Решение по дело №13778/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    №

гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV -  Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:                                                                                                                                                                          

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:  НЕЛИ МАРИНОВА

                                              мл. с.  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                          МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 13778 по описа на СГС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

         С решение № 21119/23.01.2020 г., постановено по гр. д.                      № 79016/17 г. по описа на СРС, 25 състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявени от „С.С.“ ЕАД, „М.В.И.Б.“ АД, „Е.В.“ ЕООД, М.Г.З. и Ж.П.З., Д.Д.Г., М.Д.Г. и Ц.В.Б., В.Е.К., В.Б.Л., М.Р.П., П.Н.И., П.Л.П., А.К.А., К.В.К. и Е.А.А., „Ю.Е.“ ЕООД,   „Н. С. – Г.“ ЕООД, „Р. М. – 07“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, Д.Д.Р., Н.Б.С., В.Д.Р. срещу И.Л.Д., за осъждането й да заплати  сумата от 9197,23 лв., съставляваща сумата, която ответницата си е спестила за смека на ищците за необходими и полезни разноски и услуги, в т. ч. за текуща издръжка, поддръжка и обслужване, ремонтни дейности, извършени на територията на общите части на жилищен комплекс с наименование „М.В.В.“, находящи се в землището на с. Панчарево, Столична община, район Панчарево, обл. София /столица/, м. Детски град /с предишно наименование „Дупките“/, за периода от м. 07.2014 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковете в   съда – 03.11.2018 г. до окончателното заплащане на глвницата, или да заплати на всеки един от ищците сумата от по 459,86 лв., съставляваща средната сума, с която всеки един от тях е обеднял през процесния период, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане.

         С определение № 20243756/04.11.2020 г.,  постановено по гр. д.                      № 79016/17 г. по описа на СРС, 25 състав, е оставена без разглеждане молбата от И.Л.Д. за изменение на решение                  № 21119/23.01.2020 г., постановено по гр. д. № 79016/17 г. по описа на СРС, 25 състав, в частта за разноските чрез присъждане на такива в полза на ответника.

         Подадена е въззивна жалба от „С.С.“ ЕАД, „М.В.И.Б.“ АД, Е.В.“ ЕООД, М.Г.З. и Ж.П.З., Д.Д.Г., М.Д.Г. и Ц.В.Б., В.Е.К., В.Б.Л., М.Р.П., П.Н.И., П.Л.П., А.К.А., К.В.К. и Е.А.А., „Ю.Е.“ ЕООД,  „Н. С. – Г.“ ЕООД, „Р. М. – 07“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, Д.Д.Р., Н.Б.С. и В.Д.Р., срещу решение № 21119/23.01.2020 г., постановено по гр. д. № 79016/17 г. по описа на СРС, 25 състав. Твърдят, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърдят, че от една страна съдът е приел, че процесният жилищен комплекс „М.В.В.“, с. Панчарево, е от затворен тип, респ. с ограничен или контролиран достъп, че на територията му има части, територии и съоръжения за общо ползване по необходимост, които също така следва да бъдат поддържани по необходимост, както и че в комплекса има създадена организация за обслужване и предоставяне на услуги на ползвателите, обитателите и/или собственициге на самостоятелни обекти в комплекса /КПП и свързаните  с него комплексни услуги – портиерски, опазване на имущество, териториален обход, поддръжка и рехабилитация на общите части – вътрешен път и алеи, мрежи на техническата инфраструктура – В и К, електро – и телефонни инсталации, зелени площи за общо ползване, басейн, детска площадка, почистване, сметосъбиране и сметоизвозване, улично LED – осветление, разходи за персонал и др./, че на база прогнозни разходи от предходни периоди ежегодно се формира и съставя бюджет, който се събира основно от паричните вноски от страна на собствениците и се разходва за обслужването и функционирането на комплекса, че ответницата И.Д. е собственик на самостоятелен обект – редова къща – на територията на комплекса, че ответницата е обитавала и ползвала имота си, находящ се на територията на комплекса, през целия процесен период, поради което следва да участва в общите разходи за управлението, поддръжката и издръжката на комплекса, а от друга страна е приел, че исковете на ищците следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, предвид обстоятелството, че не е доказано кои ищци с точно каква сума е обеднял. Поддържат, че в конкретния случай обогатяването на ответницата е функция от обедняването на ищците, тъй като по делото е доказано по безспорен начин, че ответницата е потребявала услугите и ползите, за които ищците са създали организация и са плащали стойността им. Твърдят, че доколкото институтът на неоснователното обогатяване е създаден да регулира липсата на друг вид правоотношение между субектите /в случая – липсата на договорно правоотношение между страните, при което лицето – собственик на недвижим имот в затворен комплекс следва да участва в общите разходи, необходими за управлението, поддръжката и издръжката му на база договор с инвеститор или по споразумение с останалите собственици, ползватели и обитатели/, то доказването в процеса следва да бъде концетрирано върху това какви задължения би имала ответницата в случай, че беше сключила договор за управление, поддържка и издръжка на затворения комплекс. Поддържат, че по делото са събрани безспорни доказателства, че управлението, издръжката и поддръжката на такъв род комплекси /затворени/ винаги предполага събиране и разходване на бюджет. Посочват, че първоинстанционният съд изрично е обсъдил събраните доказателства, касаещи необходимостта от такъв бюджет, и конкретния му размер, както и различните методи, разпространени в практиката на затворените комплекси, посочени в допълнителното заключение на СОЕ, за разпределение на разходите между собствениците на индивидуални обекти в комплекса, респ. съответната припадаща се на ответницата част от разходите. Твърдят, че от основното и допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява и размера на разходваните средства за управление, поддръжка и издръжка на затворения комплекс „М.В.В.“, с. Панчарево, за процесния период /01.07.2014 г. – 31.12.2016 г./ - 406 874,38 лв., както и че са събрани средства в размер на 395 475,90 лв., като част от тази сума е събрана от регулярните вноски на ищците, събрани на основание Рамково споразумение от 15.01.2014 г., както и че в касата на комплекса са постъпили и други приходи в размер на 66 847,04 лв. Поддържат, че по делото е доказано по безспорен начин, че ответницата се е обогатила за сметка на общата каса на ищците със сумата, която си е спестила за припадащите й се разходи като собственик на самостоятелен обект и ползвател на услуги в затворения комплекс, които услуги са били свързани с издръжката, управлението и поддръжката му. Твърдят, че дори и да се приемат мотивите на първоинстанционния съд, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството кой от ищците с колко точно е обеднял, за да му бъде присъдена същата сума, то предвид функционалната връзка между обогатяването без основание и обедняването като юридически факти, респ. че обогатяването предполага винаги обедняване като необходима предпоставка, то очевидно е, че обедняването на ищците е било фкат, който не е надхвърлял размера на обогатяването. Ето защо, считат, че неправилно първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон /чл. 162 ГПК/ е отхвърлил исковете поради недоказване на конкретния размер на обедняването на всеки от ищците. Твърдят, че неправилно съдът е приел, че част от ищците не са материалноправно легитимирани да предявят иск, тъй като не са доказали, че са собственици на индивидуален обект/имот на територията на комплекса, други – че е налице съсобственост, но плащането е извършено от съсобственик, който не е ищец, трети – че не са доказали СИО, а четвърти – че плащанията от тяхно име или за техен имот са извършени от други ищци или трети лице без да е доказано конкретното правоотношение между фактическия платец и задълженото лице /собственк на къщата, за която е платено. Поддържат, че не подлежат на доказване извън заявеното в исковата молба вътрешните отношения между фактическия платец и задълженото лице като собственик на конкретен индивидуален имот в границите на комплекса. Твърдят, че това е така, тъй като плащането е било за конкретен имот, като дали е имало основание за плащането, както и какви са били мотивите на фактическия платец /дарствени или е действал по мандатно правоотношение със собственика или като гестор/ са ирелевантни. Поддържат, че в подкрепа на горния извод е и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, според която отчетността е водена по къщи, а не по партида на лицето, което плаща. Считат, че неправилно първоинстанционният съд приема, че в случаите на доказана съсобственост и плащане от страна само на единия съсобственик, същият не може да претендира плащането на дела и на другия съсобственик, съобразно квотата му в съсобствеността, тъй като това действие представлява действие на обикновено управление. Поддържат, че неправилно първоинстанционният съд приема, че при предявен иск от двамата съсобственици М.Г. и Ц.Б., и данни за плащания, направени само от М.Г., то Ц.Б. няма право на иск. Твърдят, че неправилно първоинстанционният съд приема, че Ж.З. няма право на иск, тъй като не е доказано дали към    2005 г., когато е придобита къщата от М.З., дали той е бил женен за нея, и дали плащането на суми за поддръжка на комплекса е за задоволяване на нуждите на семейството. Посочват, че неправилно първоинстанционният съд приема, че не е доказано дали къщите на „Ю.Е.“ ЕООД, „Н. С. Г.“ ЕООД, „Р. М. – 07“ ЕООД и „Е.“ ЕООД са част от комплекса, как са присъединени и дружествата на кои конкретни къщи са собственици. Това е така, тъй като посочените обстоятелства не са били спорни по делото, а от друга страна от основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че лицата – собственици на т. нар. нови къщи с № 12, 14, 15 и 16, са внасяли дължимите вноски в комплекса, респ. за управлението, поддръжката и издръжката му. Твърдят, че решението е неправилно и поради това, че с отговора на исковата молба ищцата изрично признава „задължението си да заплаща съответната част от разходите, свързани с ограничен кръг от услуги, които тя реално продължава да ползва“, както и че ползва: вътрешният път, по който стига до къщата си, осветлението, поддръжката и снегопочистването на същия, както и услугата по вдигане на бариерата на комплекса, която за нея е абсолютно ненужна предвид съвременните възможности за контролиран автоматичен достъп, но която се налага да ползва поради установения от останалите собственици ред за достъп. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи исковете. Претендират разноски за въззивното производство.

         Въззиваемата страна – И.Л.Д. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Посочва, че доколкото „М.В.В.“ не съставлява жилищен комплекс от затворен тип, неприложими са, както установените в ЗУЕС ред за управление и поддръжка на общите за комлекса части /т. нар. хоризонтална етажна собственост/, така и правилата, относими към управлението на сградите в режим на вертикална етажна собственост. Твърди, че неприложимостта на ЗУЕС в случая не отменя правото на собствениците да установят на договорен принцип правила за управление и поддръжка на комплекса. Счита, че обстоятелството, че около 50 % от собственицте в процесния комплекс са постигнали подобни договорки, не я обвързва. Поддържа, че в хода на първоинстанционното производство са установени следните обстоятелства, които изключват основателността на исковете по чл. 59 ЗЗД: част от ищците не са правили вноски в бюджета на комплекса, от което следва, че няма как да са обеднели от плащането на такива вноски; друга част от ищците не са доказали, че притежават имоти, представляващи част от процесния комплекс; част от ищците са правили вноски в размер, определен преди началото на процесния период. Твърди, че не е доказано увеличение на вноските на ищците в резултат на неплащането им от ответницата. Претендира разноски.

         Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

         Предявени са обективно и субективно активно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.

         Ищците „С.С.“ ЕАД, „М.В.И.Б.“ АД, „Е.В.“ ЕООД, М.Г.З. и Ж.П.З., Д.Д.Г., М.Д.Г. и Ц.В.Б., В.Е.К., В.Б.Л., М.Р.П., П.Н.И., П.Л.П., А.К.А., К.В.К. и Е.А.А., „Ю.Е.“ ЕООД, „Н. С. – Г.“ ЕООД, „Р. М. – 07“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, Д.Д.Р., Н.Б.С. и В.Д.Р. твърдят, че заедно с ответницата И.Л.Д. притежават индивидуални самостоятелни обекти – къщи или части от къщи, находящи се в землището на с. Панчарево, Столична община, район Панчарево, обл. София /столица/, м. Детски град /с предишно наименование „Дупките“/, които самостоятелни обекти представляват част от жилищен комплекс „М.В.В.“. Посочват, че „М.В.В.“ представлява самостоятелно обособен малък жилищен комплекс от затворен тип, респ. с ограничен и контролиран достъп, ограден с масивна и прозирна ограда, надстроена с бодлива тел и сензори за наблюдение, включващ 29 бр. поземлени недвижими имоти със съответните идентификатори, посочени в исковата молба. Твърдят, че в посочените поземлени имоти били изградени общо 27 самостоятелни жилищни обекта, от които – 12 бр. еднофамилни къщи, 2 бр. къщи с еднофамилни апартаменти и 1 бр. редови къщи, които обекти са индивидуална собственост или са съсобствени на физически и юридически лица, и са построени в местност извън регулация, на територията на описаните поземлени имоти – към настоящия момент с отделни идентификатори, с обща площ на земята/имотите от около 23 000 кв. м., съставляващи част от бивш имот с пл. № 223, заснет през 1996 г., и нанесен в кадастрален лист Г – 9 – 4 – Б, Г по неодобрения кадастрален план на гр. София, с. Панчарево, м. „Дупките“,  при съседи, описани в исковата молба. Твърдят, че комплексът разполага с централна автомобилна алея, собствени пречиствателна станция и електро – трансформаторен пост, общи и индивидуален басейн, беседка, детска площадка, няколко паркинга към къщите и общ паркинг /за паркиране на автомобилите на гостите и обслужващия персонал/, контролно – пропускателен пункт с монтирани системи за видеонаблюдение, подземни и наземни инфраструктурни съоръжения, вкл. улично LED осветление, алеи, декоративно засадени зелени общи площи, вкл. зона за отдих с разположени пейки и фонтан и др. Посочват, че през 2006 г. ответницата закупила недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда – къща № 5.4, заемаща средната част от построената в северозападния край на жилищния комплекс „М.В.В.“ редова къща № 5, състояща се от седем долепени една до друга самостоятелни двуетажни жилищни сгради /секции/, с номера съответно от едно до седем, достъпни от югоизток, с директен подход към входовете и към двойните гаражи на всяка секция, която двуетажна жилищна сграда № 5.4 е със застроена площ от 72,99 кв. м., с РЗП от 211,18 кв. м., състояща се от партерен етаж, първи и втори жилищни етажи, построена върху придобития от ответницата през 2015 г. /след разделянето на общата земя и обособяването й в 29 бр. поземлени имоти с отделни идентификатори/ поземлен имот с идентификатор 55419.6701.806, находящ се в с. Панчарево, Столична общиина, област София /столица/ по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 –  24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Панчарево, район Панчарево, м. „Детски град“, с площ на поземления имот от 176 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, стар идентификатор: 75263.0.233, с номер по предходен план: 223, при съседи на имота, описани в исковата молба. Твърдят, че процесният недвижим имот, собственост на ответницата, бил разположен и представлявал част от затворен жилищен комплекс „М.В.В.“, находящ се на същия адрес, като поземленият имот, върху който е била построена къщата на ответницата и самата къщата, били част от затворения комплекс и неговите съоръжения и инфраструктура – структурно и архитектурно – технически. Посочват, че макар да е замислен, построен и функциониращ като затворен жилищен комплекс, „М.В.В.“ не отговаря на формалните критерии за жилищен комплекс от затворен тип по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, респ. същият закон се явява неприложим по отношение на управлението на т. нар. „общи части“ на комплекса. Твърдят, че в качеството им на собственици на отделни самостоятелни обекти в комплекса „М.В.В.“, ищците създали правила, чрез които да компенсират пропуски в закона, установили и утвърдили помежди си ред и етични правила за съвместно съжителство, включващи взаимни права и задължения по отношение на ползването и реда за управление и поддържка на тези части от комплекса/селището, които по естеството си и предназначението си се ползват от всички собственици/живущи, респ. от техните посетители и гости, както и от обслужващия персонал. Посочват, че на 15.01.2014 г. по – голямата част от ищците сключили и подписали Рамково споразумение за поддръжката, реда, управлението и общото ползване на селище/жилищен комплекс „М.В.В.“, в което описали взаимните си права и задължения, респ. предвидили структура и органи на управление, с равна възможност за участие на всеки от собствениците, предвидили приемането на бюджет и съответно начин на разходването му за обща полза и с цел осигуряване на ред и чистотва, спокойствие и сигурност на територията на комплекса. Посочват, че ответницата не е била сред лицата, подписали Рамковото споразумение. Твърдят, че на 17.08.2016 г. регулирали по допълнителен начин правоотношенията помежду им във връзка с обслужването и поддържането на общите части на комплекса, като предложили на собствениците сключване на договор за учредяване на гражданско дружество по см. на ЗЗД, но този договор бил подписан от само 17 от собствениците на индивидуални обекти, като ответницата отказала да участва и не е подписала договора за създаване на гражданско дружество. Посочват, че първоначално ответницата участвала доброволно в заплащането на разходите за поддръжката и издръжката на комплекса, а от лятото на    2014 г. участвала в заплащането на само част от тях по своя преценка. Сочат, че от 01.02.2015 г. ответницата преустановила плащането на всякакви общи разходи за поддръжката, управлението и стопанисването на комплекса, оспорвайки ги като прекомерни по размер, респ. твърдейки, че не ползва никакви услуги, респ. общи части и свързаните с тях услуги. Твърдят, че с решение на Общото събрание на собствениците в комплекса от 23.06.2013 г. размерът на вноските, дължими от отделните собственици, бил променен, като били определени три категории /Г.и/ вноски, при еднакъв размер на вноските за обектите от всяка Г.а, според вида и големината на къщите и прилежащите им площи. За Г.ата, включваща къщата на ответницата, била определена и гласувана сумата от 475 лв. на месец, представляваща 1/12 част от дължимата годишна вноска за същия имот, като ответницата била гласувала „за“ този начин на разпределение на разходите. Твърдят, че на Общо събрание на собствениците на индивидуални жилищни обекти от 18.05.2016 г. ответницата заявила, че не желае да бъде повече част от комплекса и създадената в него общност на живущите, и че ще предприеме, заедно с още двама други собственици, процедура по отделянето им. Посочват, че междувременно ответницата продължила да ползва комплекса и общите му части. В молба – уточнение от 31.01.2018 г. ищците са уточнили по пера/видове разходите за съответните периоди на 2014 г., 2015 г. и 2016 г. – за персонал – заплати на КПП 1, домакин, общи работници, осигуровки, касиер и домоуправител; за електрозахранване – за ел. енергия, дизел агрегат и поддръжка на агрегат; за озеленяване – заплащане на градинска фирма, поддръжка на поливни системи, консумативи и снегопочистване през зимния период; за басейн и шадраван – поддръжка, консумативи и ремонти; за общи разходи – битови отпадъци, гориво на служебен автомобил, общи консумативи, санитарни материали, поддръжка камери, СОТ абонамент, служебни телефони; непредвидени разходи – ремонти и поддръжка, отпушване на канализация, пръскане срещу кърлежи, кльон, тента, детска площадка, датчици периметър, ремонт КПП, пречиствателна станция, полагане на асфалт и настилки /2015 г./, инвестиционен фонд /2015 г./, навес колела /2016 г./. Искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищците сумата в общ размер от 9197,23 лв., съставляваща сумата, която ответницата си е спестила за смека на ищците за необходими и полезни разноски и услуги, в т. ч. за текуща издръжка, поддръжка и обслужване, ремонтни дейности, извършени на територията на общите части на жилищен комплекс с наименование „М.В.В.“, находящи се в землището на с. Панчарево, Столична община, район Панчарево, обл. София /столица/, м. Детски град /с предишно наименование „Дупките“/, за периода от м. 07.2014 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 03.11.2018 г. до окончателното заплащане на глвницата, или да осъди ответницата да заплати на всеки един от ищците сумата от по 459,86 лв., съставляваща средната сума, с която всеки един от тях е обеднял през процесния период, заедно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в     съда – 03.11.2018 г. до окончателното плащане. Претендират разноски.

                Ответницата И.Л.Д. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Твърди, че исковете са недопустими, тъй като не са ангажирани доказателства, че всички ищци имат право на собственост върху самостоятелни обекти в комплекса. При условията на евентуалност твърди, че исковете са неоснователни. Поддържа, че ЗУЕС не е приложим по отношение на процесния комплекс, тъй като комплексът не отговаря на легалната дефиниция за „жилищен комплекс от затворен тип“, въведена с § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС. Посочва, че не е страна по отношение на описаните в исковата молба рамкови споразумения и договори, поради което те не я обвързват. Твърди, че ищците не са ангажирали доказателства за дължимост на претендираните суми, както на договорно, така и на извъндоговорно основание. Посочва, че ползва единствено вътрешния път, за да стигне до имота си, съответно услугите по поддържане, осветление и снегопочистване на пътя, както и услугата по вдигане на бариерата за достъп до комплекса. Моли за отхвърляне на исковете.

         С определение от 24.06.2019 г., постановено по гр. д. № 79016/17 г.,  е прекратено производство по делото в частта му, касаеща иска, предявен от Б.Д.Р.срещу И.Л.Д., на основание чл. 233 ГПК поради отказ от иска.

         От заключенията на СТЕ, приети в първоинстанционното и във въззивното производство, се установява, че от архитектурно – техническа и инженерна гледна точка „М.В.В.“ е замислен и осъществен като комплекс от 27 бр. жилищни сгради /къщи/ - еднофамилни, многофамилни и редови жилища и обслужващи постройки с осигурена единно функционираща подземна и надземна инфраструктура и съоръжения, с достъп от всички обитатели. Процедурите по застрояване на комплекса са започнали с изработване на частично застроително решение /ЧЗР/ - проект за ПИ с пл. № 223, заснет през 1996 г., и нанесен в кад. лист Г – 9 – 4 – Б, Г, по неодобрения кадастрален план на м. Дупките, с площ от 18 000 кв. м., находящ се в с. Панчарево, Столична община. ЧЗР е одобрено със заповед № РД – 09 – 50 – 200/15.04.1998 г. по чл. 108 ППЗТСУ. Одобреното ЧЗР няма план за регулация. С решение № К – 33 – 8/21.12.1998 г. на Комисията за земеделски земи е променено основното  предназначение на ПИ № 223 от земеделска земя – X категория на земя, попадаща в урбанизирана територия. Установява се, че с изготвянето и влизането в сила на кадастралната карта на местността, одобрена със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, имот с пл. сн. № 223 по стария кадастрален план и със стар идентификатор 75263.0.223 е разделен на отделни поземлени имоти, с достъп на всички поземлени имоти и обитателите им до общата подземна и надземна инфраструктура и съоръжения. Според заключението на СТЕ отделните сгради създават впечатление за архитектурно разнообразие, но са издържани в един стил. Проектните виждания и намерения са били отразени още в ЧЗР от 1998 г., като са били маркирани вида и местата на отделните застроявания на обектите, зоните за озеленяване, както и вътрешно – алейната улична мрежа. Застрояването е проектирано и преминало разрешителните режими от съответния период /ЗТСУ и ППЗТСУ/, при спазване на показателите за урбанизирана територия на ОГП на гр. София, която не е променена и при сега действащия ОУП на столицата – зона Жм /жилищна зона за малоетажно застрояване в природна среда/.

         От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 149, том I, рег. № 1460, дело № 174/99 г. на нотариус с рег. № 049 на НК се установява, че „М.В.И.“ АД е придобило празно дворно място, извън регулация, находящо се в гр. София, община Панчарево, цялото с площ от около 18 000 кв. м., съставляващо имот с планоснимачен № 223, заснет през 1996 г., и нанесен в кадастрален лист Г – 9 – 4 – Б, Г по неодобрения кадастрален план на гр. София, с. Панчарево, м. „Дупките“.

         Не се спори между страните по делото, че „М.В.И.“ АД е построило върху посочения по – горе имот и е притежавало следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55419.6701.813.3.4, находящ се в с. Панчарево, Столична община, област София, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Панчарево, м. Детски град, ет. 0, ап. 4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор    55419.6701.813, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, а съгласно разрешение за строеж № 033/22.05.1999 г., издадено от главния архитект на район Панчарево, и екзекутивна документация, одобрена на 14.11.2001 г. от Столична община, район Панчарево, е изграден в двуетажна жилищна сграда № 7, находяща се в поземлен имот пл. № 223, кадастрален лист № Г – 9 – 4 – Б, Г, м. Дупките, район Панчарево, Столична община, и представлява апартамент /жилище/ № 4, на три нива, с обща застроена площ от 154,36 кв. м.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 144, том I, рег. № 2668, дело № 121/15 г. на нотариус с рег. № 515 на НК, се установява, че на 20.05.2015 г. „М.В.И.“ АД е продало на В.Д.Р., действаща със съгласието на майка си Н.Б.С., самостоятелния обект в сграда с идентификатор 55419.6701.813.3.4, находящ се в с. Панчарево, Столична община, област София, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Панчарево, м. Детски град, ет. 0, ап. 4.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 116, том I, рег. № 5957, дело № 105/08 г. на нотариус с рег. № 258 на НК, се установява, че „С.С.“ ЕАД е придобило от „М.В.И.“ АД правото на собственост върху къща № 9, находяща се в с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, заедно с прилежащите към къщата 1034,28/18060 ид. ч. от дворното място, върху което е построена къщата, цялото с площ от 18 000 кв. м. по нотариален акт, а по скица – с площ от 18 060,00 кв. м., съставляващо имот с планоснимачен № 223, попадащ в кадастрални листа 759 и 776 по неодобрения кадастрален план на София, район Панчарево, планоснимачен район „Детски град“.

                От нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти        № 31, том III, рег. № 8186, дело № 355/15 г. на нотариус с рег. № 515 на НК и нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 50, том III, рег. № 8491, дело № 373/15 г. на нотариус с рег. № 515 на НК, се установява, че „С.С.“ ЕАД е придобило правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55419.6701.815, находящ се в с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, област София /столица/ по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот – с. Панчарево, район Панчарево, м. Детски град, с площ от 1079 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, със стар идентификатор 75263.0.223, с номер по предходен план 223, като имотът е обособен като реална част от бивш имот с планосн. № 223, заснет през 1996 г.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 024, том I, рег. № 2026, дело № 19/08 г. на нотариус с рег. № 258 на НК, се установява, че „Е.В.“ ЕООД е придобило от „М.В.И.“ АД правото на собственост върху къща № 8, находяща се в с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, заедно с прилежащите към къщата 1034,28/18060 ид. ч. от дворно място, върху което е построена къщата, цялото с площ от 18 000 кв. м. по нот. акт, а по скица – с площ от 18 060,00  кв. м., съставляващо имот с пласносн. № 223, попадащ в кадастрални листа 759 и 776 по неодобрения кадастрален план на гр. София, административен район Панчарево, планоснимачен район „Детски град“.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 30, том III, рег. № 8182, дело № 354/15 г. на нотариус с рег. № 515 на НК, се установява, че „Е.В.“ ЕООД e придобило правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55419.6701.816, находящ се в с. Панчарево, район Панчарево, м. „Детски град“, с площ от 1067 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, със стар идентификатор 75263.0.223, с номер по предходен план 223, като имотът е обособен като реална част от бивш имот с планоснимачен № 223, заснет през 1996 г.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 102, том II, рег. № 1420, дело № 272/05 г. на нотариус с рег. № 050 на НК, се установява, че М.Г.З. по време на брака му с Ж.П.З. са придобили правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда – къща № 10, заедно със съответното право на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, съставляващ имот с планоснимачен № 223 по плана на гр. София, район Панчарево, Столична община, м. Дупките, планоснимачен район „Детски град“ /VII – 25/, с площ по скица от 18 054 кв. м., попадащ в кадастрални листове 759 и 776, идентичен със заснетия през 1996 г. и нанесен в кадастрален лист Г – 9 – 4Б/Г.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 44, том I, рег. № 2638, дело № 35/12 г. на нотариус с рег. № 044 на НК, се установява, че М.Г.З. и съпругата му Ж.П.З. са придобили чрез покупко – продажба правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55419.6701.820, находящ се в с. Панчарево, Столична община, област София, съгласно КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Панчарево, район Панчарево, местност „Детски град“, с площ на имота – 979,00 кв. м., със стар идентификатор 75263.0.223, с номер по предходен план 223, като имотът е обособен като реална част от бивш имот с планоснимачен № 223.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 190, том 2, рег. № 8505, дело № 150/13 г. на нотариус с рег. № 151 на НК, се установява, че Д.Д.Г. е придобил правото на собственост върху едноетажна жилищна сграда – къща № 3 с идентификатор 55419.6701.819.1 по КК на гр. София, район Панчарево, Столична община, обл. София, одобрена със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК,  с предназначение – за еднофамилна жилищна сграда, построена върху поземлен имот с идентификатор 55419.6701.819, находящ се в землището на с. Панчарево, м. „Дупките“, а съгласно одобрената кадастрална карта – попадащ в м. Детски град, с площ на имота от 949 кв. м., съставляващ част от бивш имот с планоснимачен № 223.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 118, том 1, рег. № 2794, дело № 24/14 г. на нотариус с рег. № 151 на НК, се установява, че Д.Д.Г. е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55419.6701.819, находящ се в землището на с. Панчарево, м. Дупките, а съгласно одобрената кадастрална карта – попадащ в м. Детски град, с площ на имота от 949 кв. м., съставляващ част от бивш имот с планоснимачен № 223.

         От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103, том 2, рег. № 9895, дело № 153/11 г. на нотариус с рег. № 151 на НК, се установява, че М.Д.Г. и Ц.В.Б. са придобили при равни дялове собствеността върху двуетажна жилищна сграда – къща № 5.2, като част от построена къща № 5, състояща се от седем еднакви долепени една до друга двуетажни жилищни сгради /секции/, с номера съответно от едно до седем, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена същата сграда, представляващ имот с планоснимачен номер 808, попадащ в кадастрален лист 759, съгласно неодобрения цифров кадастър на район Панчарево, Столична община, планоснимачен район „Детски град“ /VII – 25/, с графична площ от 200 кв. м., който имот е обособен като реална част от имот с планоснимачен номер 223, заснет през 1996 г. и нанесен в кадастрален лист Г – 9 – 4 – Б, Г по неодобрения кадастрален план на с. Панчарево, м. „Дупките“.

         От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 104, том 2, рег. № 9898, дело № 154/11 г. на нотариус с рег. № 151  на НК, и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 169, том I, рег. № 5681, дело №  81/12 г. на нотариус с рег. № 151 на НК, се установява, че М.Д.Г. и Ц.В.Б. са придобили при равни дялове собствеността върху поземлен имот с идентификатор 55419.6701.808, находящ се в с. Панчарево, Столична общин, област София /столица/, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот – с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, м. „Детски град“, с площ от 200,00 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, като имотът е обособен като бивш имот с планоснимачен № 808, попадащ в кадастрален план 759, обособен като реална част от имот с планоснимачен № 223, заснет през 1996 г. и нанесен в кадастрален лист Г – 9 – 4 – Б, Г по неодобрения кадастрален план на с. Панчарево, м. „Дупките“.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 53, том I, рег. № 2317, дело № 47/13 г. на нотариус с рег. № 044 на НК, се установява, че В.Е.К. е придобил правото на собственост върху сграда с идентификатор 55419.6701.807.1, находяща се в с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, област София /столица/, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата – с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, м. „Детски град“, представляваща двуетажна жилищна сграда – къща № 5.3, като част от построена къща № 5, състояща се от седем еднакви долепени една до друга двуетажни жилищни сгради /секции/, с номера съответно от едно до седем, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена същата сграда, представляващ поземлен имот с идентификатор 55419.6701.807, находящ се в с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, област София /столица/, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, м. „Детски град“.

         От нотариален акт за покупко – продажба на застроен имот № 67, том I, рег. № 2784, дело № 59/13 г. на нотариус с рег. № 044 на НК, се установява, че В.Е.К. е придобил собствеността върху поземлен имот с идентификатор 55419.6701.807, находящ се в с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, област София /столица/, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, м. Детски град, с площ на имота от 225,00 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, със стар идентификатор 75263.0.223, с номер по предходен план 223, като имотът е обособен като реална част от бивш имот с планоснимачен № 223 по плана на гр. София, район Панчарево, м. Дупките, планоснимачен район „Детски град“ /VII – 25/.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 025, том I, рег. № 2027, дело № 20/08 г. на нотариус с рег. № 258 на НК, се установява, че В.Б.Л. е придобил правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда № 5.5, находяща се в с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, като част от построената къща № 5, състояща се от седем еднакви долепени една до друга двуетажни жилищни сгради /секции/, с номера съответно от едно до седем, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена същата сграда, целият с площ от 18 000 кв. м., съставляващ имот с планоснимачен № 223, попадащ в кадастрални листа с № 759 и 776 по неодобрения кадастрален план на гр. София, административен район Панчарево, Столична община, планоснимачен район „Детски град“.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 45, том III, рег. № 8421, дело № 368/15 г. на нотариус с рег. № 515 на НК, се установява, че В.Б.Л. е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55419.6701.805, находящ се в с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, област София /столица/, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, м. „Детски град“, с площ на имота от 157,00 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, със стар идентификатор 75263.0.223, с номер по предходен план 223, като имотът е обособен като реална част от бивш имот с планоснимачен № 223, заснет през 1996 г. и нанесен в кадастрален лист Г – 9 – 4 – Б, Г по неодобрения кадастрален план на с. Панчарево, м. „Дупките“.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 25, том II, рег. № 11297, дело № 191/14 г. на нотариус с рег. № 042 на НК, се установява, че М.Р.П. е придобила правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55419.6701.804, находящ се в с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, област София /столица/, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, м. Детски град, с площ на имота от 152,00 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, със стар идентификатор 75263.0.223, с номер по предходен план 223, като имотът е обособен като реална част от имот с планоснимачен № 223, заснет през 1996 г., заедно с изградената в имота сграда с идентификатор 55419.6701.804.1, със застроена площ от 72,99 кв. м., представляваща двуетажна жилищна сграда № 5.6, като част от построената къща № 5, състояща се от седем еднакви долепен една до друга двуетажни жилищни сгради /секции/, с номера съответно от 1 до 7.

         От справка от имотния регистър на Република България – Служба по вписванията – гр. София, книга Прехвърляния, № 15394 от дв. вх. рег., том 35, акт № 129/23.03.2015 г. се установява, че П.Н.И. по време на брака му с Р.С.К.са придобили собствеността върху имот с идентификатор 55419.6701.803.1, представляващ самостоятелна двуетажна жилищна сграда № 5.7, заемаща част от построената къща № 5, състояща се от седем еднакви долепени една до друга двуетажни жилищни сгради /секции/ с номера съответно от едно до седем, заедно с правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 55419.6701.803, находящ се в район Панчарево, Столична община, с. Панчарево, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район Панчарево, Столична община, м. Детски град, с площ от 140,00 кв. м. /с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 112, том I, рег. № 2825, дело № 93/16 г. на нотариус с рег. № 053 на НК/.

         От нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 117, том I, рег. № 3120, дело № 107/07 г. на нотариус с рег. № 044 на НК, се установява, че П.Л.П. и Г.Л.Т.са придобили собствеността при квоти - 2/3 ид. ч. за първия и 1/3 ид. ч. за втората, върху самостоятелен жилищен обект – апартамент № 1, разположен на първия етаж в двуетажна жилищна сграда – къща № 6, заедно с припадащите се на жилището идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, съставляващ поземлен имот – неурегулирана територия с планоснимачен № 223, административен район „Панчарево“, Столична община, планоснимачен район „Детски град“    /VII – 25/, попадащ в кадастрални листове с № 759 и 776, с графична площ от 18 060 кв. м.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 88, том I, рег. № 1915, дело № 53/13 г. на нотариус с рег. № 056 на НК, се установява, че П.Л.П. е придобил собствеността върху 20,30 % ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 55419.6701.812, находящ се в с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, област София /столица/, по КККР, одобрени със заповед №  РД - 18 –  24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот – с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, местност „Детски град“, с площ на имота от 923,00 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, със стар идентификатор 75263.0.223, с номер по предходен план 223, като имотът е обособен като реална част от бивш имот с планоснимачен № 223, заснет през 1996 г.

                От нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти в груб строеж № 80, том II, рег. № 1723, дело № 246/02 г. на нотариус с рег. № 044 на НК, се установява, че А.К.А. е придобил собствеността върху самостоятелен жилищен обект – апартамент № 3, разположен на две нива, в двуетажна жилищна сграда – къща № 7, заедно с припадащите се на жилището идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, съставляващ поземлен имот – извън регулация, с площ на имота от 18 000 кв. м., съставляващ съгласно неодобрения кадастрален план на гр. София, с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, м. Дупките – имот с планоснимачен № 223, заснет през 1996 г.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 24, том I, рег. № 3332, дело № 23/11 г. на нотариус с рег. № 044 на НК, се установява, че К.В.К. и Е.А.А. са придобили при равни квоти – по ½ ид. ч. собствеността върху самостоятелен жилищен обект – апартамент № 2, разположен в югоизточната част на двуетажна жилищна сграда – къща № 7, състояща се от четири самостоятелни жилища с номера съответно от едно до четири, всички достъпни от юг, с директен подход към главния вход чрез главна стълба, водеща до разпределителна площадка, на която се намира самостоятелен вход за всяко едно от четирите жилища на къщата.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 40, том III, рег. № 8406, дело № 363/15 г. на нотариус с рег. № 515 на НК, се установява, че К.В.К. и Е.А.А., В.Д. Р.и А.К.А. са придобили съответно първите двама – по 12,50 % ид. ч., втората – 50 % ид. ч. и третият – 25 % ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55419.6701.813, находящ се в с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, област София /столица/, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот – с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, м. Детски град, с площ от 915 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, със стар идентификатор 75263.0.223, с номер по предходен план 223, като имотът е обособен като реална част от бивш имот с планоснимачен № 223, заснет през 1996 г.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 83, том IV, рег. № 11337, дело № 619/03 г. на нотариус с рег. № 053 на НК, се установява, че „Ю.Е.“ ООД е придобило собствеността върху неурегулиран поземлен имот с площ от 1000 кв. м., находящ се в с. Панчарево, м. Дупките, съставляващ имот с планоснимачен № 157, нанесен в кадастрален лист 759 по неодобрения кадастрален план на с. Панчарево – гр. София, м. Дупките.

                Видно от разрешение за строеж № 044/26.03.2004 г., издадено от гл. архитект на район Панчарево, в полза на „Ю.Е.“ ООД, е разрешен строежа на двуетажна жилищна сграда с застроена площ от 220 кв. м., и РЗП – 428 кв. м., в имот с планоснимачен № 157, кадастрален лист 759 по неодобрения кадастрален план на с. Панчарево – гр. София, м. Дупките.

         Според заключението на СТЕ, прието във въззивното производство, построената от „Ю.Е.“ ООД двуетажна жилищна сграда в имот с планоснимачен № 157, кадастрален лист 759 по неодобрения кадастрален план на с. Панчарево – гр. София, м. Дупките, заедно с прилежащата земя и дворно място, са присъединени и попадат в охраняемите граници на затворения комплекс „М.В.В.“, и са били част от комплекса през процесния период.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 019, том VII, рег. № 33179, дело № 1151/07 г. на нотариус с рег. № 258 на НК, се установява, че „Н. С. Г.“ ЕООД е придобило собствеността върху поземлен имот с площ от 1500,00 кв. м., находящ се в с. Панчарево – София, район Панчарево, Столична община, представляващ поземлен имот 75263.49.460 по КК на район Панчарево, Столична община, обл. София – град, одобрена със заповед № 300 – 5 – 59/23.07.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, м. Дупките.

                От представените като доказателства по делото разрешение за строеж № 032/12.03.2004 г., издадено от главния архитект на район Панчарево, за поземлен имот № 460, заповед № РД – 09 – 345/14.10.2010 г. на главния архитект на район Панчарево, удостоверение с изх. № 7000 – 82/08.02.2008 г., издадено от главния архитект на район Панчарево, акт за приемане на конструкцията от 10.09.2008 г. и констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 06.10.2010 г. за строеж: „Двуетажна двуфамилна жилищна сграда със ЗП от 327 кв. м. и РЗП от 662 кв. м., находяща се в гр. София, район Панчарево, Столична община, с. Панчарево – м. Дупките, ПИ – 460, кад. лист Г – 9 – 4 – Б, се установява, че строежът /с възложител „Н. С. Г.“ ООД/ е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти и направената преработка.

         Според заключението на СТЕ, прието във въззивното производство, построената от „Н. С. Г.“ ООД построената двуетажна жилищна сграда в ПИ -  460, заедно с прилежащата земя и дворно място, са присъединени и попадат в охраняемите граници на затворения комплекс „М.В.В.“, и са били част от комплекса през процесния период.

                От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 021, том VII, рег. № 33198, дело № 1153/07 г. на нотариус с рег. № 258 на НК, се установява, че „РМ – 07“ ООД и „Е.“ ЕООД са придобили при равни квоти собствеността върху поземлен имот с площ от 1800 кв. м., находящ се в с. Панчарево – София, район Панчарево, Столична община, съставляващ по скица ПИ 75263.49.471 по КК на район Панчарево, Столична община, област София – град, одобрена със заповед № 300 – 5 – 59/23.07.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, м. Дупките, заедно с издадените разрешения за строеж № 039/22.03.2004 г. и                                №  089/27.05.2004 г. на СО, район Панчарево, и одобрени инвестиционни проекти от 22.03.2004 г. и 27.05.2004 г. на СО, район Панчарево.

         От договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 24.04.2008 г. с нотариална заверка на подписит с рег. № 01647  от 24.04.2008 г. се установява, че „РМ – 07“ ООД и „Е.“ ЕООД са си поделили собствеността върху два поземлени имота, всеки, от които с площ от 900,00 кв., и построените във всеки от тях двуетажна жилищна сграда, като „РМ – 07“ ООД получава в дял собствеността върху поземлен имот с площ от 900,00 кв. м., а по скица – 901,00 кв. м., съставляващ по скица поземлен имот с идентификатор 75263.49.723 по КК на район Панчарево, Столична община, област София – град, одобрена със заповед № 300 – 5 – 94/29.10.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, м. Дупките, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с РЗП от 309,23 кв. м., а „Е.“ ЕООД получава в дял поземлен имот с площ от 900,00 кв. м., а по скица – от 901,00 кв. м., съставляващ по скица поземлен имот с идентификатор 75263.49.722 по КК на район Панчарево, Столична община, област София – град, одобрена със заповед № 300 – 5 – 94/29.10.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, м. Дупките, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с РЗП от 260,73 кв. м.

                Според заключението на СТЕ, прието във въззивното производство, построените двуетажни жилищни сгради, заедно с прилежащата земя и дворно място, са присъединени и попадат в охраняемите граници на затворения комплекс „М.В.В.“, и са били част от комплекса през процесния период.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти в груб строеж № 78, том V, рег. № 1721, дело № 244/02 г. на нотариус с рег. № 44 на НК, се установява, че И.К.Р.е придобила собствеността върху самостоятелен жилищен обект – апартамент № 1, разположен на първи етаж и втори полуетаж в двуетажна жилищна    сграда – къща № 7, съгласно разрешение за строеж № 033/22.05.1999 г. на гл. архитект на район Панчарево, построена съгласно одобрено ЧЗР на основание чл. 108 ППЗТСУ, одобрени архитектурни проекти и строителното разрешение в северната част на описания по – долу поземлен имот, със застроена площ на цялата жилищна сграда от 248,41 кв. м. и РЗП от 635,01 кв. м., като самостоятелният жилищен обект – апартамент № 1 е със застроена площ от 92,38 кв. м., заедно с припадащите се към жилището идеални части от правото на строеж върху поземления имот – извън регулация, върху който е построена сградата, с площ на имота от 18 000 кв. м., съставляващ съгласно неодобрения кадастрален план на гр. София, с. Панчарево, м. Дупките, имот с планоснимачен № 223, заснет през 1996 г. и нанесен в кадастрален лист Г – 9 – 4 – Б – Г.

                По делото не се спори, че И.К.Р.е починала и на основание наследствено правоприемство по закон децата й - Д.Д.Р. и Б.Д.Р.са придобили по ½ ид. ч. от апартамент № 1, разположен на първи етаж и втори полуетаж в двуетажна жилищна сграда – къща № 7.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 93, том II, рег. № 1837, дело № 259/02 г. на нотариус с рег. № 44 на НК, се установява, че Н.Б.С. е придобила собствеността върху двуетажна жилищна сграда – къща № 11, в степен на завършеност „груб строеж“, находяща се в Столична община, район Панчарево, м. Дупките, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот – извън регулация, съставляващ съгласно неодобрения кадастрален план на гр. София, с. Панчарево, м. Дупките, имот с планоснимачен № 223, заснет през 1996 г. и нанесен в кадастрален лист Г – 9 – 4 – Б/Г.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 41, том III, рег. № 8408, дело № 364/15 г. на нотариус с рег. № 515 на НК, се установява, че Н.Б.С. е придобила собствеността върху поземлен имот с идентификатор 55419.6701.821, находящ се в с. Панчарево, Столична община, област София /столица/, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, м. Детски град, с площ от 931 кв. м., с трайно предназначение на   територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, със стар идентификатор 75263.0.223, с номер по предходния план 223, като имотът е обособен като реална част от бивш имот с планоснимачен № 223, заснет през 1996 г.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 144, том I, рег. № 2668, дело № 121/15 г. на нотариус с рег. № 515 на НК, се установява, че В.Д.Р. е придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55419.6701.813.3.4, находящ се в с. Панчарево, Столична община, област София, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изп. директор на АГКК с адрес на поземления имот: с. Панчарево, район Панчарево, Столична община, м. Детски град, етаж 0, апартамент № 4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 55419.6701.813, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, който самостоятелен обект съгласно разрешение за строеж № 033/22.05.1999 г., издадено от гл. архитект на район Панчарево, и екзекутивна документация, одобрена на 14.11.2001 г. от Столична община, район Панчарево, е изграден в двуетажна жилищна сграда № 7, находяща се в поземлен имот пл. № 233, кад. лист № Г – 9 – 4 – Б, Г, м. Дупките, район Панчарево, Столична община.

         Не се спори между страните по делото, а и от представения като доказателство по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 19, том III, рег. № 4464, дело № 304/2006 г. на нотариус с рег. № 066 на НК, се установява, че на 18.09.2006 г.  И.Л.Д. е закупила от „М.В.И.“ ЕАД двуетажна жилищна сграда – къща № 5.4, находяща се в гр. София, Столична община, район Панчарево, м. „Дупките“.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 44, том III, рег. № 8419, дело № 367/15 г. на нотариус с рег. № 515 на НК, се установява, че на 18.12.2015 г. И.Л.Д. е придобила собствеността върху поземлен имот с идентификатор 55419.6701.806, находящ се в с. Панчарево, Столична община, област София /столица/ по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Панчарево, район Панчарево, м. „Детски град“, с площ от 176 кв. м., който поземлен имот е бил част от имот с планосн. № 223, заснет през 1996 г., и нанесен в кадастрален лист Г – 9 – 4 – Б, Г, по неодобрения кадастрален план на гр. София, м. Панчарево, м. „Дупките“, и в който имот е построена къща № 5.4, собственост на ответницата.

         Не се спори между страните по делото, че освен обектите и земята за индивидуално ползване, ищците „С.С.“ ЕАД, „М.В.И.Б.“ АД и „Е.В.“ ЕООД се явяват инвеститори на комплекса „М.В.В.“. Първоначално единствен собственик на общите части и територии, както и на постройките и съоръженията, предназначени за общо ползване, е бил „М.В.И.Б.“ АД, а считано от 12.12.2015 г. техни собственици при равни квоти са „С.С.“ ЕАД и „Е.В.“ ЕООД.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти        № 28, том III, рег. № 8161, дело № 352/15 г. на нотариус с рег. № 515 на НК, и от нотариален акт за поправка на същия нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 47, том III, рег. № 8486, дело № 370/15 г.  на нотариус с рег. № 515 на НК, се установява, че „М.В.И.“ ЕАД е продало на съсобственика си „С.С.“ ЕАД притежаваните от продавача идеални части от правото на собственост върху 8 бр. поземлени имоти, находящи се в с. Панчарево, Столична община, област София /столица/, м. „Детски град“, върху които поземлени имоти са изградени общите части на „М.В.В.“.

         От нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти         № 29, том III, рег. № 8178, дело № 353/15 г. на нотариус с рег. № 515 на НК, и от нотариален акт за поправка на същия нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 48, том III, рег. № 8489, дело № 371/15 г.  на нотариус с рег. № 515 на НК, се установява, че „М.В.И.“ ЕАД е продало на съсобственика си „Е.В.“ ЕООД притежаваните от продавача идеални части от правото на собственост върху 8 бр. поземлени имоти, находящи се в с. Панчарево, Столична община, област София /столица/, м. „Детски град“, върху които поземлени имоти са изградени общите части на „М.В.В.“.

         От нотариален акт за учредяване на право на ползване върху недвижими имоти № 56, том III, рег. № 7646, дело № 389/15 г. на нотариус с рег. № 515 на НК, се установява, че на 21.12.2015 г. собствениците на земята, върху която са построени общите части на комплекс „М.В.В.“, а именно – „Е.В.“ ЕООД и „С.С.“ ЕАД са учредили на ДЗЗД „Жилищен комплекс М.В.В.“ безвъзмездно и безсрочно вещно право на ползване върху описаните в акта 8 бр. недвижими имоти, съставляващи земята, върху която са построени общите части на комплекса.

         С определение от 17.12.2018 г. първоинстанционният съд е признал за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че ответницата е ползвала къщата си през процесния период.

         С определение от 11.02.2019 г., постановено в открито съдебно заседание, първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи от доказване по делото следните обстоятелства: че през процесния период ответницата е ползвала следните общи части и услуги в комплекса: вътрешния за комплекса път и съпътстващите ползването услуги по вдигане на бариера, осветяване, почистване и поддържане на пътя.

         За установяване на начина на изграждане и функциониране на комплекса по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. М.К.. Св. К.посочва, че в периода от 1997 г. до 2002 г. се е занимавал с изграждането на селището, като през този период е работил за „М.В.И.“ АД, а след като селището влязло в експлоатация, в периода от 2002 г. до 2010 г. се занимавал с поддръжката му, а в периода от 2010 г. до 2014 г. – с част от къщите. Заявява, че „М.В.В.“ е било копирано 1:1 от затворените комплекси в САЩ, откъдето били закупени проектите и преработени по БДС, в т. ч. организацията на селището, пропускателния режим, поддръжката на басейни, инфраструктури, пречиствателен режим, норми за озеленяване, паркоместа на брой живущи. Посочва, че оградата била изградена през 2008 г., като идеята била да има обща ограда, а между отделните обекти да има градинки с жив плет. Заявява, че в комплекса за общо ползване са детската площадка, шадраван с прилежаща градина към него, басейн със сграда за обслужване към него, съблекалня, тоалетна с душ и кухня, пречиствателна станция, трафопост, КПП. Посочва, че в комплекса има изградено улично осветление, инсталация, 2100 кв. м. твърда настилка – алеи за обслужване на къщите, телефонна инсталация, кабелна телевизия, общи зелени части, които трябва да се поддържат, организирано е сметопочистване в комплекса. Заявава, че в селището има една точка за влизане и излизане – КПП с пропускателен режим, където работят осем човека на смени. Освен това в комплекса има двама общи работници, занимаващи се с поддръжката, домакин, касиер, домоуправител и счетоводител. Посочва, че му е известно, че ответницата е закупила къща в комплекса през 2004 г. и от 2006 г. живее в него заедно с приятеля си и дъщеря си. Твърди, че е виждал редовно ответницата да разхожда кучето си, както и да паркират коли на ответницата и на приятеля й на общия паркинг.

                За установяване на обстоятелствата, свързани с ползването на общи части на комплекса, по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Р. И.Л.. Св. Л.сочи, че  познава комплекса „М.В.В.“, тъй като е живял в къща № 6  в периода от 2007 г. до 2018 г., заедно с приятелката си М.Г., срещу която също се води подобно дело. Заявява, че познава и ответницата, както и че не му е известно тя да ползва нещо друго освен пътя. Твърди, че общият паркинг не се ползва от ответницата, нито от нейни гости, както и басейна, детската площадка и другите общи части. Посочва, че комплексът е ограден с ограда и бодлива тел, а достъпът до него не е свободен, а с охрана на КПП, която вдига и пуска бариерата.

         По делото не се спори, че ответницата не е страна и не е подписала Рамковото споразумение за поддръжката, реда, управлението и ползването на селище „М.В.В.“ от 15.01.2014 г., както и че не е сред учредителите, нито е съдружник в дружеството по ЗЗД, създадено от част от собственците, „М.В.В.“, с ЕИК по Булстат: ******, със седалище и адрес на управление:***.

         От представения като доказателство по делото протокол от Общо събрание на собствениците в комплекс „М.В.В.“ -  Панчарево от 23.06.2013 г., на което е присъствала и ответницата, се установява, че е взето решение за приемане на годишен бюджет, необходим за покриване на разходите на комплекса, като размера на индивидуалните годишни вноски, разделени на съответните дължими месечни плащания, е определен в зависимост от вида и размера на самостоятелните жилищни обекти, като големите самостоятелни къщи следва да плащат по 650,00 лв. на месец, редовите къщи – по 475,00 лв. на месец и апартаментите – по 350,00 лв. на месец.        

                От протокол от Общо събрание на собствениците в комплекс „М.В.В.“ от 03.11.2014 г. е видно, че Общото събрание е приело предложението за промяна на индивидуалните годишни вноски, разделени на съответните месечни вноски/плащания, респ. квотите за гласуване, като считано от 01.11.2014 г. същите придобиват вида, посочен в таблицата на стр. 2 и 3 от протокола. От колона 4 на таблицата е видно, че ответницата продължава да дължи по 475,00 лв. на месец, като част от индивидуалната й годишна вноска.

         От протокол от Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в „М.В.В.“ от 13.01.2015 г. е видно, че е приет отчета на домоуправителя за 2014 г. и е приет бюджет за 2015 г., от който се установява, че няма промяна в размера на месечните плащания като част от индивидуалните бюджетни годишни вноски, дължими от собствениците в зависимост от вида и големината на къщите. От протокола е видно, че за периода м. септември – м. декември 2014 г. ответницата има натрупани задължения към бюджета в размер на 1 663,85 лв.

                От протокол от Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в „М.В.В.“ – с. Панчарево от 30.07.2015 г. е видно, че в имейл до Общото събраниие от И.Д., от К.Х.действаща от свое име и от името на съпруга си М.Х., и от М.Г., същите признават, че в периода от м. 07.2014 г. до м. 01.2015 г. са плащали месечни суми в по – малък размер от определения от Общото събрание за същия период, които според тях са „необходимо присъщи“, като заявяват, че считано от м. март 2015 г. са престанали да плащат каквито и да е суми, тъй като не желаят да ползват общи услуги.

         От протокол от Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в „М.В.В.“ – с. Панчарево от 13.12.2015 г. е видно, че ОС е взело решение да не се увеличава размера на индивидуалните годишни вноски, респ. месечните плащания за 2016 г., като годишният бюджет за 2016 г. да бъде като този за 2015 г. Констатирано е, че към 13.12.2015 г. ответницата дължи сумата в общ размер от 7 555,00 лв.

         От протокол от извънредно събрание на собствениците на самостоятелни обекти в „М.В.В.“ – с. Панчарево от 18.05.2016 г. е видно, че не е прието предложението за приемане на нов базов бюджет, изработен от М.Х. и К.Х.според който да внасят по 150 лв. месечно за къщата, която притежават. В противен случай искат фактическо и юридическо отделяне на къщите на неплащащите собственици от комплекса.

         От протокол от Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в „М.В.В.“ – с. Панчарево от 17.01.2017 г. е видно, че не е прието предложението на наетата външна фирма „Веолия“ за определяне на размера на месечната вноска, като 1/12 част от индивидуалната годишна вноска, за 1 брой личен недвижим имот в размер на сумата от 372,45 лв. – т. нар. базов бюджет – без да се отчита големината и вида на притежаваните индивидуални имоти. Взето е решение през 2017 г. да се запази размера на месечните плащания, като част от индивидуалните годишни вноски на отделните собственици. Освен това е взето решение да се предприемат съдебни процедури срещу неплащащите собственици, в т. ч. и срещу ответницата.

                За установяване на начина на функциониране на „М.В.В.“ в първоинстанционното производство е прието заключение на СТЕ. От заключението се установява, че според досегашното развитие на инвестиционната идея, а именно за комплекс от затворен тип, и осъщественото строителство на жилищни сгради с „обща инфраструктура и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на контролиран достъп от външни лица“, комплексът функционира като жилищен комплекс от затворен тип. Отликите от легалното определение за „жилищен комплекс от затворен тип“, дадено в § 1, т. 3 от ЗУЕС, обн. ДВ, бр. 6/23.01.2009 г., в сила от 01.05.2009 г., са, че комплексът не е обособен в отделен урегулиран поземлен имот и самостоятелните жилищни сгради в него не са замислени, проектирани и построени в „режим на етажна собственост“. Това е така, тъй като инициативата е била осъществена към 1998 г. при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ, в които такива изисквания към поземлените имоти и към построяването на жилищните сгради не са съществували.

         От заключението на СТЕ, прието в първоинстанционното производство, се установява, че имотът на ответницата с оглед местоположение и съседи, инфраструктура, начин на изграждане, захранване и обслужване чрез необходимите съоръжения и инсталации, представлява част от комплекса „М.В.В.“ и не може да се ползва отделно, самостоятелно и независимо извън общите части, съоръжения и инфраструктура на самия комплекс.

         От заключението на СТЕ се установява, че в комплекса са обособени общи части и са изградени и монтирани трайно или нетрайно съоръжения, елементи, инвентар и други движими и/или недвижими вещи за общо ползване на живущите и обитателите, както следва: уличната инфраструктура в границите на комплекса и съпътстващата я водоснабдителна и канализационна инфраструктура, заедно с прилежащите към нея тротоари, зелени площи и открити паркоместа, спортни съоръжения в общите площи; подобренията, които са прикрепени трайно или нетрайно към общите площи: озеленяване, скулптури, мозайки, фонтани, пана и други архитектурни или декоративни елементи и орнаменти; инвентар за общо ползване: беседки, пейки, шезлонги, маси, столове, чадъри, навеси, тенти и други, предназначени за отдих и отмора; люлки, катерушки, въртележки, играчки, игрални и рисувателни бордове, спортни площадки и други подобни съоръжения, предназначени за игри, развлечения и спорт; контейнери и кошчета за отпадъци, пепелници и други подобни съдове за отпадъци; тоалетни и други подобни места за поддържане на лична хигиена; информационни, указателни и пътни табели, знаци и маркировки; бариери, портали, прегради, КПП, охранителни пунктове и други подобни съоръжения за охрана и контрол на достъпа до комплекса  и движението в него, пожарни кранове и др.

         От заключението на СТЕ, прието във въззивното производство, се установява, че имотите и съоръженията, предназначени за общо ползване и нужди на обитателите на комплекса, са с обща площ от 7129 кв. м., и включват: улици и тротоари – разположени в поземлен имот № 811 и с графична площ от 2996 кв. м.; трафопост и дизел генератор – разположени в поземлен имот № 802 и графична площ от 166 кв. м.; открит басейн – разположен в поземлен имот № 814 и графична площ от 871 кв. м.; пречиствателна станция – разположена в поземлен имот № 801 и графична площ от 355 кв. м.; детска площадка – разположена в поземлен имот № 828 и графична площ от 2109 кв. м.; шадраван и зелена площ /тревна площ и храсти/ - разположен в поземлен имот № 826 и графична площ от 427       кв. м.; КПП – разположен в поземлен имот № 825 и графична площ от 41 кв. м. Описаните общи части функционират и са предназначени за ползване от всички обитатели на комплекса. Същите се нуждаят от регулярни или спешни ремонти и поддръжка във времето, а някои от тях и от периодично обновление поради физическа амортизация.

         Във връзка с проучването на пазара на услуги за поддържане и обслужване на комплекси, подобни на процесния комплекс, през процесния период, в първоинстанционното производство са приети основно и допълнително заключение на съдебно – оценителната експертиза. Според основното заключение на СОЕ годишният бюджет на комплекс, доближаващ се до характеристиките на „М.В.В.“, и предлагащ същите услуги на своите ползватели, и наемане на външна фирма за всяка дейност, е в порядъка на 209 436,70 лв. с ДДС за една календарна година. Годишният разход по поддръжка на комплекса „М.В.В.“ е около 188 400 лв. или средно месечно по 15 700 лв., като за дейности, които са свързани с обслужване от външни фирми, към разхода е предвиден и начислен ДДС.

         В периода от м. 07.2014 г. до 31.12.2016 г. жилищните единици, находящи се на територията на жилищен комплекс „М.В.В.“ са 27. Според начина им на ползване имотите могат да се квалифицират в три Г.и:

         1 Г.а -  сградите със собствена фасада и собствен двор или всяка една от 12 – те еднофамилни къщи с номера от 1 до 4, от 8 до 12, и 14, 15 и 16;

         2 Г.а -  сградите с обща фасада и собствен двор или всеки един от седемте апартамента, съставляващи многофамилна къща № 5.

         3 Г.а – осемте апартамента, съставляващи многофамилни къщи № 6 и 7, които са с общи фасади, и дворовете им са свободни за използване от всички в жилищния комплекс „М.В.В.“.

                В допълнителното заключение на съдебно – оценителната експертиза са посочени начините за разпределение на необходимите за обслужването и поддръжката на комплекса годишни, респ. месечни разходи, които се срещат в практиката: 1. Метод на точното измерване на потреблението – приложим е при електропотребление, водоползване, комуникации и други. Не може да се ползва самостоятелно, поради което не се е наложил в практиката. 2. Метод „Лукс“ – колкото е по – голяма стойността на жилищния имот, толкова делът на разхода за съответния собственик в сумата на общия бюджет е по – голям. Този метод не е разпространен в България. 3. Метод по брой ползватели – разпространен е при заплащането на хотелиерски услуги или в къщи за настаняване, но и там цената е различна в зависимост от категорията на обитаваниа апартамент или вила. Не се прилага често за жилищни комплекси. 4. Метод по брой еднофамилни единици – доста разпространен метод, при който общият годишен бюджет за издръжка на комплекса се разделя поравно между всички еднофамилни единици. Прилага се по – често при вертикално изградени жилищни комплекси и когато няма съществена разлика между отделните единици по отношение на пазарната стойност, РЗП на имота и достъпността на всяка от услугите. 5. Метод по РЗП – най – разпространеният метод за разпределяне на тежестта на разходите за управление и поддръжка, което се дължи на факта, че при него най – обективно може да бъде измерена тежестта на всеки имот към общата съвкупност от имоти в комплекса. 6. Комбинирани методи – прилагат се обикновено, когато има съществена разлика между отделните жилищни единици в един и същи комплекс по отношение на пазарната стойност, РЗП на имота и достъпността на всяка от услугите. Обикновено имотите се Г.ират по някакви признаци, след което общият бюджет за издръжка се разделя на броя на съответните Г.и по специална методика и всяка Г.а „носи“ непропорционална част от разходите. Комбинирани методи могат да се прилагат и когато по общо решение на ползвателите на жилищния комплекс се предоставят услуги, носещи непредвидени разходи. В тези случаи, обикновено по един метод се разпределят предвидените разходи, а по друг метод – непредвидените разходи – най – често по метода на точното измерване на потреблението.

                Според допълнителното заключение на СОЕ при годишен бюджет в размер на 188 418,63 лв., необходим за издръжката на „М.В.В.“ през процесния период, припадащата се на ответницата И.Д. сума от общите разходи, изчислена по метода по РЗП, за 211,18 кв. м. от 7349,34 кв. м., респ. по 2,********* % е в размер на 5414,12 лв./годишно, респ. по 451,18 лв./месечно, а по метода по брой еднофамилни единици – за 1 от 27 еднофамилни имота - припадащата се на ответницата И.Д. сума от общите разходи е в размер на 6978,47 лв./годишно, респ. по 581,53 лв. месечно.

         Въз основа на изчисленията, дадени в основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, за направените разходи за издръжка на комплекса „М.В.В.“, в допълнителното заключение на съдебно – оценителната експертиза са дадени следните припадащи се на ответницата разходи, изчислени по метода по РЗП и по метода по брой еднофамилни единици, касаещи процесния период – 01.07.2014 г. – 31.12.2016 г., а именно - сумата от 11 691,36 лв. /2646,35 + 4933,49 + 4111,52/, изчислена по метода по РЗП, и сумата от 15069,43 лв. /3410,98 + 6358,96 лв. + 5299,49 лв./, изчислена по метода по брой еднофамилни единици.

         От основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установяват направените разходи в комплекса „М.В.В.“ за издръжка и поддръжка в периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2016 г. От заключението е видно, че направените разходи, респ. платените суми, за поддръжка на жилищен комплекс „М.В.В.“, за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г. са 92 096,41 лв., за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. – 171 691,78 лв. и за периода от 01.01.2016 г. до        31.12.2016 г. – 143 086,19 лв.

                Платените суми от живущите в комплекса „М.В.В.“ на касиера на комплекса за поддръжка и ремонт на общите части на жилищния комплекс за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2016 г. са в общ размер – 395 475,00 лв., от които платените суми само от живущите/собственици на 16 – те къщи в комплекса са в размер на 325 521,75 лв. В таблица 1 на стр. 7 – 8 от основното заключение е посочено за коя къща от кое лице по колко е платено за всяка една от трите години през процесния период. От разпита на вещото лице Стоянов в откритото съдебно заседание на 22.04.2019 г. се установява, че сумите, които са постъпвали, не са отнасяни по партида на лице, което плаща, а по партида на имота, за който се внасят парите. От основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в касата на комплекса са постъпвали и други приходи през процесния период в размер на 66 847,04 лв.

         В допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза са дадени варианти на разпределение на припадащата се на ответницата И.Д. сума/част от общата сума на разходите за издръжка и поддръжка на комплекса между останалите собственици, вкл. ищците.

         Според вариант 1 от общата сума, изчислена от вещото лице по допълнителното заключение на съдебно – оценителната експертиза по „Mетода по РЗП“, в размер на 11 691,35 лв., след като се приспадне сумата доброволно платена от ответницата за процесния период в размер на            3 935,96 лв., се получава остатъчна сума от 7 755,39 лв. Ако тази сума бъде разделена между собствениците на самостоятелни обекти поравно, респ. на 26 броя обекти/къщи, се получава сумата от 298,28 лв. Ако същата сума бъде разделена между собствениците на самостоятелни обекти по метода по РЗП, се получават сумите, посочени в таблица 3, колона 6 на стр. 6 от допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза.

                Според вариант 2 от общата сума, изчислена от вещото лице по допълнителното заключение на съдебно – оценителната експертиза по „Mетода брой еднофамилни единици“, в размер на 15 069,43 лв., след като се приспадне сумата доброволно платена от ответницата за процесния период в размер на  3 935,96 лв., се получава остатъчна сума от 11 133,46 лв. Ако тази сума бъде разделена между собствениците на самостоятелни обекти поравно, респ. на 26 броя обекти/къщи, се получава сумата от 428,21 лв. /таблица 5 на стр. 8 от допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза/.

         При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

         Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

         Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

         При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че  решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми.

                Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението въззивният съд намира следното:

         Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по       чл.  59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.

         По предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на всеки от ищците е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в процесния комплекс, и сумата, която поотделно всеки от тях е заплатил в повече от припадащия му се дял за поддръжка на комплекса, съответстващ на припадащия се дял на ответника, през процесния период.

                С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че И.Л.Д. е собственик на самостоятелен обект, находящ се в процесния комплекс, а именно - къща № 5.4, както и на поземлен имот с идентификатор 55419.6701.806, находящ се в с. Панчарево, Столична община, област София /столица/ по КККР, с адрес на имота: с. Панчарево, район Панчарево, м. „Детски град“, с площ от 176 кв. м., който поземлен имот е бил част от имот с планосн. № 223, заснет през 1996 г., и нанесен в кадастрален лист Г – 9 – 4 – Б, Г, по неодобрения кадастрален план на гр. София, м. Панчарево, м. „Дупките“, и в който имот е построена къща № 5.4.

                От представените като доказателства по делото нотариални актове и справки от имотния регистър се установява по безспорен начин, че през целия процесен период  като собственици на самостоятелни обекти в процесния комплекс се легитимират следните въззивници – ищци в първоинстанционното производство - „С.С.“ ЕАД, „Е.В.“ ЕООД, М.Г.З. и Ж.П.З., Д.Д.Г., М.Д.Г., и Ц.В.Б., В.Е.К., В.Б.Л., П.Л.П. /за 2/3 ид. ч. от ап. 1, разположен на първия етаж от къща № 6/, А.К.А., К.В.К. и Е.А.А., „Ю.Е.“ ЕООД, „Н. С. – Г.“ ЕООД, „Р. М. – 07“ ЕООД, „Е.“ ЕООД и Н.Б.С..       

         Установява се също така, че „М.В.И.Б.“ АД  до 20.05.2015 г. е бил собственик на ап. 7.4, а след 20.05.2015 г. като собственик на имота се легитимира В.Д.Р., както и че М.Р.П.  се легитимира като собственик на двуетажна жилищна сграда № 5.6, считано от 04.11.2014 г., а П.Н.И. е собственик на двуетажна жилищна сграда № 5.7, считано от 23.03.2015 г.  По делото няма данни кога е бил открито наследството на И.К.Ризова, респ. кога Д.Д.Р. е придобил собствеността върху ½ ид. ч. от къща № 7.1, на основание наследствено правоприемство от майка му И.К.Ризова.

         Ето защо, лицата, които са придобили собствеността върху самостоятелен обект, находящ се в процесния комплекс, след 01.07.2014 г., респ. загубили са правото на собственост върху такъв имот през процесния период, са материалноправно легитимирани да претендират процесните суми, считано от момента на придобиване на собствеността върху  самостоятелен обект, респ. до датата на прехвърляне на правото на собственост върху такъв имот.

         За установяване на вида и характера на процесния комплекс „М.В.В.“ в първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. От заключението се установява, че от архитектурно – техническа и инженерна гледна точка „М.В.В.“ е замислен и осъществен като комплекс от 27 бр. жилищни сгради /къщи/ - еднофамилни, многофамилни и редови жилища и обслужващи постройки с осигурена единно функционираща подземна и надземна инфраструктура и съоръжения, с достъп от всички обитатели. Процедурите по застрояване на комплекса са започнали с изработване на частично застроително решение /ЧЗР/ - проект за ПИ с пл. № 223, заснет през 1996 г., и нанесен в кад. лист Г – 9 – 4 – Б, Г, по неодобрения кадастрален план на м. Дупките, с площ от 18 000 кв. м., находящ се в с. Панчарево, Столична община. Установява се, че с изготвянето и влизането в сила на кадастралната карта на местността, одобрена със заповед № РД – 18 – 24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, имот с пл. сн. № 223 по стария кадастрален план и със стар идентификатор 75263.0.223, е разделен на отделни поземлени имоти, с достъп на всички поземлени имоти и обитателите им до общата подземна и надземна инфраструктура и съоръжения. Според заключението на СТЕ отделните сгради създават впечатление за архитектурно разнообразие, но са издържани в един стил. Проектните виждания и намерения са били отразени още в ЧЗР от 1998 г., като са били маркирани вида и местата на отделните застроявания на обектите, зоните за озеленяване, както и вътрешно – алейната улична мрежа. Застрояването е проектирано и преминало разрешителните режими от съответния период /ЗТСУ и ППЗТСУ/, при спазване на показателите за урбанизирана територия на ОГП на гр. София, която не е променена и при сега действащия ОУП на столицата – зона Жм /жилищна зона за малоетажно застрояване в природна среда/.

         Въз основа на данните, съдържащи се в заключението на СТЕ, съдът приема, че комплексът „М.В.В.“ е замислен, построен и функционира като затворен жилищен комплекс. Същевременно обаче той не отговаря на два от формалните критерии, визирани в легалното определение за „жилищен комплекс от затворен тип“, дадено в § 1, т. 3 ДР от ЗУЕС /в сила от 01.05.2009 г./ – не е изграден в един отделен УПИ и в комплекса няма построени сгради в режим на етажна собственост. Единствената прилика се състои в установения за комплекса контролиран достъп на външни лица. Ето защо, разпоредбите на ЗУЕС за реда и начина на управление и поддръжка на общите за комплекса части не са приложими /в т. см. е и Определение № 165/ 05.03.2014 г. по ч. гр. д.          № 47/14 г. на ВКС, IV г. о./.

          Не съществува пречка по общо съгласие собствениците да приемат правила за управление и поддръжка на комплекса, които са взаимствани от други закони.

         В случая от събраните по делото  писмени доказателства се установява, че част от собствениците на самостоятелни обекти в процесния комплекс са подписали т. нар. Рамковото споразумение за поддръжката, реда, управлението и ползването на селище „М.В.В.“ от 15.01.2014 г., както и че част от собственците са учредители или сдружници в дружеството по ЗЗД „Жилищен комплекс М.В.В.“, с ЕИК по Булстат: ******, със седалище и адрес на управление:***, на което „Е.В.“ ЕООД и „С.С.“ ЕАД, като  собственици на земята, върху която са построени общите части на комплекс „М.В.В.“, на 21.12.2015 г. са учредили безвъзмездно и безсрочно вещно право на ползване върху 8 бр. недвижими имоти, съставляващи земята, върху която са построени общите части на комплекса, описани в нотариален акт за учредяване на право на ползване върху недвижими имоти № 56, том III, рег. № 7646, дело № 389/15 г. на нотариус с рег. № 515 на НК.  Ответницата И.Л.Д. не е страна по тях и не ги е подписала, поради което не е обвързана от уговореното в тези съглашения.

                Правото на иск за вземане за неоснователно обогатяване при общия фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква само тогава, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. В т. 8 и 10 от  ППВС № 1/79 г. е дадено задължително тълкуване, че този иск е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той въобще не може, или не е могъл да се защити нито с исковете по       чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито с друг иск. Доколкото по делото се твърди, че ответницата ползва общите за комплекса части, без да заплаща за ползването им и без да участва в тежестите на комплекса, то искът по       чл. 59, ал. 1 ЗЗД е единственият възможен иск, с който разполагат ищците.

                Предвид особеностите на комплекса, в който ответницата е придобила имота си, същият налага участие, както в ползите, така и тежестите. Ето защо, обстоятелството, че тя не желае да ползва част от възможностите, които комплексът „М.В.В.“ предоставя, не я освобождава от задължението да участва в общите разходи за комплекса, което задължение произтича от факта на придобиване на имот в такъв тип комплекс.

         Като безспорно и ненуждаещо от доказване по делото  е отделено обстоятелството, че през процесния период ответницата е ползвала следните общи части и услуги в комплекса: вътрешния за комплекса път и съпътстващите ползването услуги по вдигане на бариера, осветяване, почистване и поддържане на пътя.

         За установяване на обстоятелствата дали ответницата е ползвала и останалите общи части и услуги в комплекса по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. М.К. и Р. Лазаров.

         От показанията на св. К.се установява, че селището „М.В.В.е било копирано 1:1 от затворените комплекси в САЩ, откъдето били закупени проектите и преработени по БДС. Оградата била изградена през 2008 г., като идеята била да има обща ограда, а между отделните обекти да има градинки с жив плет. Посочва, че в комплекса за общо ползване са детската площадка, шадраван с прилежаща градина към него, басейн със сграда за обслужване към него, съблекалня, тоалетна с душ и кухня, пречиствателна станция, трафопост, КПП. Освен това в комплекса има изградено улично осветление, инсталация, 2100 кв. м. твърда настилка – алеи за обслужване на къщите, телефонна инсталация, кабелна телевизия, общи зелени части, които трябва да се поддържат. Организирано е и сметопочистване в комплекса. В селището има една точка за влизане и излизане – КПП с пропускателен режим, където работят осем човека на смени. В комплекса работят двама общи работници, занимаващи се с поддръжката, домакин, касиер, домоуправител и счетоводител. От 2006 г. ответницата живеела в комплекса заедно с приятеля си и дъщеря си. Заявява, че редовно е виждал ответницата да разхожда кучето си, както и да паркират коли на ответницата и на приятеля й на общия паркинг. Съдът намира, че шоказанията на свидетеля К.следва да се кредитират като достоверни, тъй като същите пресъздават факти, които свидетелят е възприел лично, и са обективно дадени.

         От показанията на св. Л.се установява, че комплексът е ограден с ограда и бодлива тел, като достъпът до него не е свободен, а с охрана на КПП, която вдига и пуска бариерата. Твърди, че не му е известно ответницата да ползва нещо друго освен пътя. Съдът намира, че показанията на св. Л.следва да се ценят съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, като се отчита евентуалната му заинтересованост, доколкото същият е бил във фактическо съпружеско съжителство с М.Г., която също е собственик на самостоятелен обект в комплекса и срещу която се води подобно дело. Ето защо, показанията му не следва да се кредитират в частта, в която свидетелят Л.посочва, че ответницата не ползва нищо друго в комплекса освен пътя.

         Обогатяването, като една от основните предпоставки на иска по      чл. 59, ал. 1 ЗЗД, включва не само придобиването на определена имуществена облага или имуществени права, но и спестяването, изразходването на блага. Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице, чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени от друго лице.

         Обедняването на лицето, лишило се от определена имуществена облага, също е елемент от фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обедняването може да има различни форми на проявление - ефективно намаляване имуществото /намаляване на актива/ на ищеца, или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото, чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице.

         Между посочените елементи от фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – обогатяване и обедняване е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна. В т. 5 от ППВС № 1/79 г. е разяснено, че обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно, а те са последица на друг факт или факти, поради което по делата, които имат за предмет иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да се преценява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща Г.а факти. Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване.

                Спорен по делото е въпросът дали обогатяването на ответницата е станало за сметка на друго лице, т. е. дали спестяването на имуществените разходи, които е следвало да бъдат направени от нея, са направени от други лица /ищците по делото/. Това е така, тъй като само обогатяване без основание и то за чужда сметка, е релевантно към фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД.

         За установяване на размера на реално заплатените разходи за поддръжка на комплекса, както и на направените от отделните собственици /ищци по делото/ вноски, са приети заключения /основни и допълнителни/ на съдебно - счетоводната и съдебно - оценителната експертиза.

           От основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че направените разходи, респ. платени суми, за издръжка и поддръжка на комплекса „М.В.В.“ в периода от   01.07.2014 г. до 31.12.2016 г., са в общ размер – 406 874,38 лв. Платените суми от живущите в комплекса „М.В.В.“ на касиера на комплекса за поддръжка и ремонт на общите части на жилищния комплекс за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2016 г. са в общ размер – 395 475,00 лв., от които платените суми само от живущите/собственици на 16 – те къщи в комплекса са в размер на 325 521,75 лв. От основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че в касата на комплекса са постъпили и други приходи през процесния период в размер на 66 847,04 лв., които представляват допълнителни приходи.

         В таблица 1 на стр. 7 – 8 от основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза е посочено през процесния период от кое лице за коя къща по колко е платено. Установява се, че сумите, които са постъпили, не са отнасяни по партида на лицето, което плаща, а по партида на имота, за който се внасят парите.

         Въз основа на данните, съдържащи се в основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, съдът приема, че не се установява с част от платените от ищците вноски да е погасена неплатената част от вноските за имота на ответницата, т. е. спестените от ответницата имуществени разходи да са направени от ищците по делото.

         В допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза са дадени варианти на разпределение на припадащата се на ответницата И.Д. сума/част от общата сума на разходите за издръжка и поддръжка на комплекса. Посочено е, че от възможните методи за разпределяне на разходите при подобни жилищни комплекси най-разпространен е методът по РЗП, тъй като по този начин най - обективно би могла да бъде разпределена тежестта на разходите за управление и поддръжка между отделните собственици. От заключението се установява, че през процесния период ответницата е платила доброволно сумата в размер на 3 935,96 лв. за издръжка и поддръжка на комплекса.

         Съдът намира, че е безпредметно да се обсъждат отделните варианти на разпределение на припадащата се на ответницата И.Д. част от общата сума на разходите за издръжка и поддръжка на комплекса. Това е така, тъй като по делото не е доказано наличието на един от елементите, касаещ основателността на исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а именно – обогатяване на ответницата чрез спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени от нея, но  същите да са направени от ищците по делото.

         В случая, исковите претенции по чл. 59 ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни, но не поради недоказване на размера им, както е приел първоинстанционният съд, а поради отсъствието на елемент от общия фактически състав на иска по чл. 59 ЗЗД, а именно - обогатяването на  ответницата да е станало за сметка на ищците /имуществените разходи, които е следвало да бъдат направени от ответницата, но са спестени, да са направени от ищците/.

         Ето защо, предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

         Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд   решение № 21119/23.01.2020 г., постановено    по гр. д. № 79016/17 г. по описа на СРС, 25 състав, следва да бъде потвърдено като правилно.

         Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна сумата от 1500 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

         Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 21119/23.01.2020 г., постановено по гр. д. № 79016/17 г. по описа на СРС, 25 състав.

         ОСЪЖДА „С.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, салон „Е.Д.“, „М.В.И.Б.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, „Е.В.“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, М.Г.З., ЕГН: **********, и Ж.П.З., ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***, ж. к. „М.В.В.“, къща 10, Д.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „М.В.В.“, къща 3, М.Д.Г., ЕГН: **********, и Ц.В.Б., ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***, ж. к. „М.В.В.“, къща 5.2, В.Е.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „М.В.В.“, къща 5.3, В.Б.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „М.В.В.“, къща 5.5, М.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „М.В.В.“, къща 5.6, П.Н.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „М.В.В.“, къща 5.7, П.Л.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „М.В.В.“, къща 6.1,  А.К.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „М.В.В.“, къща 7.3, К.В.К., ЕГН: **********, и Е.А.А., ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***, ж. к. „М.В.В.“, къща 7.4, „Ю.Е.“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***– Г.“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***– 07“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, „Е.“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, Д.Д.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „М.В.В.“, къща 11, Н.Б.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „М.В.В.“, къща 11, и В.Д.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „М.В.В.“, къща 7.2, да заплатят на И.Л.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „М.В.В.“, къща 5.4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

         Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                           

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: