съдът кредитира показанията на свидетел Т. като обективни, логични и
потвърждаващи се от другите приети по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на
жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно -
наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са
издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове
или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното
ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е
този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да
се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на
правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени
всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно
тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването
на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на
разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е
този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта
на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно
нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до
доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура
са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите
на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение.
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност.
Като прецени изложената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд
приема от правна страна следното:
Административно-наказателното
производство се образува със съставянето на акта за установяване на извършеното
административно нарушение. При съставянето на акта актосъставителят трябва да
следи, а административно-наказващият орган да провери дали той съдържа
императивно определените реквизити, подробно описани в по аргумент от чл.42 от ЗАНН. В тази връзка, съдът следва да отбележи, че АУАН съдържа имената на
актосъставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и мястото
на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени; пълни данни
относно личността на нарушителя - достатъчни същото да бъде правно
индивидуализирано. Следователно съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на ЗАНН, за съдържание,
издаден е от компетентен по смисъла на ЗДДС орган. С оглед на това, съдът
приема, че при съставянето на посочения АУАН не са допуснати съществени
процесуални нарушения и същият е годна база за издаване на обжалваното
наказателно постановление.
При извършената
проверка от съда относно допуснати процесуални нарушения при издаването на НП
се установи, че същото е издадено при спазване на всички материални и
процесуални правила за това. Обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган в срока по чл.34,
ал.3 ЗАНН. Същото съдържа императивно определените от разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити. При издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Действително
АУАН съдържа описание на две нарушения, първото от които е нарушение на
предписанието на чл.7, ал.1 от Наредбата, вр.с чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС –
неиздаване на фискален бон от ФУ, касова бележка от кочан или друг документ при
извършена продажба, а второто е нарушение на
чл.25, ал.1,
т.1 от Наредбата, която изисква независимо от
документирането с първичен счетоводен документ, задължително да се издава
фискална касова бележка. Посочени като нарушени в АУАН са нормите за второто
нарушение, като е посочена като нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/2006г. на МФ. В обжалваното НП, са дадени описания на две нарушения по
начин идентичен със съставения АУАН е издадено единствено за първото нарушение
– липса на ФУ в обекта, като АНО изрично е посочил в обстоятелствената част на
НП, че това конкретно нарушение е констатирано във връзка с извършената проверка
в регистрите на НАП във връзка с подадена заявление за дерегистрация по ЗДДС, поради
което съдът приема, че не е нарушено правото на защита на санкционираното лице.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи.
Съдът,намира, че при
издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е ясно в какво се състои нарушението.
Видно от
съдържанието на визираната за нарушена норма на чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/2006г. на МФ е въведено следното
задължение: „Лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта“.
Описаното
като извършено нарушение е обаче за това, че на 31.05.2019г. в ТД на НАП
Пловдив, гр.Пловдив при преглед на документи в хода на извършване на проверка
за установяване наличието на основания за дерегистрация по ЗДДС е установено
продажба на автобус за сумата от 500 лева в брой, съгласно издадена фактура от
11.10.2018г. и нотариално заверен договор, като тази продажба, при което не е
отчетен касов бон от ФУВАС. Действително, отчитането чрез визуализация е
въведено като задължение в чл.3, ал.8 от Наредбата и действително попада в
предметния обхват на чл.7, ал.1 от Наредбата.
В НП е
посочено, че нарушението е по чл.7, ал.1
от Наредба Н-18/2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, който
гласи „Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:1.
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;“
В
обстоятелствената част на акта и на постановлението е описан състава на чл.118,
ал.1 от ЗДДС „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ….“, като не е ясно за какво точно нарушение е
наказано дружеството жалбоподател.
Отделно от
това, фактическата обстановка не съответства на описаната в АУАН и НП. Дружеството
– жалбоподател съгласно направената служебна справка от съда в Търговския
регистър е регистрирано като търговец през 2002 година. На 27.01.2004г., на
основание чл.96 от ЗДДС дружеството е регистрирано по ЗДДС, която регистрация е
прекратена /дерегистрирано/ на 31.05.2019г. Към момента на образуване на
дружеството и неговата регистрация по ЗДДС задължението да регистрира и отчита
извършените от него продажби чрез издаване на касова бележка от ФУ се урежда
от Наредба № 4 от 1999., която е
отменена от Наредба Н-18/2006г. в сила от 01.01.2007г. Във връзка с така
изложеното съдът констатира че нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП е
посочена дата на извършване от страна на дружеството на нарушението по чл.7,
ал.1 от Наредба Н-18/2006г. В АУАН и в НП е посочено като дата на извършване на
нарушението дата 11.10.2018г., която дата е дата на извършването на нарушението
по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ която задължава за всяка
извършена продажба от лицата по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ „
независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ. От приетите по делото писмени и гласни
доказателства се установява че на 11.10.2018г. от страна на дружеството за продажба на автобус, собственост на
дружеството, за сумата от 500 лева в
брой е издадена на фактура от 11.10.2018г., както и е бил нотариално заверен
договор за този покупко-продажба, но за която не е отчетен касов бон от ФУВАС.
Нарушението е установено на 31.05.2019г.
Във
връзка изложеното съдът намира че в конкретния казус, както процесното НП, така
и АУАН не отговарят на установените от закона реквизити – липсва посочване на
конкретна дата и място на извършване на нарушението, както и на
обстоятелствата, при които то е извършено. Касае е се за нарушение на
императивните разпоредби на чл.42, т.3 и 4, и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Посочването на точната дата и мястото на извършване на нарушението, както и на
обстоятелствата при които е извършено, са основни признаци от състава на
твърдяното нарушение и са абсолютно необходими и задължителен реквизит, както
на АУАН, така и на НП видно от цитираните законови разпоредби. Ясно е при
това положение, че в НП и АУАН, въз основа на който е то издадено, не дават
задоволително обяснение на въпроса кога и къде е извършено твърдяното
нарушение. Разпоредбата на закона е ясна, категорична и точна. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН: „ Наказателното постановление, трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, като се посочи
законовата разпоредба която е нарушена“.
Това посочване трябва да е
конкретно и небудещо съмнение. Законовата разпоредба която е нарушена,
описанието на нарушението и доказателствата, които го потвърждават не може да
бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно
е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, какви са доказателствата, които я
обосновават и коя е административнонаказателната разпоредба, предвиждаща
наложеното му административно наказание, съответно нарушената материалноправна
разпоредба.
Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни
факти, обстоятелства и данни. Административнонаказващият орган е следвало
изрично да посочи, коя дата е приел за дата на извършване на нарушението,
респективно да посочи кое е населеното място, което приема за място на
извършване на нарушението, както и подробно да опише обстоятелства, при които
то е извършено.
Необходимо е да се посочи, че доказателства в тази насока, а именно
обосноваващи извършеното нарушение, е недопустимо да се събират едва в хода на
съдебното производство, тъй като описанието
на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и доказателства,
следва задължително да се съдържат в АУАН, т.е още от образуването на
административнонаказателното производство следва по недвусмислен начин да е
ясно, за какво нарушение и въз основа на какви доказателства се ангажира
административнонаказателната отговорност на виновното лице.
Това е така, защото АУАН поставя началото на
това производство и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво
административно нарушение му се вменява, че е извършил. В този смисъл
наведените в жалбата доводи се явяват неоснователни.
Така констатираните процесуални нарушения
допуснати в хода на административнонаказателното производство са от категорията
на съществените, опорочават
наказателното постановление изцяло и водят до неговата отмяна.
При така изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 475303-F490958 от 06.11.2019г. на М.М.С. - на длъжност ** на
ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53, ал.2, във връзка с чл.27
/чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „ЕЛВЕ–ТРАНС–
10” ООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.“Никола Вапцаров“ № 49, ет.5, ап.14, представлявано от Л.С.Т., ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер на 800 /осемстотина/ лева за нарушение
на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4
от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване
по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на
страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала: И.П.