Определение по дело №99/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са в субективно и обективно съединение искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

В исковата молба ищците Г. М. Т., К. Е. А., двете от Г. К. и „Е.- К. А.” твърдят, че са наследници на общият им наследодател Е. А. Т., бивш жител на Г. К. починал на 17.01.2007 г. (акт за смърт № 0043 от 18.01.2007 г.) Ответницата К. Е. А. поела предприятието на наследодателя им като едноличен търговец с фирма "Е.- Е. Т.", като наименованието на фирмата на едноличния търговец се променила на "Е.- К. А.". Твърдят, че приживе наследодателят им извършил подобрения върху чужд имот, собственост на ответниците по делото Н. Н. И. и Р. Т. Ю., двамата от Г. К. представляващ УПИ с № XI- 187 в К. 52 по плана на Г. К. К. "В." с административен адрес У. "А. № 2, К. „В.” Г. К.. По изготвен технически проект на името на тримата- наследодателят на ищците и двамата ответници по делото, одобрен с протокол № 17 от 19.08.2002 г. на Експертен съвет по устройство на територията П. О. К. в описания по- горе недвижим имот, наследодателят им, заедно с двамата ответници, изградили обект „Комбинирана сграда- автосервиз, магазини и жилища", въведен в експлоатация с удостоверение № 30 от 05.05.2006 г. Претендират, че наследодателят им участвал наравно с двамата ответници П. изграждането на сградата с труд, материали и парични средства. Вложената от него сума била не по- малко от 50000 лв., с която сума двамата ответници неоснователно се обогатили за тяхна сметка до размера на обедняването им. Наследодателят им претърпял тежка катастрофа на 03.08.2006 г. и до деня на смъртта си- 17.01.2007 г. бил в кома. Преди да почине той не успял да уреди паричните си взаимоотношения с ответниците, респективно- да получи в собственост част от изградената с негови сили и средства сграда. Многократно канили ответниците да уредят извънсъдебно сметките си, но те отказвали да сторят това, поради което за ищците бил налице правен интерес от предявяване на иска. Молят съда постанови решение, с което да осъди двамата ответници да им заплатят солидарно сумата в размер на 50000 лв., с която неоснователно се обогатили за тяхна сметка, която сума представлявала равностойността на извършени от наследодателя им подобрения- вложени парични средства, труд и материали, П. изграждането на обект „Комбинирана сграда- автосервиз, магазини и жилища", находящ се в Г. К. К. "В.", У. "А. № 2, собственост на ответниците по делото, ведно със законна лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В изпълнение указанията на съда, дадени с протоколно определение на съда от 18.09.2007 г., ищците са депозирали нова искова молба, в която са конкретизирали обстоятелствата по същата, периодите, за които се претендират процесните суми, както и претенциите относно всеки един от ищците и по отношение на всеки един от ответниците. Със същата е поискано да се привлекат в качеството на ответници съпругите на ответниците- М. И. Ю. и Г. И. И., и двете от с. Б. О. А., и с определение на съда същите са конституирани като такива. С допълнителна молба от 20.11.2007 г. на основание чл. 116 от ГПК /отм./ процесуалният представител на ищците е направил искане за увеличение на предявените искове, като същите се считат предявени от Г. М. Т. против Р. Т. Ю. и М. И. Ю. за сумата от 23592.25 лв.; от Г. М. Т. против Н. Н. И. и Г. И. И. за сумата от 23592.25 лв.; от К. Е. А. против Р. Т. Ю. и М. И. Ю. за сумата от 23592.25 лв. и от К. Е. А. против Н. Н. И. и Г. И. И. за сумата от 23592.25 лв. С определение на съда е допуснато исканото увеличение.

С протоколно определение на АС- П. от 24.10.2008 г., поради отказ от исковете от ищците Г. М. Т., К. Е. А. и К. Е. А. с фирма „Е.- К. А."против ответниците Н. Н. И. и Г. И. И., е обезсилено първоинстанционото решение на Кърджалийския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на Г. М. Т. и К. Е. А. против посочените двама ответници на обща стойност 45604.46 лв., представляващи размера на неоснователно обогатяване в труд и материали, както и в частта, с която е отхвърлен иска на К. Е. А. в качеството й на едноличен търговец за сумата 7815 лв. и в тези части производството по делото е прекратено.

Ответникът Р. Т. чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва исковете и моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски. Счита, че искът не бил доказан по основание и по размер, тъй като не се установило от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели, че Е. Т.- наследодател на ищците, е вложил претендираната сума в процесния недвижим имот. Прави довод, че искът е и недопустим, тъй като във въззивната жалба се сочело, че наследодателят на ищците бил недобросъвестен владелец, който със знанието и съгласието на собствениците на земята, извършил подобрения, което изключвало предявяването на иск за неоснователно обогатяване.

Ответницата М. И. Ю. не се явява в съдебно заседание и не се представлява и не взема становище по исковете.

Производството по делото се движи по отношение на ответниците Р. Т. Ю. и М. И. Ю. за сумата в размер на 47184.50 лв. /23592.25 лв. х 2/, платима по равно на исците Г. М. Т. и К. Е. А., както и за сумата 7815.50 лв., по иск, предявен от К. Е. А. с фирма „Е.- К. А." срещу Р. Т. Ю. и М. И. Ю., за закупени от наследодателя на „Е.- К. А.” като едноличен търговец и вложени в обекта дървен материал, ел. материали, и кофраж по приложени по делото фактури, или общо за сумата в размер на 55000 лв. В писмената защита пълномощникът на ищците е посочил следните размери на предявените искове- 3675 лв.- за заплатен труд на работници; 4023.58 лв.- за възнаграждение на наследодателя на ищците за извършена от него работа и 49572.09 лв. за извършени в обекта изкопни работи, стойност на вложен бетон, арматура, заготовки на арматура, греди, дъски, тухли и керемиди, прозорци, витрини и врати, за периода от даване на строително разрешение до датата на въвеждане в експлоатация на обекта, или общо за сумата 57270.67 лв., за които суми няма допуснато изменение на исковете.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници № 62/23.01.2007 г., издадено от О. К. ищците Г. М. Т.- съпруга и К. Е. А.- дъщеря, са наследници на Е. А. Т., починал на 17.01.2007 г.

От представеното пред ПАС удостоверение за актуално състояние на дружество с ограничена отговорност „Е.” от 17.09.2002 г. по ф. д. № 350/2002 г. по описа на КОС се установява, че съдружници в дружеството са били наследодателят на ищците Е. Т., ответникът Р. Ю. и св. по делото Н. Н., а от удостоверение от 26.01.2005 г., отразяващо актуалното състояние на същото дружество до 10.12.2004 г. и удостоверение за извършени промени в дружеството, се установява, че съдружници в същото са наследодателят на ищците Е. Т. и св. Н. И., като е прекратено участието на съдружника Р. Т. Ю. по негова молба. С решение № 180/14.02.2007 г. по ф. д. № 350/2002 г. по описа на КОС, ищцата Г. М. Т. е приета за съдружник в дружеството като наследник на Е. А. Т., чието участие било прекратено поради настъпила смърт. А от представеното по делото заверено ксерокопие на решение № 1762/29.05.1991 г. по ф. д. № 1681/1991 г. по описа на КОС и удостоверение за актуално състояние /л. 189-190/ се установява, че наследодателят на ищците е регистрирал еднолична фирма на гражданин, чието предприятие е поето от наследника К. Е. А. като е променено наименованието на фирмата на „Е.- К. А.”, видно от заверено ксерокопие на решение № 578/19.06.2007 . по ф. д. № 1681/1991 г.

Ответникът по делото Р. Ю. и св. Н. Н. И. са придобили чрез покупко- продажба с нот. акт № 1. /стр. 257 от Г. д. № 243/2007 г. на КОС/ том 1 рег. № 1734 дело № 91 от 19.04.2002 г. парцел 11 с пл. сн. № 187 в К. 52 по плана на К. „В.” Г. К. с площ 660 К.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж и сутерен със застроена площ 55.50 К. м. След закупуване на имота, построената в него страда била съборена. Не се спори по делото, че ответникът Р. Ю. и ответницата М. И. Ю., са съпрузи.

По повод молба на Е. Т., Н. И. и Р. Ю., кметът на О. К. разрешил да се изготви проект за частично изменение- ПУП на застроителен план /план на застрояване/ на парцел /УПИ/ 11- 187, К. 52 по плана на Г. К. и със заповед № 283/1.04.2002 г. било одобрено частичното изменение на застроителния план /ПУП- план за застрояване/ на парцел /УПИ/ ХІ- 187 К. 52 по плана на К. „В.” Г. К. като се предвиди застройка за жилищни нужди и обществено обслужване. На Р. Ю. и Н. И. било издадено разрешение за строеж № 167/23.08.2002 г. за обект „комбинирана сграда /автосервиз, магазини и жилищна част/” в УПИ 11- 187, К. 52 по плана на Г.К. който започнал на 16.09.2002 г. с инвеститори- ответникът Р. Т. и св. Н. И.. Видно от удостоверение № 30/05.05.2005 г., обектът „комбинирана сграда- автосервиз, магазини и жилища” с възложител- Р. Т. Ю. и Н. Н. И., бил въведен в експлоатация.Видно от приложените по делото технически проект на сградата, писмо № 2490/2002 г. на Електроразпределение- П. ЕАД- клон К. карта за преценка на влиянието върху околната среда на проект неподлежащ на задължителна оценка въздействието върху околната среда, като инвеститори били посочени, както ответникът Р. Ю. и св. Н. Н., така и наследодателят на ищците Е. Т..

С договор за доброволна делба на недвижими имоти № 196, том 2, рег. № 6151/2007 г., /на стр. 66 от Г. д. № 243/2007 г. по описа на КОС/, вписан на 04.07.2007 г. с В. рег. № 2488, том I, № 157, партида 5258, 19916, 5259, ответниците по исковете Р. Ю. и М. Ю., св. Н. И. и Г. И., са си поделили собствеността, като всеки един от тях е получил в дял и е станал изключителен собственик на самостоятелно обособени обекти от сграда с идентификатор № 40909.123.18.1 по кадастралната карта на Г. К. построена в поземлен имот с идентификатор № *********.18 на У. „А. № 2.

По делото се спори дали на±ледодателят на ищците е вложил свои парични средства, труд и материали П. изграждането на процесната сграда, и ако да- в какъв размер. В тази насока ищците са представили заверени копия на дневен акт, касови бележки, ПКО, превозни билети, фактури за продадени стоки и извършени услуги, данъчна фактура, позволително за извоз, стокови разписки, контролно позволително, акт за установяване извършени работи от машина, искане за отпускане на материални ценности, експедиционни бележки и др., като част от тези документи били издадени на името на Е. Т. и на „Е.”- К..

По делото е назначена съдебно- техническа експертиза и допълнителни такива, с вещо лице инж. П. С., заключенията по които съдът приема и от които се установява, че крайната пазарна стойност на процесния имот към 05.05.2005 г. е 330000 лв. Вещото лице обяснява, че процесната сграда е строена със средносписъчен състав от 5 човека, но нямало счетоводни данни колко човека и през кой период са работили. Цените били средни пазарни, съобразени с периода на извършване, каквито били и цените на поставените врати, прозорци и витрини към датата на привършване на строежа. На поставените допълнителни задачи, вещото лице е дало следното заключение /стр. 82 от Г. д. № 519/2008 г. по описа на ПАС/: размерът на заплатения труд на работниците, участвали в изграждането на жилищна сграда, находяща се в Г. К. К.”В.” за периода от даване на строително разрешение до датата на въвеждане в експлоатация възлиза общо на 7000 лв., разпределени на 3675 лв. за Р. Ю. и М. Ю. и 3325 лв. за Н. И. и Г. И.. Полагащото се на наследодателят на ищците за извършената от него работа- контролиране на работниците, снабдяване на обекта с материали, заплащане на труда на работниците за периода от даване на строително разрешение до датата на въвеждане в експлоатация на процесната сграда възлиза общо на 7664 лв., разпределени на 4023.58 лв. за Р. Ю. и М. Ю. и 3640.42 лв. за Н. И. и Г. И.. Стойността на изкопните работи, извършени на обекта, стойността на вложения бетон, арматура и заготовки на арматура, на гредите, дъските, тухлите и керемидите, вложени в обекта, както и стойността на прозорци, витрини и врати за периода от даване на строително разрешение до датата на въвеждане в експлоатация на процесната сграда, като се е съобразило с наличните врати, прозорци и витрини, поставени в помещенията, попадащи в дял и собственост на Р. Т. Ю. и М. И. Ю. възлизат общо на 47555.62 лв. Вещото лице е дало и следното заключение /на л. 137 от делото/: описаните стоки, материали и услуги на стр. 82- 232 от първоистанционното дело, били съотносими с времето, технологията и етапите на осъществяване на строежа за периода от даване на строително разрешение до датата на въвеждане в експлоатация на строежа в УПИ ХІ- 187 по план на Г. К. и в тази връзка можело да се твърди, че същите са били необходими за осъществяването му. Експертизата не намирала данни, показващи съпричастността на разхода за наем на стр. 99 към строителния процес и не приемало неговата необходимост. Изслушан пред настоящия съд вещото лице инж. П. Й. С. поддържа изготвените от него всички експертизи. Обяснява, че бил направен опис на всички разплащателни документи, приложени по делото, и които били съотносими към строителството на сградата, с изключение на един или два разходни документи- фактури. Експертизите изцяло били основани на строителната документация на самия обект и на всички останали материали, приложени в делото. Твърдял в констативната част на заключението си от 26.11.2008 г., че Е. Т. е заплащал, въз основа на документите, които били към делото- фактури и други документи, издадени на негово име. Към момента на изготвяне на всички заключения, работил само с материалите към делото и единствено строителната документация на сградата- архитектурната документация, ползвал от дъщерята на Е.. Строителната документация на обекта, която не била приложена по делото, лично я поискал от дъщерята на Е. и от неговата съпруга, за да направи заключение.

Разпитани са и свидетелите М. М. Е., Х. М. А., С. М., К. А., А. М. С.- сестра на исцата Г. Т., Ю. А., С. А.- съпруг на исцата К. А., Ж. Х., В. В. Р., Й. И., С. С.. От показанията на същите се установява, че ответникът Р. Ю. и св. Н. И., заедно с Е. Т., договаряли с майстори- специалисти за част от строителните дейности на процесната сграда. Установяват също, че наследодателят на ищците Е. Т. закупувал строителни материали, които според свидетелите били за процесния имот. Твърдят също, че той отговарял за строителството на сградата, стоял на обекта, извършвал плащания. От показанията на посочените свидетели не се установява обаче на каква стойност са били плащанията, правени от Е. Т., както и с чии средства са били извършвани, както и в какво качество същият е осъществявал дейностите по строителството на имота.Що се касае до показанията на св. А. С.- сестра на ищцата Г. Т. и С. А.- съпруг на ищцата К. А., то съдът не кредитира същите като явно заинтересовани от изхода на делото, още повече, че се стремят да докажат обстоятелства, които самите ищци не твърдят. Така св. А. С. твърди, че семейството на Е. закупило процесния парцел и малката К., където построили новата К., а св. С. А. твърди, че от Е. знаел, че къщата се строи за тримата- Е., Р. и Н. и всеки инвестирал в своя дял в сградата, каквито твърдения няма от ищците.

Разпитан е по делото пред Пловдивския апелативен съд и пред Кърджалийския окръжен съд като свидетел и Н. Н. И., чиито показания съдът кредитира като последователни и незаинтересовани- макар и собственик на част от процесния имот, по отношение на същия и неговата съпруга исковете са оттеглени и производството по делото е прекратено. От показанията на същия се установява, че той заедно с Р. Ю. през 2002 г. закупили земя и започнали строеж на сграда. Не отрича, че наследодателят на ищците е помагал П. изграждането на процесната сграда като е уговарял и доставял материали и се е разплащал със средства на свидетеля и отв. Р. Ю. П. тяхното отсъствие. Обяснява, че наследодателят на ищците, не е влагал лични средства в изграждането на сградата като уговорката им била докато работят заедно, той да им помага П. строежа като в замяна на това- да ползва части от сградата, без да заплаща наем. Твърди, че сградата построили с пари, внесени от Турция, когато започнал строежа, за което представил митнически декларации. Той давал парите на Е., който му бил най- близък и му помагал, за да се разплаща за това, което се купува и се прави. Обяснява, че след като Р. Ю. напуснал фирмата, те заедно с Е., започнали да му плащат наем за неговата част от сградата. Къщата и земята стрували около 100000 долара. Двамата с Р. дали по 50000 долара, а Е. нищо не дал. Е. строял на обекта, защото те му вършели неговата работа в Турция. Имали уговорката с Е., че докато работят заедно, ще използват техните магазини за работа. В новата сграда му дал два- три магазина и се разбрали той нищо да не плаща. След смъртта на Е., започнали недоразумения с неговата жена и с дъщеря му. Към края на 2004 г., началото на 2005 г. Е. влезнал в помещенията в новата сграда и не плащал наем, защото помагал П. създаването и изграждането на сградата. Обяснява също, че заедно с наследодателят на ищците през 2005 г. закупили земя и сграда в Г. К. в квартал зад болницата с внесени от Турция пари за 115000 лв.

В съответствие с показанията на св. Н. Н., са и показанията на св. М. М. М., който твърди, че познава Н. и Р., с които живеели в един квартал в Г. Истанбул, Турция и били близки. С Е., К. и Г. се запознал покрай Р. и Н. през 1999 г., когато Р. го помолил да съдейства да запишат К. в икономическия техникум в Истанбул, където работел като учител. Р. и Н. закупили парцел с къщичка, съборили къщичката и на нейно място направили нова сграда. Започнали строежа около 2001- 2002 г. Н. и Р. инвестирали в сградата. Не бил чувал Е. да има някакво участие в сградата. Когато посещавал сградата, виждал Е. на място. Тогава Н. и Е. били съдружници, и когато Н. отсъствал от България, Е. организирал строежа и доставката на материалите. Когато бил в Истанбул, бил свидетел няколко пъти Н. да дава отчет на Р. за строежа, докъде стигнал, колко пари трябвало да плащат. Р. давал парите на Н., и това били солидни суми. Р. живеел в Истанбул и рядко идвал на строежа. Н. носел парите от Истанбул в България.

По делото са представени митнически декларации на името на Н. Н. И. от 2003 и 2004 г. за внесени в Р България съответно 5700 долара и 7700 долара. А от представените по делото данъчни декларации за 2002, 2003, 2004 и 2005 г. се установява, че през посочените години, наследодателят на ищците Е. А. Т. с фирма „ Е.”, е имал реализирани сравнително ниски доходи. Приети са по делото и писмени доказателства- техническа документация, която не касае плащания по строителството на процесния имот, поради което и съдът не ги обсъжда.

С оглед на така установената по делото фактическа обстановка, съдът приема следното: Предявени са искове с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД. В исковата молба и допълнителната такава, ищците са конкретизирали исковете по видове и размер. Твърдят, че с претендираните суми, ответниците са се обогатили за тяхна сметка без основание и отказвали да им заплатят вложени от техния наследодател наравно с ответниците материали, средства и труд за изграждане на процесната сграда.Исковете са допустими, но разгледани по същество, са неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Необходимите предпоставки за предявяването на иска по чл. 59 от ЗЗД са имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, която произтича от общите факти, които са ги породили, липсата на основание за имущественото разместване и липса на друго средство за правна защита правата на ищеца. Или, фактическият състав на тази разпоредба включва обогатяването на ответника без основание за сметка на обедняването на ищеца и връзка между обогатяването и обедняването, които произхождат от един общ факт. В конкретния случай посочените предпоставки не са налице.

Съдът приема за установено, че ответникът по иска Р. Ю. и св. Н. И., са закупили земя и сграда, като последната била разР.а и през 2002 г. започнало строителство на процесната сграда, която била въведена в експлоатация през 2005 г. За изграждането на процесната сграда ответникът Р. Ю. и св. Н. Н. влагали лични средства, а наследодателят на ищците П. отсъствие на собствениците на имота и тъй като били близки със св. Н. Н., и имали уговорка да ползва помещения от сградата без да плаща наем, им помагал като организирал наемането на работници, закупувал и доставял строителни материали, и заплащал със средства, предоставени му от собствениците на имота. Наследодателят на ищците Е. Т., осъществявал различни функции по извършване на строителната дейност и в изпълнение на тези си функции, същият закупувал строителни материали и заплащал труда на наетите работници, като документи за тези плащания са били издавани и на негово име.

От събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на ищците, че наследодателят им Е. Т. е участвал със свои лични средства, труд и материали, и е обеднял до претендирания в исковата молба размер. Не се доказва и, че ответниците са се обогатили до размера на евентуалното неговото обедняване. Обстоятелството, че в част от строителната документация, свързана с изграждането на процесната сграда, наследодателят на ищците бил вписан като инвеститор, не доказва, че същият е участвал със собствени средства в заплащането на труд, материали и др. в процесната сграда. Няма спор, че собствениците на имота, се явяват възложители по смисъла на чл. 161 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 160 от ЗУТ, действаща към момента на издаване на строителното разрешение за процесната сграда, основните участници в строителството са инвеститорът, проектантът и строителят, като взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с договори. Инвеститорът, съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 6 от ПЗ на Наредба № 7/2.05.2001 г. на МРРБ, за съставяне на актове и протоколи по време на строителството- ДВ, бр. 55 от 2001 г. (отм.), действаща към същия момент, е "собственикът на имота или лице, на което е учредено право на строеж в чужд имот". Или, след като наследодателят на ищците не е бил собственик на имота, нито е имал учредено право на строеж в чужд имот, то фактът, че същият в част от документите за строителството на сградата неправилно бил вписан и посочен като инвеститор на обекта, освен, че не го прави собственик или съсобственик на построената сграда, и не доказва твърденията на ищците, че това обстоятелство установявало участието му с лични средства в строителството на сградата.

Действително по делото са представени фактури за сделки за закупуване на строителни материали и превоз на такива, издадени на името на наследодателя на ищците и на фирмата на едноличния търговец Е. Т., както и заверени копия на дневен акт, касови бележки, ПКО, превозни билети, позволително за извоз, стокови разписки, експедиционни бележки и др., но от същите не може да се установи от една страна, доколко са относими към процесния имот, респ. закупени, платени, доставени и вложени в строителството на процесната сграда, и от друга- от същите не може да се направи извод, закупените от Т. материали с чии средства са били заплатени. Безспорно фактурата е свидетелстващ документ, удостоверяващ материализираното изявление в нея, но следва да се докаже и това, че стоките по фактурите са платени и доставени на процесния обект, а и вложени в него. Към фактурите, представени по делото, не са прикрепени бонове като доказателство за заплащане, за да съставляват заедно документ, удостоверяващ предаването и заплащането на стоката. Освен това, посоченото от вещото лице, че закупените с фактурите материали били относими към момента на строителството, само по себе си не доказва, че материалите по фактурите са вложени в процесната сграда. А и показанията на част от свидетелите в посока, че наследодателят на ищците заплащал материалите и превоза, не могат да обосноват извод, че същият е плащал с лични средства. И не на последно място, вещото лице е установило, че относно процесния строеж, не се е водила каквато и да било счетоводна документация.

С оглед изложеното, съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани по основание и размер, поради което същите следва да се отхвърлят.

Довода на ищцовата страна във възивната жалба и в писмената защита, че наследодателят на ищците имал качеството на недобросъвестен владелец, е несъстоятелен. От една страна, в исковата молба липсват твърдения в тази насока, както и доказателства по делото, че наследодателят на ищците е упражнявал фактическа власт върху вещта, която да държи като своя, а от друга- ако наследодателят на ищците е имал качество на владелец, то отношенията между страните биха се уредили от разпоредбите на чл. 71- 74 от ЗС, какъвто иск няма предявен, а искът по чл. 59 от ЗЗД би бил недопустим.

С оглед изхода на делото и претенциите на ответника Р. Ю. за разноски, на същия се следват направените деловодни разноски в размер на 550 лв., които следва да се възложат в тежест на ищците.

Водим от горното и на основание чл. 59 от ЗЗД, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Т. от Г. К. У. „. 23 В. А . 1 А. 2 с ЕГН * против Р. Т. Ю. от Г. К. У.”А. № 2 с ЕГН * и М. И. Ю. от с. Б. О. А., област К. с ЕГН * иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 23592.25 лв., представляващи равностойността на извършени от наследодателя й Е. А. Т. подобрения- вложени парични средства, труд и материали П. изграждането на обект масивна сграда на два етажа, партер и тавански етаж с комбинирано предназначение с идентификатор № 40909.123.18.1 по кадастралната карта на Г. К. построена в поземлен имот с идентификатор № 40909.123.18, включително върху поставените им в дял и изключителна собственост обекти от сградата, както следва: имот с идентификатор №40 909.123.18.1.8, представляващ автосервиз, имот с идентификатор №40 909.123.18.1.2, представляващ търговски обект / магазин за промишлени стоки/, имот с идентификатор №40 909.123.18.1.4, представляващ апартамент със застроена площ от 99,43 К.м., находящ се на втория етаж от сградата и имот с идентификатор № 40 909.123.18.1.6, представляващ апартамент със застроена площ 43,59 К.м., находящ се в северната част на таванския етаж на сградата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Е. А. от Г. К. У. „. 23 В. А . 1 *. 2 с ЕГН * против Р. Т. Ю. от Г. К. У.”А. № * с ЕГН * и М. И. Ю. от с. Б. О. А., област К. с ЕГН * иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 23592.25 лв., представляващи равностойността на извършени от наследодателя й Е. А. Т. подобрения- вложени парични средства, труд и материали П. изграждането на обект масивна сграда на два етажа, партер и тавански етаж с комбинирано предназначение с идентификатор № 40909.123.18.1 по кадастралната карта на Г. К. построена в поземлен имот с идентификатор № 40909.123.18, включително върху поставените им в дял и изключителна собственост обекти от сградата, както следва: имот с идентификатор №40 909.123.18.1.8, представляващ автосервиз, имот с идентификатор №40 909.123.18.1.2, представляващ търговски обект / магазин за промишлени стоки/, имот с идентификатор №40 909.123.18.1.4, представляващ апартамент със застроена площ от 99,43 К.м., находящ се на втория етаж от сградата и имот с идентификатор № 40 909.123.18.1.6, представляващ апартамент със застроена площ 43,59 К.м., находящ се в северната част на таванския етаж на сградата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.- К. А.”, със седалище и адрес на управление Г. К. К. „. У.”м.” бл. * А. * против Р. Т. Ю. от Г. К. У.”А. № * с ЕГН * и М. И. Ю. от с. Б. О. А., област К. с ЕГН * иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 7815.50 лв., представляващи равностойността на извършени от наследодателя й Е. А. Т. подобрения- вложени парични средства, труд и материали П. изграждането на обект масивна сграда на два етажа, партер и тавански етаж с комбинирано предназначение с идентификатор № 40909.123.18.1 по кадастралната карта на Г. К. построена в поземлен имот с идентификатор № 40909.123.18, включително върху поставените им в дял и изключителна собственост обекти от сградата, както следва: имот с идентификатор № 40 909.123.18.1.8, представляващ автосервиз, имот с идентификатор 40 909.123.18.1.2, представляващ търговски обект / магазин за промишлени стоки/, имот с идентификатор № 40 909.123.18.1.4, представляваща апартамент със застроена площ от 99,43 К.м., находящ се на втория етаж от сградата и имот с идентификатор № 40 909.123.18.1.6, представляваща апартамент със застроена площ 43,59 К.м., находящ се в северната част на таванския етаж на сградата;.

ОСЪЖДА Г. М. Т. от Г. К. У. „. 23 В. А . 1 А. 2 с ЕГН *, К. Е. А. от Г. К. У. „. 23 В. А .1 А. 2 с ЕГН * и „Е.- К. А.” със седалище и адрес на управление Г. К. К. ”В.”, У. ”м.” бл.* да заплатят на Р. Т. Ю. от Г. К. У. ”А. № * с ЕГН * деловодни разноски в размер на 550 лв.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд- П. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: