Номер 9115.10.2020 г.Град ХАСКОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ХасковоII-РИ СЪСТАВ
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Секретар:ЖЕНЯ К. ГРИГОРОВА-ШУЛЕКОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА
Въззивно административно наказателно дело № 20205600600399 по описа за
2020 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Решение № 194/20.07.2020 година, постановено по АНД № 583/2020 година
Районен съд-Хасково е признал обвиняемия Н. Е. В. от гр.З. за виновен в това, че на
05.11.2019 година на третокласен път III-506 км.35+380 между селата С. и К. в Община М.б.
област Х., в землището на с.К., същата община, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ ********, нарушил правилата
за движение – чл.20 ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на Е.С.А., изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната ръка, довело до трайно
затруднение в движението на дясната ръка – престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2-ро
вр. чл.чл.342 ал.1 от НК, поради което и на основание посочените текстове и разпоредбата
на чл.78а ал.1 от НК е освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му наложил
наказание „глоба в размер на 1 000 лева“, а също и наказание „лишаване от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца“. Съдът е осъдил обвиняемия
В. да заплати направените от бюджета на ОД на МВР-Хасково деловодни разноски в размер
на 1134,60 лева.
Недоволен от това решение е останал защитникът на обвиняемия, който го атакува
в срок с доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт само в частта, касаеща
наложеното наказание „лишаване от права“. Поддържа се в жалбата, че съгласно
разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК кумулативното налагане на това наказание наред със
1
санкцията, заменяща предвиденото в наказателната норма „лишаване от свобода“, не било
задължително, а в случая това допълнително санкциониране на дееца не било и
необходимо, за да бъдат постигнати целите на индивидуалната превенция. Посочва се в тази
връзка, че В. не бил осъждан, имал безупречна характеристика, бил дисциплиниран водач, а
освен това лишаването му от правото да управлява МПС щяло да доведе до ограничаване на
трудовата му функция. Така обосновано, формулираното от защитника искане е за
изменение на присъдата в нейната наказателно-осъдителна част чрез отмяна на наложеното
наказание „лишаване от права“, а алтернативно – чрез намаляване на определения от
първоинстанционния съд срок.
Обвиняемият не взема становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково също не взема отношение по
жалбата.
Писмени възражения против жалбата не са депозирани.
В молба, отправена до въззивния съд, защитникът заявява, че поддържа
подадената жалба без да излага допълнителни доводи в нейна подкрепа.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното
решение по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на
същото, констатира следното:
Образуваното пред Районен съд-Хасково съдебно производство е протекло по
правилата на глава 28 от НПК, като неговото начало е било поставено с депозирано от
прокурора при РП-Хасково предложение за освобождаване от наказателна отговорност на
обвиняемия по ДП 123/2019 г. на ОСлО при ОП-Хасково Н. Е. В. и за налагане на
административно наказание „глоба“ за извършено от него на 05.11.2019 година
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК. Производството по делото е
проведено без отклонение от регламентираните в чл.375 и сл. от НПК особени правила –
съдът е приел, че са изпълнени условията за разглеждане на предложението, тъй като се
установяват предпоставките на чл.78а от НК (наличието или отсъствието на отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила не е коментирано в разпореждането за
насрочване на делото), а в съдебното заседание изхождайки от позицията на обвиняемия и
неговата защита, които не са направили доказателствени искания, а в хода на съдебното
следствие са се съгласили с възприетата от прокурора фактическа обстановка, съдът е
приобщил по реда на чл.283 от НПК писмените материали от досъдебното производство,
след което е предоставил възможност за прения. С постановения съдебен акт съдът е
признал обвиняемия за виновен по описаното от прокурора фактическо обвинение и
предложената в постановлението по чл.375 от НПК наказателна норма, като на основание
2
чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 и чл.78а ал.1 и ал.4 от НК е освободил В. от наказателна
отговорност и му наложил наказание „глоба в размер на 1 000 лева“, а също и наказание
„лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца“.
Макар и на пръв поглед нестрадаща от съществени пороци и съвместима с приложимите
диференцирани правила на глава 28 от НПК, проведената от съда процесуална дейност,
довела до постановяването на атакувания съдебен акт, е незаконосъобразна. И тъй като
причините за това се откриват най-вече в изложените от съда мотиви към постановеното
решение, чиято порочност е била предопределена и от фактическата непълноценност на
сезиращия документ, следва да се изходи от коментара на именно тези два акта
/прокурорски и съдебен/, за да бъде даден отговор на въпросите – съдържало ли е
депозираното от прокурора предложение съобразено със законовия стандарт фактически и
правно аргументирано изложение на съществените за предмета съставомерни елементи и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства осигуряват ли достатъчна, а и
надлежна, доказателствена подкрепа на инкриминираните събития, така че провеждането на
съдебно следствие за тяхната проверка да не е било наложително. В тази връзка следва да се
отбележи, че макара и развиващо се по особени и облекчени правила, позволяващи преценка
на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, провежданото по реда на
чл.378 от НПК производство не освобождава съда от задължението не само да извърши
собствен и задълбочен анализ на представените от прокурора доказателствени средства,
нито от задължението да пристъпи към проверка на същите, ако установи порочност на
някои от доказателствените способи или противоречивост на доказателствените източници.
Това налагат не само общите записани в разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК принципи на
наказателното производство, но и регламентираното в чл.378 ал.3 от НПК правомощие
съдът да установи фактически положения, различни от тези, които е приел прокурорът, т.е.
да не се съгласи с описаните в предложението факти. А в случая съгласно последните, на
инкриминираната дата обвиняемият В. пътувал с управляван от него лек автомобил по
въпросния третокласен път, а когато навлезнал в десен спрямо посоката на неговото
движение завой, му „претъмняло пред очите“ /цитатът е дословен, тъй като текстът в
предложението е изписан също в кавички/, след което той загубил контрол върху
управляваното превозно средство, което се отклонило и навлязло в насрещната пътна лента.
Посочено е на следващо място от прокурора, че в момента на навлизане на автомобила в
тази лента, по нея се движел управляваният от свидетелката Ф.М. друг автомобил, в който
пътувала и пострадалата Е.А.. Последвал удар между двете превозни средства, в резултат на
който свидетелката А. претърпяла инкриминираното телесно увреждане – счупване на
лъчевата кост на дясната ръка. Така възприетият от прокурора подход за изложение на
фактите поставя два въпроса – първо, защо словосъчетанието „претъмняло пред очите“ е
поставено в кавички и това означава ли, че прокурорът приема този факт за съмнителен и
пренесен като цитат от нечие друго изявление, и второ – какво точно смислово съдържание
се влага в него, доколкото използваният израз несъмнено е популярен фразеологизъм и то с
двояко значение: в разговорната реч и в преносен смисъл единната семантика го свързва с
емоционален афект /силна емоционална възбуда, шок, стрес/, а буквалното тълкуване го
3
дефинира като внезапен, неочакван друг, най-често физиологичен, проблем, какъвто
пренесен в научната сфера медицинската практика категоризира на базата на различни
промени в човешкия организъм. Коя от двете смислови форми е имал предвид прокурорът
очевидно представените в предложението факти не уточняват, а защо именно тази причина
за последвалата загуба на контрол върху превозното средство е приета за установена
събраните по делото доказателства не изясняват. Точно тук е мястото да се посочи, че
обвиняемият, чиято теория за пътния инцидент прокурорът вероятно е преразказал в своя
акт, не е дал обяснения нито в хода на досъдебното производство, нито в хода на съдебното
следствие. Вярно е, че непосредствено след привличането му като обвиняем с
постановлението от 19.05.2020 година В. е бил разпитан. В този разпит обаче той е заявил,
че отказва да дава обяснения и така се е възползвал от правото си да не излага известните му
по делото факти. И макар да е посочил, че поддържа казаното в разпита му като свидетел, то
очевидно това изявление не е могло да породи валидни правни последици, както заради
невъзможността свидетелските показания да бъдат ползвани като годен доказателствен
източник след последвалото конституиране в друго процесуално качество, така и защото
изявлението е направено след изричния отказ да бъдат дадени обяснения. Несъмнено обаче
именно на базата на този първи разпит от 06.11.2019 година прокурорът е изградил своята
теза за условията, довели до загубата на контрол върху движението на превозното средство
и пренасяйки я в своя заключителен акт, е изградил една непълна и лишена не само от
пълнота и единност, но и от доказателствена подкрепа фактическа картина, която от своя
страна съдът безрезервно е възприел, дублирайки в своите мотиви наличния доказателствен
проблем – посочил, че въпросното притъмняване пред очите се установява от обясненията
на подсъдимия. Всъщност прокурорският, а след това и съдебният акт поставят и други
съществени, но останали без решение фактически и правни дискусии, най-важната от които
– какво именно пътно правило е нарушил обвиняемият, ако приемем разбира се, че
прокурорът счита „притъмняването пред очите“ за внезапен здравословен проблем, в
какъвто дори обвиняемия „свидетелствайки“ не е бил особено убеден, но установяването на
който несъмнено би аргументирало правни заключения, различни от приетите в двата
коментирани акта. Липсата на медицинска експертиза, която би могла поне хипотетично да
обясни естеството на подобен физиологичен инцидент, е незначителен пропуск на фона на
наличната доказателствена съвкупност, чиято оценка в никакъв случай не сочи
еднопосочност и взаимна уравновесеност на доказателствените източници. Заключението
на техническата експертиза относно избраната от обвиняемия скорост при навлизането в
конфликтния участък – 73,51 км/ч, очевидно не е било в унисон с показанията на
свидетелките М. и А., а и с показанията на свидетелите-полицейски служители К. и Б.,
посетили мястото на произшествието и съставили акт за нарушение на пътно правило,
различно от приетото в постановлението на прокурора, отново при забележката, че
използваният от прокурора фразеологизъм не е в състояние да изпълни изискването за
фактическа категоричност на условията, механизма и действията, чрез които деецът е
допускал нарушаването на специална норма и при уточнението, че несъобразеното с
пътните правила поведение във всички случаи представлява съзнателен, волеви акт, целящ
4
или допускащ противоправното управление на превозното средство, за разлика от
инкриминирания в наказателната норма резултат, причиняването на който се постига при
осъзната или неосъзната форма на непредпазливост. Всъщност заключението на
комплексната експертиза поставя и други въпроси, свързани с изходните данни, въз основа
на които експертът-техник е отговорил на поставените му задачи – извършен ли е бил от
това вещо лице оглед на двата леки автомобила или пък са били ползвани само данните от
огледните протоколи и ако е налице втората от тези хипотези как са били установени
размерите на деформациите по двата автомобила след като протоколът за оглед от
06.12.2019 г. /озаглавен оглед на веществени доказателства и приложен към него
фотоалбум/ не съдържа сведения за параметрите на увредените автомобилни елементи
/ширина, дълбочина/, като тук съдът ще спести коментара на условията /не само
метериологични/, при които е бил приложен доказателствения способ и съдържанието на
обективиращия резултатите от него документ, в който категорично отсъстват анализираните
от експерта величини на увредените автомобилни части.
При така описаните процесуални и доказателствени проблеми решението на
съда да не проведе съдебно следствие, а преди това и да подложи на преценка фактическата
и правна обосновка на сезиралия го прокурорски акт несъмнено не е било правилно. И тъй
като вече в началото на настоящото изложение се посочи, че основният недостатък на
съдебния акт се съдържа в неговата мотивационна част, то следва да се отбележи, че освен
позоваването на неналично доказателствено средство /обяснения на обвиняемия/, съдът е
допуснал и необяснимо противоречие между диспозитива и мотивите към решението, като в
последните /на стр.3 абзац последен/ е посочил, че обвиняемият е допуснал нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, и след като подробно е описал съдържанието на тази специална
разпоредба, изрично е отбелязал, че именно нейното накърняване е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото произшествие и съпътстващия го съставомерен резултат.
Обвинение за допуснато нарушение на посоченото от съда пътно правило очевидно не е
имало и за такова нарушение В. не е бил и признат за виновен, както установява
диспозитивната част на съдебния акт. При това положение съображението на съда, че
именно противоречащо на чл.20 ал.2 от ЗДвП поведение е причинило резултата създава от
една страна недопустима вътрешна противоречивост на съдебното решение, а от друга –
надхвърля рамките на предявеното против В. обвинение. Тези две нарушения безспорно са
съществени, накърняващи правото на защита и неотстраними от въззивния съд, който след
констатирането им не е в състояние и да отговори на поддържаните в жалбата доводи, чието
разискване предполага процесуална законосъобразност на атакувания акт. А изложените по-
горе съображения налагат последният да бъде отменен, а делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав. При повторното
разглеждане на делото следва да се имат предвид както обсъдените по-горе процесуални
моменти при съблюдаване на правилото да не бъде влошавано положението на обвиняемия,
тъй като въззивното производство е образувано единствено по жалба на неговия защитник.
Така мотивиран и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 от НПК
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 194/20.07.2020 г., постановено по АНД № 583/2020 г. по
описа на Районен съд-Хасково.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6