Решение по дело №360/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 януари 2022 г.
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20217200700360
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 27

гр. Русе, 31 януари 2022 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски административен съд, в публичното заседание на 26 януари 2022 год. в състав:

 

Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

        Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

     ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора  ………   Диана Неева като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията  Василев  ………    к.н.а.х.д. №360…… по   описа   на съда за  2021   година,   за да    се    произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от Р.И.И., действащ чрез адв. Е. Т.,*** против решение №554/12.11.2021 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №1173/2021 г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-1085-001345 от 27.05.2021 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе. Със санкционния акт на жалбоподателя, в качеството му на водач на лек автомобил, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се релевират оплаквания, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  и в нарушение на материалния закон, касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че събраните във въззивното производство доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин, че Р. И. е извършил вмененото му административно нарушение, напротив. Оценката на съда по отношение на доказателствата не бил правилна, тъй като не съобразил и  не кредитирал показанията на двамата свидетели очевидци на случилото се,  а само тези на актосъствителя.

С такива доводи, поддържани от адвоката на касатора в съдебна зала се иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и съответно наказателното постановление. Претендират се и направените разноски.

Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна, а атакуваното решение - за правилно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение №554/12.11.2021 год.  Русенският районен съд e потвърдил наказателно постановление № 21-1085-001345 от 27.05.2021 г.  на началник Сектор „Пътна полиция“ гр. Русе към ОД на МВР Русе, с наложено със санкционния акт на Р. И. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, съобразно санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

За да стигне до правните си изводи за законосъобразност на наказателното постановление и наложените с него административни наказания и да отхвърли жалбата, районният съд е установил от фактическа страна следното:

Р.И.И., на 16.01.2020г., около 08:20 часа, в община Русе, на общински път между с. Борисово и с. Кошарна, посока с. Стамболово е управлявал лек автомобил Мерцедес с рама WDC1631131X717370, без регистрационни табели. Това се установява от служители на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, които след настъпило с процесния автомобил и друг такъв, управляван от Е.А., пристигнали на място и констатирали липса на табели на мерцедеса и съответно след проверка в базата данни на сектора и липса и на регистрация на автомобила по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

За деянието било образувано досъдебно производство, тъй като формално то осъществявало състава на 345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С постановление от 13.04.2021г., прокурор от Районна прокуратура - Русе прекратил досъдебното производство, позовавайки се на чл.9, ал.2 от НК, приемайки, че се касае за малозначителност на деянието. Материалите са изпратени на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе по компетентност.

Така, съобразявайки поведението на водача на л.а. Мерцедес с рама WDC1631131X717370 и материалите по прекратеното досъдебно производство,   началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе издал и оспореното пред РРС наказателно постановление. В него, описвайки отново установените факти и обстоятелства, той приел, че с деянието си, Р. И., на посочената дата, място и час, е извършил нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 пр. 1 от закона гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.

Така касаторът-Р. И., за нарушението на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е наказан с административните наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 според която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“.

Русенският районен съд e изяснил описаната по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Според съда съставомерността на деянието, с което е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е била установена по безспорен начин, съобразно доказателствата  - гласни и писмени, събрани по делото.

Решаващият състав е приел, че действително, на 16.01.2020г., около 08:20 часа, в община Русе, на общински път между с. Борисово и с. Кошарна, посока с. Стамболово е управлявал лек автомобил Мерцедес с рама WDC1631131X717370, без регистрационни табели и без регистрация на автомобила по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Затова и съдебния състав счел, че жалбата, с която е сезиран е неоснователна и потвърдил наказателното постановление.

Изводите на въззивната инстанция за потвърждаване на санкционния акт за нарушението, визирано в НП са правилни и напълно се споделят от касационния съд.

Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства. Районният съд е защитил в мотивите си решението да потвърди обжалваното НП.

Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, сочат, че е налице и е доказано по безспорен начин деянието, съставляващо административно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, извършено виновно от водача на  лекия автомобил И., на посоченото място, ден, дата и час.

Правилно РРС е отхвърлил жалбата и потвърдил санкционния акт.

Липсват основания за ревизиране на въззивното решение и за неговата отмяна.

Касационната инстанция намира, че поведението на водача Д. е довело до ангажиране на административно-наказателната му отговорност,  защото деянието му нарушава чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Движението на автомобил по пътищата, отворени за обществено ползване, се допуска само ако са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В противен случай деянието на водача на такова МПС е или престъпление по 345, ал.2, вр. с ал.1 от НК или административно нарушение по ЗДвП. Затова правилно е санкциониран И. като водач на Мерцедес с рама WDC1631131X717370, без регистрационни табели и без регистрация на автомобила по надлежния ред.

Законосъобразни са и действията на районния съд, който със своето решение е потвърдил оспорения пред него санкционен акт.

Не са състоятелни и доводите, че въззивната инстанция е оценила гласните доказателства неправилно, в тежест на наказаното лице. Налице са две групи показания-едните в подкрепа на съставения АУАН и установеното с него административно нарушение, които обаче, за разлика от дадените такива от свидетелите, поискани от защитника на И., кореспондират с останалите доказателства по делото. Не става ясно защо преди да стане ПТП-то с другия автомобил, мерцедесът, управляван от касатора е имал регистрационни номера, дори и не български /немски/, а след това, при проверка от дошлите служители на Сектор ПП такива вече е нямало /били свалени/. Факт е, че те не са установили налични номера по процесния автомобил. И не само. По обясненията, дадени още в досъдебното производство, на л.13, Р. И. признава, че документите и табелите на мерцедеса били изпратени в Германия за отписване оттам. Това обяснява той и при разпита пред разследващия полицай (л.39 от досъд. производство). Тези обяснения на практика опровергават изцяло защитната теза на адвоката на И., че такива табели до момента на произшествието са били налични на автомобила. В такъв смисъл са и показанията на др. водач – Е. А., дадени отново в досъдебното производство(л.43).

Ето защо, правилно Р.И.И. е наказан за управление на МПС, което е без регистрационни табели и без регистрация на автомобила по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

С оглед на горното, напълно неоснователни и недоказани остават доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административен съд Русе намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд касателно всяко нарушението, описано в НП. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе/в чиято структура е Сектор ПП/ в размер на 120 лева.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

Оставя в сила решение №554/12.11.2021 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №1173/2021 г. по описа на съда.

Осъжда Р.И.И. ***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от 120(Сто и двадесет) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

                                                                                                                   

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

                                                         

ЧЛЕНОВЕ:            1.

 

                            

 2.