Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.01.2020
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 541 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 154 от 20.06.2019 г., постановено по
гр. дело №1431/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Ботевград е отхвърлен
предявения от Е.с.Л.1. с адрес ***, к.к. С. б., кв. Ч., ж.к. Л. 0,
бл. 000, представлявано от В.П.Т.-председател на Управителния съвет на ЕС,
срещу Т.М.Т., с ЕГН: ********** ***, иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 48, ал. 8 вр. чл. 51, ал.
1 от ЗУЕС за установяване съществуването на вземането на ищеца, за което е
издадена Заповед № 2492 от 14.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 852/2018 г. по описа на РС-Ботевград, както следва:
за сумата от 326, 41 евро, представляващи незаплатени парични вноски за
разходите за управление и поддържане на общите части на сграда в режим на
етажна собственост, находящ се в гр. Н., к.к. С.б.,
кв. Ч., ж.к. Л. 0, бл. 000, за апартаменти Б26 и Б27 за 2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2018 г. /датата на подаване
на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането. Отхвърлен е и
предявения от Е.с.Л.1 срещу Т.М.Т. иск по чл. 48, ал. 8 вр.
чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за заплащане на сумата от 326,41 евро, представляващи
незаплатени парични вноски за разходите за управление и поддържане на общите
части на сграда в режим на етажна собственост, находящ
се в гр. Н., к.к. С.б., кв. Ч., ж.к. Л.0, бл.000, за апартаменти Б26 и Б27 за
2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2018 г.
/датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането.
С постановеното решение е отхвърлен като неоснователен и иска на Е.с.Л.1 срещу Т.М.Т.
по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 478, 76 евро, представляваща
неустойка върху неплатени вноски в размер на 837 евро за периода 01.09.2017 г.
до 14.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.01.2018 г. /датата на подаване на
исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство Е.с.Л.1. с
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че е
неправилен извода на съда за незаконосъобразност на решението на ОСЕС, който
противоречи и на практиката на ВКС според която, извън определения от закона
срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения. Неприложим е принципа, че
нищожност може да се установява без срок. Посочва, че срокът за предявяване на
иск за отмяна на решението по т. 4 от ОСЕС, проведено на 17.7.2017 г., с което
е определен размера на паричните вноски за разходите за управление и поддържане
на общите части на сградата е изтекъл и в този срок решенията не са оспорени с
иск пред РС Несебър нито от ответника, нито от друг собственик. След изтичане на този срок, съдът не може да
се произнася инцидентно относно валидността и правилността им. Намира за
неправилен и извода на съда, че от протокола на ОС на ЕС не ставало ясно каква
е дължимата сума от всеки един съсобственик и начина на изчисляването й.
Процентът идеални части от общите части на сградата е записана в нотариалния
акт, но дори когато е определена неправилно в кв.м., не се включва в площта на
обекта. В случая в решението на ОСЕС е определен размера на паричните вноски за
разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в размер на 7,
20 евро/кв.м. от площта на апартаментите. Излага подробни съображения, че
изводът на съда, че решението по т. 4 на ОС, проведено на 17.7.2017 г.
противоречи на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за напълно погрешен, тъй като не е
съобразен с представения като доказателство по делото Правилник за вътрешния
ред, приет на същото общо събрание.Чл. 42 от правилника определя, че ежегодната
такса поддръжка в размер на 7,20 евро/кв.м. се разпределя на 5,00 евро/кв.м. за
ремонт и 2,20 евро/ кв.м. за управление, което означава, че първата сума е
определена законосъобразно по реда на чл. 50, ал. 2 ЗУЕС. По същество моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което исковата претенция
да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения
срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Т.М.Т. е
подал писмен отговор на въззивната жалба и е взето
становище за нейната неоснователност. Посочва, че таксата е за поддръжка на
общи части, а не за цялата квадратура на апартаментите и никаква нормативна разпоредба
не може да замести конкретизирането върху каква база се изчислява таксата.
Поддържа възраженията направени с отговора на исковата молба, а именно, че по
отношение на иска за присъждане на договорна лихва за забава, на осн. чл. 45 от Правилника за вътрешния ред, клаузата е
нищожна, поради противоречие със закона, тъй като договорната лихва по начало
има характер на възнаграждение за парична сума, а в случая договорната лихва
има санкционен характер във връзка със забава на изпълнението, т.е. касае се за
вид договорна отговорност, без страните да са посочили, че това обезщетение би
имало характер на неустойка. В условията на евентуалност прави възражение за
нищожност на клаузата за неустойка в размер на 0,2 % на ден върху неизпълнената
част от задължението поради противоречие с добрите нрави по аргумент от чл. 26
от ЗЗД. Изчислената лихва за една година е в размер на 73% и е несъпоставима с
определената в страната законна лихва.По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е основателна.
Ищецът Е.с.Л.1. с адрес ***,
к.к. С.б., кв. Ч., ж.к. Л. 0, бл.000, представлявано от В.П.Т.-председател на
Управителния съвет на ЕС
е предявил срещу Т.М.Т., с ЕГН: ********** *** обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл.
48, ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, чл. 48, ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 38, ал. 1, вр. с чл. 92 от ЗЗД. Твърди, че ответникът дължи парични вноски за разходите
за управление и поддържане на общите части на сградата за Апартамент Б26 за
2017 г. -408 евро и за апартамент Б27-429 евро или общо 837 евро. След подаване
на възражението в заповедното производство ответника заплатил сумата от 510,59 евро, поради което
останала неплатена сума от 326, 41 евро, която да бъде прието за установено, че
я дължи, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, а при условията на евентуалност - ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 326, 41 евро, както и сумата от 478, 76 евро,
представляваща договорна лихва върху неплатените вноски в размер на 837 евро за
периода 01.09.2017 г. до 14.06.2018 г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
В постъпилият отговор от ответника Т.М.Т. исковете
се оспорват. Твърди, че не ставало ясно как е формирана цената за поддържане на
общите части, не бил посочен метод на изчисляване на дължимите такси за
поддръжка. Прави възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва по чл.
45 от Правилника за вътрешен ред, поради противоречие със закона.
Установява се следната фактическа обстановка от
значение за спора:
Не се спори, че ответника Т.М.Т. е собственик на
апартамент № Б-27 и апартаментБ-26 в гр.
Н., к.к. "С.-б.".
От протокол № 3 се установява, че Общото
събрание на съсобствениците на Етажна собственост в жилищен комплекс
"Лагуна 1" в к.к. С.б. е проведено на 17.07.2017 г. и е взето решение
по т. 4, според което таксата за поддръжка да бъде в размер на 7,20 евро от 1
кв.м. По т. 2 е взето решение за приемане на преработен правилник за вътрешния
ред на жилищен комплекс Лагуна 1 и е прието при забава в плащанията да се
начислява 0,2% за забава. Според чл. 45 от правилника е предвидено, че ако
собственик не е платил вноските си в срок от 01 юли до 31 август, от 01
септември се начислява лихва в размер на 0, 2 % за ден от незаплатената сума,
като начисляването на лихвата се прекратява от момента на заплащането на дълга.
На 14.06.2018 г. ответника е заплатил сума от 510, 59 евро за поддръжка
за 2017 г.
С оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
По силата на чл.6, т.8, 9 и 10 от ЗУЕС, собствениците в
сгради в режим на етажна собственост са длъжни да изпълняват решенията на
органите на управление на етажната собственост; да заплащат разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата,
подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт
и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части; да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Общото събрание е орган на управление на етажната
собственост. Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗУЕС, решенията на
общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато собственик,
ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на
управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 от Гражданския процесуален
кодекс. Към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание.
Положителният установителен иск е
за признаване дължимостта на парично вземане, чийто
произход ищецът свързва с необжалвани и подлежащи на изпълнение решения на
общото събрание на етажната собственост.
Съдът проверява в това производство дали действително е взето
такова решение, дали има за предмет такова парично вземане, дали лицето, от
което се търси, е негов адресат, дали изпълнението му е свързано с отлагателно
условие и дали са настъпили някакви правоизменящи, правопогасяващи или правоизключващи
факти.
Събраните по делото доказателства сочат, че тези положителни
условия са налице, поради което ответникът е обвързан от взетите решения и тъй
като не ги е изпълнил доброволно в определения от правната норма срок, за ищеца
е възникнало правото да се ползва от принудителния механизъм на заповедното
производство, осигурен му от разпоредбата на чл.38, ал.2
от ЗУЕС.
По същество повечето възражения на ответника се свеждат до
незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС, въведени от ищеца като правопораждащи вземането му юридически факти и въз основа
на които се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение.
Възразява, че не ставало ясно как е формирана цената за поддържане на общите
части, че предвидената в чл. 45 от правилника договорна лихва за забава е
нищожна, но тези възражения са свързани единствено с въпроса за
законосъобразността на взетите решения, а те се разрешават в производство
по чл.40 ЗУЕС – по иск за отмяна на решение на общото събрание на ЕС. При липсата на данни ответника да е предявил в
предвидения от закона срок такъв конститутивен иск,
решенията стават задължителни за него и подлежат на изпълнение. Горните
възражения не могат да бъдат анализирани в настоящото производство.
По въпроса за характера на решенията
на ОС на ЕС е постановено Решение № 39 от 19.02.2013г. на ВКС по гр.д. №
657/2012г., I ГО, ГК. Съгласно даденото в него разрешение, решенията на ОС на
ЕС са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица,
насочени към постигане на обща цел. Налице е специална уредба относно
процедурата за вземане на тези решения /ЗС, ЗУЕС/, спазването на която е
основание за действителността на решенията. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални
основания за нищожност на решенията на ОС на ЕС, които по правната си същност
не са сделки и за тях не намира приложение ЗЗД. Законосъобразността на тези
решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. За разлика от
нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на
етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаване на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл.40, ал.2
от ЗУЕС. Извън определения от закона срок не
може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Дадено е разрешение, че тук е
неприложим принципа нищожност да се установява без срок. Съгласно така даденото
разрешение, съдебният състав приема, че по възраженията за нищожност и
незаконосъобразност се прилагат правилата на ЗУЕС, включително и чл.40, ал.2
от ЗУЕС, т.е. само в срока по този текст може да се иска отмяна
на решенията на етажната собственост, независимо от това дали се твърди
нищожност или незаконосъобразност. По тези съображения възраженията за
нищожност и незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС, включително и в
частта за нищожност на лихвата от 0,2% , са недопустими предвид уредения
специален ред и срок за оспорването им. След изтичане на срока за оспорване на
съдържанието му, протокола се стабилизира и има обвързваща етажните
собственици, третите лица и съда доказателствена сила
- така Решение № 8 от 24.02.2015 г., постановено по гр.д. № 4294/2014 г. на
ВКС, I г.о.
С оглед на това съдът намира, че
законосъобразността на взетите решения на общото събрание на етажната
собственост е извън предмета на настоящото производство. Собствениците са
длъжни да изпълняват решенията по реда на чл.38 от ЗУЕС, като в противен случай би се обезсмислила нормативно
установената процедура за атакуване на акта пред съда. В случая общото събрание
на етажната собственост, с необходимото мнозинство е взело решение за
разпределянето на такса-поддръжка по 7,20 евро на 1 кв.м., с което решение
ответникът е длъжен да се съобрази. От доказателствата по делото се установява,
че Т.М.Т. на 14.06.2018 г. е заплатил сума от 510, 59 евро за поддръжка
за 2017 г., поради което иска по чл. 422 ГПК следва да се уважи и бъде признато за установено, че ответника дължи сумата от 326, 41 евро /триста двадесет и шест евро и четиридесет и един евроцента/,
представляващи незаплатени парични вноски за разходите за управление и
поддържане на общите части на сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. Н., к.к. С. б., кв. Ч., ж.к. Л.0, бл. 000,
за апартаменти Б26 и Б27 за 2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането. Решението на
РС-Ботевград в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което искът бъде уважен
По т. 2 от протокола е
прието да се начислява процент за забава на плащанията, считано от 1 септември
на отчетната година, в размер на 0,2 %. Това решение също не е обжалвано от
ответника и както вече се посочи е стабилизирано и обвързва етажните
собственици, като не могат да се релевират основния за неговата нищожност, щом като
решението не е обжалвано.
Като ползва изчисленията за лихва /по 0,2 %/, съдът
сам при условията на чл.162 ГПК определя размера върху 837 евро за времето от 01.09.2017 г. до 14.06.2018 г., на 478, 76 евро
/четиристотин седемдесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента/. Решението
в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което
искът бъде уважен.
С оглед уважаване на
иска по чл. 422 ГПК, иска по чл. 48, ал. 8 вр. чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС, предявен като евентуален, не следва да се разглежда, като
съдът не дължи произнасяне по него, а решението в тази част следва да се
обезсили.
С оглед изхода на делото и
направеното от ищеца
искане, ответника
следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение в размер на 700
лева. Така направеното възражение за прекомерност е основателно с оглед
фактическата и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно
заседание без събиране на доказателства. С оглед на това на въззивника следва да се присъди по-нисък размер на заплатеното от него адвокатско
възнаграждение, а именно минималния такъв за този вид защита /за неоценяеми искове по чл. 7, т. 4 от Тарифа № 1/09.07.2004
г./, а именно 300 лева
и 50 лева заплатена държавна такса или общо 350, 00 лева.
За първоинстанционното производство разноски не се
присъждат, тъй като не е направено искане
в с.з. и не е представен списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 154 от
20.06.2019 г., постановено по гр. дело №1431/2018 г. по описа на Районен съд -
гр. Ботевград, в частта, в която е отхвърлен предявения от Е.с.Л.0. с адрес ***, к.к. С.б., кв. Ч., ж.к. Л. 0, бл. 000, представлявано
от В. П. Т.-председател на Управителния съвет на ЕС, срещу Т.М.Т., с ЕГН: **********
***, иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл.
48, ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за установяване
съществуването на вземането на ищеца, за което е издадена Заповед № 2492 от
14.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 852/2018 г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата от 326, 41 евро
/триста двадесет и шест евро и четиридесет и един евроцента/, представляващи
незаплатени парични вноски за разходите за управление и поддържане на общите
части на сграда в режим на етажна собственост, находящ
се в гр. Н., к.к. С. б., кв. Ч., ж.к. Л.0, бл. 000, за апартаменти Б26 и Б27 за
2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2018 г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Е.с.Л.1. с адрес ***,
к.к. С. б., кв. Ч., ж.к. Л. 0, бл. 000, представлявано от В. П. Т.-председател
на Управителния съвет на ЕС, срещу Т.М.Т., с ЕГН: ********** ***, с правна
квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 48, ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС,
че Т.М.Т., с ЕГН: ********** ***
дължи на Е.с.Л.1 сумата от 326, 41 евро /триста двадесет и шест евро и
четиридесет и един евроцента/, представляващи незаплатени парични вноски за
разходите за управление и поддържане на общите части на сграда в режим на
етажна собственост, находящ се в гр. Н., к.к. С.б.,
кв. Ч., ж.к. Л. 0, бл. 000, за апартаменти Б26 и Б27 за 2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2018 г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
ОТМЕНЯ решение № 154 от
20.06.2019 г., постановено по гр. дело №1431/2018 г. по описа на Районен съд -
гр. Ботевград, в частта, в която е отхвърлен предявения от Е.с.Л.1. с адрес ***, к.к. С. б., кв. Ч., ж.к. Л. 0, бл. 000,
представлявано от В.П.Т.-председател на Управителния съвет на ЕС, срещу Т.М.Т.,
с ЕГН: ********** ***, иск по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, вр.
чл. 92 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 478, 76 евро,
/четиристотин седемдесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента/
представляваща неустойка върху неплатени вноски в размер на 837 евро за периода
от 01.09.2017 г. до 14.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.01.2018 г. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.М.Т., с ЕГН: ********** *** да заплати на Е.с.Л.1. с адрес ***, к.к. С.б., кв. Ч., ж.к. Л. 0, бл. 000,
представлявано от В.П.Т.-председател на Управителния съвет на ЕС сумата от 478,
76 евро /четиристотин седемдесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента/,
представляваща неустойка върху неплатени вноски в размер на 837 евро за периода
от 01.09.2017 г. до 14.06.2018 г.
ОБЕЗСИЛВА решение № 154 от 20.06.2019 г., постановено по гр. дело
№1431/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Ботевград, в частта, в която е
отхвърлен предявения от Е.с.Л.1. с адрес ***, к.к. С. б., кв. Ч0, ж.к. Л. 0,
бл.000, представлявано от В.П.Т.-председател на Управителния съвет на ЕС, срещу
Т.М.Т., с ЕГН: ********** ***, иск с правна квалификация чл. 48, ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за заплащане на сумата от 326, 41
евро /триста двадесет и шест евро и четиридесет и един евроцента/,
представляващи незаплатени парични вноски за разходите за управление и
поддържане на общите части на сграда в режим на етажна собственост, находящ се в гр. Н., к.к. С. б., кв. Ч., ж.к. Л. 0, бл. 000,
за апартаменти Б26 и Б27 за 2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.07.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.М.Т., с ЕГН: **********
*** да
заплати на Е.с.Л.1. с адрес ***, к.к. С.б., кв. Ч., ж.к. Л. 0,
бл. 000, представлявано от В.П. Т.-председател на Управителния съвет на ЕС сумата от 350, 00 лв.
/триста и петдесет лева/ разноски за производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.