РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Гълъбово, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20235550100121 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД във вр. с
чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр.
чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на В. Ж. Д. от гр. Гълъбово и Н. Г. К. от
гр. Гълъбово срещу „К.Й.“ ООД гр. Хасково, с която са предявени установителни искове за
признаване за установено, че договор за паричен заем №533876 от 01.04.2021 г. и договор за
поръчителство към договор за паричен заем №533876 от 01.04.2021 г. са недействителни. В
условията на евентуалност, молят да бъдат обявени за нищожни клаузите: за
възнаградителна лихва в размер от 40,8% върху главницата /чл.3, ал.7 от договора/ и
клаузата, че се дължи неустойка в размер на 2973,54 лв. в случай, че не се представи
обезпечение по договора в срок от три дни от подписването му /чл.8 от договора/. С
исковата молба се твърди, че между В. Ж. Д. и ответното дружество бил подписан договор
за паричен заем №533876 от 01.04.2021 г., съгласно който ответникът предоставил на
първия ищец сумата в размер на 5000 лв. заем за срок от 24 месеца. В деня на подписване на
договора за заем, бил подписан и договор за поръчителство с втория ищец Н. Г. К., с който
същият се задължил да възстанови парични средства в размер на 10 368 лева. Считат, че
залагайки като клауза чл. 8 в договора за потребителски кредит, ответникът целял заблуда
на потребителя и свръхпечалба за себе си. Годишният процент на разходите по кредита
включвал в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното се подкрепяло и от факта,
че съгласно чл. 10. ал. 1. във връзка с чл. 10, ал. 2 от Общите условия към договора за заем,
кредитополучателят е следвало да предостави в срок от 3 /три/ дни обезпечение, на което
обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на кредитора и едва след
нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да се сключи договор за
1
поръчителство във връзка с процесния договор за заем, като в противен случай се дължала
неустойка в размер на 2973.54 лв. Считат, че уговореното възнаграждение под формата на
„неустойка" било разход по кредита и следвало да бъде включено при изчисляването на
ГПР. В заключения, считат че посочения лихвен процент от 40,8% не отговаря на
действително приложения, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към
договорната лихва. Изложени са и твърдения, че кредиторът, е следвало преди скючването
на договора за кредит, да направи оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно
чл.8, параграф 1 от Директива 2008/48 EU.
Искат от съда да признае за установено, че договор за паричен заем №533876 от
01.04.2021 г., сключен между В. Ж. Д. и „К.Й.“ ООД гр. Хасково е изцяло недействителен;
да признае за установено, че договор за поръчителство към договор за паричен заем
№533876 от 01.04.2021 г., сключен между Н. Г. К. и „К.Й.“ ООД гр. Хасково е изцяло
недействителен.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът не е нищожен изцяло,
молят да се приеме, че уговорента клауза за неустойка в чл. 8 от договорва за заем е
нищожна, както и уговорената клауза, досежно договорната лихва, поради противоречие с
добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител
на ответника, с който изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан. Заявява, че
параметрите на отпуснатия заем били посочени точно, ясно и конкретно. Лихвата по
договора за заем била ясно и конкретно посочена и след запознаване с така предоставения
СЕФ заемателят бил взел информирано решение да поиска сключване на договор за заем.
Твърди, че ищецът е имал правото на отказ от така сключения договор, както и от
предсрочно прекратяване, но вместо да се възползва от това свое право, заемателят
продължил да ползва предоставената по договора заемна сума. Развива съображения за
валидност на клаузата за неустойка, за липса на нарушение на добрите нрави при
сключването на договора, както и за липса на неравноправност на клаузата за неустойка.
Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 01.04.2021 г. е попълнен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от „К.Й.” ООД за сумата от 5000 лв, със срок за
плащане по договора за кредит 24 месеца. Посочен е фиксиран лихвен процент в размер на
40,8%, ГПР в размер на 49,528 %. Формуляра е подписан от В. Ж. Д. на 01.04.2021г., както и
от представител на „К.Й.” ООД. С договор за паричен заем №533876/01.04.2021 г., сключен
между „К.Й.” ООД, като заемодател и първия ищец, като заемополучател е уговорено
отпускането на заем в размер на 5000 лв, с месечен лихвен процент в размер на 3.400%, с
размер на погасителната вноска 308,10 лв., платима на 30 - то число от месеца. Като срок на
договора е посочено 24 месеца, обща сума за плащане 7394,46 лв. и ГПР 49.528%. В
договора е посочено, че ГПР е изчислен при вземане предвид следните допускания:
заемополучателя не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви,
такси, комисионни, застрахователни премии и др./, които не са посочени в договора за заем
при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е
оторизиран представител на заемодателя. В чл.6 от договора е предвидено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на
чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договорът за заем и още едно от посочените по-долу
обезпечения по избор на заемодателя, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл.8
от договора за заем е посочено, че с подписването на договора за заем заемателя декларира,
че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6
от договора в 3 - дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не
2
отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем,
заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 2973,54 лв, с начин на разсрочено
плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем. От представения
погасителен план е видно, че погасителна вноска без неустойка по чл. 8 от договора в
размер на 308,10 лв., разсрочена неустойка по чл.8 от договора в размер на 123,90 лв. и общ
размер на погасителната вноска с включена неустойка по чл.8 от договора 432 лв. В чл.10,
ал.2, т.1 от Общите условия към договорът за заем е предвидено, че страните имат право на
обезпечаване на изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор
учредяването на гаранти, две физически лица, всяко от които да отговаря на следните
условия да има нетен размер на осигурителния доход над 1000лв, съгласно справочните
данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем,
сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма
кредити или заеми към банки или финансови институции с класификация различна от
редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на
ЦКР към БНБ. В чл.14, ал.2 от ОУ е предвидено, че в случай, че заемодателя поиска, а
заемателя не представи годно обезпечение по договора за заем, съгласно чл.10, ал.2 от ОУ, в
срок до три дни, считано от подписването на договора за заем, заемателя държи на
заемодателя неустойка, индивидуализира в договора за заем. Според представените
доказателства / разписки за паричен превод/ платената сума по договора към настоящия
момент е в размер на 5024,80 лв.
На 01.04.2021 г. към процесния договор за заем е сключен и договор за поръчителство,
според който поръчителят отговаря солидарно със заемателя В. Ж. Д. за заем в размер на 10
368 лв. за срок от 24 и се задължава спрямо заемодателя при неизпълнение от заемателя на
задълженията му, да ги изпълни при условията на договор за заем №533876/01.04.2021 г.
Като поръчител е посочено лицето Н. Г. К. /вторият ищец по иска/. Договорът е подписан от
Н. Г. К. и от представител на кредитора.
По делото е допусната и извършена СИЕ, от чието заключение е видно, че ГПР е в
размер на 49,528% като в него са включени погасителните вноски за главница в размер на
5000 лв. и договорна лихва в размер при фиксиран месечен размер - 3,400 % или годишен
размер -40,8%. Според експертно заключение, ако предвидената в договора неустойка по чл.
8 от договора за паричен заем бъде включена при определяне на ГПР, то неговият размер би
бил 122,64%. Представеното и прието по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-иконоическата експертиза, съдът счита че следва да кредитира с доверие.
Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря
на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво
следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и чл.20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. Съдът констатира, че съдържанието на договора за
заем е в нарушение на чл. 11,ал.1, т. 10 от ЗПК. В договора е посочен годишен процент на
разходите в размер на 49.528%. Този годишен процент на разходите обаче е неточен и
въвежда в заблуждение потребителя с оглед задължението в договора за обезпечаване на
договора за заем и предвидената в чл.8 от договора за заем неустойка. В случая в чл.8 от
договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но
настоящата съдебна инстанция намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. При посочените в договора
трудно изпълними условия, за невъзникване на задължението за неустойка, както и предвид
размера й от 2973,54 лева /при главница от 5000 лева/, съдът счита, че неустойката излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща
единствено в средство за обогатяването на кредитора, предвид което се явява нищожна. В
случая не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за
главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен
3
лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да
плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. В договора трябва да се посочи размера на
лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора.
Следователно месечният лихвен процент не е 3.400%, както е записано, а би бил със
значително по –висок размер, ако в него беше включено и вземането от 2973,54 лева,
формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен
реалният годишен лихвен процент. Освен това реалният ГПР при съобразяване на
неустойката възлиза на 122,62 %, според заключението на експертизата. Факта, че не е
отчетена неустойката в договора за заем, както и размера на ГПР, води до това, че е налице
драстична разлика между посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното
дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК като не е посочило реалния ГПР в договора. Това от своя страна представлява и
нарушение на императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК , поради което договора за заем е
недействителен.
Що се отнася до договора за поръчителство, сключен към процесния договор за заем,
следва да се отбележи, че по своята правна същност поръчителството е едностранен,
формален, безвъзмезден и акцесорен договор и като такъв неговото действие е постановено
в зависимост от съществуването на главния договор за заем. Доколкото в настоящия случай,
договорът за заем е недействителен, недействителен се явява и сключеният към него
договор за поръчителство.
В настоящото производство съдът не дължи произнасяне по евентуално съединените
искове, тъй като предявения главен иск е уважен.
По разноските:
С оглед изхода на настоящото производство на ищците следва да се присъдят
сторените в производството разноски – 295,78 лв. заплатена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв.
Относно искането на процесуалния представител на ищците за присъждане на
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът
приема, че на процесуалния представител на ищците следва да се присъди възнаграждение в
размер на 2673,60 лева за исковете по чл. 26 ЗЗД, платимо от ответника, с оглед
осъщественото процесуално представителство по предявените искове, на осн. чл. 38, ал. 1 т.
2 от ЗАдв. във вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ. По отношение на
направеното възражение за прекомерност от ответника относно размера на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищците, съдът намира, че е направено в
срока за това, но същото е неоснователно, доколкото адвокатът е защитавал интересите на
двама ищци, като по делото са предявени в съвкупност два кумулативно съединени иска.
Общо стойността на минималното възнаграждение по двата иска е в размер 2666,24 лв., т.е
не може да се приеме, че претендираното възнаграждение е завишено и не съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА нищожен договор за паричен заем №533876 от 01.04.2021 г.,
сключен между „К.Й.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
***************, представлявано от В.М.И. и В. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес:
******************** на основание чл. 26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т.9
и 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
4
ПРИЗНАВА ЗА нищожен договор за поръчителство към договор за паричен
заем №533876 от 01.04.2021 г. , сключен между „К.Й.” ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление – ***************, представлявано от В.М.И. и Н. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: ******************* на основание чл. 26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К.Й.” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – ***************, представлявано от В.М.И., да заплати
на В. Ж. Д., ЕГН ********** и Н. Г. К., ЕГН ********** сумата в размер на 495,78 /
четиристотин деветдесет и пет лева и 87 ст./ представляваща заплатени от ищците съдебни
разходи за държавна такса за образуване на делото и възнаграждение за вещо лице, съгласно
представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.Й.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
***************, представлявано от В.М.И., да заплати на адвокат М. В. М.- АК Стара
Загора, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 2673,60 лв. (две
хиляди шестстотин седемдесет и три лева и 60 ст.) за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара
Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5