Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ ……./ ….… гр.Варна 19.12.2019 г.
Валя Цуцакова-
съдия-докладчик по НЧХД №5416 по описа на
Варненски районен съд за 2019 година, по описа на ХV състав, след
като се запознах с материалите по делото,
констатирах следното:
Делото е образувано по частна
тъжба на С.Н.Н., депозирана чрез адв.
И.А., срещу Б.Б.С., постъпила във ВРС на 27.11.2019г. и заведена под вх.№ 87858, като с частната тъжба
първоначално се е претендирало извършено престъпление от подсъдимия,
квалифицирано по чл.148 ал.2вр.ал.1т.1 и
т.2 вр.чл.147 ал.1пр.2 от НК.
С
разпореждане на съдията-докладчик от 29.11.2019г. на частния тъжител е дадена
възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да отстрани констатирани нередовности в частната
тъжба, като посочи конкретни
факти, касаещи обстоятелствата, при
които се твърди, че е извършено престъплението или престъпленията - време, място, начин на извършване, да конкретизира ясно и точно какво престъпление или какви престъпления се претендират, както и да посочи кога е узнал за случилото се.
В депозираното писмено уточнение към частната
тъжба се сочи, с оглед Присъда от
11.06.2018г. и в частност нейната оправдателна част по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр
чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, считат, че от
влизане в сила на същата на 31.10.2019г., приписаните престъпления срещу С.Н.Н.
остават недоказани в процеса и следва да се приеме, че те не са извършени или,
ако са извършени, те са несъставомерни като правна квалификация. По тази
причина се приема, че наказателната отговорност на Б.С.Б. следва да бъде
ангажирана от тази дата, поради поддържане на неоснователно обвинение пред съд,
като не е могъл да докаже истинността на приписаните деяния.
В
уточнението се сочи, че частният тъжител е узнал за повдигнатите обвинения и
приписаните престъпления още с получаване на частната тъжба, като извършеното
от Б.С.Б. престъпление е продължавано по смисъла на чл. 26 НК. С влизане в сила
на присъдата и по отношение нейната оправдателна част на 31.10.2019п, С. Н. Н.
се е снабдил със съдебен акт, установяващ невинността му. С оглед на
обстоятелството, че Б. не е оттеглил изявлението, с което приписва на Н. тези
престъпления до края на наказателния процес се приема, че крайната дата, от
която тече срока по чл. 81, ал. 3 НПК е 31.10.2019г.
(влизане в сила на Присъдата, вкл. в оправдателната й част). Твърди
се, че е налице продължавано
престъпление по чл. 26 НК с начална дата, завеждане на тъжбата до ВРС - 24.08.2018г. до окончателното
влизане в сила на Присъдата - 31.10.2019г.
В уточнението към частната тъжба се
цитират конкретни цитати от частната тъжба, въз основа на която е било
образувано НЧХД № 3878/2018г. по описа на ВРС, касаещи обвиненията за обида и
закана и отново се сочи, че въз основа на изложените факти и обстоятелства
обосновават повдигнатите обвинения срещу
Б.С.Б. за неоснователно поддържана частна тъжба за престъплението обида и
закана като продължавано по смисъла на чл. 26 НК от подаване на тъжбата до
влизане в сила на Присъдата, в оправдателната й част.
Претендира се, че Б.С.Б.
е извършил престъплението чл. 147, ал. 1, предл. II вр. чл. 148, ал. 2, вр. ал.
1, т. 1. (приписване на престъпление публично).
Посочено е в уточняващата молба, че системните действия
по предизвикване и поддържане у С. Н. Н. на основателен страх за живота и
здравето му, за сигурността и безопасността на детето му и на неговите близки,
визирани в тъжбата се изразяват в следното:
„На границата на
двата имота използва всеки удобен случай да го предизвика като го нарича
„изрод", „нещастник" и че колкото и да се въздържа отново ще се
оплаче от него и ще му бръкне в джоба.
На
пространството пред имота на тъжителя, Б.Б. е разхвърлял строшени стъкла точно
в участъка, където играе детето на тъжителя.
Умишлено е
повредил оградата, деляща двата имота и насърчава кучетата си (ротвайлер) да
влизат в имота на тъжителя, като при един от случаите, едното се нахвърлило
върху С.Н. и е скъсало част от дрехата му. За този случай е подаден сигнал в
съответното РПУ“.
Изрично се сочи, че
конкретната дата на извършените деяния не може да бъде посочена, но е след
приключване на въззивното производство по ВНЧХД № 1024/2019г. .(31.10.2019г.)
С
уточняващата молба се претендира, че е извършена публична обида по смисъла на
чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл 146 НК, като с приложените към тъжбата извадки от
социалните мрежи се приема, че се визират обидните квалификации, отправени от Б.
към тъжителя Н. и неговото семейство.Визира се публикация във Facebook от
06.07.2018г. в 22:22 ч. като се приема, че нарича Н. „злодея", „по
простак", „тоя изрод". Сочи се, че публикациите са били видни дълго
време във Facebook страницата на Б.Б. и след последното заседание на въззивния
съд и произнасянето на решението на ВОС на 24.10.2019г. и в периода след това,
публикациите са изтрити. Твърди се, че тъжителят Н. е узнал за тях в периода от
последно заседание на ВОС (11.06.2019г) до влизането в сила на присъдата
(31.10.2019г).
В
заключение се твърди, че Б.Б. е приписвал престъпления на тъжителя като с това
е осъществил състава на престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. II вр. чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК и престъпление по чл. 148, ал. т.1. вр.
чл. 146 НК, поради което се моли да бъде предаден на съд и да бъде осъдите
за тези престъпления, в размерите и според предвидените в закона предели.
Съдът, в настоящия
си състав, намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на
делото в съдебно заседание, а наказателното производство образувано по депозираната
частна тъжба следва да бъде прекратено по следните съображения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 1
от НПК, тъжбата трябва да бъде писмена, да съдържа данни за
подателя, лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението.
В конкретния случай в производството от частен характер наказателни дела,
частната тъжба изпълнява функцията на обвинителен акт, каквато има по делата от
общ характер, съответно предназначението на частната тъжба е да очертае
предмета на доказване в съответния наказателен процес от гледна точка на
твърдяното за извършено престъпление и участието на подсъдимия в него. Необходимо е тя да съдържа
ясни, категорични и недвусмислени данни за извършеното деяние - време, място,
начин на извършване.Необходимо е в частната тъжба да са посочени конкретни
факти, които да подлежа на доказване в процеса. В конкретния случай съдът
намира, че депозираната частна тъжба, въпреки наведените уточнения, не отговаря
на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК.
В тази връзка следва да се посочи, че практиката
на ВКС по отношение на нередовностите в ч. тъжба е в две насоки.
В една част от актовете си ВКС приема, че в
разпоредбите на НПК не е предвидена такава процедура да се дава срок за
отстраняване на непълноти в ч. тъжба, които да се отнасят за нейното необходимо
и задължително съдържание и се счита от ВКС, че с подобно правомощие
първоинстанционния съд не разполага.
В друга част от актовете на ВКС се приема, че
отстраняване на нередовности в ч. тъжба е допустимо, ако това отстраняване е
извършено в преклузивния шестмесечен срок по смисъла на чл. 81, ал. 3
от НПК.
ВОС
позовавайки се на тълкувателно решение № 34/1990 г. на Общото събрание на
Наказателна колегия на Върховния съд, в някои актове приема, че възможност за
поправка на ч. тъжба е допустима, но единствено само относно датата, на която
тъжителят е узнал за извършеното престъпление, съответно се цитира и практика
на ВКС, извън практиката на Върховен съд в подкрепа на горното становище на
ВОС.
В
други свои решения /по ВНЧХД №856/14г. и ВНЧХД №663 по описа на съда за 2016 г./ ВОС се е обединил
около становището, че допустимите поправки, относими към съдържанието на
частната тъжба, трябва да бъдат направени преди изтичане на шестмесечния
преклузивен срок по чл. 81, ал.3 от НПК. Приел е, че последният е абсолютна
процесуална предпоставка за образуване и водене на делото от частен характер,
като се е позовал на практиката на върховната съдебна инстанция -Решение
№93/23.03.2010г. на ВКС, III н.о..
В
конкретния случай, съдията - докладчик констатира, че както частната тъжба,
така и уточненията на същата, са
депозирани извън срока по чл. 81, ал.3 от НПК, в обстоятелствената част на
частната тъжба и уточненията не се съдържат никакви конкретни факти за
продължавано престъпление по 147, ал.
1, предл. II вр. чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК, а по отношение на
претендираното едва с уточняващата молба престъпление по чл. 148, ал.
т.1. вр. чл. 146 НК/ което не фигурира в първоначално депозираната частна тъжба
и за което не фигурира и никаква дата на извършване в първоначално депозираната
частна тъжба/, за първи път се визира дата в уточняващата молба и със същата
се навеждат и нови факти.
Безспорно
е в теорията и съдебната практика, че срокът по чл. 81, ал.3 НПК е преклузивен.
Началото на този срок се свързва от законодателя на първо място с момента на
узнаването за извършеното престъпление и е шест месечен. Втората хипотеза по
чл. 81, ал.3 от НПК, свързва началния момент с деня на получаване на съобщение
от пострадалия за спиране на наказателното производство на основание чл.25
ал.1т.6. Втората хипотеза има предвид случаите, когато наказателното
производство е инициирано от органите на прокуратурата или е започнало по реда по чл.212, ал.2 от НПК и в него се установи,
че определено деяние не е от общ, а от частен характер.
Срокът
по чл.81, ал.3 от НПК е предвиден в интерес на правната сигурност. Затова и
законодателят го е обвързал с узнаването за извършване на деянието, респективно
със съобщаването на пострадалия за спиране на наказателното производство на
основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Противното
би означавало да бъде отворен пътя за
заобикаляне на закона и саниране на предвидените в него преклузивни срокове.
По отношение на претендираното продължавано
престъпление по чл.147, ал. 1, предл.
II вр. чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК, следва да се посочи, че единствените
конкретни факти, касаещи времето, мястото и начина на извършване на
претендираното престъпление, касаят депозираната от подсъдимия по настоящото
НЧХД частна тъжба на 24.08.2018г., като липсват каквито и да било други
конкретни факти, които имат касателство към наличието на продължавано
престъпление.Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК ,продължавано престъпление
е налице, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите и в този смисъл следва да бъдат посочени всички онези факти-
ясно и конкретно, от които би могъл да се направи извод, че би могло да се
претендира извършване на продължавано престъпление.Както е посочено по-горе,
конкретни факти се сочат единствено по отношение депозирането/ на 24.08.2018г./
и съдържанието на частната тъжба, въз основа на която е било образувано НЧХД
3878/2018г. на ВРС, като декларативното посочване, че се касае за продължавано
престъпление, тъй като в хода на цялото наказателно производство подс.Б. не е
оттеглил първоначалното си изявление и че неоснователно е поддържал частната си
тъжба но никакъв начин не компенсира липсата на конкретни факти, касаещи признаците
на продължаваното престъпление и не би могло да се приеме, че се касае за деяние, което следва да се
приеме за довършено в момента на произнасяне на ВОС. Вярно е, че
частният тъжител не е задължен да дава правна квалификация, но следва в
частната тъжба да са посочени всички онези правно релевантни факти, от които да
се направи извод какво престъпление се претендира и да се очертае предметът на
доказване.Освен горното изрично в
уточняващата молба се сочи, че тъжителят по настоящото НЧХД е узнал за съдържанието
на частната тъжба, депозирана от подсъдимия, още с нейното получаване. Видно от
изисканите служебно от съда с оглед преценката по чл.247 а ал.2 т.2 от НПК
доказателства/ протоколи от с.з. по НЧХД 3878/2019г. по описа на ВРС/, предвид
обстоятелството, че по дела от частен характер не се провежда разпоредително
заседание, в хода на което се приобщават доказателства, касаещи преценката по
чл.248 ал.1 от НПК, в частност наличие на основания за прекратяване на
наказателното производство, узнаването е
станало преди дата 16.10.2018г., когато е било проведено съдебно заседание по
НЧХД №3878/2018г. по описа на ВРС и е било констатирано, че книжата са връчени
на страните и в този смисъл съдът намира, че не само тъжбата по отношение на
претендираното престъпление чл.147,
ал. 1, предл. II вр. чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК, за което се приема, че
е било извършено при условията на чл.26 ал.1 от НК не отговаря на изискванията
на чл.81 ал.1 от НПК по отношение на изискуемото съдържание, но и към момента,
в който Н. е депозирал частната тъжба по настоящото НЧХД шест месечният срок е
бил изтекъл.Освен горното следва да се отбележи, че съгласно Решение №184 от
26.05.2009г. на ВКС, когато съобщаването за извършване на престъпление е пред
„надлежен орган“ се касае за извършено престъпление по чл.286 ал.1 от НК, което
се преследва по общия ред, а не въз основа на депозиране на частна тъжба, като
„надлежни органи“ на властта при престъплението „набедяване“ са тези, които
имат правомощия да образуват/ започнат/ наказателно преследване, а именно
органите на досъдебното производство, прокурорските и съдебните органи, като по
делата от частен характер единствените компетентни органи да образуват наказателно
производство са органите на съда.В същия смисъл е и Решение №28 от 01.02.2017г.
на АС-Пловдив във връзка с произнесена присъда по повод идентичен казус, за
престъпление по чл.286 ал.1 от НК.
По
отношение на претендираното престъпление чл. 148, ал. т.1. вр. чл. 146 НК с
уточняващата молба, което не фигурира като претенция в първоначално
депозираната частна тъжба, където се претендира единствено изплащане на
обезщетение за обида, както е посочено по горе в първоначално депозираната
частна тъжба изобщо не фигурира дата на извършване на деянието, визирано е само,
че частният тъжител и неговите близки са били наричани от подсъдимия по
настоящото дело „ изроди“ , а с направените уточнения се визират съвсем нови
факти-„злодея“, „ по простак“, „тоя изрод“ и едва в този момент се сочи и дата
на публикация.Въпреки изричните указания на съда за конкретизиране на датата,
на която частният тъжител е узнал за извършването на всяко едно от
претендираните с частната тъжба престъпления, в уточняващата молба се сочи
единствено, че частният тъжител е узнал за процесната публикация от
06.07.2018г./ дата, която фигурира като крайна в частната тъжба, депозирана по
НЧХД 3878/18г. на ВРС /, в периода от
последното заседание на ВОС -11.06.2019г. до влизане в сила на присъдата-
31.10.2019г., като не са ангажирани никакви други доказателства в подкрепа на
тези твърдения. Видно от изисканите служебно от съда с оглед преценката по
чл.247 а ал.2т.2 от НПК доказателства/ конкретно протокол от с.з. по НЧХД 3878/18г. на ВРС, проведено на 13.11.2018г.,
в хода на което частният тъжител по настоящото дело и подсъдим по предходното НЧХД е дал обяснения/ още
преди тази дата частният тъжител е бил информиран за твърдяната публикация на
подсъдимия по настоящото НЧХД от 06.07.2018г. и в този смисъл следва да се
приеме, че най-късно от 13.11.2018г. е започнал да тече шестмесечният срок за
депозирането на частна тъжба, касаеща тази публикация, като безспорно към
дата-27.11.2019г. преклузивният срок е бил изтекъл и разглеждането на частната
тъжба по същество би обусловило нарушение на императивна норма на НПК.
Изцяло в горния смисъл е Решение на ОС-Варна по ВНЧХД №1359/2018г. и др.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира,
че са налице предпоставките на чл.
250, ал. 1 т.1 вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство по
настоящото НЧХД № 5416/2019 г. по описа на ВРС, тъй като тъжбата не отговаря на
изискванията посочени в чл.81 ал.1 и ал.3 от НПК.
Поради
това и на основание чл. 250,
ал.1, т.1 пр.ІІ вр. чл.247 а ал.2 т.2 от НПК,
Р А
З П О Р Е Д И Х:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД №5416/2019 г. по описа на ВРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред
ВОС в 15- дневен срок от получаване на съобщението.
Преписи от разпореждането да се връчат
на страните.
СЪДИЯ при ВРС: