Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 38/18.03.2019 година Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд наказателно отделение
На единадесети
март две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар:Петранка Паскалева
Прокурор:Вилен Мичев
като разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева
ВНОХД номер 64 по описа за 2019
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е
по въззивни жалби на подсъдимия С.Р.С., чрез неговия процесуален представител-
адв.С.С.-ДАК, частните обвинители и граждански ищци:Д.Г., Е. Д., Ц.Ж. и частния
обвинител Ц.В., чрез техните повереници-адв.К.Д. и адв.Г.Й.-САК против Присъда
№16 от 12.11.2018г., постановена по НОХД №318/2018 год. по описа на ДОС.
С въззивната
жалба на подсъдимия С. се иска изменение на постановената присъда, като се
намалят наложените наказания "лишаване от свобода" и "лишаване
от правоуправление" под средния законов размер.
Частните
обвинители излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения,
поради което молят присъдата да бъде отменена, а делото-върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане. Алтернативно молят въззивният съд
да преквалифицира деянието по чл.343,ал.1,б."в" от НК, да увеличи
размерите на наложените наказания "лишаване от свобода" и
"лишаване от правоуправление" в максималния законов размер и отмени
приложението на чл.66 от НК по отношение наложеното наказание "лишаване от
свобода".
С
атакуваната присъда подсъдимия С.Р.С. е признат за виновен в това, че на
05.05.2017г. по път ІІІ - 2702 на около
В съдебно
заседание защитата на подсъдимия поддържа въззивната жалба, като излага
аргументи за приложението на чл.55 от НК и определяне на наказание, при
условията на чл.58а,ал.4 от НК.
Гражданските
ищци и частни обвинители лично и чрез защитника си поддържат жалбата изцяло.
Въззивният
прокурор изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага
атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло.
В личната си
защита и последна дума подсъдимият заявява,
че е направил всичко възможно за да помогне на пострадалия и че съжалява за
извършеното.
След
преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка
на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, съдът намира за
установено следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е
проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК. Решаващият
съд е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на
обвинителния акт, като подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите в
разглежданата присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от НПК.
Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при правилно
приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната
инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подс.С.Р.С. е правоспособен водач на МПС с категория „В”, като
притежава свидетелство за
управление на МПС № *********, валидно
до 22.05.2024г..
На 05.05.2017г. подс.С.С. заедно със свои приятели: св.Г. Якимов Цанев и
св.Александър Петров Беров, отишли в двора на пострадалия П. Желев Георгиев,
находящ се в с.Одринци, ул.“Трета“ № 11, общ.Добричка, за да разгледат
л.а.„Субару Форестер" с рег. № ТХ 67 - 76 ХН, собственост на последния.
Знаейки, че същият се продава, решили да проверят техническото състояние
на автомобила. За целта, в
автомобила се качили: като шофьор подс.С.Р.С.,
на предна дясна
седалка- П. Желев Георгиев, а на задната седалка седнал Г. Якимов
Цанев. Св.Александър Петров Беров
останал в двора на пострадалия. Управлявайки автомобила, подс.С.С. се отправил в посока от с.Одринци към
с.Ведрина. След като стигнал до с.Ведрина, подсъдимият направил обратен завой
и поел по обратния път-от с.Ведрина към с.Одринци. Това се случило в
светлата част на денонощието, при ясно,
слънчево време и
много добра метеорологична видимост. Пътната настилка
била асфалтова, суха, износена, със
съществуващи повреди по
нея.
Приближавайки мястото на произшествието, на около 1 км. преди с.Одринци, подсъдимият
управлявал лекият автомобил „Субару Форестер " с рег. № ТХ 67 - 76 ХН със скорост от 90 км./ч. Непосредствено преди
навлизането на автомобила в плавен ляв завой, предшестващ продължително
спускане по посока с.Одринци, подсъдимият погледнал към бутона за превключване
от бензин на метан. Тъй като последния се намирал непосредствено под
арматурното табло /долу в ляво/, подсъдимият отклонил поглед от пътното платно
и натиснал бутона. В този момент лекият автомобил бил навлязъл в кривата на
левия завой, поради което десните му гуми преминали върху десния банкет.
Вдигайки поглед и възприемайки ситуацията, подсъдимият завъртял волана в ляво и
натиснал спирачния педал. Тъй като левите колела се движели върху платното за
движение, където коефициентът на сцепление е по - висок от този върху десния
банкет, където са се намирали в този момент десните колела на автомобила, последният
започнал да се отклонява по силно в ляво от зададената му посока. В същото
време, лекият автомобил започнал да се завърта около вертикалната си ос по
посока обратна на часовниковата стрелка,
изнасяйки дясната странична част на купето си напред, при което водачът му
изгубил контрол над неговото управление. Така в процес на завъртане около
вертикалната си ос, л.а.„ Субару
Форестер " с рег. № ТХ 67 - 76 ХН пресякъл платното
за движение косо, от
дясно на ляво
и преминал пред
движещият се в срещуположна посока лек автомобил. След преминаването на
л.а.„Субару Форестер" върху левия затревен банкет /с денивелация в посока
нагоре/, той продължил да се плъзга странично и се завъртял около вертикалната
си ос. Тъй като се плъзгал странично с десните си колела напред, същите заорали
в затревения банкет, при което се набила земна маса във външните
бордове, която проникнала между
борда на гумата и борда на
джантата. В резултат на възникналите съпротивителни сили, действащи странично в
долната част на десните колела на автомобила и инерционните сили,
действащи в обратна
посока върху горната
част на купето, автомобилът започнал
да се накланя в
дясно и паднал върху дясната странична част на купето
си върху затревения банкет. При удара, първоначалното съприкосновение се
осъществило между горната част на задна дясна колонка и копката /побитостта, заораването/
върху затревената площ. Страничното преобръщане на автомобила продължило още
със 180°, като по този начин общото
му странично преобръщане
било на 270°, а
завъртането около вертикалната му ос от момента на
преминаването на десните колела върху десният банкет, до окончателното
спиране на автомобила
е било на
около 210°.
При
страничното накланяне на л.а.„ Субару Форестер" в дясно и преди
падането му върху дясната странична част на купето върху затревения банкет,
тялото на пътуващия на предната дясна седалка П. Желев
Георгиев изпаднало през отворения прозорец на предна дясна врата. Последвало
притискане на гръдния кош и горния етаж на коремната кухина на
пострадалия от дясната странична част на купето на автомобила. Към момента на
настъпване на произшествието, пострадалият П. Желев Георгиев е бил
без поставен предпазен
колан.
Веднага след настъпване на произшествието
свидетели, пътуващи в района на произшествието спрели, за да помогнат и
обадили се за помощ на тел.112. Подс.Св.С. и св.Цанев останали на мястото на
произшествието. До пристигането на
линейката, подс.С.С. сложил главата на П.
Георгиев на коленете
си, като се опитал да помогне на
пострадалия да диша по-добре. Подсъдимият С. напръскал
лицето на П. Георгиев с вода, проверил дали е глътнал
езика си и му направил изкуствено дишане. След пристигането на медицинския
екип, подс.С.С. оказал помощ при пренасянето на П. Георгиев в линейката. По
пътя за болницата в гр.Добрич пострадалият починал. Причината за смъртта на П.
Георгиев е тежката коремна и гръдна травми: контузията на белите дробове, черния дроб
и слезката.
При първоначалния оглед на местопроизшествието не
били регистрирани пътни знаци, които да ограничават скоростта на движение в пътния
участък, където е настъпило произшествието. В последствие е изискана справка от
„Агенция пътна инфраструктура“ гр.Добрич за наличните пътни значи на мястото на
произшествието, непосредствено преди и след него. Направен е допълнителен оглед
на местопроизшествието, като е установено, че на
200м. преди ОР 1
и на 2м.
в дясно от десния край на
платното за движение, са намерени налични три пътни знака, разположени на една
стойка, вертикално един над друг. Знаците били както следва: най-отгоре пътен
знак № А4 /от група „А“ -предупредителни пътни знаци за опасност/, означаващ
„последователни опасни завои, първият от
които е наляво“; в средата бил поставен пътен знак № В24 /от група „В“ - пътни знаци за въвеждане
на забрана и за отмяна на въведена забрана“/, означаващ “Забранено е
изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош“, като най-отдолу се намирал пътен знак № В26 /от група „В“
- пътни знаци за въвеждане на забрана и за отмяна на въведена забрана“/,
означаващ „забранено е движение със скорост
по-висока от означената“, като означената
на пътния знак
скорост е 60 км/ч.
В хода на досъдебното производство са изготвени
няколко експертизи.
От
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза за аутопсия на труп № 57/2017г. се установява, че
пострадалият П. Желев
Георгиев е получил
следните увреждания: гръдна
травма, изразяваща се в счупване на множество ребра двустранно, контузия на белите
дробове, кръвонасядане на органите на средостението, счупване на лявата тазобедрена става /изкуствена/,
разкъсване на черния дроб и слезката и наличие на кръв
в коремната кухина и
разкъсно контузни рани
на двете подбедрици. Като причината за смъртта на П. Желев Георгиев е определена
тежката коремна и гръдна травми – контузия на белите дробове
и разкъсване на
черния дроб и
слезката. /т.1, л.70 - 72 ДП./
От заключението на първата АТЕ от
06.05.2017г. се установява, че при извършения
оглед на кормилният механизъм, окачването на предния мост, задния мост,
ходовата част и спирачната
система на лекия автомобил „Субару Форестер " с рег. № ТХ 67 - 76 ХН не
са установени повреди, които да
са съществували преди
произшествието и които биха
могли да бъдат
причина за неговото
настъпване /т.1 л.51 – 53 ДП./
Изготвена е втора АТЕ от 07.05.2017г,
която дава заключение, че възстановяването на л.а.“Субару Форестер“ с рег. № ТХ
67 – 76 ХН, с цел отстраняване повредите му нанесени при произшествието на 05.05.2017г. и бъдещата му
експлоатация по предназначение е невъзможно. Определена е и пазарната стойност
на автомобила преди произшествието,
която възлиза на 3 000лв. /т.1 л.55
– 57 ДП/
По делото е установено, че процесния л.а. „Субару
Форестер“ с рег. № ТХ 67 – 76 ХН е собственост на пострадалия П. Желев Георгиев
от гр.Добрич, с ЕГН – **********. /т.1
л.90 ДП./
На ДП е изготвена и Комплексна съдебно
медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, от заключението на
която се установява на първо място механизма на настъпване на процесното ПТП, който
е възприет и описан в изложената фактическа обстановка. На следващо място,
съпоставяйки механизма на настъпване на ПТП с установените повреди по лекия
автомобил, конструкцията на предпазните колани и получените травматични
увреждания по тялото на П. Гергиев вещите лица са дали заключение, че към
момента на настъпване на ПТП, пътуващият
на предна дясна седалка в л.а.“Субару Форестер“ с рег. № ТХ 67 – 76 ХН П. Желев
Георгиев е бил
без поставен предпазен
колан. Определили са и механизма на получените телесни увреждания на П.
Георгиев, като е установено, че същите са в
резултат на действие
на твърд, тъп предмет с голяма маса по механизма
на притискане на гръдния кош
и корема в
посока отпред назад /или отзад напред/ за изправено човешко
тяло. Дадено е заключение, че установените травматични увреждания са в
причинно следствена връзка
с настъпилото ПТП
и отговарят да
са получени по приетия
по-горе механизъм на
настъпване на произшествието. /т.1 л.118 – 125ДП/.
В хода на ДП е назначена и допълнителна тройна автотехническа
експертиза, от заключението на
вещите лица по
която се установява
следното:
1.Лекият
автомобил “Субару Форестер“
с рег. № ТХ 67 – 76 ХН се
е движил със скорост
около 90 км./час, непосредствено преди
произшествието;
2.Опасната
зона за спиране
на този лек
автомобил при скорост
на движение 90 км./час
е 81,6 метра;
3.Радиусът на левия завой по средата на лентата
за движение на л.а.“Субару Форестер“
с рег. № ТХ 67 – 76 ХН е
около 132,38 метра;
4.Критичната скорост на движение на този лек
автомобил, над която настъпва странично
унасяне при конкретните
пътни условия е
била около 104,6 км./час.
5.Причина за произшествието от технически
характер са действията на водача с органите
за управление, поради които
той е изгубил
контрол върху управлявания
от него л.а.“Субару Форестер“ и го е насочил на ляво. Поради тези
действия на водача, лекият автомобил е нарушил устойчивото си движение,
напуснал е платното вляво по посоката
си на движение
и се е
преобърнал в терена
край пътя.
6.По
отношение установяването механизма
на настъпване на
ПТП станало на 05.05.2017г., вещите
лица са приели, че: На 05.05.2017г. около 15,30ч., л.а.“Субару Форестер“,
управляван от С.Р.С. се е движил по път III – 2702 /между с.Ведрина и
с.Одринци/, по посока с.Одринци
със скорост около
90 км./час. Времето било ясно, а пътната
настилка суха. Автомобилът е преминавал през равен и прав пътен участък
и е приближавал плавна, лява /спрямо посоката му на движение/ хоризонтална крива. Видимостта е била
нормална за конкретните пътни условия, водачът
е имал видимост
към пътя пред себе си на
разстояние около и над 180 метра. В делото няма данни за други участници в
движението, чието поведение да е налагало водачът на л.а.“Субару Форестер“ да
извършва рязко спиране или друга маневра. При навлизане в кривата, поради действия
на водача, л.а.“Субару Форестер“ е нарушил устойчивото си
движение, напуснал е платното, в
ляво на посоката
си на движение и се е преобърнал в терена край
пътя. В резултат на нараняванията, получени при произшествието П.
Желев Георгиев – пътник в лекия автомобил е починал. /т.1 л.131 - 141
ДП/
От изготвената допълнителна АТЕ от
10.05.2018г., при извършен допълнителен оглед се установяват поставените пътни
знаци, налични преди мястото
на ПТП в
посока гр.Добрич. Вещите лица дават
заключение,че ако непосредствено преди
произшествието, л.а.“Субару
Форестер“ с рег. №
ТХ 67 – 76 ХН се е движел със скорост 60 км./час, водачът му е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на
произшествието, както със спиране, така и с безопасно преодоляване
на кривата на
левия завой. /т.1 л.143 – 147 ДП/.
От изготвената
химическа експертиза за
определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество №530 от 10.05.2017г. се установява, че в
кръвта на подс.С.Р.С. с ЕГН - **********, не се е доказало наличие на етилов алкохол. /т.2 л.119 ДП/.
Такава експертиза е изготвена и по отношение на
пострадалия П. Ж.Георгиев, от която се установява, че в кръвта на същия е
доказано наличие на етилов
алкохол в количество
0,43% /том1, л.94 ДП/.
Горната фактическа обстановка е
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и е призната от подсъдимия
в процедурата по гл.27 НПК. Същата се установява и от наличната по делото
доказателствена съвкупност. Последната подкрепя самопризнанието на подсъдимия
по фактическите положения на обвинителния акт, депозирано доброволно и
съзнателно пред първоинстационния съд.
Първото
възражение на частните обвинители и граждански ищци е по отношение възприетата
от представителя на прокуратурата и съдебния състав правна квалификацията на
деянието по чл. 343а, ал.1,
б.„б” във вр.
с чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Въззивната инстанция споделя позицията на първоинстанционния съд, че определената
от представителят на държавното обвинение правна конструкция е негово суверенно
право, тъй като същия е господар на досъдебното производство. След събиране на
доказателствените материали на досъдебното производство, прокурорът е преценил,
че възприетата от него фактология на престъпната дейност на подсъдимия е по
привилигирования състав на чл.343а от НК. Съдът не е имал правомощие да дава
указания по повод квалификацията на деянието, в който смисъл е и постановеното
определение на Апелативен съд Варна, в резултат на извършената проверка по реда
на чл.249,ал.3 от НПК.
Неоснователни са и възраженията на частното обвинение, че в
обстоятелствената част на обвинителния не се съдържат такива действия,
предприети от подсъдимия, които са насочени към оказване помощ на пострадалия. Видно от ОА,
непосредствено след ПТП, подсъдимия поставил главата на пострадалия П. Петров
на коленете си, като се опитал да помогне на последния да диша по-добре.
Подсъдимият пръскал лицето на пострадалия с вода, като след пристигане на
медицинския екип, оказал помощ за пренасяне на пострадалия в линейката.
Изложените обстоятелства са допълнени от първоинстанционния съд съобразно
приетите доказателства. Правилно съдът е приел, че подсъдимият след излизането
си от лекия автомобил и възприемайки пострадалия П. Георгиев на земята, е
предприел проверка, дали последния не си е глътнал езика, извършил изкуствено
дишане, повдигнал главата му за да диша по-спокойно, напръскал го с вода. След
пристигане на медицинския екип, подсъдимия С. помогнал на същия да пренесат
тялото на пострадалия и го настанят в линейката, с цел по-бързото му привеждане
в медицинско заведение, за оказване на специализирана медицинска помощ. В този
смисъл са показанията на св.Г. Цанев /том2,л.38 и 60 от ДП/, св.Димитър
Димитров /том2,л.43 и 58 от ДП/,св.Пламен Пенев /том2,л.90 от ДП/. За оказаната
помощ при качването на пострадалия в линейката, свидетелстват и медицинските
лица:св.Радостина Й. и св.Пламен Пенчев. Установена е правилно от съда и причината
подсъдимия да не се обади пръв на тел.112, а именно изпускане на телефона при
излизането му от лекия автомобил. Видно от показанията на св.Златко Димитров,
същият е пристигнал първи на местопроизшествието. Към този момент подсъдимият и
св.Г. Цанев /пътувал на задната седалка/ са се намирали още в колата. От
телефона на свидетеля се е осъществило обаждане до тел.112. Димитров е
свидетелствал за излизането от колата на подсъдимия и неговото поведение след
това: "този човек носи вода на
лежащия до колата човек, търсеше си телефона да се обажда на 112, но ние вече
се бяхме обадили"/вж показания на л.81,том 2 от ДП/. Това опровергава
възражението на частните обвинители, че обстоятелството защо подсъдимия не се е
обадил пръв на тел.112 не е изяснено.
Неоснователни са възраженията на частното обвинение, че в последната си
дума подсъдимия заявил, че не е оказвал помощ. Видно от протокола от съдебно
заседание, в последната си дума подсъдимия е заявил, че: "през цялото време съм стоял до главата му...не
можеше да диша, направих му изкуствено дишане уста в уста, при което той се
съвзе. Разкопчах му копчетата, за да диша по-спокойно, огледах за
кръв……Помогнах при качването му в линейката, даже повиках колкото може повече
хора да дойдат. Не съм го местил от местопроизшествието, понеже нямаме право".
Съдебната практика е категорична, че
за да е налице привилегирования състав на чл.343а от НК е необходимо активно
поведение от страна на дееца, който след деянието следва да е направил всички зависещо
от него за оказване помощ на пострадалия,т.е. да е оказана помощ на жив човек и
тази помощ да е била необходима. Преценката за това е винаги конкретна и се
основава на възможностите на дееца, обстановката и извършените от него
действия. Няма спор, че пострадалия Петков е бил жив по време на предприетите
от подсъдимия действия, поради и което последните били насочени към спасяване
на живота му. Имайки предвид тежкото състояние на пострадалия и липсата на
медицинска квалификация на подсъдимия, оказаната от последния помощ е адекватна
и покрива изискванията на закона, да е "направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия".
С оказаната помощ при качването на пострадалия в линейката е осигурено бързото
придвижване на последния до медицинско заведение, което е било наложително и
единствено възможно към момента. Обстоятелството, че пострадалия е
починал по път за болницата е без значение за приложение разпоредбата на
чл.343а от НК, тъй като към момента на извършените от подсъдимия действия,
пострадалия е бил жив.
По отношение правните изводи на решаващия съд, касаещи
нарушения на правилата за движение,
регламентирани в чл.20,ал.1 и чл.21 от ЗДвП, намиращи се в пряка причинна
връзка с ПТП със съставомерни последици-смъртта на пострадалия П. Георгиев
настоящия състав намира, че са съответни на закона и се споделят изцяло.
Имайки предвид принципната разлика между невладеенето
на автомобила, като самостоятелно нарушение по чл.20,ал.1 от ЗДвП и хипотезата,
когато това е в резултат на друго нарушение, свързано с режима на скоростта,
съдебната практика е последователна и категорична, че в първия случай деецът
следва да носи отговорност по чл.20,ал.1 от ЗДвП-когато изгубване на контрола
възниква поради отклонение на вниманието и разсейване. Когато загубата на контрол е във връзка и резултат
на нарушение на режима на скоростта, то правилната квалификация на нарушението
на правилата за движение е по чл.21 от ЗДвП. В конкретния случай кумулирането
на нарушения по чл.20,ал.1 и чл.21 от ЗДвП с оглед конкретната фактическа
специфика е законово правилно. По делото е установено по безспорен начин, че
първопричината за загуба на управлението е отклоняване вниманието на подсъдимия
от пътната лента. Същият е отклонил погледа си от платното за движение към таблото
на лекия автомобил, с цел намиране на бутона и превключване на друго гориво. Връщайки
погледа си към пътното платно, същия е установил, че вече е навлязъл с десните
си колела в затревения десен банкет. Възприемайки ситуацията, подсъдимият е
завъртял волана наляво и е натиснал спирачния педал. Именно в резултат на това,
че левите колела при сработване на спирачния механизъм са се движили върху
платното за движение, където коефициента на сцепление е по-висок от този върху
десния банкет, където са се намирали в този момент десните колела на автомобила
и предприетото завъртане на волана в ляво са довели до загуба на устойчивото
движение на автомобила и негово движение по-силно в ляво по посоката си на
движение. Автомобилът е навлязъл в насрещната лента за движение, завъртайки се
около оста си, при което водача е загубил контрол върху управлението на
автомобила и същият се е преобърнал в терена край пътя.
Вещите лица са категорични, че странично занасяне на автомобила, при
движение по дадена крива, настъпва при движение със скорост над критичната,
която в конкретния случай е 104,6 км/ч. Ако непосредствено преди
занасянето водачът е извършил някакви действия по управлението на
автомобила-действия с кормилото, ускорявал или спирал, то тези действия са
причина за нарушаване устойчивото движение на автомобила. Ето защо, поради
действията на подсъдимия с органите на управление, същия е изгубил контрол
върху управлявания от него автомобил и го е насочил наляво. Поради тези
действия на водача, лекия автомобил е нарушил устойчивото си движение, напуснал
е пътното платно в ляво по посоката си на движение и се е преобърнал в терена
кай пътя. Вещите лица категорично сочат като причина на произшествието от
технически характер действията на водача, поради което л.а. е нарушил
устойчивото си движение и се е обърнал/вж експертиза на л.140,том1 от ДП/. От
друга страна, установената скорост на движение на подсъдимия е била 90км/ч.,
т.е. по ниска от критичната, необходима за преодоляване на кривата /104,6км/ч/.
Ето защо, първопричината за загуба на управлението не е режима на скоростта, а
нарушението на правилото на чл.20,ал.1 от ЗДвП.
По делото е установено, че ако преди произшествието,
автомобила се е движил с разрешената за този пътен участък скорост от 60 км/ч,
водачът е има техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП както
със спиране, така и с безопасно преодоляване на кривата на левия завой. Това
означава, че подсъдимият не е могъл да овладее управлението на автомобила след
загуба на устойчивото му движение именно поради по-високата скорост. Ето защо,
разпоредбата на чл.21,ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП е в пряка причинно следствена
връзка с настъпилия противоправен резултат.
Изправени сме пред хипотеза, при която е налице
нарушение и на общата разпоредба на чл.20,ал.1
и специалната на чл.21 от ЗДвП. Тези две разпоредби не винаги са
антагонистични. Въпреки наличието на решения
на ВКС и в обратния смисъл, същите не са задължителни за съдебната
практика. В посочения смисъл са Решение №60 от 19.03.2012г. на ВКС, по н.д.№3118/2011г.
на трето н.о., Решение №25 от 02.03.2017г. на ВКС по н.д.№1278/2016г. на първо
н.о., Решение №325 от 16.06.2011г. на ВКС по н.д. №1619/2011г. на първо н.о..
Не така стои въпроса с нарушение на нормата на чл.20,ал.2 от ЗДвП, която съдът е
приел безрезервно. Още с ТР №28 от 28.11.1984г. по н.д.№10/84г.,т.4
категорично е изяснено, че съотношение между общото правило по чл.20,ал.2 от ЗДвП и нормите, определящи пределно допустимата скорост чл.21 от ЗДвП,
представлява съотношение на общ към
специален състав. Двете разпоредби имат
идентична същност, тъй като определят изисквания към водачите на превозни
средства досежно режима на скоростта. Касае се за еднородно нарушение,
доколкото превишената скорост е винаги несъобразена, с оглед житейски и
научно обоснованата максимално допустима /разрешена скорост/, съобразена с вида
и техническите качества и характеристики на пътните превозни средства,
определящи и режима на скоростта за отделните видове МПС. Тя е отразена в чл.21
от ЗДвП и се свежда до конкретната
величина на избраната скорост. Надвишаването на нормативно фиксирания размер на
скоростта/ респ.с пътен знак/ е възведено в отделен състав, заради особеното
значение на скоростта като фактор за безопасността на движението. Обратното
обаче не е вярно: несъобразената скорост не означава непременно превишена
скорост. Едната е фиксирана от законодателя, а втората се избира в зависимост
от конкретните условия, които се явяват допълнителни по отношение на
общоважащите, взети предвид от законодателя при определяне на максимално
възможната и разрешена скорост. Няма пречка
задълженията към водачите по чл.20,ал.2 от ЗДвП да не бъдат отнесени към
тези, които се движат с неразрешена по смисъла на чл.21 от ЗДвП скорост. Това е
в случай, че не е налице причинно-следствена връзка между превишената
скорост на движение и настъпилите общественоопасни последици. В тази случаи
няма пречки отговорността на водача да се търси на плоскостта на чл.20,ал.2 от ЗДвП. Вярно
е, че нормата на чл.20,ал.2, изр.2 от ЗДвП визира случаите, когато по начало скоростта е съобразена и възникне
опасност, но по аргумент за по-силното основание, същото задължение има и
водачът, който е превишил скоростта. В този смисъл са Решение №1 от
09.03.2015г., по н.д.№1934/2014г. на трето н.о. на ВКС, Решение №214 от
16.10.2017г., по н.д.№918/2017г., на първо н.о. на ВКС, Решение №28 от
23.02.2009г. по к.д.№733/2008г. на първо н.о. на ВКС и др.
Имайки предвид, че в конкретния случай, неразрешената
скорост е в пряка причинна връзка с противоправния резултат, отговорността на
подсъдимия не следва да се търси и по чл.20,ал.2 от ЗДВп. Ето защо, подсъдимия
следва да бъде оправдан по това му обвинение.
По отношение на субективната страна на деянието,
решаващият съд е възприел форма на вина непредпазливост-самонадеяност.
Съществува противоречие в мотивирането на същата, тъй
като съдът е приел, че подсъдимия не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Това
обуславя форма на вина несъзнавана непредпазливост/ небрежност/. Тази форма
съдът е определил и в цитираната от него разпоредба на чл.11,ал.3,пр.1 от НК.
Видно от обвинителния акт, прокурорът е посочил, че от
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост, без да
конкретизира нейния вид-съзнавана /самонадеяност/, или несъзнавана /небрежност/.
В процедурата по чл.373,т.2 от НПК съдът следва да съобрази посочената в
обвинителния акт форма на вината и да не приема нови фактически положения.
Настоящата инстанция намира извода на решаващия съд за
наличието на самонадеяност, като форма на вината за незаконосъобразен. Вината
на подсъдимия следва да бъде разглеждана като отношение към престъпния
резултат, а не към нарушението на ЗДвП, което може да бъде само по себе си и
умишлено. За да е налице от субективна страна самонадеяност, подсъдимият следва
да предвижда вероятно настъпване на престъпни последици от определен вид или на
конкретен престъпен резултат. Т.е. от интелектуална гледна точка, дееца
надценява определени фактори, или свои възможности, или подценява значението на
други обстоятелства, следствие на което у него се формира погрешна представа за
действителното състояние на нещата. Подсъдимият е следвало да формира
субективна увереност, че общественоопасните последици няма да настъпят. В
конкретния случай е изяснено, че излизане на десните колела от пътното платно,
се е дължало на временно отклоняване на
вниманието на подсъдимия. Установявайки това обстоятелство, същия е реагирал
незабавно, предприемайки спиране, но поради по-високата скорост, лекият
автомобил е загубил своята устойчивост, завъртял се и се е преобърнал. Няма как да се приеме, че
в конкретния случай подсъдимият е предвиждал настъпването на този престъпен
резултат, като е бил уверен, че ще го избегне. Ето защо следва да се приеме, че
същия не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Изложеното очертава форма на вината небрежност, която
води до липса на по-тежка форма на вина като отегчаващо обстоятелство. Впрочем,
такова не е отчетено от първоинстанционния съд.
По основанието на жалбата за допуснато нарушение на
материалния закон при определяне размера на наказанието "лишаване от
правоуправление и "лишаване от свобода" и начина на изтърпяване на последното.
За да определи размера на наложеното наказание, съдът е изложил мотиви, част
от които не се споделят от въззивната инстанция.
Като отегчаващи обстоятелства, съдът е приел висока степен на обществена
опасност на деянието и последващия тежък резултат-смъртта на едно лице. Настоящият
състав намира за необходимо да конкретизира, че степента на обществена опасност
не е отегчаващо отговорността обстоятелство, а определя конкретната тежест на
извършеното престъпление и служи за индивидуализация на наказанието. Поначало
обществената опасност на деянието и резултата- смърт на едно лице е взета
предвид от законодателя при определяне параметрите на санкциите, а това, което
съдът следва да съобразява по конкретното дело е индивидуалната тежест на
престъпната проява, степента на засягане на обществените отношения и данните за
личността на дееца. Обществената опасност на конкретното деяние се определя от
редица фактори, които завишават неговата тежест в сравнение с други подобни
деяния. В случая, като такива следва да се приемат броя и тежестта на извършените
нарушения на правилата за движение по пътищата. Подсъдимият е нарушил две
правила за движение по пътищата, едното от които е с особена тежест- неспазване
режима на скоростта и то драстично: от 60км/ч на 90 км/ч. Действително същите
попълват бланкетния състав на чл.343 от НК, но техния брой и тежест определят и
по-висока опасност на деянието. Настъпилият от произшествието вредоносен
резултат действително е тежък, но същият не надхвърля минимално изискуемите по
закон квалифициращи елементи на състава на чл.343,ал.3 от НК.
На следващо място, следва да бъде отчетено като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство причинените несъставомерни
материални щети. Видно от заключението на приетата АТЕ, възстановяването на
л.а. "Субару Форестер", с цел отстраняване на повредите, нанесени при
произшествието и бъдещата му експлоатация по предназначение е невъзможно.
Пазарната стойностна автомобила към датата на произшествието е била 3000лв./вж
АТЕ на р.55,том1 от ДП/.
За да приеме ниска степен на обществена опасност на дееца, съдът правилно е
съобразил като смегчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало,
изказаното съжаление и критичност към извършеното, добрите характеристични
данни и полагани грижи за семейството. От друга страна, липсата на данни за
противообществени прояви не могат да бъдат отчетени като смегчаващи, тъй като
всяко едно лице дължи поведение, съобразено със законовите правила. Правилно
съдът е отчел направеното самопризнание като смегчаващо обстоятелството. Това
само по себе си в процедурата по глава двадесет и седма не води до отчитането
му като смегчаващо обстоятелство, имайки предвид, че направеното самопризнание
е отчетено от законодателя и има за последица съответен бонус- намаляване
размера на наказанието с 1/3. Направеното самопризнание, следва да се оценява с
оглед “характеристиките и съдържанието на
самопризнанието като форма на съдействие при установяване на обективната истина
и ако същото е спомогнало за своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговия извършител още
на досъдебното производство“/ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/. Видно от
обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, същите изцяло
покриват тези изисквания.
Решаващият съд не е отчел съпричиняване на престъпения резултат от страна
на пострадалия. По делото безспорно е установено, че пострадалият П. Желев е
пътувал без поставен предпазен колан. Това обстоятелство е залегнало и в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Механизмът на причинените телесни увреждания
е следният: при страничното накланяне на л.а."Субару Форестер" в дясно, преди неговото падане върху дясната
странична част на купето върху затревения банкет, тялото на пътуващия на
предната дясна седалка П. Желев е изпаднало през отворения прозорец на предната
дясна врата. Последвало е притискане на гръдния кош и горния етаж на коремната кухина на
пострадалия от дясната странична чат на купето на автомобила/вж КСМТАТЕ на
л.118,том 1 от ДП/. От изложеното се установява, че причинените травматични
увреждания се намират в пряка причинно следствена връзка с изпадане на тялото
на пострадалия от автомобила, което се дължи на непоставен предпазен колан. Ето
защо, посоченото съпричиняване следва да бъде отчетено при определяне
отговорността на подсъдимия.
Правилен е извода на съда, че не са налице нито многобройни, нито
изключително по своята същност обстоятелство, което да води до несъразмерност
на определеното в закона най-леко наказание. В този смисъл правилно
индивидуализацията на наказанието е протекла по чл.54 от НК.
Приемайки превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, съдът е
наложил наказание над средния законов размер, което е незаконосъобразно. Имайки
предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че размерът на наказанието
"лишаване от свобода" следва да бъде определен към средния, предвиден
в закона размер от две години. В този смисъл, присъдата на първоинстанционния
съд следва да бъде изменена, като размерът на определеното наказание
"лишаване от свобода" бъде намален от три години на две години, което
след неговото редуциране по правилото на чл.58а от НК,следва да се определен на
една година и четири месеца.
Основното възражение на частните обвинители се отнася до начина на
изтърпяване на наказанието, считайки, че в случая не е приложима разпоредбата
на чл.66,ал.1 от НК.
Въззивният съд счита това възражение за неоснователно.
Следва да се отбележи, че поначало престъпленията по транспорта са основно
на непредпазливо извършване, като обстоятелствата, свързани с миналото на
подсъдимия като водач на МПС, тежестта на допуснатите нарушения на правилата за
движение по пътищата, които са в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат
и формата на непредпазливата вина са съществени за индивидуализиране на
наказанието. Правилно съдът е съобразил допуснатите от подсъдимия нарушения на
правилата за движение по пътищата и не е отчел като отегчаващо наложената глоба
през 2011г. На последната не следва да се дава тежест, предвид обстоятелството,
че е изминал период от шест години- данните са до 2011г., имайки предвид, че
подсъдимия е правоспособен водач от
2004г. От този момент до извършване на процесното ПТП, няма данни за противоправно
поведение на подсъдимия, като водач на МПС. От изложеното може да бъде направен
извода, че допуснатите нарушения са
изолирано явление, а не начин на поведение на пътя като водач, който е
недисциплиран и незачитащ изискванията за безопасност при управление на МПС. Не
бяха разкрити и обстоятелства, сочещи на една завишена степен на обществена опасност на подсъдимия,
като водач на МПС и деец.
Изложените съображения водят до извода, че целите на наказанието биха могли
да бъдат постигнати с отлагане на изтърпяването му. Добрата му личностова характеристика,
липсата на осъждания и водени срещу него наказателни производства, изразеното съжаление
са факт, като поведението му като водач не разкрива потребност от коригиране на
установени навици, пренебрегващи законовите предписания.
Докато първите две предпоставки на чл.66 от НК са обективни, третата е
свързана с всеки конкретен случай и особеностите на дееца. Затова законодателят
е поставил акцент върху индивидуалната превенция на наказанието, при обсъждане
на възможностите за отлагане на неговото изтърпяване. Правилната оценка на
изложените обстоятелства определя, че за постигане целите на специалната
превенция и преимуществено за неговото
поправяне не е необходимо наказанието "лишаване от свобода" да бъде
изтърпяно реално. Изолирането на подсъдимия от обществото и поставянето му в
затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целящ от
закона, доколкото характеристиката на самия деец сочи на възможност за
постигане на тези цели докато е на свобода. Ефектът на наказанието може да бъде
постегнал с отлагане на изтърпяване на наложеното наказание за по-дълъг
изпитателен срок,в който дееца следва да се въздържа от престъпно поведение и
да коригира същото към спазване на правилата за движение. Да отмени отлагане на
изтърпяването на наказанието, означава съдът да постави акцент върху генералната
превенция, което не е смисъла на чл.66 от НК. Действително вредоносния резултат
е тежък, променена е съдбата на цяло едно семейство,загубвайки съпруг и баща,
който е бил опора в семейството. Преценката за личната опасност на дееца обаче
не може да се основата единствено върху тежестта на съставомерния резултат. В
същото време, изолирането на подсъдимия от обществото не би постигнало целите
на наказанието. Деянието остава изолиран случай в живота му, а водения срещу
него наказателен процес и ангажиране на наказателната му отговорност е изиграл
своят поправителен ефект. Смисълът на отлагането не е да репарира причинените
вреди, а да се поправи и превъзпита дееца. За да има една санкция
предупредителен и възпиращ ефект върху останалите членове на обществото, тя
трябва преди всичко да поправя и превъзпитава самия деец. В противен случай би
се стигало до налагане на санкция, която удовлетворява обществото, но не
поправя и превъзпитава самия деец, като го изолира от обществото. Ефектът на
наказателното въздействие ще бъде обезпечен чрез отлагане изтърпяването на
наказанието"лишаване от свобода" за
срок от четири. В този срок подсъдимият е длъжен да се въздържа от
престъпно поведение и да коригира поведението към спазване на закона.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция счита, че искането за отмяна
на института на условното осъждане е в разрез с установената ниска обществената
опасност и личността на дееца, поради което следва да бъде оставена без
уважение.
Правилно е определен и размера на кумулативното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“,съобразявайки изложените по-горе съображения. Настоящият
състав счита, че така определените наказания в своята съвкупност са адекватни
на извършеното и в пълна степен ще съдействат за изпълнение целите на наказанието.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че оплакването на частните
обвинители за несправедливост на наложеното наказание е неоснователно.
Водим от горното и на
основание чл.337, ал.1,т.1,2 и чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Присъда №16 от
12.11.2018г., постановена по НОХД №318/2018 год. по описа на Окръжен съд
гр.Добрич както следва:
-ПРИЛАГА закон за същото
наказуемо престъпление по чл.343а, ал.1,
б.„б” във вр.
с чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като ОПРАВДАВА С.С.Р. за допуснато нарушение
по чл.20, ал.2 от ЗДвП;
-НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание "лишаване от свобода от три години на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването
му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.