Р
Е Ш Е Н И Е
№
82
гр.
Пловдив, 13. 01.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Р.А. и участието на прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа КАНД № 2802/2022година по описа на съда,
докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Д.Р.Н., подадена чрез адв. Д.Й., против Решение №
1614/08.08.2022 г., постановено по АНД № 2213/2022 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, III наказателен състав, в частта, в която е потвърдено издаденото
спрямо него Наказателно постановление №22-6207-000062/16.03.2022г. на началник
група в РУ – Труд към ОДМВР Пловдив с което на основание чл.175 ал.1т.5 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба в размер на 50лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец“ за нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения
от първоинстанционния съд извод, че се касае за извършено и установено по
несъмнен начин административно нарушение от касационният жалбоподател. В тази
връзка счита, че са допуснати съществени нарушения по оценка на събраните по
делото доказателства. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
пълномощника си адв. Й., който поддържа жалбата. По същество на спора излага
подробни съображения за съществени нарушения на процедурата по установяване на
нарушението. Моли за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него НП,
което счита за незаконосъобразно.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР гр.Пловдив РУ Труд, не взима становище по касационната
жалба и не се представлява в съдебно заседание.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт
да бъде оставен в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна,
за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба, подадена от Д.Р.Н. чрез адв. Й. срещу процесното НП
с искане да бъде отменено поради съществени нарушения на административно наказателното
производство, свързани с липса на съставомерни деяния на вменените
административни нарушения, което ограничава неговото право на защита. НП е
издадено въз основа на процесния АУАН бл.№047558/07.03.2022г., съставен от Г.Н.В.
на длъжност мл.контрольор при РУ на Труд, обстоятелствата по което са се
изразили в това, че на 03.03.2022 г. около 21.10 часа в с. Граф Игнатиево, на
ул. „Граф Игнатиев“ – срещу №28, като водач на лек автомобил „Ауди А4“ с
рег.№РВ***РА, собственост на Д. Д.Д.при маневра на заден ход, удря паркирания
на пътното платно лек автомобил „Тойота
Рав 4“, с ДК № РВ****КТ, собственост на Г.Д.П.и става причина за ПТП с
материални щети. Посочено е, че като водач той не изпълнява задължението си
като участник в ПТП да спре и да установи какви са последиците от възникналото
ПТП. Допълнително е посочено, че не представя контролен талон към СУМПС. На
основание така съставеният АУАН е издадено и процесното НП на началник група в
ОДМВР Пловдив, РУ Труд, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., в което
нарушението се е изразило в това, че при движение на заден ход с автомобила,
без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението,
е настъпило ПТП, което е нарушение на чл.40 ал.1от ЗДвП и на второ място, не спира и не установява
последиците от ПТП, което е нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП. По
преписката са приложение Заявление за издаване на протокол за ПТП от Г.Д.П.с
посочени свидетели,обяснение от неяи нарушителя, Протокол за ПТП №1756996,
справка за регистрация на МПС и за нарушител. Недоволен, касационният
жалбоподателя го е обжалвал пред съда. В хода на съдебното производство са
приобщени гласни доказателства, касаещи
показанията на свидетелите Г.Н.В.- актосъставител, на пострадалата Г.Д.П. и на Г.И.А.
За да потвърди така оспорваното НП, първоинстанционният съд е приел, че липсват
съществени нарушения на проведеният административно- наказателен процес, като
от доказателствата по делото безспорно и категорично е изяснен механизма на
извършеното нарушение на чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП, неговият автор и виновното му
поведение, като законосъобразно е определена и наложената санкция.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
От
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на посочените нарушения. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното с настоящата
касационна жалба НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ЗАНН, като не се констатират нарушения при процедурата за съставянето им
, които да са съществени и да опорочават
административнонаказателното производство и актовете и нарушават правата на
нарушителя. Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране,
проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и
правилно от районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз
основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено
административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В
дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на
нарушението, автора на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта
на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са
законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са
съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства
относно механизма на извършване на административните нарушения, което е довело
до законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Съобразно
правилата възведени с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 т.1 от ЗДвП водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен , без да създава опасност за движението
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Безспорно е изяснен фактът, че касационният жалбоподател е участвал в ПТП с
друг паркиран автомобил, не е спрял, за да установи какви са последиците от
него, което поражда административнонаказателната му отговорност към настоящото
наказателно постановление. В тази насока събраните по делото доказателства и кредитирани
от съда такива са довели до обоснованият извод, че нарушителят е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на
задължението да спре и да установи вредите може да доведе до настъпване на
обществено опасни последици, от което следва да се заключи , че деянието е
извършено умишлено. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите
на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а
съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло
препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на
районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е
необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във връзка с
възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая
да се посочи, че те са същите, които са представени и пред районният съд.
Налице са несъмнени и категорични доказателства, от които е напълно достатъчно,
за да се приеме извода на първоинстанционната съдебна инстанция, че се касае за
осъществени административни нарушение по посочените законови разпоредби. Ето
защо възражението е неоснователно. По всички направени възражения решаващият
съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните
писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на НП, като е
формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира,
че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да
бъде оставено в сила.
По
отношение на разноските, с оглед изхода на спора, такива се дължат на
касационният ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното
присъждане пред настоящата съдебна инстанция, поради което съдът и не дължи
произнасяне по тях.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1614/08.08.2022
г., постановено по АНД № 20225330202213/2022 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, III наказателен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2.