РЕШЕНИЕ
№ 1685
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300502203 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 1780 от 20.05.2022г., постановено по гр.д. № 15773 по
описа за 2021г. на Районен съд – Пловдив, ІV гр. състав:
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност заявените от К. В. Г., ЕГН
********** и Н. В. Г., ЕГН ********** против С. К. К., ЕГН **********
възражения по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената им част от
наследството на К.П. Г., починал на *** г., накърнена с дарение от 22.11.2004
г. на 4/6 идеални части от делбения имот, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 56784.506.521.2.7 по КККР на гр. П., община П.,
област П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК,
което дарение е обективирано в нотариален акт № 53, т.3, рег.№ 7955, нот. д.
№ 438/2004 г. на нотариус С.П., рег.№ *** на НК.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.521.2.7 по КККР на
гр. П., община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г.
на ИД на АГКК, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 /четвърти/, в
сграда с идентификатор 56784.506.521.2, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.506.521, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с брой нива на обекта: едно, с посочена в документа площ: 58.00
1
кв.м. (петдесет и осем квадратни метра), състоящ се от две стаи, кухня, килер,
клозет, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
56784.506.521.2.8; под обекта: 56784.506.521.2.5; над обекта:
56784.506.521.2.9, ведно с прилежащите: изба, при граници: от север - мазе,
от юг- мазе, от изток- външен зид, от запад - коридор, както и 2.08 % идеални
части от общите части сградата, КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ: К. В.
Г., ЕГН **********, С. К. К., ЕГН ********** и Н. В. Г., ЕГН **********,
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/12 (една дванадесета) идеална част за К. В. Г.;
10/12 (десет дванадесет) идеални части за С. К. К. и 1/12 (една дванадесета)
идеална част за Н. В. Г..
Недоволна от постановеното решение е останала Н. В. Г., която чрез
пълномощника си адвокат Т. Й. е подала въззивна жалба, с която оспорва
отхвърлянето на възражението й по чл.30 от Закона за наследството за
възстановяване на запазената й част от наследството на К.П. Г., починал на
***г., накърнена с дарение от 22.11.2004г. на 4/6 идеални части от
гореописания делбен имот.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на изводите на районния съд за погасяване по давност
на възражението за възстановяване на запазената част от наследството.
Поддържа се, че погасителната давност е започнала да тече от влизане в сила
на решението по гр. д. № 15170 от 2019г. на Районен съд – Пловдив, с което е
установен фактът на смъртта на баща й В.К. Г.. Обосновават се съображения,
че до този момент жалбоподателката не би имала активна легитимация и
наследник по чл.30 ЗН.Искането към въззивния съд е да приеме направеното
възражение по чл.30 ЗН от Н. В. Г. като основателно и да се допусне делбата
на процесния недвижим имот при следните квоти от правото на собственост:
3/36 идеални части за К. В. Г., 26/36 идеални части за С. К. К. и 7/36 идеални
части за Н. В. Г..
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
С. К. К., чрез пълномощника адвокат В. Н. - С., с който оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно като
коментира мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Намира, че датата
на смъртта на наследодателя К.П. Г. е *** г., на която дата е открито
наследството му и от тази дата е започнал да тече петгодишният давностен
срок за предявяване на иска по чл.30 от ЗН. Приема, че фактът на смъртта на
В.К. Г. е неотносим към давностния срок за оспорване, тъй като правото на
заместване е възникнало с откриването на наследството на К.П. Г.. Моли за
отхвърляне на жалбата и потвърждаването на решението.
Съделителят К. В. Г. не е подал отговор на въззивната жалба. От същият
е постъпила въззивна жалба, чрез пълномощника адвокат О., производството
по която е прекратено с влязло в сила протоколно определение на въззивния
съд.
В съдебно заседание Н. В. Г., чрез пълномощника си, поддържа
2
въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. К. В. Г., чрез
пълномощника си, моли въззивната жалба на Н. В. Г. да се приеме за
основателна и същата да бъде уважена. С. К. К., чрез пълномощника си,
поддържа отговора си и моли за оставяне без уважение на въззивната жалба.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Въззивната жалба, по която е образувано производството, е подадена в
срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално
допустима.
Производството по настоящето дело е делбено във фазата по
допускането на делбата.
Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба на осн.чл.34 от
ЗС от К. В. Г. против С. К. К. и Н. В. Г., за допускане до делба между страните
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.521.2.7 по КККР
на гр. П., община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009
г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 /четвърти/,
в сграда с идентификатор 56784.506.521.2, с предназначение: жилищна сграда
– многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.506.521, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с брой нива на обекта: едно, с посочена в документа площ: 58.00
кв.м. (петдесет и осем квадратни метра), състоящ се от две стаи, кухня, килер,
клозет, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
56784.506.521.2.8; под обекта: 56784.506.521.2.5; над обекта:
56784.506.521.2.9, ведно с прилежащите: изба, при граници: от север - мазе,
от юг- мазе, от изток- външен зид, от запад - коридор, както и 2.08 % идеални
части от общите части сградата и от правото на строеж върху сградата, при
квоти за К. Г. - 7/36 ид.ч., за Н. Г. - 3/36 ид.ч. и за С. К. - 26/36 ид.ч. предвид
направено възражение от К. Г. по реда на чл.30 от ЗН за възстановяване на
запазената му част от наследството на К.П. Г., починал на *** г., накърнена с
дарение от 22.11.2004 г. на 4/6 идеални части от делбения имот. При
условията на евентуалност е поискано делбата да се допусне при квоти 1/12
ид.ч за К. Г., 1/12 ид.ч. за Н. Г. и 5/6 ид.ч. за С. К..
В постъпилия отговор на исковата молба съделителката Н. В. Г. не е
оспорила съсобствеността между страните. На осн.чл.30 от ЗН е направила
възражение за намаляване на дарение на 4/6 ид.ч. от делбения имот,
извършено с нотариален акт № 53, т.3, рег.№ 7955, нот. д. № 438/2004 г. на
Нотариус С.П., рег.№ *** на НК, от К.П. Г. в полза на С. К. К.. Поискала е
възстановяване на запазената й част от наследството на дядо й К.П. Г., чийто
наследник е по право на заместване от баща си В.К. Г., който размер на
запазената й част е определила на 1/6 ид.ч. от дарените 4/6 ид.ч. или 4/36
ид.ч. от процесния недвижим имот. Поискала е извършването на делбата
между страните по делото при квоти 7/36 ид.ч за К. Г., 22/36 ид.ч. за С. К. и
3
7/36 ид.ч. за Н. Г..
В постъпилия отговор на исковата молба съделителката С. К. К. не е
оспорила съсобствеността по отношение на делбения имот. Възразила е за
погасяване по давност на искането по чл.30 от ЗН за възстановяване на
запазената част от наследството на К.П. Г..
От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че
процесният недвижим имот е придобит по силата договор за продажба на
жилищен имот от жилищния фонд при Министерство на народната отбрана
на 19.03.1969 г. по време на брака на К.П. Г. с Ж.С. Г., поради което същият е
в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Не е налице спор и се
установява, че Ж.С. Г. е починала на *** г. като е оставила за наследници
съпруга си К.П. Г. и две деца: В.К. Г. и С. К. К.. По силата на прекратената
СИО и наследствено правоприемство К.П. Г. се е легитимирал като
собственик на 4/6 ид.ч. от недвижимия имот, а всяко от децата на 1/6 ид.ч. от
имота.
По делото е безспорно, че В.К. Г. е починал на *** г. в Г.. По делото е
представено решение № 260746 от 07.10.2020 г. по гр.д. № 15170/2019г. на
РС-Пловдив, въз основа на което е съставен акт за смърт № ***/***г.
Установява се, че съделителите К. В. Г. и Н. В. Г. са деца на В.К. Г. и като
такива са негови наследници по закон. Установява се, че К.П. Г. е починал на
*** г. като е оставил за наследници си съделителката С. К. К. - негова дъщеря
и съделителите К. В. Г. и Н. В. Г. - наследници по право на заместване от
баща си В.К. Г. на осн.чл.10, ал.1 ЗН.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 53, т.3, рег.№
7955, нот. д. № 438/2004 г. на Нотариус С.П., рег.№ *** на НК, К.П. Г. се е
разпоредил с притежаваните от него 4/6 ид.ч. от недвижимия имот в полза на
С. К. К., по отношение на което дарение е направено възражение по чл.30 от
ЗН за възстановяване на запазената част от съделителите К. В. Г. и Н. В. Г..
При така установеното от фактическа страна, с постановеното по делото
решение районният съд е допуснал делбата на процесния недвижим имот при
квоти 1/12 идеална част за К. В. Г., 10/12 идеални части за С. К. К. и 1/12
идеална част за Н. В. Г. след като е приел за погасено по давност
възражението за възстановяване на запазената част от наследството на К.П. Г.
по чл.30 ЗН по съображения, че наследството е било открито със смъртта му
на *** г. и от тогава е започнал да тече срокът на петгодишната погасителна
давност.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира,
че същото е валидно и допустимо, като при постановяването му не е
било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението съобразно оплакванията във
4
въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор
между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от
страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страните по делото.
Спорът във въззивната инстанция е пренесен по въпроса за
погасяването по давност на възражението по чл.30 ЗН на Н. Г. за
възстановяване на запазената й част от наследството на К.П. Г., починал на
***г. като неин наследодател по силата на заместване от баща й В.К. Г..
В разглеждания случай, доколкото възражението по чл.30 ЗН е
направено за възстановяване на запазена част от наследство като намалено с
дарение, следва да се има предвид, че същото се погасява с изтичането на
петгодишна погасителна давност, която започва да тече от откриване на
наследството /така и в Постановление № 7/28.11.1973г. на Пленума на ВС/.
Според разпоредбата на чл.1 ЗН наследството се открива в момента на
смъртта в последното местожителство на умрелия.
В аспекта на изложеното поддържаните от въззивницата доводи са, че
погасителната давност за възражението й по чл.30 ЗН е започнала да тече от
влизане в сила на решение № 260746 от 07.10.2020 г. по гр.д. № 15170/2019г.
на РС-Пловдив, с което е признато за установено, че баща й е починал на ***
г. в Република Г. и е разпоредено да бъде съставен акт за неговата смърт,
доколкото се явява наследник на К.П. Г. по силата на заместване от баща си.
Настоящият въззивен състав намира доводите на въззивницата за
неоснователни. Коментираното съдебно решение по гр. д. № 15170 от 2019г.
на Районен съд – Пловдив, от датата на влизане в сила на което въззивницата
основава тезата си започналия да тече срок на погасителната давност, е
постановено в производство по реда на чл. 542 ГПК, вр. чл. 38, ал. 4 от
Закона за гражданската регистрация. Производството е инициирано предвид
обстоятелството, че В.К. Г. е починал на *** г. в Република Г., гр.М., чиято
смърт е била констатира в гр.Т., но за смъртта му не е бил издаден акт за
смърт. Доколкото смъртта е юридически факт с правно значение, за
настъпването на който съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗГР е задължително
съставянето на официален свидетелстващ документ – акт за гражданско
състояние, а в случая такъв не е бил съставен, се е наложило инициирането на
горното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗГР при
унищожени регистри на актове за гражданско състояние, липса на съставен
акт за раждане или смърт и установяване на вписани неверни данни
заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред. Редът е
регламентиран в разпоредбата на чл. 542 ГПК, според която при несъставяне,
невъзможност за съставяне, унищожаване или изгубване на съставения акт за
5
гражданско състояние лицето, което черпи права от твърдения факт, с молба
до районния съд да поиска установяването на подлежащия на удостоверяване
факт, а когато това е необходимо и разпореждане да се състави съответният
документ. Следователно предмет на установяване в производството е самия
факт, че документът не е съставен и не може да бъде съставен или е бил
унищожен или изгубен, което е условие да се разпореди съставянето му.
В аспекта на изложеното се налага извод, че производството по гр. д. №
15170 от 2019г. на Районен съд – Пловдив е инициирано за съставяне на акт
за смъртта на В.К. Г., доколкото и е нямало спор относно факта, че същият е
починал на *** г. в Република Г.. След като фактът на смъртта на В.К. Г. не е
бил спорен и производството е инициирано с цел съставяне на акт за смърт,
решението по гр. д. № 15170 от 2019г. на ПРС не поражда твърдените от
въззивницата правни последици. Следва да се има предвид, че едва когато
има спор относно съществуването на факт, който следва да бъде удостоверен
с документ по повелята на закона, лицето, което има интерес да го установи,
разполага с правния институт на обявяване на смърт, регламентиран от
разпоредбите на чл. 549 - 552 ГПК във връзка с чл. 9, чл. 14 и чл. 15 ЗЛС. По
този ред се постановява решение, с което се обявява смъртта на безвестно
отсъстващия и това решение се ползва с обвързваща доказателствена сила
относно факта на смъртта. В този смисъл е и съдебна практика, обективирана
в Решение № 78 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 3235/2008 г. на ВКС, I ГО;
Определение № 424 от 16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5432/2016 г., III г. о.,
ГК/.
При съобразяване с изложеното се налага извод, че в разглеждания
случай правните последици на решението по гр. д. № 15170 от 2019г. на ПРС,
постановено в производството по чл. 542 ГПК, вр. 38 ЗГР, не се приравняват
на тези, произтичащи от действителната смърт на лицето, доколкото не се
касае за постановено решение в производство по чл.549 ГПК във вр. с чл. 9,
чл. 14 и чл. 15 ЗЛС. Следователно неоснователни са доводите в жалбата, че
от влизане в сила на решението по гр. д. № 15170 от 2019г. на ПРС е
започнала да тече погасителната давност за възражението по чл.30 ЗН.
Неоснователно се настоява, че до влизането в сила на решението по гр. д. №
15170 от 2019г. на ПРС, въззивницата не е могла да се легитимира като
наследник на К.П. Г. по силата на заместване от баща си, доколкото
инициирането на производство за установяването на сочения факт е зависило
от въззивницата, която не следва да черпи благоприятни за себе си последици
от бездействието си.
По изложените съображения въззивният съд намира, че възражението
по чл.30 ЗН на въззивницата Н. Г. е погасено по давност с изтичането на
петгодишна погасителна давност от откриването на наследството на К.П. Г.
на ***г. Като е достигнал до същите изводи и е допуснал делбата на
съсобствения имот при квоти 1/12 ид. ч. за К. В. Г., 10/12 ид.ч. за С. К. К. и
1/12 ид. ч. за Н. В. Г., районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение. Като такова първоинстанционното решение следва
6
да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Във въззивната инстанция страните не претендират разноски, поради
което съдът не се произнася по отговорността за разноските.
По тези съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1780 от 20.05.2022г., поостановено по
гр.д. № 15773 по описа за 2021г. на Районен съд – Пловдив, ІV гр. състав
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните - при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7