Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр.Свищов, 12.06.2017г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 10.05.2017 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№816 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид:
Ищецът П.С.П. е предявил срещу ответното дружество „Б.б.е.” ООД ***, ЕИК **** искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 286 от ЗЗД, вр. чл. 141 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че по силата на Договор за възлагане на управление от 16.12.2014 г. е приел да управлява дружеството „****” ЕООД гр. Свищов. В чл. 2 от Договора страните са се договорили, че за осъществяване на извършваната от него дейност по управлението управителят ще получава възнаграждение в размер на 3400,00 лева. Твърди се, че съществува Анекс към Договора за управление, с който допълнително е уговорено управителя да има право на платен годишен отпуск в размер на 25 дни. Ищецът твърди, с решение на едноличния собственик на капитала „****” ЕООД са приети като съдружници още две дружества – „****” ЕООД и „****” ООД, които изкупуват дружествените дялове на едноличния собственик и при проведено общо събрание се приема решение, с което новото дружество да се промени „Б.б.е.” ООД, като по време на това събрание е взето решение ищецът да бъде освободен от длъжност. Ищецът твърди, че по Договора за управление ответното дружество не е изплатило на ищеца дължимото нетно възнаграждение за месец април 2015 г. в размер на 1204,47 лева, нетното възнаграждение за месец май 2015 г. в размер на 2758,14 лева и нетното възнаграждение за месец юли 2015 в размер на 2140,43 лева и съгласно фиш за месец юли 2015 има неползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2015 г., като съгласно ведомост за месец юли размерът му е 2110,90 лева. Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати посочените парични суми, както и мораторна лихва върху всяка една от посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на настоящото производство до окончателно заплащане на паричните суми. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло иска. Сочи, че тъй като ищецът не е изпълнявал точно договорът за управление, на същия не му се дължи претендираната сума. Твърди се, че докато е бил управител на дружеството ищецът с дейността си е нанесъл вреди на дружеството. Налице бил ревизионен акт, в който ревизията е констатирала, че дружеството не е получило реалните услуги и неправомерно е ползвало данъчен кредит, като ответникът е заплатил сумата по ревизионния акт. Ответникът сочи, че съгласно чл. 4 от Договора за управление ищецът носи имуществена отговорност пред ответника за причинените от него вреди. Прави възражение за прихващане на вземането на ответника срещу ищеца за претърпени от него вреди в размер на 32 904,00 лева съгласно ревизионен акт до сумата от 9361,52 лева. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован се представлява от адв. С.Т., която поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
В проведеното съдебно заседание, ответника се представлява от адв.Савов от САК. Същият поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното :
Видно от Протокол от 16.12.2014 година едноличния собственик на капитала на “****“ ЕООД, ЕИК **** , със седалищен адрес на управление ***, е взел решение да бъде освободен М.М.И.от поста управител на дружеството и е избиран П.С.П. за нов управител на дружеството. С Договор за възлагане на управление от 16.12.2014 година ищецът е приел да осъществява управлението на “****“ ЕООД, ЕИК ****. Приложен е и Образец от подпис, рег.№ 40105 / 16.12.2014 година на Р.Д., нотариус в район PC гр.София е рег.№ 274 на НК на П.П.. Горните действия със Заявление с вх.№ 20141217132259 са вписани в Търговския регистър под № 20141223142310. В чл.2 от договора за възлагане на управление от 16.12.2014 година, страните са се договорили, че за осъществяването на управлението, управителят ще получава отделно възнаграждение в размер на 3400 лева.
На 18.12.2014г. между “****“ ЕООД, ЕИК **** и ищеца бил сключен Анекс към договор за възлагане на управление от 16.12.2014 година, с който страните са се договорили и съгласили да се добави нов член 5 от договора със следното съдържание: чл.5 Управителят има право на платен годишен отпуск в размер от 25 (двадесет и пет) дни.
По делото са представени Решение на едноличния собственик на капитала на “**** “ ЕООД, с което на 25.06.2015 година са приети като съдружници “**** “ ЕООД, ЕИК **** и “ **** “ ООД , ЕИК **** , които изкупуват дружествените дялове на едноличния собственик на капитала.
Представен е и протокол от проведено на 25.06.2015 година общо събрание на съдружниците “ **** “ ЕООД, ЕИК **** и “ **** “ ООД, ЕИК **** , видно от който е, че е взето решение наименованието на дружеството да се промени на “ Б.б.е. “ ООД. Единният идентификационен код е останал непроменен. По време на това общо събрание е взето решение , досегашният управител П.С.П. да бъде освободен от длъжност. Горните действия със Заявление с вх.№ 20150625190012 са вписани в Търговския регистър под № 20150701141144.
Представен е ревизионен акт № Р-04000415007220-091-001/16.03.2016. Ревизията е обхванала основно периоди, през които ищецът е бил управител на дружеството. Ревизията е констатирала следното: през месец септември 2014 г. дружеството е декларирало, че е получило доставки от „****" ЕООД за които е ползвано право на данъчен кредит в размер на 24000 лв. Ревизията е констатирала, че дружеството не е получило реално услугите и съответно неправомерно е ползвало право на данъчен кредит, който подлежи на връщане (плащане) на ТД на НАП Велико Търново. Сумата е заплатена след издаването на ревизионния акт; през месец декември 2014 г. неправомерно са издавани кредитно известия, в резултат на което дружеството не е заплатило ДЦС в размер 8904 лв. В резултат на горното ответникът е заплатил горепосочената сума на ТД на НАП Велико Търново след издаването на ревизионния акт.
В съдебно заседание бе разпитана св.Ц.М.. Същата работи като главен счетоводител при ответното дружество. Заявява, че е запозната с ревизионния акт. Същата заявява, че е запозната и с кредитните известия по повод на които е съставен актът . Твърди, че са издавани ( кредитните известия) по нареждане на собственика. Същата свидетелка твърди, че при прекратяване на договора за управление с ищеца е била получила анекса към договора от офиса в гр.София. Същият бил подписан много преди това между ищеца и собственика, но стоял в София. След като се обадила по телефона и попитала за него, счетоводителката от офиса потвърдила за съществуването му и го изпратила по имейл. Въз основа на него свидетелката начислила обезщетение за неползвания отпуск до м.юли 2015г.
По делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, чието заключение е прието от съда. Според заключението
на вещото лице дължимото възнаграждение
на ищеца П.С.П. съгласно сключен Договор за възлагане на управление с „Б.б.е.”ООД
по месеци е: за м.Април 2015г. - 1204,47лв.; за м.Май 2015г. - 2758,14лв.;за
м.Юли 2015г. - 2140,41лв. Общ размер на
начислени, но неизплатени възнаграждения - 6103.02лв. Размерът на дължимите лихви за неизплатените възнаграждения за периода от
първо число на месеца, следващ месеца на начисляване до 10.11.2016 е 872.61лв. Във фиша за възнаграждението по Договор за възлагане на управление за м.Юли
2015 г. е начислено обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда за неползван
отпуск - 2318.18лв. Нетната сума в размер на 2086,36лв. не е изплатена на
ищеца. Лихва за неизплатено обезщетение по чл.224 ап.1 от Кодекса на труда за
периода 01.08.2015-10.11.2016г. - 271,46лв. Общо неизплатени обезщетение за
неползван отпуск и лихва -2589.64лв. Фишовете за начислено
възнаграждение на П.С.П. съгласно сключен Договор за възлагане на управление са
осчетоводени в счетоводните регистри на ответното дружество при спазване на
изискванията на Закона за счетоводство - Глава първа, Раздел II /счетоводните
записвания са подробно описани в т.5 на Констативно- съобразителната част/.
Приложения в материалите по делото ревизионен акт № Р-
040000415007220-091-001/16.03.2016г. е осчетоводен в счетоводните регистри за
м.април 2016г. на ответното дружество по счетоводните сметки съгласно изискванията
на закона за счетоводството. Съгласно направените прихващания в ревизионния акт
и установения от органите на НАП краен резултат е извършено плащане по сметка
на ТД на НАП В.Търново за ДДС в размер на 16600,32лв. Плащането е направено от
сметката на ответното дружество в УниКредит Булбанк на 05.04.2016г. Вещото лице
е уточнило, че възнаграждение за м.юли
2015г. по Договор за възлагане на управление -съгл. протокол от Общото събрание
на съдружниците от 25.06.2016г. П.С.П. е освободен като управител.
Обстоятелството е вписано в Търговския регистър на 01.07.2015г. След тази дата
ищецът е продължил да работи в дружеството, което се доказва с подписани от
него документи във връзка с дейността на фирмата и персонала. На 24.07.2015г. е
сключен Трудов договор №97 за назначаване на П.С.П. от 27.07.2015г. като
Директор на предприятие. За отработените по трудовия договор 5 работни дни за
м.юли 2015г. съгласно представен фиш е начислено възнаграждение 408,91лв. върху
което са начислени дължимите осигурителни вноски и данък общ доход. Съгласно
представения фиш за начислено възнаграждение по Договор за възлагане на
управление за месец юли 2015г. са отчетени 18 работни дни/месец юли 2015г. е с
23работни дни/.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Не е спорно, че между страните е бил сключен Договор за възлагане на управление от 16.12.2014 година. Същият е прекратен на 25.06.2015г., като вписването в търговския регистър е от 01.07.2015г. От събраните доказателства се установява, че ищецът е изпълнявал задълженията си до прекратяването на договора за управление, както и след това до 27.07.2015г., когато и продължил да изпълнява същата функция. Съответно доказано бе, че ответникът не е изпълнил насрещното задължение да заплати изцяло уговореното в договора възнаграждение. Претендираното от ищеца възнаграждение, видно от заключението на вещото лице е както следва: за м. април 2015г. на ищеца е изплатена сумата от 1553,67лв, като неизплатена е сумата в размер на 1204,47лв., за м.май 2015г. неизплатената по договора сума е в размер на 2758,14 лв., а за м. юли 2015г. -2140,41 лв., поради което остатъка от общ размер от 6103,02лв., формиран като чиста сума за получаване от вещото лице, се явява дължим и това обуславя основателността на претенцията в тази част.
По отношение на претендираната сума от 2110,90лв., представляваща дължима левова равностойност на за неползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни, съдът намира следното: Правото на платен годишен отпуск в размер на 25 дни е уредено в Анекс към договор за възлагане на управление от 16.12.2014 година, с който страните са се договорили и съгласили , че управителят има право на платен годишен отпуск в размер от 25 (двадесет и пет) дни. Претендираната в случая левова равностойност на неползвания платен годишен отпуск наподобява обезщетението по чл.224 от КТ и по същество представлява обезщетение вместо изпълнение съгласно чл. 79 ЗЗД. Същото следва да се дължи, тогава, когато принципала не е изпълнил задължението си да осигури на ищеца правото му на ползване на отпуск. Съгласно общите правила на ЗЗД /чл. 79, ал. 2 ЗЗД/, когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото, заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. Очевидно, при прекратена договорна връзка, ползването на полагащия се платен годишен отпуск няма как да бъде предложено и съответно осъществено. Ето защо ответника е начислил в счетоводството си обезщетение за неползван годишен отпуск. Съгласно заключението на вещото лице на ищеца се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 2086,36лв, като иска в останалата част до размера от 2110,90 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Съдът намира този иск за неоснователен. Правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. По тази причина падежът на претендираната главница не е първото число на месеца следващ периода на издължаване, така като е уредено в КТ (работодателят е длъжен да заплаща трудовите възнаграждения на работниците и служителите си помесечно, като дължимите суми стават изискуеми, ако не е уговорено друго, на първото число на следващия месец, през който е възникнало основанието за плащане). В случая мораторната лихва се дължи след покана, а ако тя не е връчена - от датата на завеждане на исковата молба. По делото не бяха ангажирани доказателства от страна на ищеца за връчена покана до ответника преди датата на завеждане на исковата молба, ето защо съдът следва да отхвърли предявения иск за мораторна лихва за всяка една от претендираните суми.
С оглед основателността на предявения иск следва да се разгледа и възражението за прихващане, заявено при условията на евентуалност. Неоснователно е възражението за прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца основано на чл.4 от договора за управление в размер на 32904лв. до размера на сумата 9361,52 лв. Не се доказаха твърденията на ответната страна за лошо управление на дружеството от страна на ищеца, както и твърдението, че ревизионния акт, издаден на юридическото лице е за издадени фактури от дружеството, по които ищеца не е упражнил контрол. Представените писмени доказателства не са достатъчни да се обоснове отговорността на ищеца. Видно от свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка е, че по нареждане на собственика на дружеството тя е издавала кредитни известия. Т.е. в случая ищецът действително е изпълнявал управленчески функции, но явно, че служителите са изпълнявали и заповеди на собственика му. Съдът приема, че по този начин отговорността не е ясно определена и ръководната функция се явява на практика дублирана.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в
настоящото производство, съобразно уважения размер на исковата претенция, а
именно 717,84 лева-заплатени от ищеца разноски за държавна такса, депозит за
вещо лице и свидетел,и за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат и направените от ответника разноски в настоящото производство, съобразно отхвърления размер на исковата претенция, а именно 116,46 лева-заплатени от ищеца разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и свидетел,и за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.б.е.” ООД ***,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Н.Т. и ******ДА
ЗАПЛАТИ на П.С.П., ЕГН **********,*** сумата от 6103,02лв. ( шест хиляди сто и
три лева и 02ст.), представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за
управление от 16.12.2014г., включваща: 1204,47 лева неизплатено трудово
възнаграждение за месец април 2015 г., 2758,14 лева неизплатено трудово
възнаграждение за месец май 2015 г., 2140,41лв. неизплатено трудово
възнаграждение за месец юли 2015 г., както и сумата от 2086,36 лева ( две
хиляди осемдесет и шест лева и 36 ст.), представляваща неизплатен отпуск за 2015г.
в размер на 15 дни, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата
на подаване на исковата молба – 11.11.2016 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.С.П., ЕГН **********,*** против „Б.б.е.” ООД ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Н.Т. и ******за сумата от 872,61 лева (осемстотин седемдесет и два лева и 61 ст.) и сумата от 274,97 лева (двеста седемдесет и четири лева и 97ст.), представляващи мораторна лихва считано от датата на падежа по всяка една главница до 10.11.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, „Б.б.е.” ООД ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И.Н.Т. и ******ДА ЗАПЛАТИ на П.С.П., ЕГН **********,***
СУМАТА в размер на 717,84 лева
(седемстотин и седемнадесет лева и 84ст.) - направените по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, П.С.П., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.б.е.” ООД ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Н.Т. и ******СУМАТА
в размер на 116,46 лева сто и шестнадесет лева и 46ст.) - направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: