Решение по дело №1402/2015 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 311
Дата: 24 юни 2016 г. (в сила от 20 март 2017 г.)
Съдия: Минка Кирчева
Дело: 20153230201402
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Добрич, 24.06.2016г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Добричкият районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател : Минка Кирчева

 

При участието на секретаря П.Х., разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 1402 по описа на Добричкия районен съд за 2015г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Сдружение „............срещу НП № 158330/30.07.2015г. издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на жалбоподателя, представляван от К.Д.С., ЕГН: **********, за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ / Наредбата / във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 3000 лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради недоказаност на вмененото нарушение и допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административнонаказателното производство.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява и в срока за изготвяне на Решението не изразява становище по жалбата.

Въззиваемата страна, чрез редовно упълномощеният си процесуален представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок / л. 6 / от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в отсъствие на представляващ наказаното лице, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Видно е от приложената по делото / л. 32 / покана, редовно упълномощеният представител на жалбоподателя / на гърба на л. 32 / я е получил на 22.05.2015г., а АУАН е съставен на втория работен ден след изтичане на предоставения с поканата 7-дневен срок. АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на един свидетел / свидетел при констатиране на нарушението / и е надлежно връчен. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, от компетентния административнонаказващ орган съобразно представената по делото заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010г. и е надлежно връчено.

С оглед изложеното съдът намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление във формалноправен аспект.

По същество на визираното нарушение, съдът констатира следното:

На 22.05.2015г. св. А.Д.А. и св. Е.Г.С. – инспектори по приходите в ТД на НАП Варна, офис Добрич извършили данъчна проверка на киноложко изложение, организирано от Сдружение „............. В хода на проверката инспекторите установили, че в импровизирания офис на изложението няма инсталиран и въведен в експлоатация ЕКАФП, като срещу заплащаните от физическите лица суми за участие, организаторите издавали договори за дарения. Оборотът от заплатените суми за участие за 22.05.2015г. бил в размер на 2270.00лв. и 225.00 евро.

С оглед констатираното в хода на проверката, свидетелите приели, че жалбоподателят, в качеството на лице, извършващо продажба на услуги не е изпълнил задължението си към 22.05.2015г. да монтира, въведе в експлоатация и използва ФУ регистрирано в компетентната ТД на НАП.

На 02.06.2015г. св. А., в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил в присъствието на св. Е.С. АУАН............, в който описал констатираното деяние и квалифицирал същото, като административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ / Наредбата / във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. На 22.06.2015г. АУАН бил надлежно връчен на упълномощен представител на наказаното лице.

На 30.07.2015г. било издадено Наказателно постановление № 158330, с което на жалбоподателя за констатираното нарушение, довело до неотразяване на приходи, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС била наложена „ имуществена санкция „ в размер на 3000лв.

Разпитани в качеството на свидетели – актосъставителят А. и свидетелят при констатиране на процесното нарушение – Е.С. потвърждават констатациите в АУАН. Съдът кредитира изцяло показанията им като логични, последователни и непротиворечиви с приложените по делото заверени за вярност писмени доказателства: Протокол за извършена проверка Серия .........Приложения към ПИП КД -........., Договор за безвъзмездно предоставяне на терен на наказаното лице за провеждане на киноложка изложба, Договори за дарение от ........

От правна страна:

Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Отговорността на сдружението е ангажирана по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, съгласно, която се налага „ имуществена санкция „ от 3 000лв. до 10 000лв. на юридическо лице което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, довело до неотразяване на приходи.

Съдът намира, че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Сдружението попада под нормата на чл. 3, ал.1 от Наредбата, съгласно която: "Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Легална дефиниция на понятието „услуга е регламентирана в чл. 8 от ЗДДС- "услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство." За да е налице услуга, нейното изпълнение трябва да е насочено към постигането на конкретен стойностно оценим резултат в имуществената сфера на получателя. В случая такъв конкретен стойностно оценим резултат в имуществената сфера на получателите е налице - допускане до участие в киноложка изложба.

Мястото, където се извършва тази дейност - събиране на паричните суми, е търговски обект по смисъла на Наредбата и ЗДДС. Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС - "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби." Въпреки представените голям брой договори за дарение пред настоящата инстанция, съдът приема, че същите прикриват възмездни продажби на услуга - допускане да участие в киноложка изложба, както е установено от свидетелските показания. Предвид липсата на достатъчно данни за „дарителите” в представените договори, съдът е в обективна невъзможност да установи самоличността им. Така мотивиран, съдът не кредитира показанията на св. А.П..

           Законосъобразно за извършеното нарушение административнонаказващия орган е ангажирал имуществената отговорност на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Имайки предвид, че нарушението е извършено за първи път и е довело до неотразяване на приходи, съдът приема неговата степен на обществена опасност за значително по-ниска от обичайните за този род прояви, поради което счита, че „ имуществена санкция „ в законоустановения минимум от 3000лв. би реализирала целите на чл. 12 от ЗАНН.

В процесния случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като с нарушението е засегната сигурността на документооборота и отчетността при осъществяване на търговската дейност на търговеца, като стойността на невписаните парични средства е висока.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК сторените по делото разноски в размер на 81.91лв. следва да бъдат възложени на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 158330/30.07.2015г. издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на Сдружение „..........., представлявано от К.Д.С., ЕГН: **********, за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 3000 лв.

ОСЪЖДА Сдружение „..............представлявано от К.Д.С., ЕГН: ********** да заплати сторените по делото разноски в размер на 81.91лв. по сметка на ДРС.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Добричкия административен съд в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                                                                                   

      Председател:

                                                                                                            / М. Кирчева /