№ 12808
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110169630 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост „..........“ –
гр. Банско срещу С. Р. Б..
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.6, т.
9 и т.10 ЗУЕС.
Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 7, том I, рег. № 219, дело № 5/2015 г. на нотариус рег. № 494 С. Р. Б.
е придобил собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 27, находящ се в
гр. Банско, местност „Грамадето“, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 02676.190.32.1.27. Твърди, че сградата, в която се намира имотът, е в
режим на етажна собственост, както и че управлението и поддръжката на общите части
е било възложено с договори на „............“ ЕООД, а от 2018 г. – на „..........“ ЕООД
срещу възнаграждение. Твърди, че ответникът не е заплащал дължимите суми за
управление и поддръжка на общите части в етажната собственост за периода м.11.2017
г. – м.07.2021 г., с оглед на което ищецът има вземане за сумата 5 252, 32 лв., от която:
сумата 890, 75 лв., представляваща неплатени вноски към Фонд „Ремонт и обновление“
и сумата 4 745, 24 лв. неплатени вноски за управление и поддръжка, за която ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8988/2021 г. на СРС,
ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Р.
Б., с който оспорва иска. Позовава се на чл.51, ал.2 ЗУЕС, като твърди, че през всяка
една година е ползвал имота по-малко от 30 дни. Позовава се на давност.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
1
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че ответникът е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 02676.190.32.1.27, с адрес: гр. ............., която е в режим
на етажна собственост.
Безспорно е между страните, че са взети валидни решения на Общото събрание
на етажната собственост за процесните вземания, получени от ответника по реда на
чл.16, ал.7 ЗУЕС.
Безспорно е между страните, че вземанията за исковия период са в общ размер
на исковата сума.
Установи се от представените по делото протоколи от ОС на ЕС от 05.08.2017 г.,
04.08.2018 г., 10.08.2019 г. и 08.08.2020 г., че задълженията за ремонт и обновление са,
както следва: за 2017 г. – 72, 83 лв. вноска към Фонд „Резервен“ (0,98 лв./кв.м.) и 297,
28 лв. към Фонд за лакиране на външна фасада (4 лв./кв.м.); за 2018 г. – 74, 32 лв. (1
лв./кв.м.) вноска към Фонд „Резервен“; за 2019 г. – 74, 32 лв. (1 лв./кв.м.) вноска към
Фонд „Резервен“, и за 2021 г. – 74, 32 лв. (1 лв./кв.м.) вноска към Фонд „Резервен“ или
общо сума в размер на 593, 07 лв., като между страните не се спори, че тези вземания
произтичат от валидно взети решения на ОС на ЕС.
Видно от представеното писмо от МВР, ГД „Гранична полиция“, за периода
01.01.2013 г. – 28.02.2023 г. за ответника С. Р. Б. има записи за преминавания през
ГКПП на Република България, като в исковия период м.11.2017 г. – м.07.2021 г.
попадат: 1) влизане в Република България на 09.11.2017 г. в 10:07 часа и излизане на
09.11.2017 г. в 21:38 часа; 2) влизане в Република България на 08.11.2018 г. в 15:22 часа
и излизане на 09.11.2018 г. в 13, 26 часа; 3) влизане в Република България на 02.09.2019
г. в 09:33 часа и излизане на 02.09.2019 г. в 20:24 часа; 4) влизане в Република България
на 06.11.2019 г. в 10:08 часа и излизане на 09.11.2017 г. в 15:53 часа.
Пред СРС е разпитан свидетелят К. А. Хаджитодоров, който депозира
показания, че познава С. Б. и цялата фамилия Б.и; че С. Б. живее в Охрид и доста
отдавна не е идвал в страната; че свидетелят знае за притежаван от него апартамент в
„..........д“, тъй като ключовете са в свидетеля и когато С. Б. идва в страната, минава, за
да си ги вземе, а Иначе свидетелят ходи от време на време, за да отваря прозорците и
да проветрявам, както и че плаща тока и разходите, които са минимални, както и
данъците за имота. Депозира показания, че С. Б. не идва всяка година в страната, а за
периода м.11.2017 г. – м.07.2021 г. не е идвал всяка година, а е идвал не повече от три,
четири пъти, като е оставал максимум за по няколко дни.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.6, т.
9 и т.10 ЗУЕС.
В случая от страна на ищеца се претендира сумата 5 252, 32 лв. за периода
м.11.2017 г. – м.07.2021 г., формирана като сбор на сумата 890, 75 лв., представляваща
неплатени вноски към Фонд „Ремонт и обновление“, и сумата 4 745, 24 лв. неплатени
вноски за управление и поддръжка на общите части.
Съгласно чл. 6, т. 9 и 10 ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти в сгради
в режим на ЕС са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата,
подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт
и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплащат
2
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Според чл.
6, т. 8 и чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да изпълняват решенията на
органите на управление на ЕС в определените в тях срокове.
В § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС е дадена дефиниция на понятието разходи за
управление и поддържане, а именно това са разходите за консумативни материали,
свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и
контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление,
почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата. Посочената разпоредба
съдържа неизчерпателно изброяване на различните видове разходи за управление и
поддръжка, като основната им характеристика е, че се касае за разходи за поддръжка
на общи части, които се ползват от всички обитатели на етажната собственост.
Следователно вноските за управление и текуща поддръжка касаят разходи за услуги и
консумативи, които се ползват именно от обитателите в сградата – етажна собственост,
в качеството им на собственици, ползватели или държатели на самостоятелни обекти в
сградата.
От страна на ищеца се претендират разходи за управление и поддръжка в общ
размер на сумата 4 745, 24 лв., като между страните не се спори, че се касае за
вземания, произтичащи от валидни решения на ОС на ЕС.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания и възражения. При направено възражение по чл.51, ал.2
ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и поддържане на общи части на
етажната собственост поради това, че етажният собственик не е пребивавал в имота си
за повече от 30 дни в рамките на една календарна година, доказателствената тежест за
установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за страната, която е
направила възражението. Доказването на това възражение е свързано с доказването на
факта, на който то се основава – че етажният собственик е пребивавал в имота си 30
или по-малко от 30 дни за една календарна година.
Доколкото нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС е императивна правна норма /в какъвто
смисъл е решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86 от 2021 г. на ВКС, IV ГО/,
етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на
общите части, ако е доказал условието на чл.51, ал.2 ЗУЕС /пребиваването в
собствения му имот за период само от 30 дни или по-малко от 30 дни през една
календарна година/, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл.51, ал.2
ЗУЕС, да не е вписал тази негова декларация в книгата на етажната собственост и въз
основа на това да не било постановено решение на Общото събрание на ЕС за
освобождаване му от плащане на тези разходи. Неподаването на декларация за
обстоятелствата по чл.51, ал.2 ЗУЕС и невписването в книгата на етажната собственост
на тези обстоятелства не обвързва съдът автоматично да приеме, че няма основание за
освобождаване на етажния собственик от плащане на разходите за управлението и
поддържането на етажната собственост. Действително, невписването на това
обстоятелство в книгата на етажната собственост представлява неизпълнение на
задължение на етажния собственик по чл.7, ал.3 във връзка с чл.7, ал.2, т.5 ЗУЕС, но
законът не предвижда като последица от неизпълнението на това задължение
изключването по отношение на такъв етажен собственик на прилагането на
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС /в посочения смисъл – решение № 93 от 06.10.2022 г.
по гр. д. № 395/2022 г. на ВКС, I ГО/.
В представеното по делото писмо от МВР, ГД „Гранична полиция“, съдържащо
3
справка за периода 01.01.2013 г. – 28.02.2023 г. за ответника С. Р. Б., се установяват
записи за преминавания през ГКПП на Република България, като в исковия период
м.11.2017 г. – м.07.2021 г. попадат: 1) влизане в Република България на 09.11.2017 г. в
10:07 часа и излизане на 09.11.2017 г. в 21:38 часа; 2) влизане в Република България на
08.11.2018 г. в 15:22 часа и излизане на 09.11.2018 г. в 13, 26 часа; 3) влизане в
Република България на 02.09.2019 г. в 09:33 часа и излизане на 02.09.2019 г. в 20:24
часа; 4) влизане в Република България на 06.11.2019 г. в 10:08 часа и излизане на
09.11.2017 г. в 15:53 часа, т.е. данните от справката сочат на престой в Република
България от 4 дни за исковия период.
От страна на ответника са ангажирани и гласни доказателства – разпитан е
свидетелят К. А. Хаджитодоров, който депозира показания, че за периода м.11.2017 г.
– м.07.2021 г. ответникът не е идвал в страната всяка година, а е идвал не повече от
три, четири пъти, като е оставал максимум за по няколко дни. Свидетелят депозира
показания, че у него стои ключът от притежавания от ответника апартамент в „..........“
и когато идва в страната, ответникът минава през него, за да си го вземе.
Въз основа на така ангажираните доказателства съдът намира, че от страна на
ответника се доказва възражението му, че е пребивавал в имота по-малко от 30 дни за
една календарна година, с оглед на което е налице изключението по чл.51, ал.2, предл.2
ЗУЕС, при което ответникът не дължи заплащането на разходи за управление и
поддръжка на общите части.
По изложените съображения искът за сумата от 4 745, 24 лв. разходи за
управление и поддръжка в общ размер следва да се отхвърли.
С възражението по чл.51, ал.2 ЗУЕС ответникът обаче не може да се освободи
от задължението за заплащане вноските за фонд „Ремонт и обновяване“.
Съгласно чл.48, ал.3 ЗУЕС разходите за ремонт, основно обновяване,
реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на
общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата.
Установи се по делото, че за исковия период м.11.2017 г. – м.07.2021 г. вноските
за ремонт и обновление, дължими за процесния обект, възлизат на сумата от общо 593,
07 лв., формирани както следва: за 2017 г. – 72, 83 лв. вноска към Фонд „Резервен“
(0,98 лв./кв.м.) и 297, 28 лв. към Фонд за лакиране на външна фасада (4 лв./кв.м.); за
2018 г. – 74, 32 лв. (1 лв./кв.м.) вноска към Фонд „Резервен“; за 2019 г. – 74, 32 лв. (1
лв./кв.м.) вноска към Фонд „Резервен“, и за 2021 г. – 74, 32 лв. (1 лв./кв.м.) вноска към
Фонд „Резервен“.
От страна на ответника е заявено възражение за давност, във връзка с което
съдът намира следното:
Падежът на вноските към Фонд „Резервен“ настъпва в края на съответната
календарна година, с оглед на което изискуемостта на вземането за 2017 г. настъпва на
01.01.2018 г., като вземането за 2017 г. в размер на сумата 72, 83 лв. вноска към Фонд
„Резервен“ (0,98 лв./кв.м.), което съдът намира, че има периодичен характер, се явява
погасено по давност (изтекла на 01.01.2021 г. – преди предявяване на иска, за който
момент се счита подаването на заявлението по чл.410 ГПК – 16.02.2021 г.).
Не така стои въпросът с вземането в размер на сумата 297, 28 лв. – вноска към
Фонд за лакиране на външна фасада (4 лв./кв.м.), който се създава с решение на ОС от
05.08.2017 г. (решение по т.12), вземането за която сума се погасява с общата 5-
4
годишна давност, доколкото няма периодичен характер, поради което същата не е
изтекла към момента на предявяване на иска, за който момент се счита подаването на
заявлението по чл.410 ГПК – 16.02.2021 г.
С оглед изложеното непогасени по давност се явяват вземанията за периода
01.01.2018 г. – м.07.2021 г. в размер на сумата 520, 24 лв. (Вземането за 2018 г. става
изискуемо на 01.01.2019 г.).
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 51, 39 лв. разноски за заповедното и сумата от 121, 73 лв.
разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 67, 57 лв. разноски по делото (в т.ч. разноските за държавна такса в производството
по чл.423 ГПК), съобразно отхвърлената част от исковете,
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Р. Б., ЕГН ********** дължи на Етажна
собственост „..........“ – гр. Банско, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.6, т.
9 ЗУЕС, сумата 520, 24 лв., представляваща неплатени вноски за ремонт и обновление
за периода м.01.2018 г. – м.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 16.02.2021 г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.02.2021 г. по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 8988/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено, че С. Р. Б., ЕГН **********
дължи на Етажна собственост „..........“ – гр. Банско, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.6, т. 9 и т.10 ЗУЕС, сумата 4 745, 24 лв., представляваща неплатени
вноски за управление и поддръжка на общите части за периода м.11.2017 г. – м.07.2021
г., и сумата над 520, 24 лв. до 890, 75 лв. и за периода 01.11.2017 г. – 31.12.2017 г.,
представляваща неплатени вноски за ремонт и обновление.
ОСЪЖДА С. Р. Б., ЕГН ********** да заплати на Етажна собственост „..........“
– гр. Банско, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 51, 39 лв. разноски за
заповедното и сумата от 121, 73 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Етажна собственост „..........“ – гр. Банско да заплати на С. Р. Б., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 67, 57 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5