Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІ състав, в публично заседание на девети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Румела Михайлова
като
разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм.
д. №645 по описа на съда за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.Б.Н. и по жалба
от К.К.Ц. и П.Р.Р. срещу Решение №1/09.01.2020 г. на
Главния архитект на район „Одесос“ на Община Варна, с което е извършена
поправка на очевидна фактическа грешка в Удостоверение № 0-202/18.12.2008 г. на
гл. архитект на район „Одесос“ – община Варна за въвеждане в експлоатация на
строеж: „Жилищна сграда с 3 офиса, 6 ателиета, 3 тавански помещения, 2
паркоместа в двора, подземен гараж с 4 паркоместа; сградни ВиК отклонения;
сградно ел. захранване от ШК-4 до ТЕМЗ“, находящ се в УПИ ІІІ-275, кв.123, 7
м.р. на гр. Варна с административен адрес ул. ***, като в наименованието на
строежа се заличава текста „Жилищна“. И тримата жалбоподатели атакуват процесното
решение с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и постановено
в противоречие с приложимия материален закон. Сочи се, че с оспореното решение
на практика не се поправя очевидна фактическа грешка (ОФГ) в съдържанието на посоченото
удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, находяща се на адм.
адрес гр. Варна, ***, а се променя същността на изразената правна воля, тоест –
издава се нов административен акт с различно съдържание, какъвто не е смисълът
на процедурата по чл.62 ал.2 от АПК. В допълнение в жалбата на К.Ц. и П.Р. се
сочи, че в кадастралната карта и в кадастралните регистри на гр. Варна
притежаваният от тях обект (апартамент М) в сградата на *** е нанесен като „жилище,
апартамент“, от което следва, че извършената поправка на ОФГ води до нищожност
на кадастралната основа по отношение на конкретната сграда и на самостоятелните
обекти в нея, в частност – на техния. Твърдят, че поправка на грешка в
посочения от ответника смисъл би следвало да се извърши по реда на чл.53 и
следващите от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), а не по реда,
избран от ответника. Позовават се на съдебна практика. Иска се от съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени оспореното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят А.Б.Н.
се представлява от адв. Цв. Л. и адв. В. М. ***, които поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Подробни аргументи по съществото на правния спор
излагат в представени по делото писмени бележки вх. № 15851/16.12.2020 г.
Претендират присъждане на сторените по делото разноски, за които представят
списък по чл.80 от ГПК.
Жалбоподателите К.Ц. и П.Р. не се явяват и
не изпращат представител. По делото е постъпила молба вх. №13225/27.10.2020 г.
от адв. П. В. – процесуален представител на двамата жалбоподатели, с която е
изразено становище по хода на делото и по доказателствата. Към молбата е
приложена писмена защита с изложени доводи по съществото на спора, аналогични с
тези, изложени и в жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция. В
открито съдебно заседание, проведено на 24.06.2020 г., процесуалният
представител на оспорващите е предявил претенция за присъждане на разноски в
полза на неговите доверители съобразно представения списък.
Ответникът – Главният архитект на Район
„Одесос“ при Община Варна - за него
представител не се явява. Писмени бележки със становище по съществото на спора
са представени на л. 67 от делото. Същите са подписани от ст. ю.к. П. Б. М. в качеството на процесуален представител на
ответника съобразно представеното на л. 54 от делото пълномощно. Жалбите се
оспорват като неоснователни и се настоява съдът да ги отхвърли като такива.
Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Д.С. – не се
явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Заинтересованата страна Т.В.И. - не се явява, не се представлява и не изразява становище
по съществото на спора.
Заинтересованата страна В.К.Ч. - не се
явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Заинтересованата страна Д.Т.Д. - не се
явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Заинтересованата страна Д.П.С. - не се
явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Заинтересованата страна Я.Д.И. - не се
явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Заинтересованата страна Н.Т.И. – не се
явява. Представлява се от адв. Кр. М , която изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна Т.И.И. - не се
явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Заинтересованата страна Л.М. К. - не се
явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Заинтересованата страна „ПЛАНГИТ АУТО“
ЕООД – за него представител не се явява. Не изразява
становище по съществото на спора.
Заинтересованата страна „Л ПЛЮС А“ ЕООД –
за него представител не се явява. Не изразява становище по съществото на спора.
Заинтересованата страна „РЕАЛ ГРУП“ ЕООД –
за него представител не се явява. Не изразява становище по съществото на спора.
По допустимостта на жалбите
Видно от приложеното към административната
преписка копие на Решение №1/09.01.2020 г. (гръб) жалбоподателят А.Н. на
06.02.2020 г. лично е получил екземпляр от акта. Жалбата му е депозирана в
деловодството на ответника на 07.02.2020 г. Пред съда оспорващият доказва
правния си интерес от оспорване на акта с приложения към доказателствата (л.10
от делото) НА № 117, том ІІ, рег.№ 2454, Дело № 222 от 09.04.2012 г. на
нотариус с район на действие Районен съд – гр. Варна, легитимиращ го като
собственик на самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.267.3.6 по КК и КР
на гр. Варна, представляващ Ателие №6, ведно с прилежащата изба № 9, находящи
се в гр. Варна, Район „Одесос“, ***. Това налага извод за допустимост на
жалбата му.
Жалбоподателят К.К.Ц. лично е получил екземпляр от
обжалваното решение на 18.02.2020 г., видно от саморъчно направения запис и
подпис на гърба на представеното с административната преписка копие от акта
(л.2 от адм. преписка). Липсват доказателства, от които да е видно, че
оспорващата П.Р.Р. е уведомявана лично за издаване на процесното решение
№1/09.01.2020 г. на Главния архитект на Район „Одесос“. Ето защо съдът приема,
че същата е уведомена за издаване на акта на 11.02.2020 г. по реда на §4, ал.2,
изр. второ и трето от ДР на ЗУТ във вр. с чл.18а, ал.9 и ал.10 от АПК - чрез
поставяне на съобщение на таблото за съобщения в Район „Одесос“, на сградата с
административен адрес гр. Варна, *** и чрез публикуване на съобщение в сайта на
Район „Одесос“, което се удостоверява от приложения на л. 21 от делото (и на
л.8 от адм. преписка) протокол за
уведомяване. Жалбата с рег. №АГУП 20000217ОД е депозирана пред органа на
24.02.2020 г. От горното следва, че по отношение на
посочените двама жалбоподатели оспорването е направено в рамките на установения
в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок. Жалбоподателите обосновават правния си
интерес от оспорването като собственици на самостоятелен обект с идентификатор
10135.1506.267.3.10 в сграда с административен адрес гр. Варна, *** въз основа
на приложения към жалбата НА №111, том ІІ, рег. № 6010, Дело № 285 от
14.05.2018 г. (л.24 и 25 от делото).
Изложеното налага извод, че жалбите са
подадени в предвидения в АПК срок, от лица, за които е налице правен интерес от
оспорването. С жалбите е сезиран териториално и материално компетентен съд.
Наличието на положителните материални поставки и отсъствието на отрицателни
такива обосновава извод за допустимост на жалбите. Същите следва да бъдат
разгледани от съда по същество.
По основателността на жалбите
От представената от ответника
административна преписка е видно, че по повод друго административно дело (адм. дело № 2218/2019 г.), образувано пред Административен съд –
Варна, при комплектоване на преписката за съда, е установена грешка (очевидна фактическа грешка - ОФГ) в съдържанието на Удостоверение за
въвеждане в експлоатация №О-202/18.12.2008 г. като в съдържанието му е вписано,
че с него се въвежда в експлоатация строеж: „Жилищна сграда с 3 офиса, 6
ателиета, 3 тавански помещения, 2 паркоместа в двора, подземен гараж с 4
паркоместа; сградни ВиК отклонения; сградно ел. захранване от ШК-4 до ТЕМЗ“,
находящ се в УПИ ІІІ-275, кв.123, 7 м.р. на гр. Варна с административен адрес
ул. „***вместо „Сграда с ателиета, офиси ….“ в съответствие с издаденото разрешение
за строеж № О-147/29.06.2006 година. За констатираното на 13.11.2019 г. е
съставена докладна записка рег. № АГУП19001690ОД (л.1 от адм. преписка) от инж.
Д. Герова на длъжност главен експерт „Регистрация строежи“ в Район „Одесос“.
Докладната записка е адресирана до Главния архитект на район „Одесос“ за
становище.
След като се запознал с относимата
документация и установил, че изложеното в докладната записка съответства на
истината, Главният архитект на Район „Одесос“ издал оспореното в настоящото
съдебно производство Решение №1/09.01.2020 г. С диспозитива на решението ответникът
наредил да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка в Удостоверение №
О-202/18.12.2008 г., изразяващо се в заличаване на текста „жилищна“ в наименованието на въведения в експлоатация строеж. Посочено
е изрично, че Решението за поправка на ОФГ е неразделна част от удостоверението
за въвеждане в експлоатация №О-202/18.12.2008 година.
Последвало е съдебно оспорване на акта от
страна на тримата жалбоподатели.
От представените от ответника документи е
видно, че сградата, която е въведена в експлоатация с Удостоверение №
О-202/18.12.2008 г., е построена въз основа на Разрешение за строеж /РС/ №
147/29.06.2006 г. (лист 9 от папка №1). Видно от съдържанието на РС, инвестиционният проект, одобрен и съгласуван
от главния архитект на Район „Одесос“ при Община Варна, съответства на
предвижданията на актуалния за УПИ ІІІ-275, в кв. 123 Подробен устройствен план
– план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ и Работен устройствен план /РУП/,
одобрени със Заповед № Г-228/ 11.08.2005 г. на Зам. Кмета на Община Варна,
както и на правилата и нормативите за устройство на съответната територия.
Към административната преписка е
представено и цветно копие на цитираната в разрешението за строеж Заповед №
Г-228/11.08.2005 г. на Зам. Кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ и
РУП за УПИ ІІІ-275, в кв. 123, 7-ми микрорайон на гр. Варна (папка 2, лист 3). От
съдържанието ѝ е видно, че предвижданията на плана са в УПИ ІІІ-275 да
бъде построена сграда „за офиси“. От приложения на лист 2 от Папка №2 (оранжева) Констативен протокол е видно, че след
уведомяване на заинтересованите лица за издаване на Заповед № Г-228/11.08.2005
г. не са постъпили жалби и същата е влязла в сила на 28.09.2005 г.
Видно от доказателствата по делото, на
04.05.2006 г. до кмета на район „Одесос“ е от правена Молба-заявление вх. №
АГ29400 (Г-35), приложена на лист 1 от Папка №1 (жълта). С нея е поискано да бъдат съгласувани и одобрени инвестиционни
проекти, придружена с оценка по комплексен доклад от лицензирана фирма –
консултант за строеж: „Жилищна сграда с офиси и гаражи“ с
административен адрес гр. Варна, ул. „Кап. Петко войвода“ № 7 УПИ ІІІ-275 в кв.
123 на 7-ми подрайон. На 11.05.2006 г. проектите са
оттеглени за корекция, видно от ръкописния запис, направен от инвеститора
най-долу вдясно.
На 29.06.2006 г. в деловодството на Район
„Одесос“ при Община Варна е депозирана молба-заявление вх.№ АГ2-9400 Г-183 (л.4
от Папка №1 (жълта)), с която е поискано да се издаде разрешение за строеж: „Сграда с ателиета, офиси и
гаражи“ в УПИ ІІІ-275 с адм. адрес гр. Варна, ***“. Именно така е определен
вида на строежа (наименованието му), както в приложения към преписката
инвестиционен проект, част „Архитектура“, така и в издаденото РС №
147/29.06.2006 г. (л.7 от Папка №1 (жълта)). Строежът е определен като такъв от
V категория съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи
и чл.137, ал.1 ,т. 5, б. „б“ от ЗУТ. След издаване на РС строителството е започнало
с Протокол за откриване на строителна площадка и ниво на строежа от 22.01.2007
г. В него строежът отново е посочен като „Сграда с ателиета, офиси и гаражи“.
Видно от обяснителната записка към
внесения за одобрение инвестиционен проект (л.17 и 18 от папка №1 (жълта)),
изготвен от арх. Х., проектът е съобразен с ПУП-ПРЗ е изработен съгласно
цитираната по-горе Заповед № Г-228/11.08.2005 г. на Зам. Кмета на Община Варна
(т. 1 „градоустройствена обстановка“). В т. 2 „Архитектурно решение“ към
записката проектантът е посочил, че в избения етаж ще са разположени 19 изби и
подземни паркинги; на първия етаж ще има оформен проход, паркоместа, един офис
и стълбище с асансьор; на втория етаж е планирано да бъдат разположени два
офиса - №1 и №2, стълбище и асансьор; на третия етаж – две ателиета, номерирани като №1 и №2, стълбище и асансьор; на
четвъртия етаж – две ателиета, номерирани като №3 и №4,
стълбище и асансьор; на петия етаж - две ателиета, номерирани като №7 и №8,
стълбище и асансьор; тавански етаж. Това разпределение на самостоятелните
обекти съответства и на съдържанието на графичната част на инвестиционния
проект, приложен от ответника в Папка №1 (жълта).
След завършване на строежа, същият е въведен
в експлоатация с Удостоверение № О-202/18.12.2008 г., издадено от ответника –
Главния архитект на Район „Одесос“ при Община Варна. Както се посочи по-горе в
изложението, в Удостоверението е посочено, че с него се въвежда в експлоатация
строеж: „Жилищна сграда с 3 офиса, 6 ателиета, 3 тавански помещения, 2
паркоместа в двора, подземен гараж с 4 паркоместа; сградни ВиК отклонения;
сградно ел. захранване от ШК-4 до ТЕМЗ“, находящ се в УПИ ІІІ-275, кв.123, 7
м.р. на гр. Варна с административен адрес ул. ***.
Предвид така установените факти съдът
достигне до следните правни изводи:
Съдът съобрази, че актовете, издадени по
реда на чл.62, ал.2 от АПК, какъвто е процесното Решение №1 от 09.01.2020 г., нямат
самостоятелен „живот“ в правния мир. Те служат за поправка на очевидни
фактически грешки, съдържащи се в съответния административен акт, за да бъде
съдържанието му ясно и недвусмислено.
След издаване на Решението по този ред, то
става неразделна част от поправения индивидуален административен акт, както
изрично е посочено в оспореното Решение.
АПК не дава легална дефиниция на понятието
„очевидна фактическа грешка“. Смисълът му следва да се изведе от правната
теория и от съществуващата съдебна практика. Те сочат, че поправката на
очевидна фактическа грешка цели отстраняване на констатирано несъответствие
между действителната воля на компетентния орган и начина, по който тя е
обективирана в поправения административен акт. Това навежда на извод, че наличието
на такова несъответствие е материалната предпоставка за издаване на административен
акт от рода на подложения на съдебен контрол в настоящото производство.
Поправката на очевидна фактическа грешка може да стане, както по почин на
органа, издал акта, така и по искане на която и да е от заинтересованите страните,
без ограничение във времето. Очевидна фактическа грешка е налице винаги когато
между формираната истинска воля на административния орган и нейното външно проявление
в писмения текст на административния акт има несъответствие. Смисълът, който
законодателят влага в правната норма на чл. 62, ал.2 от АПК, определя
очевидната фактическа грешка като грешка, като пропуск, който може да бъде
установен от всички останали доказателства.
По силата на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во от АПК, очевидните
фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа,
който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Точно такъв е
настоящият случай. Предвид категорията на строежа (V категория), същият подлежи на въвеждане в експлоатация по реда, установен в чл.177,
ал.3 от ЗУТ. Според цитираната разпоредба (изречение І-во), строежите от ІV и V категория се
въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация
от органа, издал разрешението за строеж. Поправеното Удостоверение за въвеждане
в експлоатация № О-202/18.12.2008 г. е издадено от Главния архитект на Район
„Одесос“ при Община Варна, който е и издател на РС № 147/ 29.06.2006 г., въз
основа на което е построена процесната сградата в УПИ ІІІ-275, кв. 123 по плана
на 7-ми м.р. с административен адрес гр. Варна, ***. Съответно – същият орган е
издал и процесното Решение №1/09.01.2020 г. за поправка на ОФГ, следователно
обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган.
Обжалваният административен акт е издаден
в предписаната от закона писмена форма. Съдържа всички необходими реквизити,
съгласно чл. 59, ал.2 от АПК и това не е спорно между страните в производството.
В чл.62, ал.2 законодателят не е установил
специални правила за провеждане на процедурата за поправка на очевидна
фактическа грешка. Единствено е въведено задължение за административния орган
да уведоми заинтересованите страни за извършената поправка, което в случая е
сторено. Респективно, винаги когато се установят допуснати грешки в
съдържанието на административен акт, неговият издател е длъжен да извърши
съответната поправка, за да съответства формата на акта на правнорелевантната
воля на компетентния административен орган. Не се констатира наличието на основания
за отмяна на оспореното Решение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Обжалваното решение е и материално
законосъобразно. Както се посочи и по-горе в изложението, във всички документи
– инвестиционни проекти, РС №147/29.06.2006 г., Протокол за откриване на
строителна линия и ниво на строежа и др., съставени преди започване на
строителството и след това, строежът е посочен като „Сграда с ателиета, офиси и
гаражи“. Това кореспондира и с отреждането „за офиси“ на УПИ ІІІ-275, кв. 123
по плана на 7-ми м.р., съгласно ПУП-ПРЗ и РУП за имота, одобрени със Заповед №
Г-228/11.08.2005 г. на Зам. Кмета на Община Варна. При тези данни вписването в
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № О-202/18.12.2008 г. на текста
„жилищна“ явно не съответства по смисъл и съдържание на всички останали
документи за строежа и за имота, в който е той е построен. Това несъответствие
представлява очевидна фактическа грешка по смисъла, вложен от законодателя в
разпоредбата на чл.62, ал.2 от АПК. От изложените дотук факти личи волята на
ответника с издаване на подложеното на съдебен контрол в настоящото
производство Решение №1/ 09.01.2020 г. да приведе акта по чл.177, ал.3 от ЗУТ,
с който сградата се въвежда в експлоатация, с градоустройствените предвиждания
за имота, в който тя е разположена, а така също и със строителните книжа, въз
основа на които е изградена. В този смисъл не могат да бъдат споделени възраженията
на жалбоподателя А. Н., че извършената поправка не отстранява ОФГ в
съдържанието на поправения акт, а с него изцяло се подменя волята на органа. В
допълнение следва да се отбележи, че строителството, както и законосъобразното
въвеждане на строежите в експлоатация са процедури по градоустройството, които
в Р България се регулират от специален закон – Закона за устройство на
територията. Производствата, свързани с изработването и поддържането на
кадастралните карти и имотните регистри към тях в актуално състояние се
регулират от Закона за кадастъра и имотния регистър. От това се налага извод,
че това са две отделни административни процедури, които имат свой
„самостоятелен живот“. Процедурата по чл.62, ал.2 от АПК е специфична и универсална.
Тя е приложима спрямо актове на администрацията, издадени по реда на всеки
материален закон, освен ако в специален закон е установено друго. В
разглеждания случай липсва такава специална уредба, което навежда на извод, че
са приложими общите разпоредби на АПК в т.ч. и на чл.62, ал.2, както е сторил
ответника. Ето защо възраженията, че извършената с процесното Решение
№1/09.01.2020 г. поправка на ОФГ не може да се извърши по този ред, а следва да
се извърши по реда на ЗКИР се преценяват от настоящата инстанция на съда като
несъстоятелни. Приложената към жалбата на К.Ц. и П.Р. съдебна практика е неотносима към настоящия казус.
Предвид всичко, изложено по-горе, се
налага изводът, че атакуваното решение е издадено от териториално и материално
компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на
административно-процесуалните правила и при правилно приложение на закона. Актът
е съобразен и с целта на закона.
С оглед изхода на делото и предвид
своевременно заявената претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателите следва да бъдат осъдени на основание чл. 143,
ал. 4 АПК да заплатят солидарно в полза на Община Варна сума в размер на 120 (сто
и двадесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – Варна, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на А.Б.Н.,
К.К.Ц. и П.Р.Р. срещу Решение №1/09.01.2020 г. на Главния архитект на район
„Одесос“ към Община Варна за поправка на очевидна фактическа грешка в
Удостоверение № 0-202/18.12.2008 г. на гл. архитект на район „Одесос“ – община
Варна.
ОСЪЖДА А.Б.Н. с ЕГН **********, К.К.Ц. с
ЕГН ********** и П.Р.Р. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 120 (сто и
двадесет) лева.
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: