Решение по дело №36/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и взе предвид следното :

Производството е въззивно, по реда на чл.345 НПк във връзка с чл.341,ал.1 НПК и е образувано въз основа на жалба на С. М. Д., от с.Б, община Х., област Б. срещу съдебния акт по НЧХД № 848/2009г по описа на РСГД.

В жалбата се сочи, че се обжалва съдебния акт по делото, по което жалбодателя е бил "ищец" .Твърди, че бил нападнат без причина от И. И.Х., от с.Д., община Г., както и че на 29.03.2010г било последното заседание по делото, на което жалбодателя не се явил ,тъй като бил на работа в гр.В., а връщането му от там се забавило поради финансови проблеми на фирмата, в която работи. Иска съдът да разгледа неговата жалба.

Срещу тази жалба е постъпило възражение от адвокат Б.- защитник на подсъдимия Х.. Във възражението се твърди, че последното заседание по посоченото дело е било проведено на 29.03.2010г, а жалбата на тъжителя е депозирана на 27.04.2010, т.е. след срока за обжалване,поради което прави искане да се върне като просрочена. Развити са и съображения по същество на жалбата ,като се твърди, че същата е неоснователнаи че първоинстанционния съд правилно е прекратил наказателното производство, поради неявяването на тъжителя (сега жалбодател) в съдебно заседание без уважителни причини.Сочи се, че дори към настоящата жалба липсват доказателства в подкрепа на (евентуални ) твърдения на жалбодателя за наличие на уважителни причини за неявяването му.

След като извърши преглед на материалите по делото и взе предвид изложеното в жалбата и във възражението, въззивния съд взе предвид следното :

НЧХД № 848/2009г по описа на РСГД е било образувано въз основа на частна тъжба на С. С. (сега жалбодател) срещу И. Х. ,с обвинение за извършено на 21.06.2009г престъпление по чл.130,ал.1 НК. В първото по делото съдебно заседание (на 05.01.2010г тъжителя (сега жалбодател) се е явил лично и с адвокат -повереник. Във второто съдебно заседание тъжителя се е явил лично , като съдията -докладчик е докладвал уведомелние от неговия повереник, че тъжителя е оттеглил упълномощаването му, на което тъжителя не е възразил. В това съдебно заседание са били разпитани свидетели и са събрани писмени доказателства. В следващото съдебно заседание (на 04.03.2010г) тъжителя отново е присъствал лично, като са били събрани писмени доказателства и делото е било отложено за 29.03.2010г, за която дата тъжителя е бил уведомен в съдебно заседание. На посочената дата (29.03.2010г) тъжителя не се е явил в съдебно заседание като не е уведомил съда за причините за неявяването си, не се е явил и негов защитник. Първоинстанционният съд е приел, че неявяването на тъжителя е без уважителни причини, поради което на основание чл.24,ал.4,т.5 НПК с протоколно определение № 1033/29.03.2010г е прекратил (наказателното) производство по делото. В самото определение първоинстанциониня съд е посочил , че това определение подлежи на обжалване пред ОС -Благоевград в петнадесет дневен срок от датата на заседанието за подсъдимия и в петнадесет дневен срок от получаване на съобщението (за прекратяване на делото) от тъжителя (сега жалбодател).

Съобщението, че делото е прекратено и определението за прекратяване може да бъде обжалвано е получено лично от тъжителя на 13.04.2010г. На 27.04.2010г същия е депозирал настоящата жалба. Съдията докладчик я е оставил без движение, но единствено поради липса на преписи за подсъдимия,без да извърши задължителната проверка за съответствието на жалбата с изискванията на закона и за спазване на срока за обжалване. След получаване на преписа , същата е била изпратена на ОС -Б.

От изложеното е видно, че първоинстанционния съд е неглижирал задълженията си по чл.323,ал.1 НПК.Безспорно е, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.319,ал.1 НПК и чл.320 ,ал.1 НПК - същата не съдържа изложение нито на обжалвания съдебен акт ,нито изложение на искането което се прави, липсва изложение и на неизяснените обстоятелства. Отделно от това жалбата е подадена извън срока по чл.319 НПК - съгласно посочената разпоредба жалбата се подава в петнадесет дневен срок от постановяване на акта. Тъй като се касае за акт, постановен в открито съдебно заседание , то този срок тече от датата на заседанието и е изтекъл на 14.04.2010г . В тази връзка първоинстанционният съд отбелязването на първоинстанционния съд, че че за тъжителя срока за обжалване тече от получаване на съобщението , е незаконосъобразно и не може да създаде повече права отколкото закона позволява. Единствено по отношение на подсъдимия подаване на жалбата в срока, указан от съда (дори когато същия е по- голям от законовия) ,съгласно установената съдебна практика, е равнозначно на спазване на срока. Но когато се касае до прокуратурата или до частния тъжител (комуто в това производство е възложена функцията на обвинението) неспазването на законовия срок води до основание за връщане на протеста, респективно -жалбата, когато същия (същата) е подаден извън законовия срок за обжалване,макар и в срока, указан от съда.

Именно тези обстоятелства не са били съобразени от първоинстанционния съд , който е извършил твърде повърхностна и формална проверка относно изискванията към въззивната жлба.

Ето защо въззивното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на РСГД за изпълнение на процедурата по чл.323,ал.1 НПК.

Водим от горното въззивния съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по ВНЧХД № 278/2010г по описа на ОС -Б.

ВРЪЩА жалбата и делото на РСГД за изпълнение на процедурата по чл.323,ал.1 НПК .

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.