Решение по дело №8601/2017 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№ ____

гр.Р., 07.06.2018 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД    VІ-ти граждански състав в публично заседание на 8-ми май  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря Галя Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8601 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът ЗК “Лев Инс“ АД– София твърди в исковата си молба, че на 06.01.2012 г., около в района на 12-ти км, по посока на гр.Р., Д.С.Д. управлявайки личния си л.а. „БМВ“ с рег.№ Р 9775 АН, след употреба на алкохол 2.56 промила алкохолно съдържание в кръвта, нарушавайки правилата за движение реализира ПТП, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Л.Т. Г., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията  на врата в резултат на счупен седми шиен прешлен.

По отношение на виновния водач е постановена присъда по НОХД №60/2013г. по описа на РРС, с която  ответника Д. е признат за виновен за извършеното ПТП след употреба на алкохол.

На основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ полица №2231110380310, със срок  от 17.06.2011г. до 16.06.2012г. на л.а. „БМВ“ с рег.№ Р 9775 АН увреденото лице  е предявил претенциите си по съдебен ред срещу  ЗК “Лев Инс“ АД и било образувано гр.д.№707/2013г. по описа на РОС с цена на иска 30 000лева.

Било подписано споразумение №850/20.11.2013г. между ищеца и Д., съгласно което той се съгласил с обезщетение  за неимуществени вреди в размер на 23 000 лева и се отказал от горницата до 30 000 лева.

С преводно нареждане от 27.11.2013г. ищецът превел посочената сума на Л.Т. Г..

С изплащане на застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ищецът встъпил в правата на пострадалия против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение по имуществената застраховка.

За това вземане подали заявление по чл.410 от ГПК, във връзка с което било образувано ч.гр.дело № 6790/2017 г. по описа на РРС. В тяхна полза била издадена заповед за изпълнение за посочената главница. В срока по чл.414 от ГПК ответникът подал възражение.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, на основание чл. 274, ал. 2 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, че Д.С.Д. дължи на ЗК “Лев Инс“ АД сумата от 23000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до датата на окончателното плащане, както и направените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Д.С.Д., чрез проц.представител адв.Пл.М- представя отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че не е съгласен с предявените претенции както по основание, така и по размер и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм), вр. чл. 45 ЗЗД.

По настоящото дело са приложени и НОХД №60/2013г. по описа на Районен съд- Русе, гр.д.№707/2013г. по описа на Окръжен съд- гр.Р. и ч.гр.д.№6790/2017г. по описа на Районен съд –гр.Р..

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №6790/2017г. по описа на РРС се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът Д.С.Д. да заплати на кредитора ЗК “Лев Инс“ АД, гр.София сумата от 23000,00лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 27.09.2017г. до окончателното плащане и 610,00лв. разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, ответникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 26.10.2017г. на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

По делото не се спори и се установява от представената застрахователна полица (л. 7 от делото), че е съществувало облигационно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на застрахования лек автомобил, по застраховка “гражданска отговорност” на МПС марка „БМВ“ с рег.№ Р 9775 АН, със срок на валидност на полицата от 17.06.2011 г. – 16.06.2012 г.

С постановената присъда по НОХД 60/2013 г. на РРС ответникът - Д.С.Д. е признат за виновен в това, че на 06.01.2012г., в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ", с рег.№ Р 9775 АН, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.2, т.З от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол; чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си при избиране скоростта на движението да се съобразява, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да ги спре пред всяко предвидимо препятствие. Като водач не изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, в резултат от което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице - тежка  телесна  повреда  на  А. И. К. от  гр.Р., изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, в резултат от травматични увреждания (открити   счупвания на костите на двете подбедрици, контузии на белите дробове, мастна емболия на белите дробове, увреждания на мозъчната тъкан  от лошо оросяване на мозъка, около двадесет дневно състояние на травматична кома) довели до усложнения засягащи  мозъчната тъкан и белите дробове с развитие на коматозно състояние, което продължило около 20 дни и наложило апаратно дишане и средна телесна повреда на Л.Т. Г. от гр.Р., изразяваща се в трайно затрудняване движението на врата, в резултат от  счупване на седми шиен прешлен, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2,56 на хиляда, поради което и на основание чл. 343, ал.З, б."а" във вр. с чл.343, ал.1, б."б", вр. чл.342, ал.1, пр.З, вр. чл.36, чл.54 от НК. С решение №72/14.05.2013г. по ВНОХД № 217/2013 г. на ОС- Русе е оставено в сила решението на Русенски районен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), освен случаите по чл. 227 КЗ, застрахователят по застраховка “гражданска отговорност” има право да получи платеното обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Застрахователят-ищец е обосновал регресното си право с обстоятелството, че ответникът, при управление на МПС е причинил ПТП, като е осъществил състава на посочената норма на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) Настъпването на застрахователното събитие и участието на ответника в него е безспорно установено с представената и влязла в сила присъда по НОХД 60/2013 г. на РРС, която обвързва гражданския съд на основание чл. 300 ГПК относно елементите на непозволеното увреждане. Така по делото е несъмнено извършеното от ответника деяние – нарушение на правилата за движение съгл. чл.5, ал.2, т.З от ЗДвП и чл.20, ал. 2 ЗДвП, неговата противоправност и виновността на дееца, като за тези факти не следва да бъдат събирани други доказателства извън цитираните обвързващи съдебни актове. От заключението на назначената автотехническа експертиза се установява, че уврежданията на Л.Т. Г., описани в СМЕ №1052/2012г. и в експертизата- контузио капитас, комоцио церебри и фрактура С1 (на седми шиен прешлен), са били получени от удари на тялото в интериорни части на автомобила, вследствие на ударните ускорения, които са действали върху тялото. Вещото лице сочи,  че от извършения анализ на механизма на ПТП, причините за произшествието са – движение на л.а.„БМВ“ с рег.№ Р 9775 АН,със скорост несъбразена с пътните знаци и с конкретните пътни условия, както и висока концентрация на алкохол в кръвта на водача – 2.56 промила.

При тези изводи, съдът намира предявената регресна претенция за доказана по своето основание, като с плащане на застрахователното обезщетение, съгласно постигнато споразумение по повод образувано гр.д. № 707/2013 г. на Русенски окръжен съд, ищецът е встъпил в правата на пострадалото лице срещу деликвента - ответник. С преводно нареждане от 27.11.2013г. ищецът превел посочената сума на Л.Т. Г..

Досежно възражението на процесуалния представител на ответника за погасяване по давност на исковата претенция, съдът го намира за неонователно. Погасителната давност за регресното вземане на ищеца започва да тече от датата на заплащане на обезщетението, когато възниква правото на иск на застрахователя срещу причинителя, и същата е 5- годишна. Плащането е извършено на 27.11.2013 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми е подадено на 27.09.2017 г., т.е. към датата на подаването на заявлението не е бил изтекъл петгодишния давностен срок.

С оглед изложеното, съдът приема, че регресно право в полза на застрахователя е възникнало, тъй като са налице всички елементи от правопораждащия го фактически състав.

 

 

 

 

Сумата се дължи със законната лихва от подаване на заявлението - 27.09.2017г.

Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на исковата претенция, дължимите разноски в заповедното производство, съдът приема, че са в размер на 610.00 лв., колкото и следва да се присъдят на ищеца.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 960.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът 

Р  Е  Ш  И : 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Д., ЕГН **********,***, че същия дължи на ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Черни връх”, № 51 Д, представлявано от М. С. .- Г. и П. В. Д.- изп-директори, следните суми: главница в размер на 23000,00лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 27.09.2017г. до окончателното плащане, присъдена със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 4064 от 28.09.2017 г. по ч.гр.дело № 6790/ 2017 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН ********** ***, да заплати  на ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Черни връх”, № 51 Д, представлявано от М. С. М.- Г. и П. В. Д.- изп-директори, сумата от 960,00 лв.- разноски по делото, както и 610,00 лв.- разноски по ч.гр.дело № 6790/2017 г. по описа на РРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Русенски Окръжен съд.

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :