Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261329 18.11.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 18962 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от В.М.Б., ЕГН
**********, с адрес: *** против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК
за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата от общо 476,67 лева,
представляваща част от вземане по изпълнителен лист от 22.01.2007 г., издаден
по ч.гр.д. № 397/2007 г. по описа на ПдРС, ХVІІ гр. състав, за събиране на
която е образувано изп. дело № *********** по описа на *** ***** ********, с
рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, поради погасяването й
по давност.
В исковата молба се твърди, че на основание издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 397/2007 г. по описа на ПдРС, ХVІІ гр. състав Б.
Ц. З. бил осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1009,32 лева,
представляваща стойността на ползвана услуга по Закона за водите за периода от
17.03.2000 г. до 10.10.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.01.2007 г. до окончателното изплащане.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на
кредитора на 11.04.2019 г. било образувано изпълнително дело пред *** *****
********, като със съобщение от 24.09.2019 г. ищцата била конституирана като
длъжник в качеството й на наследник до размера на 1/6 идеална част от
вземанията по изпълнителния лист, които възлизали на сумата от 476,67 лева, от
които – 160 лева главница, 225,42 лева лихва, 8,33 лева присъдени разноски и
разноските по изп. дело в размер на 47,26 лева.
Ищцата счита, че не дължи претендираните суми, тъй
като вземането на ответника е погасено с изтичане на предвидения три годишен
давностен срок, още преди образуване на изпълнителното производство.
Въз основа на гореизложените съображения съдът е
сезиран с искане за признаване за установено спрямо ответника, че ищеца не
дължи описаните в исковата молба суми поради погасяването им по давност.
Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е
депозирало писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди се,
че изп. д. № ***/***г. е образувано срещу наследодателя на ищцата, като изрично
бил посочен изпълнителен способ – запор на трудово възнаграждение и опис и
продажба на движими вещи. С искането се прекъсвал давностния срок. На
12.08.2009 г. било поискано извършването на опис и същия бил извършен. В
последствие били извършени и други действия по искане на ответника – смяна на
пазача на 28.10.2010 г., искане за конституиране на наследници от 23.12.2011
г., като изпълнителни действия активно били извършвани и в периода февруари
2013 г., април 2013 г., месец май 2014 г., през месец март 2015 г. и февруари
2016 г. На 13.07.2018 г. ответникът поискал връщане на изп. лист и въз основа
на същия било образувано процесното изп. дело по описа на *** ***** ********-Г.,
като молбата за образуването му била подадена на 11.04.2019 г. и с нея било
поискано извършването на изпълнителни действия, конституирани били наследници
на длъжника, извършен бил опис и запори, които действия счита, че са прекъснали
давностния срок. Твърди се в тази връзка, че са налице активни действия от
страна на дружеството-кредитор, като независимо дали са реализирани
изпълнителните способи самото искане или предприемането им са прекъснали
давността. Отделно от това се твърди, че са извършени частични плащания по
сметка на ***, които следва да се отчетат при постановяване Решението на съда и
за тези суми на самостоятелно основание следва искът да бъде отхвърлен.
Претендира и присъждане на направените разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно по делото, а същото се установява и от
приетите по делото писмени доказателства, че срещу Б. Ц. З., е издаден
изпълнителен лист по реда на чл. 237 и 242 до 248 ГПК по ч. гр. д. № 397/2007
г. по описа на ПдРС, ХVІІ гр. с. Със същия длъжникът З. бил осъден да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД сумите: 1009,32 лв. – главница, дължима
за ползвани услуги по Закона за водите през периода 17.03.2000 г. – 10.10.2006
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2007 г. –
датата на подаване на молбата, до окончателното й изплащане, както и сумата от
20,19 лева – съдебни разноски.
Изпълнителният лист бил издаден на 22.01.2007 г.
От приетите по делото писмени доказателства, се
установява, че въз основа на изпълнителния титул на 28.11.2008 г., е образувано
изп. д. № ***/**** г. по описа на *** ***** ****, рег. № ***, с район на
действие Окръжен съд – П.. С молбата за образуване на изпълнителното дело,
взискателят – ответник в настоящото производство, е поискал прилагането на конкретни изпълнителни способи, а именно:
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника или опис и
продажба на движими вещи. Доколкото длъжникът не е открит, то ПДИ е
залепена на адрес: гр. П., ул. „М. Н.“ № *, ет. *, на 22.01.2009 г. На
06.04.2019 г. по разпореждане на съдебния изпълнител е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника /л. 197/, като запорното съобщение е
връчено на работодателя на 18.05.2009 г.
Върху гърба на същото обаче е отразено, че лицето не работи в дружеството от
02.02.2009 г. /л. 201/. По молба на взискателя от 12.08.2009 г., съдебният
изпълнител е насрочил опис на движими
вещи в дома на длъжника на 29.10.2009 г. Видно от протокол от 29.10.2009 г., *** *** ******, е извършила опис на движимо имущество,
находящо се в дома на длъжника по изпълнителното дело /л. 207/. По молба на
взискателя от 23.12.2011 г., съдебният изпълнител е разпоредил изготвянето на
актуална справка ГРАО на длъжника, с оглед конституиране на наследниците му /л.
212/. С протокол от 08.02.2012 г., частният съдебен изпълнител, на основание
чл. 429, ал. 2 ГПК, е разпоредил конституирането по изпълнителното дело на
наследника на ******** длъжник Б. Ц. З., а именно: Г. П. П. – З. – *****, с ЕГН
**********, като длъжник по изпълнителното дело за целия дълг, като по силата
на закона изпълнителният лист срещу наследодателя следва да бъде изпълняван
върху имуществото на неговия наследник. ПДИ на наследника на длъжника по
изпълнителното дело, е връчена на 13.02.2012 г. /л. 217/. По молба на
взискателя от 14.02.2013 г., *** е насрочил опис на движими вещи в дома на
длъжника на 22.04.2013 г. Видно от разпореждане на *** от 18.04.2013 г. /л.
219/, внесената на 15.04.2013 г. сума в размер на 50 лв., е разпоредено да се
преведе както следва: на взискателя: 44 лв., по т. 26 от ТЗЧСИ – 6 лв. Видно от
протокол от 22.04.2013 г. /л. 224/, доколкото по изпълнителното дело е
постъпила вноска от длъжника, то съдебният изпълнител е посочил, че насроченото
принудително изпълнение – опис на движими вещи на длъжника на 22.04.2013 г.
няма да се състои. Видно от платежно нареждане от 19.04.2013 г. /л. 225/ на
взискателя е преведена от *** сумата от 44 лева. По молба на взискателя от
15.05.2014 г., съдебният изпълнител е наложил запор върху пенсията на длъжника
и е насрочил опис на движими вещи в дома на същия на 27.06.2014 г. /л. 227/.
Запорното съобщение за налагане запор върху пенсията на длъжника Г. П.-З., е
връчено на РУСО Пенсии Пловдив на 11.06.2014 г. Съгласно протокол от 27.06.2014
г. и доколкото длъжникът не е уведомен за насрочения опис на движими вещи, то
същият не се е състоял /л. 233/. По разпореждане на съдебния изпълнител от
27.06.2014 г. описът на движими вещи в дома на длъжника Г. З. е насрочен за
18.07.2014 г. /л. 234/. Видно от протокол от 18.07.2014 г., насроченият за
същата дата опис на движими вещи в дома на длъжника, не се е състоял, тъй като
взискателят по изпълнителното дело не се е явил. С молба от 16.07.2014 г.,
длъжникът е поискал отсрочване на описа в жилището му, тъй като ще прави
вноските си редовно от месец август /л. 238/. Видно от разпореждане от
21.08.2014 г., по изпълнителното дело е внесена сумата от 30 лв., от която за
взискателя е отредена сумата от 25 лв., която е преведена по сметка на
взискателя с платежно нареждане от 21.08.2014 г. – л. 242, а по т. 26 от ТЗЧСИ
– 5 лв. /л. 239/. По изпълнителното дело е постъпило с изх. № МП-39655-1 от
11.06.2014 г. писмо от ТП на НОИ – Пловдив, с което съдебният изпълнител, е
уведомен, че лицето Г. П.-З., получава пенсия в размер под минималното трудово
възнаграждение за страната, поради което съгласно чл. 88 от НПОС и чл. 446 ГПК
не пристъпват към принудително събиране по запора /л. 241/. С писмо от
24.10.2014 г. ТП на НОИ – Пловдив, е уведомило частния съдебен изпълнител, че
Г. П.-З. е получавала пенсия под минималното трудово възнаграждение на страната
до 30.09.2014 г., като същата е ***** на 13.09.2014
г., съгласно акт за смърт № ***/**** г. /л. 244/. С молба от 05.03.2015 г.,
взискателят е поискал да бъде направена справка в ГРАО – Община Пловдив,
относно издаване на удостоверение за наследници на ******** бр. на длъжника –
Д. Ц. З. и конституирането на същите в изпълнителното производство. С молбата е
поискано насрочване на опис и продажба на движими вещи в жилището с адрес по
изпълнителния лист, където живеят наследниците, като върху молбата е поставено
разпореждане на *** да се изиска справка ГРАО за ******** бр. на длъжника с
оглед конституиране на наследниците /л. 245/. С протокол от 28.04.2015 г. на
основание чл. 429, ал. 2 ГПК частният съдебен изпълнител е конституирал
наследниците на ******** длъжник Б. Ц. З., а именно: 1/ Р. Д. З. – *****; 2/ Ц.
Д. П. - *****, и двете наследници по
право на заместване на Д. Ц. З. – **** на длъжника, като длъжници по
изпълнителното дело за по ½ от дълга /л. 247/. С разпореждане от
07.05.2015 г., съдебният изпълнител е насрочил опис на вещи в дома на длъжника
/л. 253/. С разпореждане от 04.04.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис
на движими вещи в дома на длъжника /л. 263/. Съгласно протокол от 29.05.2015
г., съдебния изпълнител се явил на местоизпълнението /л. 267-269/. С молба от 02.02.2016 г., взискателят, чрез
пълномощника си юрк. Н., след извършена справка по изпълнителното дело,
установила, че като длъжници в производството са конституирани наследниците на
Д. Ц. З. – *** на ******** длъжник по делото, като в тази връзка прави следното
възражение: длъжник по изп. д. № ***/**** г., е Б. З., като в хода на
производството същият е п.. Междувременно по изп. д. постъпила информация, че
Б. З. оставил един наследник, а именно – Г. З., негова съпруга /длъжникът няма
деца, няма живи родители, а бр. му е починал преди него/. С. е уведомена за
задълженията на с. си и не е депозирала по делото отказ от наследство, като
изпълнителните действия продължили срещу нея. В хода на производството обаче и
Г. З. починала, като по делото била изискана информация от ГРАО за нейните
наследници във връзка с конституирането на същите в изпълнителното
производство, както е по закона за наследството. Вместо това обаче са
конституирани като наследници с постановление приложено в кориците на делото
наследниците на Д. З., който е брат на длъжника и п. далеч преди него, още
повече, че същия не влиза в кръга на наследниците по закон на Б. З.. В молбата
е посочено, че изцяло незаконосъобразно е да се конституират наследници на
лице, което не влиза в кръга на законните наследници на Б. З., дори и да има
молба от взискателя за това. Единствен наследник на длъжника била Г. З., а след
смъртта й за дълга отговарят нейните наследници по закон. С оглед изложеното, в
молбата е посочено, че постановлението, с което са конституирани наследниците
на Д. З. – брат на длъжника следва да бъде отменено и да бъдат конституирани
наследниците на Г. З., съпруга на длъжника, съгласно разпоредбите на ГПК, като
се моли изпълнителните действия да бъда продължени срещу тяхното имущество /л.
272/. Съгласно протокол от 28.04.2017 г.,
съдебния изпълнител се явил на местоизпълнението /л. 281-283/. С молба от
15.05.2018 г. /л. 289/, взискателят е поискал информация от съдебния
изпълнител, дали е извършена справка ГРАО за издаване удостоверение за
наследници на Г. П. З., *** на длъжника и конституирането им в изпълнителното
производство. Ако, не е се моли да бъде извършената такава, като изпълнителните
действия продължат срещу тях, като е изискано извършването на справки за
имуществото им и насрочване на описи и продажба на движими вещи в жилищата на
длъжниците. Върху молба е поставено разпореждане на съдебния изпълнител /с дата
от 27.05.2018 г./ за извършване на съответните справки и изготвяне на справка
ГРАО. Видно от материалите по изпълнителното дело, справки са извършени, но за
наследниците на брата на ******** длъжник – Д. З. /л. 290-296/. С молба от
13.07.2018 г., взискателят е поискал да му бъде върнат оригиналът на
изпълнителния лист, приложен по изпълнителното дело /л. 297/. Същият е върнат
на 20.09.2018 г. /л. 299/, като изпълнителното дело е прекратено с Констативен
протокол от 15.08.2018 г.
С молба, адресирана до *** ***** ********, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд –
Пловдив, от 11.04.2019 г. ответното дружество, е поискало образуването на
изпълнително дело срещу Б. Ц. З., въз основа на издадения по ч. гр. д. № 397/2007
г., за сумите: 960,51 лв. – остатък от главница, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 18.01.2007 г., ведно с
разноските по изпълнителното производство. С молбата е поискано изготвянето на
справки и удостоверение за наследници на длъжника и поч му *****, както и
конституирането им в изпълнителното производство. Поискано е също така и
пристъпване към принудително събиране на вземането, като се извършат опис и
продажба на движими вещи, намиращи се в жилището на длъжника по настоящ адрес.
Въз основа на така посочената молба е образувано изпълнително дело № ***/****
г. по описа на *** ***** ********, рег.
№ ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив. По посоченото
изпълнително дело на 15.05.2019 г., е постъпило писмо, изходящо от Община
Пловдив – Район Централен, към което е приложено удостоверение за наследници на
лицето Г. П. П.-З. /л. 105-106/. От приложеното удостоверение за наследници, се
установява, че наследници на Г. П.-З., **** на **** г., са В. Б. – ищец по
настоящото дело, П. Б. И Р. Б.. С писмо
от 15.05.2019 г., изходящо от Община Пловдив – Район Централен, по
изпълнителното дело е постъпило удостоверение за наследници и на лицето Б. Ц.
З. /л. 107-110/. От същото се установява, че Б. З., е поч. на **** г., като е
оставил следните наследници по закон: 1. Г. П. П.-З. – с., поч. на ***** г.,
която е оставила за свои наследници – 1.1 В.Б. – ищец по настоящото дело –
****, 1.2 П. Б. – **** и 1.3 Р. Б. –
***, както и 2. Д. Ц. З. – ***, поч. на
**** г., който е оставил за свои наследници – 2.1 Р. З. – **** и 2.2 Ц. П. –
****. С разпореждане и на основание чл. 429, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител е
конституирал като длъжници по изпълнителното дело наследниците на ******** Б.
З., като всеки ще отговаря за размера от дълга, както следва: Р. З. – ¼,
Ц. П. – ¼, В. Б. – 1/6, П. Б. – 1/6 и Р. Б. – 1/6. От материалите по
изпълнителното дело, се установява, че на В.Б. – ищца по делото, е връчено
съобщение по чл. 429 ГПК, чрез работодател, на 10.10.2019 г. Във връзка с молба
от 26.11.2019 г., постъпила по изпълнителното дело от Р. Б., с която същия
уведомява съдебния изпълнител, че е направил отказ от наследство, със съответно
приложено съдебно удостоверение, е издадено Постановление от 28.11.2019 г., с
което изпълнителното производство по дело № ***/**** г. на основание чл. 433,
във вр. с чл. 429, ал. 2 ГПК по отношение на длъжника Р. Б., е прекратено. В
постановлението е посочено, че сумата, която се дължи от длъжника Р. Б., следва
да се разпредели на останалите конституирани длъжници В. Б., П. Б., Р. З. и Ц.
П., съгласно частта, която наследяват. С постановление от 15.06.2020 г., във
връзка с молба от 11.06.2020 г. и приложена към нея обезпечителна заповед от
26.05.2020 г., съдебният изпълнител е спрял изпълнителното дело на основание
чл. 432, ал. 1, т. 1 вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на
конституирания длъжник В. Б..
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято
изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер
на плащанията, поради което същите се погасяват с изтичане на по-кратката
тригодишна давност. Ето защо и с оглед изложеното, съдът намира, че паричните
задължения към водоснабдителните дружества, произтичащи от предоставянето на
услуги по водоснабдяване и канализация, са задължения за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като същите се погасяват с изтичането на
тригодишна погасителна давност.
Както се посочи и по-горе, въз основа на издаден
изпълнителен лист от 22.01.2007 г. по ч. гр. д. № 397/2007 г. по описа на ПдРС,
ХVІІ граждански състав, по молба на ответното дружество от 28.11.2008 г., е
било образувано изпълнително дело № ***/*** г. по описа на *** *** ***, рег. №
***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, прекратено на 15.08.2018 г. /л.
300/, като впоследствие с молба на ответното дружество от 11.04.2019 г., е
образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на *** ***** ********, рег.
№ ***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 и т.
14, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително основание, както и подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, не прекъсва давността. Поради което и
съдът приема, че с подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист и
образуване на изпълнително дело № ***/*** г., давността за периодичните
вземания не е прекъсната.
В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че
по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, като такива действия са: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Пак според същото тълкувателно решение,
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, според което докато
изпълнителното производство трае, давността спира да тече съгласно чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД, е изгубило значение. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330,
ал. 1, б. „д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Това означава, че по време на изпълнителния процес давността не спира,
а само се прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД с предприемане на действия
на принудително изпълнение.
В аспекта на горепосоченото и с оглед
установеното от фактическа страна, в настоящия случай, съдът намира, че след
образуване на изп. д. № ***/**** г., по описа на *** **** ****, рег. № ***, с
район на действие Окръжен съд – Пловдив, са предприети действия както по
снабдяване със справки за имущественото и трудово състояние на длъжника, така и
такива водещи до прекъсване на давността, като последното валидно изпълнително
действие по изпълнителното дело, е предприето на 15.05.2014 г., когато с разпореждане на *** е наложен запор върху
пенсията на Г. З., конституирана в качеството й на наследник на ******** в хода
на изпълнителното производство длъжник Б. З.. Следва да се посочи, че
насрочените с разпореждания на съдебния изпълнител описи на движими вещи в дома
на длъжника, съответно на 27.06.2014 г. и на 18.07.2014 г., не са действия
водещи до прекъсване на давността, доколкото същите не са се състояли – описът
насрочен за 27.06.2014 г., поради това, че длъжникът не е бил уведомен за
същия, а този насрочен за 18.07.2014 г., поради това, че взискателят не се е
явил. Установи се, че по изпълнителното дело, от длъжника Г. З., са внасяни
следните суми: на 15.04.2013 г. – сумата от 50 лв.; на 21.08.2014 г. – сумата
от 30 лв., а съгласно справка, приложена по настоящото дело на л. 55, извън
изпълнителния процес, е извършено и плащане в размер на сумата от 100 лева на
08.02.2013 г. Следва да се посочи, че с извършените частични плащания длъжникът
не е потвърдил съществуването на целия дълг. Напротив, плащайки част от
задължението си е признал именно тази част, поради което не може да се приеме,
че е налице признание на цялото задължение. В останалата част дългът не е бил
признат за дължим, като давността не е била прекъсната на това основание. С
писмо от 24.10.2014 г. ТП на НОИ – Пловдив, е уведомило частния съдебен
изпълнител, че Г. П.-З., е получавала пенсия под минималното трудово
възнаграждение за страната до 30.09.2014 г., като същата е починала на 13.09.2014 г., съгласно акт за смърт №
***/***** г. /л. 244/. Съдът намира, че предприетите по изп. д. № **/*** г. по
описа на *** **** ****, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив,
действия след 13.09.2014 г. – датата, на която е п. Г. З. – наследник на
длъжника по изпълнителен лист от 22.01.2007 г. – Б. З., не са такива, водещи до
прекъсване давността по отношение на ищцата в настоящото производство – В. Б.
/наследник по закон на Г. З./. След като Г. З. поч. на ****г., по посоченото
изпълнително дело са конституирани наследниците на *** на първоначалния длъжник
– Д. З., спрямо които са извършени множество справки за имуществено състояние.
Макар и да не касае настоящия спор, само с оглед пълнота на изложението, следва
да се посочи, че извършените спрямо наследниците на Д. З., изпълнителни
действия, а именно: опис на движими вещи в дома им, съгласно разпореждане от
07.05.2015 г. и 04.04.2017 г., не са такива водещи до прекъсване на давността,
доколкото в изготвените протоколи за опис на движими вещи, съдебният изпълнител
е отразил само и единствено – „явих се на местоизпълнението“, което по никакъв
начин не носи информация, дали описът се е осъществил валидно или не. Както се
посочи и по-горе, изпълнителното дело е прекратено на 15.08.2018 г.
Следва да се посочи, че от датата на
която наследодателката на ищцата по настоящо дело – Г. З., е поч. – **** г. на
основание чл. 329, б. „в“ във вр. с чл. 182, б. „б“ ГПК /отм./ производството
по изпълнителното дело е било спряно по силата на закона на ***** г. – датата
на нейната с.. Спирането е настъпило със самото осъществяване на предвидения от
закона юридически факт и не е обусловено от наличието или не на постановен в
тази насока изричен акт /в т.см. Решение № 20 от 1.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
1014/2011 г., II т. о., ТК и Определение № 845 от 17.11.2014 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 6062/2014 г., IV г. о., ГК/. В спряното производство не могат да бъдат
извършвани изпълнителни действия, като такива действия не могат да постигнат
предвидения в чл. 116, б. „в“ ЗЗД резултат, като съгласно т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от
последното валидно изпълнително действие.
Със спирането на делото са спрели да
текат и всички процесуални срокове – например този по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
/чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм./, но не и срока на погасителната давност,
който е материалноправен. Погасителната давност е уредена в ЗЗД и нейното
изтичане е възможно да бъде спряно или прекъснато единствено при изрично
предвидените в чл. 115 и 116 ЗЗД хипотези, като спирането на изпълнителното
дело не е сред тях. Съгласно разясненията дадени в т. 10 на Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителният процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа и да иска
нови изпълнителни способи или да не действа. След като по времето на
изпълнителния процес погасителната давност не спира да тече, няма как и със
спирането на самото производство да настъпи тази последица. Не може да се
приеме, че през този период кредиторът не може да направи нищо за събирането на
вземането си, защото честотата на поискване и извършване на изпълнителни
действия е предоставена на неговата воля.
С молба от 11.04.2019 г., е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по
описа на *** ***** ********, рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд –
Пловдив, по което с разпореждане от 17.05.2019
г., ищцата по настоящото дело, е конституирана в качеството й на наследник
по закон на Г. З., като длъжник по делото до размер от 1/6 от дълга, образувано
въз основа на изпълнителен лист от 22.01.2007 г., издаден по ч. гр. д. №
397/2007 г. по описа на ПдРС, ХVІІ гр. с.
Следва да се посочи, че в периода от 15.05.2014 г., когато е
предприето последното валидно
изпълнително действие по изп. д. № ***/**** г. по описа на *** *** ****, рег. №
***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив до 17.05.2019 г. – датата на конституиране на ищцата по настоящото
дело, като длъжник по изп. д. № ***/*** г. по описа на *** ***** ********, рег.
№ ***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, процесното вземане, спрямо
ищцата, вече е било погасено по давност. И дори да се приеме, че молбата на
взискателя от 02.02.2016 г. /л. 272/, с която изрично е посочено на съдебния
изпълнител, че следва да конституира в изпълнителния процес като длъжници
наследниците на Г. З., прекъсва давността, то отново към 17.05.2019 г., че дори
и към 11.04.2019 г. – датата на образуване на изп. д. № ***/**** г., давността
за процесното вземане е изтекла.
С оглед пълнота и изчерпателност на
изложението, следва да се посочи, че и дори и да не се сподели гореизложеното и
да се приеме, че до постановяване на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г. Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС,
според което докато изпълнителното производство трае, давността спира да тече
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, е действало, то към 17.05.2019 г. – датата на конституиране на ищцата по настоящото
дело, като длъжник по изп. д. № ***/**** г. по описа на *** ***** ********,
рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, тригодишната
погасителна давност за процесното вземане, спрямо същата, отново е изтекла /вж.
Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС/, като това е
станало на 26.06.2018 г. или най-късно
на 02.02.2019 г.
По отношение възражението на ответника,
че в хода на изпълнителното производство са извършвани плащания, по отношение
на които искът следва да бъде отхвърлен, на първо място следва да се посочи, че
независимо от това дали в хода на принудителното изпълнение длъжникът или както
е в случая – неговият наследодател, е извършвал плащания, то той има правен
интерес да установи недължимостта на всички вземания по изпълнителния лист като
погасени по давност, защото изпълнителното производство е още висящо и
изпълнението по него продължава. Така дългът във всеки един момент ще е
различен и би се стигнало до една практическа невъзможност да се търсят с
осъдителен иск вече платените суми, предвид периодично променящия се в хода на
изпълнението размер на дълга. Освен това, следва да се посочи, че изп. лист от
22.01.2007 г. по ч. гр. д. № 397/2007 г. по описа на ПдРС, ХVІІ гр. с., е
издаден за сумата от 1009,32 лв. –
главница, а с молбата за образуване на изп. д. № ***/**** г. по описа на
*** ***** ********, рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, се
претендира сумата от 960,51 лв. –
остатък от главница, т.е. сам ответникът е приспаднал от дължимата по
изпълнителния лист главница, платеното по предходното изпълнително дело №
***/**** г., като в исковата молба се търси установяване недължимостта на
определената, съгласно разпореждане на *** от 17.05.2019 г. – 1/6 част от
дълга.
Поради гореизложеното, съдът намира, че
тригодишната погасителна давност за вземането е изтекла на 15.05.2017 г. или най-късно на 02.02.2019
г., т.е. към датата на образуване на изп. д. № ***/**** г. /11.04.2019 г./ по описа на *** *****
********, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, процесното
вземане вече е било погасено по давност. Следва да се посочи, че погасяването
на главната претенция води до последиците на чл. 119 ЗЗД относно произтичащите
допълнителни вземания, в т.ч. и вземането за лихви и разноски. Ето защо
предявения отрицателен установителен иск е основателен и като такъв същият
следва да бъде уважен изцяло.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза ищеца. Същият е представил списък на
разноските по чл. 80 ГПК, касаещ сумата от 50 лева – държавна такса; 24 лева –
разноски заплатени за снабдяване с документи от *** ****** и 5 лева – за
издадена обезпечителна заповед.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в полза на адвокат А.Ч. следва
да бъде присъдена сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.М.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, сумата от общо 476,67
лева /четиристотин седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ –
представляваща част от вземане по изпълнителен лист от 22.01.2007 г., издаден
по ч.гр.д. № 397/2007 г. по описа на ПдРС, ХVІІ гр. състав, за събиране на
която е образувано изп. дело № *********** по описа на *** ***** ********, с
рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 ДА ЗАПЛАТИ
на В.М.Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, СУМАТА от общо 79 лева /седемдесет и девет лева/ –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250 ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат А.А.Ч.,***, със служебен адрес: гр. П., ул. „**********, СУМАТА от 300 лева /триста лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца В.М.Б.,
ЕГН ********** в производството по настоящото гр. д. № 18962/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.