ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 539
гр. Троян, 09.10.2019 год.
Троянски районен съд, втори състав,
в закрито заседание на девети
октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Иванова
при секретаря ………., като разгледа
докладваното от съдията Иванова гр. дело № 663 по описа на ТРС за
2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
В Троянски районен съд е образувано
гр. дело № 663 по описа за 2018г., след като с определение № 52 от 15.01.2018г.,
постановено по гр.дело №39/2018г. на Плевенски окръжен съд, влязло в законна
сила на 06.07.2018г., е прекратено производството по посоченото гр.дело и
същото е изпратено по компетентност на Районен съд гр.Троян.
С определение от 23.10.2018г., съдът
е отделил от производството по гр.д. № 663 по описа на Районен съд гр.Троян за
2018г., образувано по предявен иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване
нищожността на влезли в сила съдебни решения, искът за установяване нищожността на решения
№ 909/24.01.2001г. и № 644/2001г. на ОСЗГ-Троян, предявен
от В.Ц.С. ***, за разглеждане в отделно производство по реда на чл.145 и сл. АПК, тъй като съединените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и
също производство.
Производството по гр.д. № 663 по
описа на Районен съд гр.Троян за 2018г. е с правно основание чл.270 ал.2 от ГПК, за прогласяване на нищожност на Решение № 138/2010г., постановено по гр.д.
№ 1040 по описа на ТРС за 2009г. и на Решение № 266 от 11.11.2010г., постановено по
гр.дело № 300 на Ловешки окръжен съд;.
Ищцата
твърди нищожност на Решение №138 от 04.05.2010г. по гр.д.№1040/2009г. на ТРС с
аргумент, че „…са внесени документи с невярно съдържание, неотговарящи на
изискванията на закона и в което е включена Д. Д. без правно основание…“ /т.5
от петитума на ИМ/, както и нищожност на Решение №266 по гр.д.№300 от
11.11.2010г. на ЛОС, с аргумент: „противоречащо на закона и в разрез с приетата
съдебна практика, в което е отсъдена делба на имоти, представени в съда с
документи с невярно съдържание и включена Д. Д. без наследствени права за
възстановени от ОСЗГ гр.Троян имоти“ /т.6 от петитума на ИМ/.
Искът по
чл.270, ал.2 ГПК е установителен и неоценяем, и при липсата на специална разпоредба,
която да изключва общите правила за подсъдността, важат разпоредбите на чл.103 и 104 от ГПК.
Искът е родово подсъден на районния съд, независимо от това
дали се иска прогласяване нищожност на решение постановено от районен, въззивен или касационен
съд, тъй като разпоредбата на чл.270, ал.1 ГПК определя правомощията на въззивния съд при релевирана или констатирана нищожност на
първоинстанционното решение при обжалването му, но не определя подсъдността на
иска по чл.270, ал.2 ГПК.
Изложените аргументи мотивират съда
да приеме, че исковата претенция е подсъдна на РС-Троян и същият е компетентен
да се произнесе.
От приложените по делото доказателства и от
извършената от настоящия състав служебна проверка се установява, че Решение
№138 от 04.05.2010г. по гр.д.№1040/2009г. на ТРС е обжалвано и с Решение №266
по гр.д.300 от 11.11.2010г. на ЛОС е отменено решение № 138, т. ІІ/ 04.05.2010
година на Троянския районен съд по гражданско дело № 1040/ 2009 година в
частта, с която е допуснато да се
извърши съдебна делба между Й.Ц.Ш.,
ЕГН ********** ***, Х.Ц.К., ЕГН ********** ***, Й.Ц. П., ЕГН ********** ***, Д.
Ц.Д., ЕГН ********** ***, М.И.Д., ЕГН ********** ***, Ц.М.Д., ЕГН **********,***,
П.М.Х., ЕГН ********** ***, Н.Ц.Д., ЕГН ********** *** и В.Ц.С., ЕГН **********
***, и в частта за определените дялове: от които за Й.Ц.Ш., Н.Ц.Д. и В.Ц.С., с горните данни се отреждат по
ДЕВЕТДЕСЕТ И ШЕСТ ДЯЛА на всеки един от тях, за Х.Ц.К. и Й.Ц. П., с горните
данни се отреждат по ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ ДЯЛА, на всеки един от тях, за М.И.Д., П.М.Х.
и Ц.М.Д., с горните данни се отреждат по ТРИДЕСЕТ И ДВА ДЯЛА, на всеки един от
тях и за Д. Ц.Д., с горните данни се отреждат ШЕСТДЕСЕТ ДЯЛА, като
вместо него, съдът е постановил между кои страни и при какви квоти допуска да
се извърши съдебна делба на недвижими имоти, останали в наследство от Ц.М.Д.,***,
починал на 12.06.1958 година, а по отношение на включените в делбата имоти,
решението е оставено в сила.
Решение №266 по гр.д.300 от 11.11.2010г. на ЛОС е
обжалвано пред ВКС и с определение №988/24.10.2011г. по гр.д.№351/2011г. на
ВКС, не е допуснато касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав счита, че така заявената
претенция по реда на чл.270 ал.2 от ГПК е недопустима, поради следните
съображения: Когато съдебно решение е било
обжалвано пред въззивната или касационната инстанция и е постановено ново
решение по същество, то решението на предходната инстанция не попада в обхвата
на чл. 270, ал. 2 ГПК, тъй като решението на предходната инстанция вече е било
проверено от въззивната или касационната инстанция относно неговата валидност.
Чл. 269 ГПК изрично регламентира задължението на съда да извърши служебна
проверка на обжалваното решение без значение дали нищожността е релевирана от
обжалвалата решението страна или не /„Въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.”/. Тази
служебна проверка за валидност обхваща цялото решение, независимо дали
въззивната жалба е частична или се обжалва окончателният съдебен акт на
предходната инстанция изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК:
„Независимо от предпоставките по ал.1, въззивното решение се допуска до
касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при
очевидна неправилност.” С правилото, съдържащо се в тази разпоредба, се въвежда
служебният контрол за валидност на въззивните решения (подлежащи на касационно
обжалване, т.е. извън изрично предвидените в чл. 280, ал. 3 ГПК) и в
касационната инстанция още на етапа на допускане до касационно обжалване.
Изложените аргументи са в подкрепа
на извода, че служебна проверка относно нищожността на обжалваното решение се
извършва, както от въззивната инстанция, така и на етап допускане до касационно
обжалване, а също така и от касационната инстанция в производството по
същество. След като цитираните по-горе съдебни решения са били проверени относно
своята валидност от по-горната инстанция, то искът по чл. 270, ал. 2 ГПК е
недопустим, тъй като от съда се иска да извърши проверка, която вече е
извършена. Не може да се иска съдът да
се произнесе втори път по въпрос, по който се е произнесъл с влязло в сила
съдебно решение.
В настоящият казус, след произнасяне на въззивната и касационната
инстанция, решението е влязло в сила и обхватът на проверката относно
валидността на решението, което е било разгледано по реда на инстанционния
контрол, се включва в силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на
последната инстанция.
За пълнота на изложеното, извън
аргументите за недопустимост, съдът следва да отбележи, че по отношение на
атакуваните съдебни актове не е налице и никоя от хипотезите на нищожност – същите
са в писмена форма, подписани са, постановени от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав,
в рамките на правораздавателната власт на съда и волята на същия е изразена по
начин, който позволява тя да се изведе от акта. „ГПК не съдържа определение за
нищожност на съдебните решения, поради което съдържанието на това понятие
следва да бъде изведено по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на
съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен
правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Нищожността е
най-тежкият порок на съдебното решение и макар да няма дадена в закона легална
дефиниция, в съдебната практика се приема, че е налице такава, когато решението
е постановено извън правораздавателната власт на съда, от незаконен състав, при
неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не
може да бъде разкрита по пътя на тълкуването. Нищожното решение за разлика от
недопустимото не е годно да породи правни последици, ето защо това е
единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение
или по исков ред безсрочно /чл.270, ал.2 ГПК/. Това е
прието и в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г., постановено по тълк. дело №
1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдебните решения са нищожни само в
случаите на постановяването им от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен
състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не са подписани от
членовете на съдебния състав, ако не са в писмена форма, както и при абсолютна
неразбираемост на волята на съда дори и при тълкуване.“.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА КАТО НЕОДОПУСТИМО производството по гр. дело №663/2018г.,
образувано по предявена искова молба от В.Ц.С. ***, с искане за
обявяване нищожност на Решение № 138/2010г., постановено по гр.д. № 1040 по описа
на ТРС за 2009г. на Троянски районен съд и Решение № 266 от 11.11.2010г.,
постановено по гр.дело № 300 на Ловешки окръжен съд с правно основание чл.270
ал.2 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Ловеч в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Районен
съдия: