РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. гр. Хасково, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640201283 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. Б. Д. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 21-1253-000081 от 09.04.2021 г. на Началник – група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети
общо 10 контролни точки. В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно
постановление, тъй като жалбоподателят не била извършила описаното
нарушение, без да се излагат конкретни доводи. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на
Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, редовно призован не
1
се явява. Чрез процесуалния си представител – адв. И.П. от АК - Хасково
заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество, след като
завява, че не оспорва описаната в съставения АУАН и издаденото НП
фактическа обстановка, аргументира доводите си за допуснати процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство, свързани
с нарушаване на прнципа non bis in idem, основани на факта на реализирана
наказателна отговорност по отношение на доверителя му за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 НК. Моли наказателното постановление да бъде отменено, а в
полза на жалбоподателя – присъдени направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по
жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а
атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима, по който въпрос е
налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 27.03.2021 г., в около 01:55 часа в град Хасково, жалбоподателят С.
Б. Д., управлявала лек автомобил марка „****”, модел „***“, с рег. № ***,
държава България, нейна собственост по ул. „****”, в посока към ул. „***“ №
**. По същото време до Дом №** свидетелите Б. С. Д. и П. А. П., двамата на
длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били установени със
служебния автомобил и в изпълнение на служебните си задължения, спрели
за извършване на проверка движещия се лек автомобил, управляван от
жалбоподателя. При извършване на проверката, след появило се съмнение у
органите на МВР за възможна употреба на алкохол, било поискано
съдействие и за оказване на такова от ОДЧ бил изпратен на място екип на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, включващ в състава си
свид. М. Д. Д., на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна
2
полиция“ при ОД на МВР – Хасково. Същият поканил жалбоподателя С. Б.
Д., посочена му като водач на моторното превозно средство, спряно за
проверка, да бъде тествана с техническо средство – „Алкотест Дрегер“ 7510 с
фабр. № ARВА - 0088. При извършване на проверката с техническото
средство било установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на
техническото устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 1.20 на
хиляда. След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и
съответно връчен Талон за медицинско изследване № 082304, като
впоследствие е взета кръвна проба, след като лицето се е явило в съответния
център на лечебното заведение за даване на кръвна проба в рамките на
предоставеното му време за това.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу
водача СЛ. Б. ДР. от град Хасково бил съставен на дата 27.03.2021 г., в нейно
присъствие, от свид. М. Д. Д. Акт за установяване на административно
нарушение, серия GA, № 399568 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от
ЗДвП, който жалбоподателят подписала, а в съответната предвидена графа,
жило вписано, че няма възражения. Такива не са постъпили допълнително и в
рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на същата
дата, според отбелязването в приложената разписка.
След съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
водачът на моторно превозно средство била отведена в сградата на РУ на
МВР – Хасково, където след извършен тест за употреба на наркотични
вещества и отчетения положителен резултат, същата била привлечена към
наказателна отговорност за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Според заключението на вещото лице, обективирано в Протокол №
200/02.04.2021 г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията
на алкохол в кръв и урина, в изпратените за изследване проби кръв от лицето
С.Д. се доказало етилов алкохол в количество 1.07 промила.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното
нарушение на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, след като пояснил, че
наказанието се налагало за резултата от кръвната проба.
С определение № 115, постановено в открито съдебно заседание,
3
проведено на 01.10.2021 г. от Районен съд – Хасково е одобрено постигнатото
споразумение между РП – Хасково и защитника на подсъдимата С.Б. Д.а, по
силата на което последната е призната за виновна в извършването на
27.03.2021 г. в град Хасково при управление на лек автомобил марка „****”,
модел „***“, с рег. № ****, държава България, нейна собственост, след
употреба на наркотични вещества – марихуана престъпление по чл. 343б, ал. 2
от Наказателния кодекс и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 НК са й наложени наказания лишаване от свобода за срок от 4 месеца,
чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години, както и
наказание глоба в размер на 450 лева, а на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.
3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, и наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от 10 месеца.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите П. А. П., Б. С. Д. и
М. Д. Д. относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на
проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на
административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти. Показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни
и в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното
превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, жалбоподателят
всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за
авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него
наказателно постановление. Не се възразява впрочем и като цяло по
отношение на осъществената и описана в акта и в НП фактическа обстановка,
според изричното последващо изявление от пълномощника на
жалбоподателя, макар в жалбата да се отрича факта на извършено
административно нарушение.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017
г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т.
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на
жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира такива процесуални нарушения, които да са от
категорията на съществените и поради това да налагат отмяна на санкционния
акт. Съставения акт за установяване на административно нарушение
формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати
нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му
лично на жалбоподателя. На същата е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него. АУАН е бил
съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от
страна на актосъставителя и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи. На следващо място, обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща
изискуемите реквизити, доколкото важи изнесеното по – горе относно
съдържанието на съставения АУАН, възприето изцяло от наказващия орган с
направеното уточнение за меродавната стойност на концентрацията на
алкохол в кръвта, допълвайки съдържанието с нови факти, установени след
съставяне на акта. В тази връзка е уместно да бъде отбелязано, че
действително, изложението на фактическата обстановка от актосъставителя,
5
възприето и от наказващия орган при издаване на наказателното
постановление, съдържа твърдения за концентрацията на алкохол в кръвта,
установена с техническо средство, а след това са въведени от наказващия
орган и такива за последващо установена стойност след проведено химическо
изследване. Това е станало, без съмнение, след повдигане на
административнонаказателното обвинение с действието по съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и поради тази причина
твърдението е останало извън акта и извън повдигнатото
административнонаказателното обвинение, като вярно е и това, че защитата
на жалбоподателя е срещу фактите, а не срещу правна квалификация с
уговорката за необходимо съответствие и релативност. Въпреки това, в
случая не би могло да се приеме, че е налице допуснато процесуално
нарушение, още по – малко такова от категорията на съществените, съобразно
въведените критерии за това, а именно накърняване правото на защита на
привлеченото към отговорност лице да узнае за какви факти се цели
ангажиране на отговорността му, тъй като ясно в съставения АУАН е
посочено, че това за управление на МПС след употреба на алкохол над
минимално допустимите стойности и попадащи в границите над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда, включително. Следователно, възраженията на
жалбоподателя в тази насока следва да се приемат за несъстоятелни. Дори
обаче да се приеме, че е налице несъобразяване от актосъставителя с
последващо установен факт, който е следвало да намери отражение в акта на
административно – наказателното обвинение, но не е, то дейността на
наказващия орган може да се приеме, че е в рамките на правомощията му по
чл. 53, ал. 2 ЗАНН, след като не се касае за обвинение за по – тежко
наказуемо деяние, обусловено от самата стойност на концентрацията на
алкохол в кръвта.
Всъщност, възраженията на пълномощника на жалбоподателя са
концентрирани за нарушение не при привличането към
административнонаказателна отговорност, а така също, и при реализирането
й и се състоят не твърдения в горния смисъл, а в такива за нарушаване на
принципа non bis in idem с оглед факта на реализиране на наказателна
отговорност на жалбоподателя. Това обстоятелство действително се
потвърждава, с оглед изложеното по – горе относно одобреното от съда
споразумение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, извършено на същата
6
дата и място при управление на същото МПС като процесното нарушение,
или в реална съвкупност с него. Именно последното е разграничителният
критерий, въз основа на който се гради извод, че въпреки изложеното, НП не
е издадено в противоречие с принципа “non bis in idem”. Забраната за
повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in
idem - е класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е
да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са
приключили с влязъл в сила акт. Установеното от чл. 4, § 1 от Протокол № 7
към ЕКПЧОС правило е съществен елемент на правото на справедлив процес
по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. По естеството си то представлява самостоятелна
гаранция на гражданите срещу угрозата да бъдат последователно подлагани
на наказателна репресия за престъпление, за което вече са били окончателно
осъдени или оправдани съгласно наказателната процедура на държавата. В
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.,
ОСНК, докладчик съдия Г. З. са очертани основните признаци на принципа
nе bis in idem, които обуславят следвания от ОСНК подход при тълкуването
на съответните разпоредби от националното право в аспекта на нормата на
чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Без да се налага подробен анализ в случая,
следва да бъде отбелязано, че по отношение на
административнонаказателното обвинение, повдигнато със съставяне на
процесния АУАН за нарушението, описано и в НП не са покрити критериите
„Енгел“, заложени в практиката на ЕСПЧ по прилагане на ЕКПЧОС,
възприети от Съда на Европейския съюз (СЕС) и определящи, съгласно
цитираното тълкувателно решение за квалифициране на обвинението за това
нарушение като наказателно. В случая липсва необходимата пълна
идентичност във фактическото описание на това обвинение, без значение на
дадената правна квалификация, с предмета на образуваното и водено
наказателно производство и повдигнатото срещу жалбоподателя обвинение за
извършване на престъпление по чл. чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс.
Предвид факта, че отговорността й за това престъпление е реализирана със
съдебен акт, влязъл в законна сила след влизане в сила на процесното
наказателно постановление, но не за управление на МПС след употреба на
алкохол, а за след употреба на наркотици, то въпреки липсата на възможност
за кумулиране и приоритет при реализиране на наказателната пред
админисстративнонаказателната отговорност, действието на принципа „ne bis
7
in idem“ от друга, не налага нужда някаква колизия да бъде преодолявана, тъй
като този принцип не е засегнат. Касае се за деяния, извършени в условията
на съвкупност – управление на МПС след употреба на наркотични вещества,
което е престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и едновременно с това – след
употреба на алкохол, установено по надлежния ред, като в зависимост от
конкретната концентрация би могло да се разсъждава дали то съставлява
административно нарушение или престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
За да се отговори на последния от повдигнатите въпроси при
осъществения контрол за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление, следва да се отчете, че в случая, от материалноправна страна
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени
от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по
недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и
наказателното постановление дата и място жалбоподателят С. Б. Д. от град
Хасково управлявала лек автомобил марка „*****”, модел „****“, с рег. №
****, държава България, нейна собственост след употреба на алкохол с
отчетена първоначално чрез техническо средство концентрация на алкохол в
кръвта 1.20 на хиляда, а според заключението на вещото лице, обективирано в
Протокол № 200/02.04.2021 г. за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръв и урина, в изпратените за изследване проби
кръв от жалбоподателя - 1.07 промила.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал.1, т. 2,
вр. чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона за движението по пътищата, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване и за неговото довършване на се
изисква настъпването на допълнителни вредни последици – напр.
причиняване на ПТП. Настъпването или липсата на такива последици
подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието и не е
определящо само по себе си за съставомерността на деянието.
За да бъде осъществен съставът на административно, предвиден в
цитираната разпоредба, за което жалбоподателят е привлечен и съответно е
реализирана отговорността, е необходимо деецът да управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 до 1,2 на
8
хиляда, включително установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на нарушение в закона е посочена точно
определена величина в границата над минимума, за съдържанието на алкохол
в кръвта на дееца – 0,8 промила до 1.2 на хиляда, включително, очертаващи
административнонаказателната му отговорност по т. 2 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП,
където минимумът е по – завишен – 0,8 на хиляда до горния праг на
стойността - 1.2 на хиляда, надвишаването на която обосновава ангажирането
на наказателна отговорност. Следователно, точното й определяне е от
съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина
следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените от закона
средства. Без каквото и да е съмнение, надлежният ред за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0.8 до
1.2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1 от
ЗДвП, е медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух, респ. този по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози и в случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е
доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е употребила алкохол. Факт,
който последната всъщност не отрича, а така също се потвърждава
недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на
наличния алкохол в кръвта – 1.2 на хиляда, установено първоначално чрез
субсидиарния подход за определяне количеството алкохол в кръвта - с
техническо средство, приложим в хипотезите, в които лицето на практика
отказва да даде кръвна проба за изследване или да съдейства за вземането на
кръв и извършването на лабораторно изследване за определяне
концентрацията на алкохол, каквато настоящата не е. Правилно,
съобразявайки това основно положение, наказващият орган е следвало да
отчете последващо реализирания в действителността факт, свързан с
провеждане на химическо изследване и определяне на меродавната стойност
на концентрацията на алкохол от 1.07 на хиляда.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното
производство, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то
в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в
концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 174,
9
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно 1.07 на хиляда.
За да бъде осъществено деянието, според изискванията на фактическия
състав в цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил
алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над 0.5 до
0.8 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага
анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство,
изпълващо със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на
състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 3 от
ЗДвП.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на
Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо
задължителен за съдилищата характер, понятието "управление", употребено в
чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите
и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на
оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали
превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой
или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият
съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по
отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 174, ал. 1 от
ЗДвП. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от
обективна страна на отделните транспортни престъпления и административни
нарушения.
По делото се установи, както от показанията на разпитаните свидетели,
че жалбоподателят именно е управлявала процесния лек автомобил марка
„****“, при извършване на проверката, откъдето, освен наличието на деяние,
се извлича и неговото авторство. Същото е извършено виновно от дееца при
наличието на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, знаел е, че не следва да управлява МПС след употреба на
алкохол, но въпреки това е управлявала автомобила, с което е целяла
настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е
предвидено кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв.
10
Правилно наказващият орган е приложил посочената санкционна разпоредба
като относима, с оглед установената стойност на концентрацията на алкохол в
кръвта и на жалбоподателя са наложени наказания именно в предвидените в
нормата размери. Размерите на наказанията са фиксирани от законодателя и
не подлежат на преценка при индивидуализацията. Съдът счита, че с тях ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1253-000081 от
09.04.2021 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
11