№ 1312
гр. Русе, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520102931 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова от М. К. К. срещу Кооперация „Градска
потребителна кооперация Наркооп“, в която се твърди, че страните са били в
трудово правоотношение съгласно трудов договор **/17.03.2017г. Със
Заповед ** от 30.07.2020г. трудовото правоотношение на ищцата било
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ, като в заповедта било посочено
да й бъде изплатено обезщетение на основание чл.224, ал.1 КТ за неизползван
платен годишен отпуск за 2019г. – 34 дни и за 2020г. – 18 дни, или общо за 52
дни. На 20.08.2020г. ищцата получила по банковата си сметка сумата от
1727,46 лв., представляваща нетния размер на трудовото й възнаграждение за
м.юли 2020г. Твърди, че обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск по чл.224, ал.1 КТ за общо 52 дни не й било заплатено до настоящият
момент.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което ответникът Кооперация „Градска потребителна кооперация Наркооп“
да бъде осъден да заплати на ищцата М. К. К. сумата от 4715,44 лв.,
представляваща брутен размер на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск 52 дни /за 2019г. - 34 дни и за 2020г. - 18
1
дни/, ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателно
плащане, както и сумата от 1354 лв., представляваща лихва за забава върху
обезщетението с правно основание чл. 224 КТ, за периода от 01.08.2020г. до
31.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателно плащане. Претендират се и направените по
делото разноски, включително адвокатския хонорар.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна изразява становище за
допустимост и основателност на предявеният иск. Твърди, че изцяло е
изплатило на ищцата дължимата й сума за обезщетение по чл. 224 КТ за
претендираната главница и мораторна лихва.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че трудовото правоотношение на ищцата с ответната
кооперация е прекратено със Заповед ** от 30.07.2020г. на основание чл. 325,
ал.1 т.8 КТ, като в заповедта е посочена, че следва да й бъде изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. – 34 дни, за
2020г. – 18 дни.
Страните нямат спор по делото относно размера на дължимото на
ищцата обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ, както и за това, че с платежно
нареждане от 26.06.2023г., след предявяване на исковата молба на
01.06.2023г., всички претендирани от ищцата суми са й изплатени, в това
число и дължимите лихви за забава, в който смисъл процесуалният й
представител в проведеното съдебно заседание е направил изявление.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Безспорно се установява, че след образуване на настоящото
производство, претендираното от ищцата плащане е изпълнено от ответника,
т.е. исковата претенция е изцяло удовлетворена, с оглед на което и на
основание чл. 235, ал.3 ГПК предявеният иск следва да бъде отхвърлен
поради извършеното плащане в хода на производството.
Ищцата е претендирала и присъждане на направените по делото
разноски в размер на 500лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, по
която нейна претенция ответникът не е изразил становище. С исковата молба
2
е представен договор за правна защита и съдействие, с който се удостоверява
заплащането на адвокатския хонорар. Не са направени твърдения и не са
ангажирани доказателства от ответника за удовлетворяване на ищцовата
претенция за разноски по делото. Доколкото плащането на претендираната
главница и лихви по делото е извършено след неговото образуване и след
падежа на задължението (датата на прекратяване на трудовото
правоотношение), то следва да се приеме, че ответникът е станал повод за
образуване на настоящото съдебно производство и въпреки признанието на
исковата претенция и нейното удовлетворяване не е налице основанието по
чл. 78, ал.2 ГПК и следва да понесе отговорността за разноски. В полза на
ищцата следва да бъде осъден да заплати сумата от 500лв., а на основание чл.
78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по делото в
размер на 188,62лв. за иска по чл. 224, ал.1 КТ и 54,16лв. за иска по чл. 86
ЗЗД или общо 242,78лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. К. ЕГН********** със съдебен
адрес гр. Русе, ул. „Фердинанд“ №34, ет.1 срещу Кооперация „Градска
потребителна кооперация Наркооп“ ЕИК117028382 със седалище и адрес
на управление гр. Русе, пл. „Хан Кубрат“ №1, ет.7, представлявана от М. Г.
иск за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ в размер на 4715,44лв. и
обезщетение за забава за периода 01.08.2020г. – 31.05.2023г. в размер на
1354лв., поради извършеното заплащане на исковата претенция в хода на
производството.
ОСЪЖДА Кооперация „Градска потребителна кооперация
Наркооп“ ЕИК117028382 със седалище и адрес на управление гр. Русе, пл.
„Хан Кубрат“ №1, ет.7, представлявана от М. Г. да заплати на М. К. К.
ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Фердинанд“ №34, ет.1 сумата
от 500лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА Кооперация „Градска потребителна кооперация
Наркооп“ ЕИК117028382 със седалище и адрес на управление гр. Русе, пл.
„Хан Кубрат“ №1, ет.7, представлявана от М. Г. да заплати по сметка на
Районен съд – Русе сумата от 242,78лв. държавна такса по делото.
3
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4