РЕШЕНИЕ
гр.София, 08.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на десети ноември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Весела Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 37/2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
от „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** против А.М.П. с
ЕГН ********** *** за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 25 837.10
лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 01.07.2013г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението – 29.08.2019г. до окончателното плащане, сумата от 20 820.86 лв. - договорна
лихва за периода 20.11.2014г.-22.08.2019г., сумата от 2 101.49 лв. – обезщетение за забава /лихвена надбавка
за забава/ до датата на настъпване на предсрочна изискуемост, за периода
20.12.2014г.-22.08.2019г., сумата от 52.27
лв. – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост,
начислена за периода 23.08.2019г.-28.08.2019г. и сумата от 120 лв. – разходи при изискуем кредит, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на задължение въз основа на документ от
14.09.2019г. по ч.гр.д. № 50133/2019г. на СРС, 59 състав.
Претендират се и направените в
заповедното и в исковото производство разноски.
Твърди се сключен между страните Договор
за кредит за текущо потребление от 01.07.2013г., по силата на който банката предоставила на ответницата кредит за текущо
потребление в размер на 34 800 лв. със срок на издължаване от 120 месеца, при
лихва и други условия, подробно уговорени в договора. Поддържа се, че банката е изпълнила
задълженията си по договора, като кредитът бил усвоен на 02.07.2013г. по
сметката на ответницата. Съгласно чл. 8
от договора, уговорената лихва за предоставения кредит е 8,45% годишно или
0,02% на ден при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс, а при
нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава,
като максималният размер може да достигне 14,95% годишна лихва. Неразделна част
от договора били Общите условия за предоставяне кредити за текущо потребление
на физически лица на Б.Д. ЕАД, като съгласно чл. 19.1 при забава плащането на
месечни вноски договореният лихвен процент се увеличава с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта
при допусната забава над 90 дни – чл. 19.2 от ОУ, остатъкът от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Твърди се, че на датите на падежа
от декември 2014г. до август 2019г. кредитополучателят не заплатил 57 месечни вноски в общ размер на
просрочените суми, включващи главница и лихви 29 400.35 лв. На
31.03.2016г. банката подала заявление по чл. 417 ГПК и в нейна полза били
издадени ЗНИ и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 75018/2015г. на СРС, 64 състав
само за падежиралите просрочени главници по вноски в размер на 5 530.20
лв., като в останалата част – за предсрочно изискуема главница и за всички
договорни възнаградителни и наказателни лихви заявлението е отхвърлено, поради
нередовно обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. До
кредитополучателя била изготвена и изпратена Покана-уведомление изх. №
11-20-00165/16.01.2019г., връчена чрез ЧСИ Д.В., с рег. № 861 на КЧСИ, по реда
на чл. 47, ал.3 ГПК, видно от Констативен протокол от 09.05.2019г. Излага се в
исковата молба, че на 29.08.2019г. банката подала заявление по чл. 417 ГПК за
главница в размер на 31 367.30 лв., която поради грешка е претендирана в
този размер, за договорна лихва в размер на 20 820.86 лв., за лихвена
надбавка за забава в размер на 2 101.49 лв., за обезщетение за забава в
размер на 52.27 лв. и за 120 лв. такси по заема. По заявлението било образувано
ч.гр.д. № 50133/2019г. на СРС, 59 състав, по което била издадена ЗНИ и
Изпълнителен лист за посочените суми. Поради депозирано в срок възражение от
длъжника по чл. 414 ГПК, банката предявява настоящия иск за установяване
вземанията му по издадената заповед за изпълнение.
Правното
основание на предявените искове чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен такъв от ответника.
Възразява се
против допустимостта и основателността на исковете.
Направени са
възражения, че исковете са недопустими, защото между същите страни на същото
основание и за същото искане има влезли в сила разпореждане, ЗНИ и ИЛ по
ч.гр.д. № 75018/2015г. на СРС, 64 състав. Освен това с Определение №
2975/11.02.2020г. на СГС по в.ч.г.д. № 16651/2019г. било признато, че клаузите
по чл. 8 и чл.9, чл. 19.1 и чл. 19.2, изр.2 от ОУ са неравноправни и нищожни по
см. на чл. 143-148 ЗЗП, вр. чл. 33, ал.1 ЗПК и чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД и
разпореждането било отменено, а ЗНИ и ИЛ – обезсилени. На трето място се
възразява, че иска е недопустим, тъй като бил предявен в размер, по-нисък от
претендирания в заповедното производство, а изменение на иска по реда на чл.
214 ГПК в производството по чл. 422 ГПК било недопустимо. Възразява се и че искът
е недопустим поради изтичане на преклузивен 5 годишен срок по чл. 87, ал.5 ЗЗД
за разваляне на договора за кредит, тъй като предсрочната изискуемост е
настъпила с начална дата още от 20.09.2013г. Пет годишния давностен срок
започвал да тече от 20.10.2013г. и е изтекъл на 20.09.2018г., а поканата била
получена на 09.05.2019г. Възразява се, че лихвеният процент е бил увеличаван
незаконосъобразно, ответницата не е получавала друг погасителен план. Направени
са възражения за недействителност на чл. 11 от договора за кредит, чл.2, ал.1,
пр.2 от Договор за особен залог. Оспорва се като недопустимо и неоснователно
искането за лихви, неустойки и такси, тъй като съгласно т.2 от ТР № 3 от
27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит може да е и се
определя само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума за главница, и то ако предсрочната изискуемост е обявена в рамките
на преклузивния срок, а в настоящия случай тя е обявена след този срок.
Ответницата оспорва действителността и на клаузите за дължими такси, неустойки,
лихви и годишен процент на разходите.
Релевирано е и
възражение за погасяване вземанията по давност.
По делото са събрани писмени
доказателства. Прието е заключение на ССчЕ.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният положителен установителен иск е допустим, като
предявен в законоустановения в чл. 415 ГПК срок, по редовна искова молба, при
наличието на правен интерес и при отсъствието на отрицателни
предпоставки за упражняването му. Видно от
приложеното ч.гр.д. № 50133/2019г. по описа на СРС, 59 състав е
издал Заповед за изпълнение на задължение въз основа на документ от
14.09.2019г. за сумата от 31 367.30
лв., представляваща неплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 01.07.2013г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението – 29.08.2019г. до
окончателното плащане, сумата от 20 820.86
лв. - договорна лихва за периода 20.11.2014г.-22.08.2019г., сумата от 2 101.49 лв. – обезщетение
за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на предсрочна
изискуемост, за периода 20.12.2014г.-22.08.2019г., сумата от 52.27 лв. – обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемост, начислена за периода
23.08.2019г.-28.08.2019г. и сумата от 120
лв. – разходи при изискуем кредит.
По
подадена от длъжника П. частна жалба по чл. 419 ГПК, с определение № 2975/11.02.2020г. по
ч.гр.д. № 16651/2019г. състав на СГС отменил разпореждането от
14.09.2019г. по ч.гр.дело № 50133/2019г. по описа на СРС, ГО, 59 състав,
обективирано в издадената в полза на „Б.Д.” ЕАД заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с което е допуснато
незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист срещу длъжника А.М.П. за
следните суми: за разликата над сумата от 25 837.10 лева до пълния размер
от 31 367.30 лева /т.е. за сумата от
5 530.20 лева/ – главница по договор за кредит от 01.07.2013г.,
дължима за периода от 20.12.2014г. до
20.11.2015г.; за сумата от 20 820.86 лева - договорна лихва, дължима за
периода от 20.11.2014г. до 22.08.2019г., както и в частта за претендираната
лихвена надбавка за забава в размер на 2 101,49 лева за периода от
20.12.2014г. до 22.08.2019г. и е обезсилил издадения изпълнителен лист срещу А.М.П.
в тази му част. Приел
е, че по ч.гр.д. № 75018/2015г. по описа на СРС, ГО, 64 състав в полза на банката
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК за сумата от 5 530.20 лв. главница, съставляваща сбор от
падежирали вноски за периода 20.12.2014г.-20.11.2015г. и изпълнителен лист,
които няма данни да са обезсилени, поради което е недопустимо повторното
издаване на изпълнителен лист за същото вземане по ч.гр.д. № 50133/2019г. По
отношение на претендираната договорна лихва въззивният състав е приел, че
клаузите на чл. 8 и чл. 9 от договора за кредит и на чл. 19 от ОУ са
неравноправни и на осн. чл. 26, ал.1, пр. 1-во, вр. чл. 146, ал.1 ЗЗП са
нищожни поради това, че условията за промяна на базовия лихвен процент не са
посочени по начин, който да позволява на потребителя да се ориентира в бъдещите
параметри на сделката, както изисква чл. 147 от ЗЗП. Същото е прието и по
отношение на клаузите на чл. 19.1 и чл. 19.2 от ОУ, уреждащи правила за
заплащане на неустойка при забава, доколкото начинът на определяне на същите е
поставен в зависимост от размера на договорения между страните лихвен процент и
на второ място – поради противоречието им с императивната разпоредба на чл. 33,
ал.1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал.2 от
същата разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
СГС е оставил без
уважение частната жалба на А.М.П.
срещу разпореждането от 14.09.2019г. по ч.гр.д. № 50133/2019г. по описа на СРС,
ГО, 59 състав, обективирано в издадената в полза на „Б.Д.” ЕАД заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с което
е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист срещу длъжника,
в останалата обжалвана част.
Т.е. видно е, че
издадената заповед за изпълнение не е обезсилена, а е отменено единствено
разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен изпълнителния лист за
главница в размер на 5 530.20 лв., която именно е предмет на ч.гр.д. №
75018/2015г. на СРС, 64 състав, както и за договорната лихва в размер на
20 820.86 лв. и лихвената надбавка в размер на 2 101.49 лв. За
останалата част от вземанията разпореждането за незабавно изпълнение не е
отменено. Поради това неоснователно е възражението на ответницата за
недопустимост на исковете. Настоящото производство е за вземания, различни от
това, за което е издадена заповедта за изпълнение по по ч.гр.д. № 75018/2015г.
на СРС, 64 състав, което изрично е посочено в исковата молба и се установява от
цитираните актове.
Доколкото заповедта за
изпълнение не е обезсилена, а е отменено единствено разпореждането за незабавно
изпълнение и е обезсилен изпълнителния лист в посочените части, искът по чл.
422 ГПК за установяване вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение
е допустим.
На последно място –
допустим е иск по чл. 422 ГПК за установяване вземания в по-нисък размер от
тези, за които е издадена заповед за изпълнение, като за размера над предявения
с иска по чл. 422 ГПК заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване.
От фактическа страна се
установява следното:
Страните
не спорят и от приетите по делото писмени доказателства и съдебно-счетоводна
експертиза се установява сключването между тях на Договор
за кредит за текущо потребление от 01.07.2013г., по силата на който банката
отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 34 800 лв. за текущо
потребление. Срокът за издължаване на кредита е определен на 120 месеца,
считано от неговото усвояване. Съгласно чл. 8 от Договора, кредитът се олихвява
с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8,45% годишно при
изпълнение на условията по програма ДСК Престиж плюс, описани в Приложение № 2.
При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава,
съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити със съответните изменения на
променливата му компонента, който към датата на сключване на договора е 14,45%
годишно. Според чл. 9 от Договора, годишния процент на разходите по кредита е
определен на 10,05 и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в
Общите условия. Договорът е сключен при Общи условия, които са представени по
делото. Съгласно чл. 7.1 от ОУ, кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който е зависим от базов лихвен процент /променлива компонента/,
определян по одобрена от кредитора методология. Лихвата по кредита се променя
при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора. Съгласно чл.
19.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Страните са уговорили в чл. 19.1 от ОУ, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, а след тази дата – със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Към договора е подписан
Погасителен план, съдържащ падеж на съответната погасителна вноска, размерът й,
вкл. диференциран по вноска за главница и вноска за лихва, и остатъчния размер
на главницата.
Видно от Разпореждане
от 31.03.2016г. по ч.гр.д. № 75018/2015г. на СРС, заявлението на кредитора Б.Д.
ЕАД за издаване заповед за изпъленние по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист е
отхвърлено в частта за разликата между 5 530.20 лв. до пълния размер на
претенцията от 31 367.30 лв. – главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 01.07.2013г., ведно със законната лихва, както и за сумите от
3 365.83 лв. – договорна лихва за периода 20.11.2014г.-02.12.2015г.,
116.07 лв. – надбавка за забава за периода 20.11.2014 г. – 02.12.2015г. и 120 лв.
такси по заема, като съдът е приел, че от представените доказателства не се
установява настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Издадени са заповед
за изпълнение и изпълнителен лист само за сумата от 5 530.20 лв.
главница за периода 20.12.2014г. до 20.11.2015г.
С покана-уведомление
изх. № 11-20-00165/16.01.2019 г. банката е отправила чрез ЧСИ изявление до
ответницата, че поради забава в погасяването на дължимите вноски обявява
кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена на ответницата чрез
работодател на 09.05.2019 г., за което между страните не се спори.
По делото е прието заключение
на вещо лице по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и
безпристрастно, видно от което кредитът е усвоен на 02.07.2013г. с превод по сметката
на ответницата на сумата от 34 800 лв. За периода 02.07.2013г. до
19.10.2015г. за погасяване на кредита са постъпили суми в общ размер на 7 458.08 лв., с
които са погасени както следва: 3 432.70 лв. погасена главница,
3 975.68 лв. погасена лихва и 49.70 лв. санкционираща лихва. Вещото лице
посочва, че по кредита е допусната забава, като общия брой дни забава при
просрочия е 3 127, а от 20.08.2015г. до 29.08.2019г. – 1 449 дни. Към
29.08.2019г. просрочената непогасена главница е 8 618.57 лв., а просрочената
непогасена договорна лихва е 20 873.14 лв. Последната изцяло заплатена
сума за главница и лихва е от 03.11.2014г. Непогасената главница е
31 367.30 лв. Неплатената редовна договорна лихва за периода
20.11.2014г.-22.08.2019г. е в размер на 20 820.85 лв. През периода на
действие на договора е имало една промяна на лихвения процент, като до
20.08.2015г. той е бил 8,95%, а до 22.08.2019г. – 14,95%. Неплатеното обезщетение
за забава, изчислено върху просрочената главница и в размер на 10% годишно /законната
лихва/ за периода 20.12.2014г.-22.08.2019г е 2 101.49 лв. Законната лихва
за забава върху главница от 25 837.10 лв. за периода
23.08.2019г.-28.08.2019г. е в размер на 43.06 лв. По заема е осчетоводена такса
за изискуемост в размер на 120 лв. Няма доказателства за извършени погасявания
след датата на подаване на заявлението.
Вещото лице е дало
заключение и по задачи, формулирани от ответницата – за размера на задълженията
за главница и лихва при прилагане на първоначалния лихвен процент, видно от което
размерът на дължимата главница при прилагане на първоначалния лихвен процент
към 09.05.2019г. е 18 021.44 лв., а на договорната лихва – 13 457.99
лв. В таблицата, изготвена при отговора на този въпрос, вещото лице не е
отразило задълженията по предсрочно изискуемата главница, платените от
ответницата суми и сумата, за която са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по предходно подадено заявление по чл. 417 ГПК.
При така установеното,
се налагат следните правни изводи:
По
така предявения иск съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154 ГПК
ищецът носи тежест да докаже наличието
на сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание /договор за
потребителски кредит/, предоставяне на заемната сума; уговореният начин за
връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на
заема; наличие на предпоставките за обявяване кредита за предсрочно изискуем и обявяване
на предсрочната изискуемост на ответника; размер на непогасените главница и
лихви.
Ответникът следва да докаже възраженията си, от които
черпи изгодни за себе си правни последици, както и в случай, че ищецът установи
фактите, за които носи тежестта на доказване - погасяване на дължимите суми
/изпълнение/ по договора.
По иска за главница:
Между страните не се спори относно сключването на
процесния договор за кредит и получаване от ответницата в заем на сумата от 34
800 лв., срещу което тя е поела задължение да я върне разсрочено, на вноски с
падежи 20-то число на месеца, определени в Погасителен план, неразделна част от
договора. Доколкото договорът е сключен през 2013г. съдът намира същия за
действителен и отговарящ на изискванията на Закона за потребителския кредит,
като няма и възражения в противен смисъл от ответницата.
Искът е предявен против
кредитополучател по договор за банков кредит, при твърдения за обявена на
кредитополучателя предсрочна изискуемост поради забава от негова страна плащането
на вноски, с уведомление, получено на 09.05.2019г. чрез работодател. Видно от
заключението на вещото лице и издадената предходна заповед за изпълнение за
падежирала и неплатена главница по ч.гр.д. № 75018/2015г. на СРС, ответницата е
допуснала забава още по вноската с падеж 20.12.2014г., впоследствие е допуснала
постоянна забава, като до обявяване на кредита за предсрочно изискуем с
уведомлението от 09.05.2019г. тя не е заплащала каквито и да е вноски в период
повече от 4 години. Поради това са били налице предпоставките на чл. 19.2 и чл.
20.2 от ОУ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Неоснователно е
възражението на ответницата, че правото на ищеца да развали договора е погасено
по давност на основание чл. 87, ал.5 ЗЗД, доколкото до датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост – 09.05.2019г. не са изтекли 5 години.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател
/лично или фингирано по реда на ГПК в случаите, когато връчването се счита
извършено с уведомление/ и то ако са били налице обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният
остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и
по отношение на поръчителя.
Установява се от
доказателствата по делото, че за обявената от банката предсрочна изискуемост
ответницата е получила уведомление на 09.05.2019г.
- преди датата на подаване заявлението по чл. 417 ГПК и този момент тя следва
да се счита настъпила. Няма доказателства по делото ответницата да е получила
уведомление за обявена от банката предсрочна изискуемост преди това.
Последиците на предсрочната изискуемост на кредита настъпват от датата на
получаване от длъжника на уведомлението от кредитора за това, а не от датата,
на която са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост,
нито от датата, на която банката е предприела осчетоводяване на настъпилата
такава.
По отношение на
претенцията за главница съдът съобразява, че дължима е главницата по кредита
след 20.11.2015г. /за дължимата главница до тогава са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист/, която включва падежиралата след тази
дата до датата на уведомяване на ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост,
както и предсрочно изискуемият остатък от дължимата главница/, доколкото за
дължимата главница за периода 20.12.2014г. до 20.11.2015г. в размер на 5 530.20 лева са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 75018/2015г. по описа на СРС, ГО, 64
състав.
На ответницата е
предоставена сума в размер на 34 800 лв., която тя е усвоила. Видно от
заключението на вещото лице по ССчЕ, в периода на действие на договора
ответницата е заплатила сума за главница в размер на 3 432.70 лв. Така,
останалата непогасена част от главницата, като се приспадне платената сума,
както и сумата, за която кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист, е в
размер на 25 837.10 лв. /34 800
-3 432.70 - 5 530.20 = 25 837.10/, поради което предявеният иск
за главница се явява изцяло основателен и доказан.
Възражението за
погасяване по давност на вземанията за главница е неоснователно. По отношение
на това вземане срокът е 5 годишен и до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК,
с което давността се прекъсва, той не е изтекъл, тъй като се касае до дължимите
падежирали вноски за главница за период след периода, за който е издадена
първата заповед за изпълнение /за главница в размер на 5 530.20 лв., дължима за периода от 20.12.2014г. до
20.11.2015г., която именно е предмет на ч.гр.д. № 75018/2015г. на СРС, 64
състав/. От датата на падежа на следващата вноска – 20.12.2015г. до датата на
подаване на заявлението - 29.08.2019г. не е изтекъл предвидения в чл. 110 ЗЗД 5
годишен давностен срок.
По тези съображения
искът за главница в размер на 25 837.10 лв. е изцяло основателен, поради
което следва да бъде уважен.
Относно иска за
договорна/възнаградителна лихва:
Настоящият състав
споделя доводите на състава, постановил цитираното определение №
2975/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 16651/2019г. по описа на СГС, с което е отменено
разпореждането за незабавно изпълнение по отношение посочената в заповедта за
изпълнение договорна лихва, че като физическо лице, на което по силата на
процесния договор е предоставен потребителски кредит, който не е предназначен
за извършването на търговска или професионална дейност,
ответницата-кредитополучател има качеството потребител по смисъла на § 13, т.1
от ДР на ЗЗП, поради което разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП относно
неравноправните клаузи са приложими по отношение на процесния договор. Споделя
и изложеното, че уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за
едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания
размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като
част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при
която този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не
отговаря на изискването за добросъвестност, поради което такава уговорка е
неравноправна, респ. – нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Не споделя
обаче приетото, че неравноправния характер на предвидената възможност за
едностранно увеличаване на базовия лихвен процент води до неравноправност на
цялата клауза за възнаградителна лихва.
Клаузата в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие за точно
определен към датата на подписване на договора размер в проценти на дължимата
от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит, но и
възможност за промяната му, която е зависима от базовия лихвен процент,
определен по одобрена от банката методология и респ. – промяна на лихвата по
кредита при промяна на базовия лихвен процент по решение на банката, но при
липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя,
е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 и нищожна съгласно чл.146 ЗЗП само
в частта, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата
при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към
момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП в определен размер, която
представлява дължимата от кредитополучателя цена по договора за кредит -
чл.430, ал.2 ТЗ. По дефиниция от чл.430, ал.1 вр. ал.2 ТЗ договорът за банков
кредит е възмезден - срещу задължението на банката да отпусне парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок заемополучателят се задължава не
само да ползва и да върне заетата сума съобразно уговореното в договора, но и
да заплати уговорената с банката лихва по кредита. Лихвата (чл.430, ал.2 ТЗ) е
своеобразна цена, която заемополучателят дължи на банката като насрещна
престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Предвид
правната природа на лихвата по чл.430, ал.2 ТЗ и нейното предназначение,
уговарянето в договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за
заемополучателя (кредитополучателя) размер не нарушава изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и на заемополучателя. Уговорката за лихва е израз на
възмездния характер на договора за банков кредит, поради което настоящият
състав споделя практиката, обективирана в решение № 92/09.09.2019г. по т.д. №
2481/2017г. по описа на ВКС, II т.о., решение №
1353/28.02.2017 г. по гр. д. № 11642/2015 г. на Софийски градски съд, според
която произтичащата от чл.146, ал.1 вр. чл.143 ЗЗП нищожност на уговорката в
клауза от договор за банков кредит, даваща право на банката - кредитор да
променя едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност
и на уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна
лихва в размер на базовия лихвен процент на банката в точно определен към
датата на подписване на договора размер в проценти.
Ето
защо съдът намира клаузата за договорна лихва по чл. 8 от договора, вр. чл. 7.1
от ОУ за действителна в частта, в която страните са постигнали съгласие за
заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в първоначално уговорения
размер от 8,45%.
Възнаградителна лихва
се дължи за времето на действие на договора, т.е. до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост, на която договорът следва да се счита прекратен и с
отпадане преимуществото на срока кредитополучателят не дължи възнаграждение за
ползвания финансов ресурс. Както се приема в тълкувателните мотиви по т.2 на ТР
№ 3 от 27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит,
уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението
следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото
поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя
в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената
парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на
предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако
страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в
договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на
санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението
(чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата на предсрочната
изискуемост по договора за банков кредит в чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно
размера на вземането на кредитора - „предсрочно връщане на сумата по кредита” и
изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на
договора лихви. Разграничение между предоставената сума по кредита и дължимите
суми при предсрочна изискуемост на вземането е направено и в нормите на чл.60,
ал.2 от Закона за кредитните институции /изм. ДВ бр.59/2016г./ и чл.46, ал.3 от
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ДВ бр.59/2016г./. С
волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата
парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79,
ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за
забавата. Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното
задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до
плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По
правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на
законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в
специален закон не е предвидено друго. По изложените съображения на поставения
за тълкуване въпрос ОСГТК на ВКС дава отговор, че размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
Т.е. възнаградителна
лихва се дължи от датата на сключване на договора до 09.05.2019г., когато е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита, т.е. за периода
20.11.2014г.-09.05.2019г. и в размерите, уговорени в Погасителния план,
неразделна част от него, при прилагане на първоначално уговорения лихвен
процент от 8,45% по изложените по-горе съображения. Видно от заключението на
вещото лице по ССчЕ, последната изцяло платена сума за главница и лихва е от
03.11.2014г., а последната изцяло платена лихва е с вноската от 16.12.2014г.
По вноските с падеж
20.12.2014г. до 09.05.2019г. дължимата договорна лихва без начисленото от
банката увеличение на лихвения процент, видно от погасителния план, неразделна
част от договора за кредит, е с общ сбор от 9 448.50 лв.
Вземанията за лихви се
погасяват с изтичането на 3 годишен давностен срок /чл. 111, б.“в“ ЗЗД/,
считано от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114 ЗЗД/. Доколкото
вноските по кредита включват и съответната част от уговорената възнаградителна
лихва и са с определен падеж, съдът приема, че изискуемостта на тези вземания
настъпва от деня на падежа на всяка отделна погасителна вноска. Погасителна
давност е изтекла за вноските по договорна лихва с падежи три години преди
подаване на заявлението, т.е. дължими са тези за периода 29.08.2016г. – 09.05.2019г.,
които период включва вноските за лихва с падеж 20.09.2016г.-20.04.2019г. вкл.
/когато е настъпила предсрочната изискуемост/, и видно от погасителния план,
възлизат на 5 119.24 лв. В този
размер искът е основателен и доказан, а над него – до предявения от
20 820.86 лв. следва да се отхвърли.
По отношение на претендираното
обезщетение за забава за периода до
датата на обявяване на предсрочната изискуемост:
Договор за кредит за
текущо потребление от 01.07.2013г. попада в приложното поле на Закона
за потребителските кредити /ЗПК/. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Т.е. кредиторът
има право на лихва за забава, допусната по време на действие на договора /до
настъпването на предсрочна изискуемост/ в размер на законната лихва. С исковата
молба такава се претендира в размер на 2 101.49 лв. за периода
20.12.2014г. до 22.08.2019г. С оглед релевираното възражение за погасяване
вземането по давност и предвид приложимия 3 годишен давностен срок за вземането
за лихви, погасени по давност са тези за периода преди 29.08.2016г. Дължими са
тези за периода 29.08.2016г.-09.05.2019г., които, изчислени от съда по реда на
чл. 162 ГПК на база Таблица 6 от заключението на вещото лице възлизат на сумата
от 1 524 лв. В този размер
искът е основателен и доказан, а над него – до предявения от 2 101.49 лв.
следва да се отхвърли.
По отношение претендираната лихва за
забава за периода след настъпване на
предсрочната изискуемост:
Предсрочната изискуемост е настъпила
на 09.05.2019г., но ищецът претендира лихва за забава след тази дата – от
23.08.2019г. до 28.08.2019г.
Както се каза по-горе, съгласно
приетото в тълкувателинте мотиви по т.2 от ТР № 3 от
27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, изпълнението на длъжника
след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от
настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от
неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на
кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Поради това ответницата дължи лихва
за забава за времето от 23.08.2019г. до 28.08.2019г. върху главницата от
25 837.10 лв., което изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронен калкулатор за лихва на сайта на НАП възлиза на сумата от 43.07 лв. и в този размер искът е основателен
и доказан, а над него – до предявения от 52.27 лв. следва да се отхвърли.
По отношение на
претендираната такса за предсрочна изискуемост:
Също по аргумент от разпоредбата на
чл. 33, ал.1 ЗПК, потребителят не дължи такси, когато в резултат на забавата му
е обявена предсрочна изискуемост на кредита, а само лихва за забава върху
неплатената в срок сума. Недопустимо е под формата на такси да се начислява
обезщетение за забавено изпълнение над размера на законната лихва. Уговорката
за заплащане на такси при забава влиза в противоречие и с разпоредбата на чл.
143, т. 5 ЗЗП, тъй като при неизпълнение на договорните задължения длъжникът
трябва да заплати необосновано високо обезщетение съобразно срока на забава.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. С оглед изложеното разпоредби от договора, предвиждащи
дължимост на такива задължения относно „разходи при изискуем кредит“, са
нищожни и като такива същите не пораждат права и задължения за страните по
заемното правоотношение. На последно място – липсват каквито и да е
доказателства, че ищецът реално е направил разходи по събиране на вземането,
поради което този иск е неоснователен.
Възраженията на ответницата за недействителност
на чл. 11 от договора за кредит, с който е уговорено съгласие на
кредитополучателя за събиране на суми от неговите сметки и на чл.2, ал.1, пр.2
от Договор за особен залог съдът приема за ирелевантни по спора, доколкото тези
клаузи не се отразяват на установеното неизпълнение задълженията и за връщане
на предоставената в заем сума, ведно с уговорената първоначално възнаградителна
лихва и обезщетение за допуснатата забава.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в исковото производство за платена
държавна такса в размер на 978.63
лв., за възнаграждение за вещо лице в размер на 400
лв. и му се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед фактическата и правна сложност
на делото и извършените от пълномощника процесуални действия определя в размер
на 300 лв. Общо разноските на ищеца в исковото производство възлизат на
1 678.63 лв.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част в размер на 1 115.73 лв. за исковото производство.
В заповедното производство са направени
разноски в размер на 1 239.24 лв. Претендираните суми са общо в размер на
54 461.92 лв., поради което с оглед уважената част от иска ответницата
дължи на ищеца за разноски в заповедното производство сумата от 740.05 лв.
Ответницата е направила разноски в
исковото производство в размер на 400 лв. и с оглед изхода на спора ищецът и
дължи сумата от 134.13 лв. Няма доказателства за направени от ответницата
разноски в заповедното производство.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
реда на чл. 422 ГПК, че А.М.П.
с ЕГН ********** *** дължи
на „Б.Д.“
ЕАД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** на основание чл. 430 ТЗ, вр.
чл. 79 и чл. 86 ЗЗД следните суми:
1.
сумата от 25 837.10 лв., представляваща неплатена главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 01.07.2013г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението – 29.08.2019г. до окончателното
плащане;
2.
сумата от 5 119.24 лв. - договорна лихва за периода 29.08.2016г.
– 09.05.2019г., които период включва вноските за лихва с падеж
20.09.2016г.-20.04.2019г.
3.
сумата от 1 524 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 29.08.2016г.-09.05.2019г.
и
4.
сумата от 43.07 лв. – обезщетение за забава след датата на настъпване
на предсрочна изискуемост, начислена за периода 23.08.2019г.-28.08.2019г.
ОТХВЪРЛЯ исковете за възнаградителна лихва над
уважения размер до предявения от 20 820.86 лв. и за периода
20.11.2014г.-28.08.2016г. и периода 10.05.2019г.-22.08.2019г.; иска за
обезщетение за забава до настъпване на предсрочна изискуемост на кредита над
уважения размер до предявения от 2 101.49 лв. и за периода 20.12.2014г.—28.08.2016г.
и периода 10.05.2019г.-22.08.2019г.; иска за законна лихва върху главницата
след датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита над уважения
размер до предявения от 52.27 лв. и иска за разходи при изискуем кредит в
размер на 120 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на задължение
въз основа на документ от 14.09.2019г. по ч.гр.д. № 50133/2019г. на СРС, 59
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал.1 ГПК А.М.П.
с ЕГН ********** *** да заплати на „Б.Д.“
ЕАД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** сумата от 1 115.73 лв. за разноски в настоящото производство
и сумата от 740.05
лв. за
разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.3 ГПК „Б.Д.“
ЕАД с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** да
заплати на А.М.П. с ЕГН **********
*** сумата от 134.13 лв. за
разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: