Р Е Ш Е Н И Е № 260125
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 28.04.2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от девети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №62 описа на
ПАС за 2021 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба от Г.Ш.Р., Ш.Р.Ш. и С. Ш.Т.,
представлявани от процесуалния им пълномощник адвокат Р.М., и впоследствие
подадена насрещна въззивна жалба от ЗК Л.И. АД, чрез юрисконсулт Ч., против
постановеното решение №68 от 01.07.2020 г. по т.д.№209/2018 г. по описа на
Окръжен съд Хасково в осъдителните и отхвърлителните му части частично.
С посоченото решение са
разгледани искове с основание
чл.432,ал.1 от КЗ вр. чл.45 и чл. 86
от ЗЗД,
като ответникът ЗК Л.И.
АД е осъден за заплати, както следва:
- на Г.Ш.
Р. сума в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, причинени от настъпило на
18.02.2018г. около 20,00часа при
движение в посока от село Л. към село К. пътно
транспортно произшествие, ведно
със законната лихва, считано от 05.09.2018г.
до окончателното изплащане, като
иска в останалата част - над 120 000 лв. до пълно предявения размер от 200 000 лв. отхвърля като неоснователен,
- на Ш.Р.Ш.
сума в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, причинени от настъпило на
18.02.2018г. около 20,00часа при
движение в посока от село Л. към село К. пътно
транспортно произшествие, ведно
със законната лихва, считано от 05.09.2018г.
до окончателното изплащане, като
иска в останалата част - над 120 000 лв. до пълно предявения размер от 200 000 лв. отхвърля като неоснователен,
- на С. Ш.Т. сума
в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, причинени от настъпило на
18.02.2018г. около 20,00часа при
движение в посока от село Л. към село К. пътно
транспортно произшествие, ведно
със законната лихва, считано от 05.09.2018г.
до окончателното изплащане,като иска в останалата част - над 100 000 лв. до пълно предявения размер от 150 000лв. отхвърля
като неоснователен.
С
решението са присъдени и разноски.
Жалбоподателите
- ищци са останали недоволни от така постановеното решение частично в
отхвърлителните му части – за разликата от 120 000 лв. до 180 000 лв.
за първите двама и за разликата от 100 000 лв. до 150 000 лв. за
третата ищца.
Считат
решението в посочените му части за неправилно и незаконосъобразно. Не са
съгласни с приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като присъдените
обезщетения не съответстват на критерия
за справедливост. Твърдят, че са занижени, като не са отчетени отношенията в
семейството, възрастта и общественото
положение на починалата при пътно транспортното произшествие. Молят да се отмени
решението в обжалваните му части и да се присъди обезщетение, както са посочили
във въззивната жалба. Претендират присъждане на направените разноски, вкл. и
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.3 от ЗАдв.
Срещу
въззивната жалба е постъпил отговор от ЗК Л.И. АД, в който се счита същата за
неоснователна и моли да се остави без уважение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за отговор от ответника -
застрахователно дружество е постъпила и насрещна въззивна жалба срещу решението
частично в осъдителните му части – за разликата над 75 000 лв. до
уважените части за всеки един от ищците.
Счита, че решението в посочените му части е неправилно, поради
противоречие с материалния закон и
събраните по делото доказателства. Моли да се отмени, като се отхвърлят
исковете за разликата над 75 000 лв. до присъдените размери за всеки един
от ищците. Претендира разноски.
Срещу насрещната
въззивна жалба е постъпил отговор от ищците, в който считат същата за неоснователна
и молят да се остави без уважение. Претендират разноски, вкл. и присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.3 от ЗАдв.
Съдът,
след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както
и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Решението е връчено на жалбоподателите на 15.07.2020
г. Въззивната жалба срещу него е подадена по пощата на 29.07.2020 г. в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
въззивно обжалване
валиден съдебен акт. В срока на отговор е подадена
насрещна въззивна жалба.
Предмет
на въззивно обжалване са субективно
съединените искове в частта им за разликата над 75 000 лв. до 180 000
лв. за първите двама ищци и за разликата над 75 000 лв. до 150 000 лв.
за третата ищца. Спори се за размера на застрахователното обезщетение за
неимуществени вреди – дали съответства за критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД и на събраните по делото
доказателства.
Ищците Г.Ш.Р., Ш.Р.Ш. и С. Ш.Т. са съответно
дете, съпруг и родител на починалата на 18.02.2018 г. при пътно транспортно
произшествие Ш. Н. Ш., което е причинено
от Р.Ш.Р. при управление на лек автомобил марка „Б.“, модел „***“,
рег. № * **** **, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Посочват, че са предявили претенциите си пред
застрахователя на 04.06.2018 г. с молба вх.№7675, като не се е стигнало до
плащане, поради което са сезирали съда. Първите двама претендират по 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, третата
ищца – 150 000 лв.
Твърдят, че отношенията им с починалата били
основани на силна привързаност, обич и уважение. Били сплотено и задружно
семейство, живеели в пълна хармония, имали силно изградени връзки по-между си,
помагали си взаимно, имали си пълно доверие, разчитали на починалата, тя била
тяхната духовна опора. Понасяли изключително
тежко загубата на Ш., ритъмът им на живот се подчинил изцяло на скръбта
от голямата загуба. Болката им няма да отшуми. Моралните страдания са огромни и
неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.
Ответникът оспорва исковата молба и изложените
твърдения в нея в представения отговор, като в настоящото въззивно производство
и в съответствие с оплакванията и повдигнатите становища на обсъждане подлежи
размера на застрахователното обезщетение.
От
доказателствата по делото се установява пътно транспортното произшествие, както
и настъпването на смъртта на водача на лекия автомобил и на Ш. Н.
Ш., неговата майка, в негов резултат. Установява се механизма на произшествието – от техническа
гледна точка е движение в левия завой със скорост 102,67 км/ч, която е по-висока
от критичната при занасяне в завоя 98,75
км/ч.
За
установяване на твърденията в исковата молба и възраженията в отговора са
допуснати доказателства за установяване механизма на ПТП, вредоносния резултат,
отношенията в семейството и изпитаните болки и страдания.
По
делото са разпитани свидетели на страната на ищците за отношенията
им с Ш. Н. Ш., както и за състоянието на всеки един от тях след смъртта
и.
От показанията на първия свидетел М. Ю. Ч.,
съселянин, се установява, че семейството
имало щастлив живот и живеели задружно. Ш., като единствената жена, вършела
цялата домакинска работа и отделно
работила тютюн заедно с майка си. Била стълб на семейството.
Катастрофата разбила семейството. На погребението всички били съкрушени и
плачели, дума не можели да обелят. Променили се. С. започнала да вдига кръвно, а
преди това не е имала такива проблеми. Ш. станал мрачен, тъжен, съкрушен,
започнал да употребява алкохол. Престанал да ходи на работа в чужбина. И
тримата станали затворени, не излизали сред хората.
От показанията на свидетеля Ш. Х. И., семеен приятел, се потвърждава, че
семейството е било задружно и че след инцидента се променили, че се затворили,
че не ходели на събирания.
Показанията на свидетелката Д. Д. И., позната на ищеца Г., посочва че
след инцидента с неговата майка той се затворил в себе си и не е същият, стои
си в къщи и не излиза.
Свидетелят М. А. М., съсед, посочва, че Ш. и Ш. били
много близки от негова гледна точка, работили, като съпругата се грижила и за
децата. Съпругът бил на работа в чужбина, като станала катастрофата и той го
посрещнал в С.. Бил шокиран, плачел. Сега се затворил. В семейството настъпил
упадък.
Свидетелката Г. Ш. М., съселянка,
познавала семейството като доста сплотени един към друг. Смъртта ги променила. Г.
и С. били измежду първите, които видели починалата Ш. на място. В момента и
тримата ищци са развалина. Г. изобщо не общувал. Ш. изобщо не е предишният. С.
станала хипертоничка, често ходела да и правят успокояващи инжекции. Престанала
да се смее.
Така събраните свидетелски
показания са непосредствени и непротиворечиви. Поради това следва да бъдат взети предвид при
преценяване на претърпените болки и
страдания на ищците. От тях се установяват
отношенията между ищците и починалата Ш. Н. Ш.. Тя била стълб в
семейството, като се грижила за децата и работила. Мъжът и работел в чужбина
през няколко месеца, като се върнал след смъртта и и повече не заминал. Били
задружно и добро семейство. Ш. поддържала непрекъснати връзки с майка си.
Заедно ходели на работа всеки ден и си помагали. След пътно транспортното
произшествие всички се променили, станали тъжни и се затворили в себе си, не
общували с хората, майката започнала да вдига кръвно налягане. Настъпил упадък.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените
вреди – по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се
претендират в резултат на деликт, при който е причинена смърт, следва да се
отчетат конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как са се
възприели от ищците и как са се отразили върху психиката и емоциите им. Следва
да се имат предвид родствените отношения между починалия и ищците, близостта
между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това, отражението върху
психиката и начина на живот. От значение са и нормативно определените лимити на
застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени условия в
страната, както и всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
Преценявайки всички посочени
обстоятелства спрямо установените отношения между ищеца Г. и неговата майка,
общуването между тях, грижите, които тя е полагала за него в съответствие с
възрастта му, отражението на смъртта и върху него първоначално и към настоящия
момент, коренната промяна на начина му на живост, моралните му страдания, съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, се явява сумата от 120 000 лв.
Преценявайки всички посочени обстоятелства спрямо установените отношения
между ищеца Ш. и неговата съпруга, общуването
между тях в съответствие с традициите и обичаите им, грижите, които са полагали
за семейството, отражението на смъртта и върху него първоначално и към
настоящия момент, коренната промяна на начина му на живост, моралните му
страдания, съдът намира, че справедливо обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, се явява сумата от 120 000 лв.
Преценявайки всички посочени
обстоятелства спрямо установените отношения между ищцата С. и нейната дъщеря,
общуването между тях в съответствие с традициите и обичаите им, ежедневните им
контакти, ходенето на работа заедно, взаимопомощта, която са си оказвали,
отражението на смъртта и върху нея първоначално и към настоящия момент,
настъпилите здравословни проблеми, моралните и страдания до края на живота и, съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, се явява сумата от
100 000 лв.
До същите суми е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което неговото решение следва да бъде потвърдено. Не са налице
оплакванията във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба. Отношенията в семейството,
възрастта на ищците и положението на
починалата следва да се отчитат и спрямо
останалите критерии за определяне на справедливо обезщетение, включително и
спрямо конкретни факти и обстоятелства, имащи значение за случая, което като
краен резултат е сторено. Ето защо следва да се оставят без уважение.
С оглед на гореизложеното, решение в обжалваните му части следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските -
За въззивната жалба и с оглед
резултата по делото следва да се присъдят направените разноски от страна на
ответника. Той претендира юрисконсулстко възнаграждение и следва да му се
присъди сумата от 300 лв.
За насрещната въззивна жалба и с
оглед резултата по делото следва да се
присъдят направените разноски от страна
на ищците, вкл. и адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. Приложени са списък по чл.80 от ГПК, пълномощни и договори за правна помощ пред въззивната инстанция, от които
се установява, че е уговорено безплатно възнаграждение на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. Съгласно
чл.7,ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение – по 1 880 лв. за първите двама ищци и 1280 лв. за третата ищца,
или общо се дължи възнаграждение в размер на 5 040 лв., а с включен ДДС – 6 120
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №68 от 01.07.2020 г. по
т.д.№209/2018 г. по описа на Окръжен съд Хасково в частта му, с която е осъдено ЗД Л.И. АД да заплати на Г.Ш. Р. разликата над
75 000 лв. до
120 000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от настъпило пътно
транспортно произшествие на 18.02.2018г. около 20,00 часа при движение в посока от село Л. към село К., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта му, с която е
отхвърлен иска за разликата над 120 000 лв. до 180 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №68 от
01.07.2020 г. по т.д.№209/2018 г. по описа на Окръжен съд Хасково в частта му,
с която е осъдено
ЗД Л.И. АД да заплати на Ш. Р.Ш. разликата над 75 000
лв. до
120 000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от настъпило пътно
транспортно произшествие на 18.02.2018г. около 20,00 часа при движение в посока от село Л. към село К., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта му, с която е
отхвърлен иска за разликата над 120 000 лв. до 180 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №68 от 01.07.2020 г. по т.д.№209/2018
г. по описа на Окръжен съд Хасково в частта му, с която е осъдено ЗД Л.И. АД да заплати на С.Ш.Т. разликата над 75 000 лв. до 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, причинени от настъпило пътно
транспортно произшествие на 18.02.2018г. около 20,00 часа при движение в посока от село Л. към село К., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта му, с която е
отхвърлен иска за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв.
ОСЪЖДА Г.Ш.Р., Ш.Р.Ш. и С. Ш.Т. да заплатят на ЗК Л.И.
АД
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.
АД да заплати на адвокат Р.М.
адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 6 120 лв.с вкл.ДДС.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: