Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 178, 07.06.2018г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На единадесети
май през 2018 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 81 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Исково производство с
правно основание чл.357 и сл. във вр. с чл.188, т.2
от КТ .
Постъпила е искова молба от Т.Б.А.,
ЕГН-********** ***, действаща чрез упълномощен адв.Н.М.,***,
съдебен
адрес:***, офис 11, като моли съда да постанови решение, по силата на
което да отмени като незаконосъобразно наложеното й дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ по Заповед № РД-02-11/04/24.11.2017г. на Кмета на
Община-Самуил. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата счита така наложеното й наказание за незаконосъобразно, като твърди, че
не е спазена процедурата по дисциплинарното производство: не са й искани
обяснения преди налагане на наказанието; заповедта била връчена не от кмета на
Общината, а от Секретаря на Общината в присъствието на специалист „Човешки ресурси“-Гюрсел
Али, които удостоверили с подписите си, отазът й
да получи Заповедта. Оспорва
отбелязаното в заповедта нейно изявление (обяснение), като твърди, че не е
правила такова, както и твърди непълнота в описанието на нарушението, тъй като
не било посочено точно на коя дата и по колко минути е закъснението, а
дисциплинарно наказание счита за прекомерно завишено спрямо тежестта на
нарушението.
В срока за писмен отговор на
исковата молба, ответната Община-Самуил, БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес на
управление: с.Самуил 7454, обл.Разградска, ул.”Хаджи
Димитър” № 2, представлявана от Кмета д-р Б.С.М., действащ чрез упълномощен адв.Н.Х.,***, представя такъв вх.№ 802/28.02.2018г.
като оспорва иска и претендира отхвърлянето му като неоснователен. Също
претендира за разноските по делото.
Съдът, за да се произнесе по спора,
приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните,
потвърдено и от представените по делото писмени доказателства, че ищцата Т.Б.А.,
ЕГН-********** е била в трудово правоотношение с ответната Община-Самуил,
възникнало по Трудов договор № 25/19.01.2004г., като от 2006г. била
преназначена и заемала длъжност „Главен специалист „Опазване на околната
среда““ към Дирекция „Общинска собственост, регионално развитие и стопански
дейности“.
На 04.09.2017г. Работодателят
(Кметът на Община-Самуил) издал Заповед № 610 (от посочената дата), с която
регламентирал правила за следене за спазване на работното време в Общината, а
именно: наредил на дежурните при ОбСС-Самуил да
следят за спазването на началото и края на робтното
време от страна на служителите на Общината, като за целта попълвали ежедневна
справка (приложение към Заповедта), която представяли на Р.М., в качеството й
на специалист „ЧР и ЛС“. Тя от своя страна, всеки понеделник изготвяла седмична
справка, въз основа на представените ежедневни такива, която представяла на
Секретаря на Общината, а той от своя страна изготвял Докладна записка за
констатираните нарушения на трудовата дисциплина от страна на служителите от
общинската администрация.
Още преди издаването на обсъжданата
заповед, Кметът свикал цялата администрация в заседателната зала на Общински
съвет-Самуил, като предупредил, че от него ден нататък ще има режим на следене
за спазване на работното време, редът за което ще бъде разпишсан
в Заповед.
Официалното работно време в
Община-Самуил било от 08.00 до 12.00 часа и от 13.00 до 17.00 часа, с
едночасова обедна почивка от 12.00 до 13.00 часа.
По реда, регламентиран от
Работодателя в обсъдената горе Заповед, въз основа на съответните дневни,
седмични и месечни справки, по отношение на ищцата Т.Б.А. били констатирани
нарушения във връзка с неспазване на работното време, както следва:
През м.септември 2017г., за общо 11
закъснения за началото на работния ден в периода от 07.09.2017г. до
29.09.2017г., като закъсненията варират от 11 до 30 минути, е наказана
дисциплинарно, като със Заповед № РД-02-11/01 от 23.10.2017г. на Кмета на Община-Самуил,
на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. За тези своя
нарушения, ищцата твърди в исковата молба, че обяснила наличие на здравословни
проблеми, за които представя по делото медицински документи.
През м.октомври 2017г., са констатирани
по отношение на ищцата 13 закъснения за началото на работния ден в периода от
02.10.2017г. до 30.10.2017г., като закъсненията варират от 15 до 30 минути,
подробно описани в съответните справки, представени по делото, както следва: на
02.10.2017г. се е явила на работа в 08.30 часа, на 03.10.2017г. – в 08.30 часа,
на 04.10.2017г. – в 08.25 часа, на 05.10.2017г. – в 08.30 часа, на 09.10.2017г.
– в 08.15 часа, на 10.10.2015г. – в 08.20 часа, на
11.10.2017г. – в 8.20 часа, а следобяд в 13.20 часа,
на 12.10.2017г. – 08.15 часа, на 13.10.2017г. – в 08.25 часа, на 16.10.2017г. –
в 08.20 часа, на 17.10.2017г. – в 08.25 часа, на 26.10.2017г. – в 08.30 часа.,
на 30.10.2017г. – в 08.20 часа.
По повод на описаните закъснения, с
Писмо изх.№ 94-Т-07 от 07.11.2017г. (л.48 от делото), Работодателят изискал
писмени обяснения от ищцата, които следвало
да представи в срок до 13.11.2017г. Писмото било представено на ищцата
от свидетелката Рейхание И.М. – специалист „ЧР и ЛС“,
като ищцата се запознала с писмото, но отказала да подпише, че й е връчено,
което е удостоверено с бележка и подпис на служителката – връчител.
Последната, въпреки отказа на ищцата да получи писмото, й оставила копие от
същото, което ищцата веднага качила в интернет. В определения й от Работодателя
срок, ищцата не дала обяснения относно причините за констатираните закъснения
през м.октомври 2017г.
На 22.11.2017г. с вх.№ 08-00-2809 от
същата дата, свидетелят Гюрсел И. ***, представил на Кмета на Общината доклад
за нарушенията на трудовата дисциплина през м.октомври 2017г. от служители на
общинската администрация, сред които и ищцата Т.Б.А., за която е докладвано, че
не е представила обяснителна записка за допуснатите от нея нарушения в определения
й срок.
Въз основа на горното последвало
издаване на атакуваната Заповед № РД-02-11/04 от 24.11.2017г.
на Кмета на Община-Самуил, с
която за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 от КТ, а именно
опнисаните горе 13 броя закъснения за началото на
работния дени в периода от 02.10.2017г. до 30.10.2017г., и на основание чл.188,
т.2 от КТ, на ищцата било наложено обжалваното по делото дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“. Предприети били действия по връчване
на заповедта, като свидетелката Р.М., съобразно вменените й задължения, я
представила на ищцата за връчване на 27.11.2017г., но последната отново
отказала да я получи, което свидетелката отбелязала собственоръчно върху самата
заповед, удостоверено и с подписа на свидетеля Гюрсер
Али – Секратаря на Общината. Въпреки горното, на
ищцата отново било оставено копие от Зповедта, което
тя отново качила в интеренет.
Описаните горе обстоятелства по
проведената спрямо ищцата дисциплинарна процедура се потвърждават пред съда от
показанията на свидетелите Рейхание И.М. – специалист „ЧР и ЛС“ и Гюрсел И. ***.
Свидетелите на ищцовата страна – Джемал Али Гюве и Сабиха Ридванова Алиева,
не дават конкретни сведения във връзка с предмета на делото, като твърдят, че
не им е известно как е протекла самата дисциплинарна процедура, но последната
свидетелка потвърждава факта, че ищцата е разполагала с копия от заповедите й
за налагане на дисциплинарни наказания, вкл. и процесната,
въпреки удотоверените в тях откази да ги получи, тъй
като изпращала на свидетелката копия от същите чрез интернет (по Вайбър).
В производството по делото ищцата е направила
деловодни разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
20.01.2018г., за които представя и Списък по чл.80 от ГПК. Ответната страна е
направила разноски в размер на 510.00 (петстготин и
десет) лева, от които 500.00 лева – заплатено възнаграждение на адвокат по Договор
за правна защита и съдействие от 27.02.2018г. и 10.00 лева – изплатен депозит
за призоваване на свидетел. Представя Списък по чл.80 от ГПК единствено за
заплатеното адв. възнаграждение.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е
неоснователен и недоказан.
Производството по реализиране на
дисциплинарната отговорност по КТ за констатирани нарушения на трудовата
дисциплина е строго формално и изисква точно съблюдаване на установения в закона
ред. В тежест на Работодателя е да докаже спазването на тази процедура, както и
наличието на материално-правните предпоставки за налагане на дисциплинарно
наказание - осъществени от фактическа и правна страна твърдяните
дисциплинарни нарушения.
В преценка за законността на проведеното
спрямо ищцата дисциплинарно производство, съдът счита, че от страна на
Работодателя е спазена напълно законноустановената
процедура за реализиране на дисциплинарната отговорност. Преди всичко,
Работодателят като субект на дисциплинарната власт, е спазил вмененото му от
закона – чл.193, ал.1 от КТ задължение преди налагане на дисциплинарното
наказание, в случая “Предупреждение за уволнение”, да изиска обяснения от
допусналата нарушенията служителка, по начин, известяващ, че тези обяснения се
изискват именно с оглед разрешаване на
въпроса за ангажиране на дисциплинарната й отговорност и предстоящото налагане
на дисциплинарно наказание. Законът, обсъждано многократно и в най-новата
задължителна практика на ВКС, не предвижда изискване за форма, в която тези
обяснения да бъдат дадени, нито пък изискване за формално иницииране на
дисциплинарното производство. Работодателят не е длъжен да уведомява
работника/служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната
му отговорност, но е длъжен по разбираем за служителя начин да бъде изложено за
какво точно нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. В процесния случай това е станало посредством изходящото от
Работодателя Писмо изх.№ 94-Т-07 от 07.11.2017г., в което ясно е посочено, че
се искат обяснения по повод допуснатите от ищцата закъснения за работа през
м.октомври 2017г. Въпреки отказа на ищцата да получи това писмо, копие от
същото й било оставено за сведение и дори го качила в интеренет.
В тази връзка са неоснователни възраженията на ищцата, че не била уведомена за
започналото срещу нея дисциплинарно производство и че не са искани обяснения по повод на допуснатите
нарушения на трудовата дисциплина. Отказът на ищцата да получи писмото е бил
удостоверен с подписа на свидетелката Рехание М.,
като същите обстоятелства се потвърждават в съдебно заседание от същата свидетелка.
Не бяха опровергани по никакъв начин от ищцовата
страна и тъй като кореспондират и с писмените доказателства по делото, съдът
приема за доказан факта, че Работодателят е поискал от служителката обяснения
по реда на чл.193 ал.1 от КТ. В определения й срок за обяснения, ищцата не е
изложила такива.
Отделно от горното, съдът прецени,
че издадената от Работодателя дисциплинарна Заповед № РД-02-11/04 от
24.11.2017г. не страда от формални пороци, които да обосноват извод за
незаконосъобразност на предприетото дисциплинарно наказване. Съгласно
разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ тази заповед следва да бъде надлежно митивирана, като законът предвижда точно определени
изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до
задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение,
времето на извършването му, вида на наложеното наказание и правното основание,
въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един
от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на
чл.195, ал.1 от КТ е императивна. В процесната
Заповед не са допуснати такива пороци. Нарушенията са ясно и точно описани.
Става въпрос за общо 13 броя закъснения за началото на работния ден в периода
от 02.10.2017г. до 30.10.217г., като закъсненията варират от 15 до 30 минути.
Непосочването в заповедта изрично на всички дати, на които ищцата е закъсняла
за работа, не опорочава същата, тъй като е посочен изрично периода, в който са
извършени тези закъснения, техния брой и времевия интервал. Установяването
конкретно на всяко едно закъснение е въпрос на доказване от страна на
Работодателя и същите са категорично доказани в хода на делото от представените
дневни, седмични и месечни справки, както и от показанията на свидетелите Рейхание М. и Гюрсел Али, изготвили същите справки, като
установяват, че ищцата действително е закъснявала за началото на работния ден.
Същата не е оспорила съдържанието на тези справки, нито оспорва фактите, които
се установяват с тях, поради което съдът ги кредитира изцяло и в тази връзка приема
за доказано вмененото нарушение на трудовата дисциплина. Нарушението е правилно
квалифицирано, съобразно разпоредбата на чл.187, ал.1, т.1 КТ „закъснение,
преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на
работното време“, ангажиращо отговорността на ищцата за съответното нарушение.
Реализирането на тази отговорност чрез налагане на съответно дисциплинарно
наказание е осъществено от Работодателя, като оправомощен
орган на дисциплинарна власт и е наложено в сроковете по чл.194 от КТ спрямо
датата на извършване и констатиране на нарушенията.
При избора на наказание Работодателят
е съобразил критериите по чл.189, ал.1 от КТ - тежестта на нарушението, формата
на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителка.
Към момента на констатиране на процесното нарушение
ищцата вече е била санкционирана дисциплинарно с накзание
„Забележка“ за нарушение на трудовата дисциплина от същия вид – закъснения за
работа. Въпреки това не се е поправила. Напротив, непосредствено след
наказването й, е продължила да не спазва работното време. Системно е
закъснявала за работа и не е изложила оправдателни обяснения за това свое
поведение. В хода на делото не се установи причинно–следствена връзка между
закъсненията на ищцата и здравословните й проблеми, за които представя
доказателства. Други причини в настоящото производство не е посочила.
Нарушенията са допуснати при неизпълнение на преки трудови задължения на
ищцата, извършени са от нея виновно, като по естеството си създават предпоставки
за разстройващо въздействие върху трудовия процес и изпълнението на трудовите
задължения не само на ищцата, но и на всички служители в Община-Самуил. Със
своята почти ежедневна повторяемост, закъсненията на ищцата за работа обективно
сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения. В тази връзка
съдът приема, че наложеното дисциплинарно наказание „Предупреждение за увелнение“ е адекватно и съответно определено спрямо
тежестта на санкционираното нарушение на трудовата дисциплина.
Относно процедурата по връчване на процесната заповед, във връзка с приложението на чл.195,
ал.2 и ал.3 от КТ, задължителната съдебна практика (решения на ВКС, постановени
по реда начл.290 от ГПК - Решение № 283 от
06.04.2010г. по гр.д. № 5078/2009г., Решение № 39 от 09.02.2012г. по гр.д. №
410/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 35 от 07.05.2012г. по гр.д. №
1877/2010г. на ВКС) приема, че дисциплинарното наказание се смята за наложено
освен от деня на връчване или получаване на заповедта, но още и от деня на
узнаване на нейното съществено съдържание - изразената воля от Работодателя.
Установените в настоящото производство фактически обстоятелства категорично
установяват, че тази воля за налагане на дисциплинарно наказание “Предупруждение за уволнение“, която Кметът на Община-Самуил
е заявил с издадената от него заповед, е достигнала до знанието на ищцата, нещо
повече - тя дори е получила препис от тази заповед, въпреки липсата на надлежно
оформяне, което е категорично установено от обсъдените горе свидетелски
показания, вкл. и тези от ищцовата свидетелка Сабиха Ридванова Алиева. Същите несъмнено сочат на узнаване от
ищцата на писменото волеизявление на Работодателя за налагане на
дисциплинарното наказание ”Предупреждение за уволнение”.
Горните изводи обусляват
крайното решение на съда, че атакуваната дисциплинарна Заповед № РД-02-11/04 от 24.11.2017г. на Кмета на Община-самуил е законосъобразна,
както и наложеното с нея дисциплинарно наказание, ксоето
следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото и на основание чл.81 във вр. с
чл.78, ал.3 от ГПК, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на
ответната Община-Самуил направените от нея деловодни разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, т.е. изцяло, но до размера на поисканото за присъждане,
а именно 500.00 лева. На основание чл. 359 КТ ищцата е освободена от заплащане
на държавна такса по съдебното производство.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Б.А.,
ЕГН-********** ***, предявен с правно
основание чл.357 и сл. във вр. с чл.188, т.2 от КТ
срещу Община-Самуил, ЕИК: *********, с адрес
на управление: с.Самуил, обл.Разград, ул.”Хаджи Димитър”
№2, представлявана от Кмета д-р Б.С.М.,
за отмяна като незаконосъобразно на наложеното на ищцата
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ по Заповед №
РД-02-11/04/24.11.2017г. на Кмета на Община-Самуил, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, Т.Б.А., ЕГН-**********,***, ЕИК: *********, представлявана от Кмета д-р Б.С.М.,
сумата от 500.00 (петстотин) лева –
направени от страната разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: