Р Е Ш Е Н И Е
град
Добрич, 22.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
двадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов
при
участието на секретаря И.И......................................................
сложи за
разглеждане гр.дело № 01425 по описа за 2015г. на ДРС, докладвано от районния
съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.357 и сл. във връзка с чл.242 и чл.221, ал.1 КТ вр. чл.86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Н.Н.Х.,
ЕГН ********** с адрес град Добрич, ж.к.”Христо Ботев”
№ 9, вх.Б, ет.8, ап.23, чрез
пълномощника адв.С.Д.,
АК-Варна, съдебен адрес: град Варна, ул.”Бдин” № 21А, ет.1, офис 4, срещу „***”АД със седалище и адрес на
управление: град София, район „Изгрев”, ж.к.”Изток”, ул.”А.П.Чехов”
№ 66, ЕИК130137931, представлявано от изп.директор В. П. Ч., за постановяване на решение, по силата
на което да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 1 138,25
лева, представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода март 2014г. –
юни 2014г. /в размер на 127,97 лева за
месец март 2014г.; в размер на 359,25 лева за
месец април 2014г.; в размер на 396,00 лева за
месец май 2014г. и в размер на 255,03 лева за
месец юни 2014г./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 21.04.2015г., до окончателното изплащане; 391,00
лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ за неспазен
срок за предизвестие; 117,30 лева, представляваща обезщетение по чл.224 КТ за незаплатен
неизползван платен годишен отпуск и 105,81 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забавеното изпълнение на задължението за
заплащане на трудовите възнаграждения за посочения по-горе период, което се
дължи от последната дата на месеца, за който е дължимо
съответното трудово възнаграждение до датата на завеждане на исковата молба.
В исковата молба се навеждат твърдения, че по силата
на сключен трудов договор и допълнително споразумение към него брутното възнаграждение
на ищеца е било 391,00 лева, уговореният платен годишен отпуск е в размер на 20
работни дни и допълнителен в размер на 5 работни дни. Трудовото правоотношение
е прекратено със заповед № 2376 от 23.06.2014г., като към тази дата
работодателят дължи на ищеца претендираните суми.
Работодателят е признал, че следва да се заплати обезщетение по чл.221, ал.1 КТ
за неспазен срок за предизвестие в размер на брутното
трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
и доказателствата към нея не е получен
писмен отговор от ответника. В първото съдебно заседание преди доклада по делото
ответното дружество чрез назначения синдик е посочило, че по отношение на исковете за
неизплатени остатъци от трудови възнаграждения за периода от месец март до
месец юни 2014г. признава следните задължения: за март месец 2014 г. в размер на 12,60
лева, за април месец 2014г. в размер на 146,50 лева, за май 2014г. в размер на 206,50
лева, за юни 2014г. в размер на 218,54 лева. Тези суми са формирани на база
уговореното в трудовия договор и прослуженото време; в предприятието има
авансови ведомости, съгласно които са посочени сумите на заплатените аванси за процесните
месеци, в това число за месец март 2014г. ищецът има получен аванс от 110 лева,
за месец април 2014г. има получен аванс от
160 лева, за месец май 2014г. има получен аванс от 100 лева и за месец
юни 2014г. няма получен аванс; всички авансови ведомости са подписани от
работниците; съответно дължими са и законните лихви върху тези суми; признава
задължението за сумата от 391,00 лева, представляваща дължимо обезщетение по
чл.221, ал.1 КТ; за обезщетението по чл.224, ал.1 КТ
признава сумата в размер на 91,95 лева, тъй като лицето не е използвало изцяло
полагащия му се платен годишен отпуск в размер на 6 дни.
Ищецът
чрез своя процесуален представител в последното съдебно заседание и в писмената
си защита е посочил, че предявените искове са основателни по основание и
размер; от приобщените по делото писмени доказателства по безспорен начин е
установена автентичността на съдържанието на приложените платежни фишове; след
приспадането на платения аванс, който не е оспорен от страните по делото, се
установява пълната идентичност между претендираните
от ищеца трудови възнаграждения и декларираните от ответното дружество пред НАП
суми; декларациите са подавани с електронен подпис от изпълнителния директор на
ответното дружество; последователна и категорична е съдебната практика на ВКС,
че осчетоводяването на едно задължение и включването му в данъчните декларации
трябва да се тълкува като признание; оспорване на подадените пред НАП данни не
е извършено с писмени доказателства; предвид на доказаността
на главния иск е основателен и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД, както и исковете по чл.221,
ал.1 и чл.224, ал.1 КТ; на базата на брутното трудово
възнаграждение за предходния изцяло отработен месец май 2014г. в размер на
391,00 лева в съответствие с чл.228, ал.1 КТ е претендираното обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ; настоява се за уважаването
на предявените искове.
Ответното
дружество чрез своя синдик в последното заседание е посочило, че предявените
искове над признатите размери са неоснователни; представените от ТД на НАП –
гр. Варна, офис Добрич справки не могат да се считат за признание на исковете,
тъй като не са внесени в законоустановените срокове и са представени с оглед на
избягването на административни глоби; по тези справки не са внесени данъци и
осигуровки.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са основателни.
Налице са всички предпоставки за уважаването на
предявените искове. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответното дружество. Размерите на неплатените остатъци от нетни трудови
възнаграждения са изчислени въз основа на изисканите от ТД на НАП – гр. Варна,
офис Добрич и подадени по електронен път декларации от ответното дружество за
размерите на осигурителния доход на ищеца. В съдебното заседание на
15.10.2015г. ответното дружество е било задължено да представи заверени преписи
от ведомостите за заплати на ищеца, но не го е направило. При липсата на самите
ведомости не съществува друг начин за установяване на точните размери на
дължимите трудови възнаграждения, освен подадената по официален път от самото
дружество до данъчните и осигурителните органи информация. Това е така, тъй
като представените от ТД на НАП – гр. Варна, офис Добрич заверени преписи на
хартиен носител на декларации обр.1 и обр.6 за процесния период са
съобразени и подадени по реда на Наредба Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица /обн.ДВ, бр.1 от 03.01.2006г., в сила от
01.01.2006г./. В случая данните са подадени по реда на Закона за електронния
документ и електронния подпис, а съобразно нормата на чл.6а
данните от тези декларации могат да се коригират при точно определени хипотези,
което не е извършвано в посочените законови срокове. Същевременно данните от
тези заявления съгласно чл.2, т.2 НПОС /Наредба за
пенсиите и осигурителния стаж/ служат като доказателство за времето от 1 януари
2000г., когато се вписва годишното брутно трудово възнаграждение или доходът,
върху който са внесени осигурителните вноски, а когато за времето след 31 декември
1996г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово
възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се
ползват данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО -
Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите
се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за
приходите данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Ищецът е съобразил изплатените аванси
през процесния период - за месец март 2014г. в
размер на 110 лева, за месец април 2014г. в размер на 160 лева, за месец май
2014г. в размер на 100 лева и за месец юни 2014г. няма получен аванс /същите
суми са посочени и от синдика в първото съдебно заседание/, които е извадил от размерите на декларираните нетни
трудови възнаграждения и като претендирана сума е
посочена единствено разликата. Затова предявеният иск за присъждането на незаплатени нетни трудови възнаграждения е основателен и
трябва да бъде уважен, ведно със законните лихви от датата на подаването на
исковата молба до окончателното плащане. С оглед на спестяването на
допълнителни разноски страните са пожелали служебно да бъде извършено
изчисление на точния размер на акцесорната претенция
за заплащане на законните лихви за забава върху неплатените части от нетните
трудови възнаграждения за периодите от настъпването на тяхната изискуемост /всяко първо число на следващия месец/ до датата на подаването на исковата молба -
21.04.2015г. Според изготвените справки за изчисляване на законните лихви върху
главниците с помощта на лихвения калкулатор в интернет – сайта calculator.bg същите са в общ размер на 106,13 лева, който е по-висок
от претендираното – 105,81 лева, затова тази
претенция е изцяло основателна и трябва да бъде уважена до претендирания
размер. Претенцията на ищеца относно дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 КТ
не е оспорвано от ответното дружество по основание или размер, е за заплащането на нейния брутен размер, в каквато
насока е и константната съдебна практика. Този размер, съгласно представените
справки от ТД на НАП – гр. Варна, офис Добрич, за последния пълен отработен
месец май 2014г. е 391,00 лева, поради което ищцовата
претенция е изцяло основателна. Ответникът е оспорил размера на претендираното обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ, като счита, че същото следва да е в размер на 91,95 лева при изричното
признание е, че не са ползвани 6 дни от ищеца. Съгласно нормата на чл.228, ал.1 КТ за всички обезщетения по този раздел се използва полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго
не е предвидено. Както вече бе посочено, същото е в размер на 391,00 лева.
Сумата се дели на броя работни дни през месец май 2014г. – 20 на брой, след
което се умножава по 6. Получава се сумата от 117,30 лева, което е равно на претендираното обезщетение, поради което искът по чл.224, ал.1 КТ следва да се уважи.
Ищецът е пожелал присъждането на направените по делото
разноски, но не е представил доказателства за реалното заплащане на адвокатско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.83, ал.1 и ал.3 ГПК
ответното дружество трябва да бъде осъдено да заплати по сметка на ДРС
дължимите държавни такси в размер на общо 200 лева – по 50 лева за всеки от
исковете.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***”АД със седалище и адрес на управление: град Добрич,
бул.”25 септември” № 49, ЕИК130137931, представлявано от изп.директор
Веселин Петков Чакъров, да заплати на Н. Н. Х., ЕГН **********
с адрес град Добрич, ж.к.”Христо Ботев” № 9, вх.Б,
ет.8,
ап.23, следните суми:
1. 1 138,25 лева /хиляда сто тридесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща сбор от неплатен остатък
от трудови възнаграждения по
чл.242 КТ /в размер на
127,97 лева
за месец март 2014г.; в размер на 359,25 лева за месец
април 2014г.; в размер на 396,00 лева за месец
май 2014г. и в размер на 255,03 лева за
месец юни 2014г./, заедно със законната лихва
върху нея от датата на
подаването на исковата молба - 21.04.2015г., до окончателното
плащане;
2. 105,81 лева /сто и пет лева
и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на законната
лихва за забавеното изпълнение на задължението за заплащане на
посочените в т.1 трудови възнаграждения, изчислени по размер от
последната дата на месеца, за
който е дължимо съответното трудово възнаграждение, до датата на подаването
на исковата молба - 21.04.2015г.
3. 391,00 лева /триста деветдесет и един), представляваща
дължимо обезщетение по чл.221, ал.1КТ.
4. 117,30 лева /сто и седемнадесет лева и тридесет стотинки/,
представляваща дължимо обезщетение по чл.224, ал.1КТ.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта му за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения.
ОСЪЖДА „Делфи прим”АД
със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул..”25
септември” № 49, ЕИК130137931, представлявано от изп.директор
В. П.Ч., да заплати по сметка на ДРС сумата от 200 лева /двеста/, представляваща
дължимата държавна такса по гр. дело № 01425/2015г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: