Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Цв. Павлова, като разгледа
докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 151 по описа на съда за две
хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 208/21.12.2018 г. по гр. д. № 547/2017 г. Районен съд – гр. Самоков е допуснал до
делба следните недвижими имоти: недвижим имот, находящ
се в гр. С., ул. „А. В.“ № .., а именно -
поземлен имот с площ от 507 кв. метра, съгласно скица № ..-……/……… г., с
идентификатор ……………. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със заповед ..-..-./……….. г. на изпълнителния
директор на АК, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване-ниско застрояване, номер по предходен план …., квартал …, парцел …, при съседи
по скица: поземлени имоти с идентификатори …………., ……………., ……….., …………., ……………, …………….., …………., ………….., ………………., ведно с приземен етаж и първи етаж с идентификатор ………………… от
построената в имота жилищна сграда с идентификатор ……………., между следните съделители
и при следните квоти: за В. К.Л. - 2/6 ид.ч. от правото
на собственост, за В.В.К. - 2/6 ид.ч.
от правото на собственост, за Е.К.Л. - 1/6 ид.ч. от
правото на собственост, и за Р.Р.Л. - 1/6 ид.ч. от правото на собственост. С решението до делба са
допуснати и тавански етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ………….. между следните съделители
и при следните квоти: за В. К.Л. - 8/12 ид.ч. от правото
на собственост, за В.В.К. - 2/12 ид.ч.
от правото на собственост, за Е.К.Л. - 1/12 ид.ч. от
правото на собственост, и за Р.Р.Л.- 1/12 ид.ч. от правото на собственост. До делба са допуснати и сгради
с идентфикатори № ……………… с площ 20 кв. м. и № …………….. с площ 19
кв.м. между следните съделители и при следните квоти:
за В.К.Л. - 8/12 ид.ч. от правото на собственост, за В.В.К.
- 2/4 ид.ч. от правото на собственост, за Е.К.Л. - 1/4
ид.ч. от правото на собственост, и за Р.Р.Л. - 1/4 ид.ч. от правото на
собственост.
След приключване на съдебното дирене в производството
пред районния съд е починал съделителят В. К.Л. и на негово място са
конституирани наследниците му по закон Е.В.Л., В. В.К. и Ц.В.К..
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от съделителите Е.К.Л. и Р.Р.Л. само
в частта, в която е допуснат до делба първият етаж от двуетажната жилищна
сграда, с оплаквания за необоснованост и неправилност. Въззивниците
твърдят, че неправилно районният съд не е уважил наведеното от тях възражение
за изтекла придобивна давност по отношение на първия
етаж от жилищната сграда, който завладели от 2002 г., откогато в продължение на
повече от десет години манифестирали пред останалите съсобственици на имота
намерение за своене на вещта, за което свидетелствали
откритите на тяхно име партиди за електоенергия и
вода, както и множеството ремонти работи, извършени в този период. Искането е
за отмяна на решението в тази част и постановяване на нов акт по съществото на
спора, с който искът за делба на първия етаж от жилищната сграда да бъде
отхвърлен.
В останалите части решението на районния съд е влязло
в сила като необжалвано.
Въззиваемите Е.В.Л., В. В.К. и Ц.В.К. оспорват въззивната жалба.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие
следното от фактическа страна.
С договор за
продажба от ………….. г., оформен
с нотариален акт № ../…. г., К. Л. А. придобил собствеността върху празно
дворно място от 416 кв. м. , образуващо по плана на гр. С. парцел …, кв. .., при
съседи: С.К., Р. К.,
С. С. и улица „М.“.
По делото липсва спор, а и от представените по делото
скица № .. – …………/……….. г., както и
от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице К. М., изслушано
в производството пред районния съд, се установява, че описаното по-горе място е
идентично понастоящем с имот идентификатор ……………. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., одобрени със заповед ..-..-./…………. г. на
изпълнителния директор на АК, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, номер по предходен
план …., квартал …, парцел …, при съседи
по скица: поземлени имоти с идентификатори ……………., ……….., ………….., …………, ………………., ……………., ……………….., ………………., ……………, както и че в имота К.Л. А. построил и придобил по приращение двужетажна жилищна
сграда с идентификатор ………………., чийто
първи етаж с идентификатор ………………. представлява самостоятелно жилище -
апартамент (видно и от
схема № ..-…………./………… г.).
С договор за дарение, оформен с нотариален акт № …/…. г., К.Л. А. прехвърлил
на сина си В. К.Л. правото на собственост върху втория
етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в описания по-горе имот.
От удостоверение за наследници № ……../………… г. на
община С. се
установява, че К.Л. А. е починал през 1994 г., оставяйки
за наследници по закон съпругата си Ц. В. А. (починала през 2002 г.) и синовете
си В. К.Л. и Р. К.Л., починал през 1999 г. и оставил
за наследници по закон съпругата си Е.К.Л. и сина си Р.Р.Л..
Видно от нотариален акт № …/…. г., на …….. г. Ц. В. А. прехвърлила на В.В.К. по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка 2/6 ид. ч. от
правото на собственост върху поземлен имот, целият с площ от 469 кв. м., който
съгласно регулационния план на гр. С. от …. г. образува парцел … –
1 820, кв. …, при съседи: С. К., Р. К., С. С. и улица;
както и 2/6 ид. ч. от сутерен и първи етаж на
построената върху гореописаното място двуетажна масивна жилищна сграда, както и
2/12 ид. ч. от тавана на същата сграда.
От писмо изх. № ………./…………. г. на „ЧЕЗ Б.“ ЕАД се
установява, че от 01.01.2000 г. партидата за
електрическа енергия на обект, находящ се в гр. С., ул. „А. В.“ № .., аб. № ………………….., е на името на Е.К.Л..
От показанията на свидетелите Е. В. и Я. С., които съдът като правдиви и безпротиворечиви кредитира изцяло, се установява, че въззивниците от 2002 г. ползват първия етаж от жилищната
сграда, където се установили да живеят.
От представената от община С. справка се установява, че въззивните жалбоподатели
са декларирали на свое име жилище с разгърната застроена площ от 144 кв.
м., находящо се в гр. С., ул. „А. В.“ № ..
При горните факти съдът
обоснова следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми.
Спорният по делото въпрос е придобили
ли са въззивните жалбоподатели правото на собственост
в пълен обем върху допуснатия от районния съд до делба първи етаж от
двуетажната жилищна сграда, построена в дворното място, допуснато също до делба
(предвид
липсата на въззивна жалба срещу решението на районния
съд в частта, в която до делба е допуснато дворното място, въпросът
представлява ли то обща част не може да бъде разгледан от въззивния
съд).
За да се признае на едно лице право на собственост по
отношение на чужд имот, нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че
претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период, по – дълъг от
десет години, фактическа власт по отношение на конкретна вещ без
противопоставяне от страна на невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик, тоест поведение, безсъмнено сочещо, че упражнява
собственически правомощия в пълен обем за себе си.
Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно
решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен
имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той
владее изключително за себе си целия имот и откога. Поначало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено. След като основанието, на което въззивниците
са придобили фактическата власт върху вещта – по наследяване по закон от К.Л. А., признава
такава и на останалите съсобственици, то ги прави държатели на техните (чуждите) идеални
части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за
да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът (всеки от въззивниците), който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. След като въззивниците се позовават на придобивна
давност, в тяхна тежест е да установят, че са извършили действия, с които са престанали да
държат идеалните части от вещта за другите съсобственици и са започнали да ги
държат за себе си с намерение да ги своят, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. В случая доказателства за това, че въззивниците са завладяли частите
на останалите съсобственици, променяйки намерението си, както и че са манифестирали
пред останалите съсобственици и осъществили действия, отблъскващи владението им,
не са ангажирани.
Тъй като изводите на въззивния
съд съвпадат с тези на районния в обжалваното решение, последното трябва да
бъде потвърдено в атакуваната част.
Във връзка с искането на въззиваемите за присъждане на разноски, следва да се
отбележи, че в първата фаза на делбеното производство
страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави едва с
решението по извършване на делбата (освен по присъединените искове, които
подлежат на разглеждане във фазата по допускане на делбата) – аргумент от
разпоредбата на чл. 355 ГПК.
Вън от изложеното, следва да се
посочи, в решението на районния съд (в необжалваната
част относно допускането до делба на сгради с идентфикатори
№ …………….. с площ 20 кв. м. и № ……………….. с площ 19 кв.м.) е допусната очевидна фактическа грешка в частта
относно квотите и съделителите, която съдът служебно
следва да отстрани.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208/21.12.2018 г. по гр.
д. № 547/2017 г. Районен съд – гр. Самоков В ЧАСТТА, в която е допуснато да
се извърши делба на първи етаж с идентификатор …………….. от жилищна сграда с идентификатор ………….., построена
в недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „А. В.“ № .., а именно -
поземлен имот с площ от 507 кв. метра, съгласно скица № ..-…………../……… г., с
идентификатор ………….. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със заповед ..-..-./……………….. г. на
изпълнителния директор на АК, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, номер по предходен
план …., квартал …, парцел …, при съседи
по скица: поземлени имоти с идентификатори ……………., ………………, ……………., …………….., …………….., ………………., …………………, ……………, ……………, при посочените в решението квоти и
между посочените в него съделители.
В останалите
части решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.