Р Е Ш Е Н И Е № 525
гр. МОНТАНА, 13 декември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 25 11 2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 452 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 118 от КСО, вр. с чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба на Р.С.И.,***
против Решение № 2153-11-38 от 27.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - гр.
Монтана, с което е потвърдено Разпореждане № 111-00-176-3 от 18.08.2021 г.
издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -
Монтана, с последното е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, тъй като от 04 01 до 17 01 2021 г. е бил под карантина и
поради това не се е регистрирал в Бюрото по труда, гр. Монтана. След изтичане
на карантинния период има регистрация като безработно лице.
Ответната страна Директора на ТП на НОИ
- гр. Монтана, чрез процесуалния си представител ст. юрк Елена Любенова оспорва
жалбата.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 98 / 18.01.2021 г.
чрез Директор на Дирекция „Бюрото по труда” до Директор на ТП на НОИ Монтана, Р.С.И.
е заявил отпускане на парично обезщетение за безработица при условията на КСО.
В същото е посочил, че е упражнявал трудова дейност във Великобритания за
периода от 08 06 2020 – 03 01 2021 г. Подадено е и заявление за удостоверяване
на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС.
С Разпореждане № 111-00-176-1 от 19.01.2021
г. издадено от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Монтана, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, производството по отпускане на
парично обезщетение за безработица е спряно, след което с Разпореждане №
111-00-176-2 от 16.08.2021 г. на Ръководител на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Монтана, същото е възобновено.
С Разпореждане № 111-00-176-3 от
18.08.2021 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Монтана, на заявителя Р.С.И. е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО. В мотивите, с които е обоснован отказът е
посочено, че осигурителните периоди в Обединеното кралство са от 12.06.2020г.
до 03.01.2021 г., след което няма български осигурителни периоди. Разпоредбата
на чл. 32 от Споразумението за оттегляне регламентира само сумиране на
осигурителни периоди, придобити преди и след 31.12.2020 г. с цел придобиване на
социално-осигурителни права, чиято преценка се извършва при прилагане на
националното законодателство. В случая лицето не е упражнявало трудова дейност
в България, въз основа на прекратяването на която да се преценява право на
обезщетение за безработица, вследствие на което няма и български осигурителни
периоди, които да бъдат сумирани с британски периоди за придобиване на право на
обезщетение. Разпореждането е обжалвано по надлежния ред.
С оспореното Решение № 2153-11-38 от 27
09 2021 г. на Директор на ТП на НОИ Монтана, жалбата на лицето е приета за
неоснователна и е потвърдено Разпореждане № 111-00-176-3 от 18.08.2021 г. на
Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана. В мотивите
на този акт, АО приема, че лицето попада в
обхвата на чл. 32 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия (Споразумението за оттегляне), което Споразумение регламентира
само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след 31.12.2020 г., с
цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка се извършва при
прилагане на националното законодателство. Г-н И. няма български осигурителен
стаж след потвърдените британски осигурителни периоди, т.е. не е упражнявал
трудова дейност в България след 03.01.2021 г. - датата на прекратяване на
трудова заетост по законодателството на Великобритания. Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия не е член на
Европейския съюз, считано от 31.01.2020 г., като от същата дата е в сила
Споразумението за оттегляне. Разпоредбите на Споразумението за оттегляне
уреждат пълно или частично прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и
Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, в зависимост от
обстоятелството в коя разпоредба от Споразумението за оттегляне попадат
заинтересованите лица. Дял III от Споразумението за оттегляне регламентира
„Координация на системите за социална сигурност", като разпоредбата на чл.
30, параграф 1 определя спрямо кои лица са приложими правилата за координация
на системите за социална сигурност в цялост. В конкретния случай чл. 65 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 не е приложим, тъй като със завръщането си в България
лицето прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирало към 31.12.2020
г. и съответно вече не е в обхвата на чл. 30, параграф 1 от Споразумението за
оттегляне, а в обхвата на чл. 32 от същото.
С т. 5 на
Заповед № РД-01-719/20 12 2020 г. на Министъра на здравеопазването е наредено
всички лица, които пристигат с начална точка на отпътуване от Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия се поставят под карантина за срок от
10 дни в дома или друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще
пребивава с предписание, издадено от Директора на съответната РЗИ или оправомощен
от него заместник-директор.
Съгласно писмо
изх. № 05-98/05 11 2021 г. на РЗИ Монтана, при направена справка в
информационната система ковид 19, с която работи РЗИ Монтана, няма данни за
лицето Р.С.И. и същият не фигурира в нея.
По делото са представени още Формуляр от
Електронен обмен на социално осигурителна информация, Декларация относно
определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент
№ 883/2004 г. от Р.И., Справка от персоналния регистър на НОИ за оспорващия за
цялата 2021 г., справка за регистрираните трудови договори, Служебна бележка от
Директор „Бюро по труда”.
С Разпореждане от 02.11.2021 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като
при условията на чл. 171, ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени
допълнителни указания.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена на 12 10 2021 г.,
видно от поставения върху жалбата щемпел /л. 3/, а оспореното Решение е
надлежно получено на 30 09 2021 г., видно от известието за доставяне на л. 9,
поради което същата се явява подадена в законоустановения 14 дневен срок.
Подадена е срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване,
съгласно чл. 117 от КСО, от адресата на акта, поради което се явява подадена и
от надлежно легитимирано лице или жалбата е допустима за разглеждането й по
същество.
Безспорно е между страните, че Р.С.И. е
работил като наето лице при работодател във Великобритания с осигурителен
период на заетост от 08 06 2020 до 08 06 2020 включ. и от 12 06 2020 до 03 01
2021 г., като считано от дата 04 01 2021 г. е с прекратено осигуряване,
надлежно установено от компетентната институция на Великобритания.
Безспорно е също така, че до 18 01 2021
г., датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за
безработица, лицето не е извършвало трудова дейност на територията на РБългария,
като с оглед на Заповед № РД-01-719/20 12 2020 г. на Министъра на
здравеопазването е задължен да спазва 10 дневен карантинен период.
Не се спори, като с оглед дължимата
служебна проверка този състав на съда установява, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в който смисъл е
чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е предвидената в закона писмена форма като в
същото са посочени и конкретни мотиви за взетото решение. Разпореждането, което
е потвърдено с оспореното Решение също е издадено от компетентен орган, по
смисъла на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, поради което този състав на съда счита, че
актът е издаден в съответната форма и при спазване на
административнопроизводствените правила.
Спорният
по делото въпрос е дали оспорващият следва да получава обезщетение за
безработица след като считано от 30 01 2020 г. Великобритания не е член на ЕС,
от която дата е в сила Споразумение за оттегляне от ЕС.
Съгласно чл. 54а от КСО - Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица"
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които:
1. имат регистрация
като безработни в Агенцията по заетостта;
2. не са придобили
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия
за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
3. не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а,
ал. 1 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 30
„Персонален обхват”, пар. 1, б. „д”, т. i) от дял ІІІ „Координация на системите
за социална сигурност” на Споразумението - Настоящият дял се прилага за
следните лица: граждани на Съюза, които упражняват дейност като заето или
самостоятелно заето лице в Обединеното кралство в края на преходния период и
спрямо които въз основа на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета се прилага законодателството на държава членка, както и
членовете на техните семейства и преживелите ги лица.
Съгласно чл. 30, пар.
2 и пар. 3 на същия дял ІІІ от Споразумение за оттегляне на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и ЕО за атомна
енергия /Споразумението/ - Лицата, посочени в параграф 1, попадат в персоналния
обхват дотогава, докогато продължават да се намират без прекъсване в една от
ситуациите, посочени в същия параграф, обхващащи едновременно държава членка и
Обединеното кралство; Настоящият дял се прилага и по отношение на лица, които
не попадат или които вече не попадат в обхвата на параграф 1, букви а) — д) от
настоящия член, но които попадат в обхвата на член 10 от настоящото
споразумение, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица.
Съгласно чл. 10
„Персонален обхват”, пар. 1, б. „а” от дял І „Общи разпоредби” на
Споразумението - Без да се засяга дял III, настоящата част се прилага за
следните лица: граждани на Съюза, които са упражнили правото си на пребиваване
в Обединеното кралство в съответствие с правото на Съюза преди края на
преходния период и продължават да пребивават там след това.
Съгласно чл. 31, пар.
1 на същия дял ІІІ от Споразумението - По отношение на лицата, попадащи в
обхвата настоящия дял, се прилагат правилата и целите, определени в член 48 от
ДфЕС, Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета.
Съгласно чл. 48 от
ДФЕС - Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с
обикновената законодателна процедура, приемат такива мерки в областта на
социалната сигурност, които са необходими за гарантиране на свободно движение
на работниците; за тази цел той създава условия, за да осигури на заетите и
самостоятелно заетите работници-мигранти и на лицата на тяхна издръжка:
а) сумиране на всички
периоди, които се зачитат по съответните национални законодателства, за
придобиване и запазване на правото на обезщетение и за изчисляване на размера
на обезщетението;
б) изплащане на
обезщетенията на лицата, пребиваващи на териториите на държавите-членки.
Съгласно чл. 6 от
Регламент № 883/2004 г. на ЕП и Съвета - Освен ако друго не е предвидено в
настоящия регламент, компетентната институция на държава-членка съгласно чието
законодателство:
— придобиването,
запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения,
— обхвата на
законодателството, или
— достъпа до или
освобождаването от задължително, доброволно или продължено осигуряване по избор
на лицето, зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите
на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени
съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите
са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
Съгласно чл. 65, пар.
1 на Регламент № 883/2004 на ЕП и Съвета - Лице, което е безработно частично
или през различни периоди и което, по време на последната си дейност като заето
или като самостоятелно заето лице, е живяло в държава-членка, различна от
компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател или на службите
по заетостта в държавата-членка. То получава обезщетения в съответствие със
законодателството на компетентната държава-членка, както ако е пребивавало в
тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на
компетентната държава-членка.
С чл. 126 от
Споразумението е определен преходен период или период на изпълнение, който
приключва до 31 12 2021 г.
При
горната законодателна уредба, настоящият състав приема, че оспорващият е лице с
гражданство на държава - членка на ЕС, предвид дадените в чл. 2, б. „б” и б.
„в” определения за целите на Споразумението,
Като гражданин
на Съюза, което упражнява дейност като заето лице в Обединеното кралство в края
на преходния период, в който смисъл е чл. 30, пар. 1 от Споразумението, за него
е приложим Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на ЕП и Съвета, предвид изрично
предвиденото в чл. 30, пар. 2 и чл. 31 на цитираното Споразумение.
АО необосновано
и незаконосъобразно приема, че лицето не попада в обхвата на чл. 30, пар. 1 от
Споразумението, без обаче да отчете останалите хипотези, както на цитираната
разпоредба, така и на останалите в Споразумението, в това число и неговите цели, а именно, че
при действието си след предвидения преходен период, правата на заетите лица и
условията, касаещи социалната област, не са променяни и това изрично е
предвидено освен в преамбюла,
така и в чл. 6 и 7, чл. 126 и сл., а също и в чл. 30-32 на Споразумението.
Приемайки,
че попада в обхвата на чл. 32 от Споразумението и не попада в обхвата на чл.
30, пар. 1, АО влиза в противоречие с текста на чл. 31 на това Споразумение,
тъй като систематичното място на чл. 32 е именно в дял ІІІ на Споразумението, а
след като е в този дял, то посочените в тези текстове лица попадат в
персоналния обхват на чл. 30, пар. 1, както и на пар. 2 и съобразно
предвиденото в член 48 от ДфЕС. В случая АО необосновано извежда чл. 32 на Споразумението
от контекста на уредбата, като по този начин я тълкува превратно. Същевременно
обстоятелството, че лицето няма български осигурителни периоди след прекратеното
му осигуряване във Великобритания, не е основание за отказ от отпускане на
парично обезщетение, тъй като такова материално-правно основание не е
предвидено, нито в българското законодателство, нито следва от международните
актове, в това число и от влязлото в сила Споразумение.
АО не
сочи други основания, на които лицето да не отговаря, за да му бъде отпуснато
парично обезщетение за безработица, като същевременно и този състав на съда не
установява наличието на такива, поради което постановеният отказ за отпускане
на парично обезщетение е в противоречие с действащото законодателство и като
такова следва да бъде отменено. Предвид това, че делото не може да бъде решено
от съда по същество, то след отмяна на оспореното решение, делото като преписка
следва да се изпрати на органа за ново произнасяне по заявлението за отпускане
на парично обезщетение за безработица. При новото произнасяне, АО следва да
съобрази указанията дадени в настоящото решение по тълкуването и прилагането на
закона
С оглед
на изложеното и на основание 172, ал. 2 , пр. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.С.И.,***
против Решение № 2153-11-38 от 27.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - гр.
Монтана, с което е потвърдено Разпореждане № 111-00-176-3 от 18.08.2021 г.
издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -
Монтана, с последното е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на ТП на НОИ-Монтана за ново произнасяне по Заявление с вх. № 98 /
18.01.2021 г. от Р.С.И. при спазване указанията на настоящата инстанция по
тълкуване и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ 14 дневен срок за произнасяне, който тече от датата на
получаване на преписката от съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване предвид текста на чл. 119 от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :