Р Е Ш Е Н И Е
№ 260045 28.11.2022г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осми декември две хиляди двадесет и
първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Даниела Славенова
като разгледа докладваното от съдия
Берберова-Георгиева гражданско дело №
982/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото
е висящо пред настоящото инстанция, след като с Определение от 12.08.2020г.
постановено по гр.д. № 1034/2020г. по описа на Районен съд – гр.Разград, с
което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност
на Районен съд – гр.Несебър.
Делото е образувано по повод исковата молба от „П.И.Б.“
АД („ПИБ“ АД) с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:***, подадена
чрез процесуалния им представител – юрк.Д.И.Д. със съдебен адрес: *** /клона на
„ПИБ“ АД/ против Д.В.Д. с ЕГН **********,***.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен
Договор за банков кредит №
076LD-R-000536 от 21.12.2009г., по силата на който Банката е предоставила на
ответника Д. кредит в размер на 2900 евро. Крайният срок за погасяване на
кредита бил 07.12.2016г., който не бил продължаван, поради което падежа на
кредита бил на 07.12.2016г. Съгласно Договора за кредит, Кредитополучателят се
задължавал да погасява ползвания кредит съгласно погасителен план, неразделна
част от договора. Сочи се, че въпреки поетите ангажименти, ответника не
изпълнил задълженията си по Договора, а усилията на ищеца за доброволно
уреждане на задължението с ответника се оказали безуспешни.
Гореизложеното обосновало
правния интерес у ищеца да подаде заявление по реда на чл.417 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя Д.,
въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 2931/2017г. по описа на
РС-Разград, което било уважено. Въз основа на издадения изпълнителен лист и
Заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело № 53/2017г. по описа на
ЧСИ Деян Драганов с рег.№ 762 на КЧСИ, с район на действие – ОС-Разград. С
оглед връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителят са били дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за
предявяване на установителен иск за вземането си в едномесечен срок, считано от
уведомяването им с указания за последиците при неизпълнение. В изпълнение
указанията на съда, „ПИБ“ АД са поискани от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Д., че същият им дължи
сумата общо в размер на 7568,33 евро /седем хиляди петстотин шестдесет и осем
евро и тридесет и три евроцента/, от които:
-
2769,78 евро – просрочена главница по
претендираното вземане;
-
1946,79 евро – просрочена договорна
лихва за периода от 07.08.2010г. до 07.12.2016г. вкл.;
-
2851,76 евро – просрочена наказателна
лихва за периода от 07.07.2010г. до 12.12.2017г. вкл.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в
съда – 13.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
Представят писмени
доказателства. При оспорване размера на задължението по Договора за кредит,
правят искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Претендират
присъждане на заплатените разноски по заповедното и по настоящото производство.
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника Д. особен
представител – адв.Е.М. ***, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Относно претенциите за лихви, особеният
представител на ответника прави възражение за изтекла погасителна давност,
считано до датата до три години преди предявяване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. Независимо от горното, оспорва предявените
искове, както по основание, така и по размер. Излага твърдения за
недействителност на Договора за кредит поради липса на конкретизация в него на
размера на задълженията, какви суми по договора са били погасени, както и
поради липса на яснота при определяне на лихвата, както и относно методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на БЛП. Твърди се, че от
представените доказателства не става ясно дали сумата, отпусната по банковия
кредит е предадена на ответника. Твърди се, че Договора за кредит съдържа
неравноправни клаузи, които са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, давайки право на кредитора
едностранно да определи и да изчислява дължимите по договора за кредит суми,
като увеличава цената на предоставения кредит посредством приложимия лихвен
процент. Сочи, че не са представени Общите условия на Банката за отпускане на
кредит на физически лица, съответно не било ясно дали ответникът се е запознал
с тях и ги е приел. Предвид гореизложеното се моли съда да отхвърли изцяло,
като неоснователни и недоказани предявените от „ПИБ“ АД искове против ответника
Д., а при условията на евентуалност – да отхвърли, като погасени по давност
претенциите за просрочена договорна и просрочена наказателна лихви, считано до
датата до три години преди предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Претендира присъждане на възнаграждение за особен представител. Не
възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства,
както и да бъде допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание за
ищцовата страна представител не се явява. Депозират молба, с която молят делото
да се гледа в тяхно отсъствие. Поддържат предявените искове, оспорват
предявения отговор, нямат възражение против изготвената експертиза и молят
същата да бъде приета. Молят съда да допусне допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза. Представят доказателства. Молят съда да уважи предявените искове.
Претендират присъждане на заплатените разноски.
За ответника в съдебно
заседание се явява назначеният му особен представител, който поддържа отговора
на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
като неоснователни и недоказани предявените искове, а при условията на
евентуалност да отхвърли като погасени по давност претенциите за договорната и
просрочената наказателна лихва, считано до три години преди предявяването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Несебърският районен съд,
като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК вр.
чл.240 от ЗЗД вр. чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган в законоустановения
срок и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е
да установи, в условията на пълно и гласно доказване, съществуване на
вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно -
наличие на облигационна връзка между страните с твърдяния предмет, от която да
е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсената сума. Ищецът
следва да докаже и изпълнение по Договора за кредит, т.е. че сумите по договора
са били предоставени на кредитополучателя, размера на претенцията си и
изискуемостта й. По иска за лихви в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг и изпадане на длъжниците в забава. При доказване на горното, в
тежест на ответника е да докаже положителния факт на изключване, унищожаване
или погасяване на дълга, а по исковете за лихви - плащане на падежа. При
доказването на обстоятелството, че ответникът е потребител, в доказателствената
тежест на ищеца е да докаже, че клаузите по Договора за кредит от 21.12.2009г.,
са уговорени индивидуално с него. С Определение от 20.08.2021г., постановено по
настоящото дело, съдът е указал доказателствената тежест на страните.
От данните по делото се установява, че на 21.12.2009г. между „П.и.б.“ АД и Д.В.Д.
бил сключен Договор за банков кредит № 076LD-R-000536 /л. 12 - л. 13 вкл. от гр.д. № 1034/2020г. по
описа на Районен съд - Разград/, по силата на който на кредитополичателя Д. бил
предоставен кредит в размер на 2900 евро, който следвало да бъдат погасени
съгласно Погасителен план, неразделна част от Договора / л. 14 - л. 16 вкл. от
гр.д. № 1034/2020г./. Съгласно т. 2 от Договора за кредит срокът за усвояване
на кредита е до 30.12.2009г., а съгласно т. 3 от Договора крайният срок за
погасяване на кредита е 07.12.2016г. Кредитополучателят не е извършвал плащания
по кредита, въпреки услията от страна на банката за доброволно уреждане на
задълженията, които се оказали безуспешни. Банката се позовала на предсрочната
изискуемост на кредита на датата на падеж 07.12.2016г. и на 13.12.2017г. подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред Районен
съд - Разград /л. 21 - л. 24 вкл. от гр.д. № 1034/2020г./. По повод заявлението
била издадена заповед № 4830 от 15.12.2017г. срещу Д.В.Д. за сумата от 2769,78
евро - просрочена главница по претендираното вземане, ведно със законната
лихва, считано от 13.12.2017г. до окончателното плащане, сумата от 1946,79 евро
- просрочена договорна лихва за периода от 07.08.2010г. до 07.12.2016г., сумата
от 2851,76 евро - просрочена наказателна лихва за забава за периода от
07.07.2010г. до 12.12.2017г., както и сумата от 396,05 лева, от които 296,05
лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение /л. 18 - 19
вкл. от гр.д. № 1034/2020г./, въз основа на която бил издаден изпълнителен лист
от 15.12.2017г. за посочените суми /л. 17 от гр.д. № 1034/2020г./.
От заключението по изгответната съдебно-счетоводна експертиза /л. 40 - л.
45 вкл. от гр.д. № 982/2020г. по описа на Районен съд - Несебър/ се установява,
че кредитът е усвоен по специално открита за целта разплащателна сметка, която
служила за обслужване на кредит по Договор за банков кредит № 076LD-R-000536 от
21.12.2019г., сключен между страните, чийто предмет бил за погасяване на стари
задължения по Договор № 95РКО-А-0734 от 27.12.2007г. и по Договор №
95КР-АА-0498 от 07.12.2007г. Кредитът по Договор № 076LD-R-000536 от
21.12.2019г. бил усвоен на 23.12.2009г., като в деня на усвояване на кредита
били прехвърлени и средства във връзка с погасяване на задълженията по
договорите. Според вещото лице към 13.12.2007г. дължимата просрочена главница
била в размер на 2787,25 евро. Дължимата просрочена лихва към 13.12.2017г. била
в размер на 2032.65 евро. Вещото лице е констатирало, че последната вноска от
кредитополучателя за погасяване на кредита е била направена на 13.09.2010г. в
размер на 25,52 евро. Посочило е, че вземането на кредита е станало изцяло
изискуемо с настъпването на падежа на 07.12.2016г. Установява се, че
кредитополучателят е извършвал вноски за погасяване на кредита с общ размер на
321,09 евро. По делото е изготвено и
допълнително заключение по изготвената съдебно-счетоводнат експертиза
/л. 85 - л. 95 вкл. от гр.д. № 982/2020г./, от което се установява, че размерът
на главницата по кредитът в случай, че всички направени плащания бъдат
разпределени за погасяване на размера на усвоената по договора главница без със
същите да бъдат погасявани вземания, начислени на други основания е в размер на
2578,91 евро. Вещото лице е посочило, че съгласно Приложение № 1 към Договора
целият размер на просроченото и непогасено задължение за договорна
възнаградителна лихва в размер на 2769,78 евро е в размер на 1946,79 евро.
Отбелязало е, че общият размер на просроченото и непогасено задължение за
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 2578,91 евро е
2240,99 евро, а за периода от 07.12.2013г. до 07.12.2016г. просроченото и
непогасено задължение за договорна възнаградителна лихва е в размер на 552,70
евро. Според вещото лице размерът на просроченото и непогасено задължение за
наказателна лихва върху претендираната главница в размер на 2769,78 евро е 2851,76
евро, като за периода от 12.12.2014г. до 12.12.2017г. е в размер на 763,49
евро. Изчислило е, че размерът на просроченото и непогасено задължение за
наказателна лихва в размер на законната лихва върху установената главница в размер на 2578,91
евро е, както следва: размерът само на законната лихва, изчислена върху
дължимата вноска е в размер на 295,26 евро, размерът само на законната лихва,
изчислена върху дължимата главница е 237,09 евро, рамерът на наказателната
лихва, формиран от изчислената законна лихва върху дължимата вноска плюс
договорения в раздел II, т. 4 лихвен
процент е 715.52 евро и размерът на наказателната лихва, формиран от
изчислената законна лихва върху дължимата главница плюс договорения раздел II, т. 4 лихвен процент е 657,35 евро.
Констатирано е, че към датата на сключване на Договора базовия лихвен процент
на банката за евро е в размер на 7.89 % годишно. Вещото лице е посочило, че на
експертизата не е предоставена информация за изменение на компонентите,
формиращи базовия лихвен процент. Установило е, че дължимата договорна лихва за
периода 07.08.2010г. до 07.12.2016г. включително е в размер на 1963,97 евро.
Посочило е, че наказателната лихва за периода от 07.07.2010г. до 12.12.2017г.
включително е в размер на 2787,36 евро.
Съдът намира за неоснователно наведеното
от страна на особения представител на ответника възражение за настъпила погасителна
давност на вземанията за просрочена договорна лихва и просрочена наказателна
лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ вземанията за наем, за лихви и
за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Според разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В тази връзка се установява, че вземанията на
банката са станали изискуеми с настъпването на падежа на кредита, а именно -
07.12.2016г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
14.12.2017г.
Предвид гореизложеното, исковата
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответната страна следва
да се възложат направените от ищеца разноски по делото в
заповедното производство в размер на 396,05
лева, от които - заплатена държавна такса в размер на 296,05 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, както и разноски в
настоящото производство в размер на 1046,05
лева, от които 296,05 лева - заплатена държавна такса, 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение, 600 лева - депозит за изготвените заключения по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „П.И.Б.“ АД („ПИБ“ АД) с ЕИК
......., със седалище и адрес на управление:***, ЧЕ Д.В.Д. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
сумата общо в размер на 7568,33 евро, от които:
2769,78 евро – просрочена главница по
претендираното вземане; 1946,79
евро –
просрочена договорна лихва за периода от 07.08.2010г. до 07.12.2016г. вкл.; 2851,76 евро – просрочена наказателна лихва за периода от
07.07.2010г. до 12.12.2017г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 13.12.2017г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН **********,*** да
заплати на „П.И.Б.“ АД („ПИБ“ АД) с ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление:***, направените разноски по делото в заповедното
производство в размер на 396,05 лева,
от които - заплатена държавна такса в размер на 296,05 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, както и разноски в настоящото производство
в размер на 1046,05 лева, от които
296,05 лева - заплатена държавна такса, 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, 600 лева - депозит за изготвените заключения по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: